Решение по дело №677/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  19.VІІІ.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и първи юли , две хиляди и двадесета година в състав

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове: първият от които за присъждане на сума в размер на 1 000лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, намиращ правно основание в чл.178 ал.1 т.3 вр. чл. 187 ал.5 т.2 ЗМВР, иск за сумата от 500лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., намиращ правно основание в чл. 179 ал.1 ЗМВР,  иск за сумата от 200лв. представляваща допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални правници , намиращ правно основание в чл. 179 ал.1 ЗМВР, иск за сумата от 100лв. представляваща допълнително възнаграждение за времето на разположение правници , намиращ правно основание в чл. 179 ал.1 ЗМВР и искове за лихви с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

 

В исковата си молба М.Д.Д. ЕГН ********** от гр. Люби-мец твърди, че през периода от 27.VІ.2016г. до 27.VІ.2019г., работил на длъжността „полицай” в Районно управление на МВР гр. Харманли при Областна Дирекция на МВР гр. Хасково

Сочи се, че като държавен служител в системата на МВР нормалната продължителност на работното ми време била осем часа дневно и четиридесет часа седмично. През посочения период в РУ Харманли, ищецът работел на смени, всяка от които с продължителност 12 часа. В нормативните актове, в сила към този период било определено работно време от 8часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. За дейностите, чието изпълнение изисквало непрекъснатост на работния процес, работното време се организирало в:  8, 12 или 24-часови смени.

Твърди се, че с оглед на спецификата на дейностите, които извършвал ищеца, работел основно на смени с продължителност 12 часа. Предвид работата на смени и участието му в служебни мероприятия в извънработно време-ангажираност извън работата на смени или служебен ангажимент във връзка с провеждане на избори, полицейски операции, извънредни ситуации и др., в посочения период Д. полагал повече от четиридесет часа труд седмично. Работодателят заплащал голяма част от положения от ищеца извънреден труд, който определял приблизително на 300часа за 2016г., 720часа за 2017, 720 часа за 2018 и 300часа за 2019 г., но това не било цялото количество положен извънреден труд.

Сочи се, че съгласно чл.178 ал.1 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за: извънреден труд. Твърди се, че през процесния период , ищецът положил общо 2100часа извънреден труд, които не му били заплатени изцяло.

 

Ищецът сочи, че през част от процесния период, действала Наредба № 8121з-592/25.V.2015г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, а след 02.VІІІ. 2016г., влязла в сила нова Наредба № 8121з-776/29.VІІ.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която по същество преповтаряла действалата до тогава нормативна уредба.

Твърди се, че през исковия период от 27.VІ.2016 г. до 27.VІ.2019г. ищецът полагал и нощен труд. Сочи , че в разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, били  избро-ени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители и сред тях било предвидено възнаграждение за нощен труд, за работа на официални празници и за времето на разположение.  За исковия период ищецът отработил около 2200часа нощен труд, за който следвало да му бъде заплатено допълнително възнаграждение. Отделно от това, следвало нощният труд да бъде приравнен с дневния такъв по съответен коефициент, което образувало нови 300часа след приравняването, които часове се явявали извънреден труд, но не фигурирали никъде и не му било изплатено обезщетение за този извънреден труд.

В исковата молба се твърди , че през исковия период ищецът полагал труд и по време на официални празници - 200часа,  който не бил изплатен. Също така през исковия период  имало дни, в които Д. бил на разположение 100часа, за което време също имал право на допълнително възнаграждение, което не му било изплатено.

Твърди се, че ответникът не бил начислил и заплатил дължимите допълнителни възнаграждение по ЗМВР за положен извънреден труд, нощен труд, работа на официални празници, което породило правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за това .

Твърди се , че посочените данни и суми не били точни поради липсата на информация и на конкретни данни, които не били предоставени от ответника, а и на специални знания за това.

 

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца както следва :

- сумата от 1000 лв. допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.VІ.2016 г. до 27.VІ.2019 г., сумата 200 лв. мораторна лихва за забава на това плащане за периода 27.VІ.2016г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата,

- сумата от 500 лв. допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 27.VІ.2016г. до 27.VІ.2019г. , сумата 100лв. мораторна лихва за забава на това плащане за периода 27.VІ.2016г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата,

- сумата от 200 лв. допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници за периода от 27.VІ.2016 г. до 27.VІ.2019 г., сумата 50 лв. мора-торна лихва за забава на това плащане за периода 27.VІ.2016 г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата,

- сумата 100 лв. допълнително възнаграждение за времето на разположение за периода от 27.VІ.2016 г. до 27.VІ.2019 г., сумата 20 лв. мораторна лихва за забава на това плащане за периода 27.VІ.2016 г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

 

В законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор от С. С. – гл.юрисконсулт, проц представител на ответника ОД на МВР Хасково, в който е застъпено становището, че предявения иск е допустим, но разглеждан по същество напълно  неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен.

Оспорва се изцяло описаното в исковата молба фактическа обстановка.

 

С молба вх. № 6168/20.VІІ.2020г. процесуалния представител на ищеца е поискал да бъде допуснато изменение на предявените исковете, както следва :

- да допусне намаление на иска за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 1000 лв. на 190.33лв. за периода от 27.VІ.2016г. до 27.VІ.2019 г., като по отношение на разликата до пълния предявен размер прави отказ от иска.

- да допусне намаление на иска  за мораторна лихва за забава на това плащане за периода 27.VІ.2016г. до завеждане на делото, от 200 лв. на 57.89лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата,като по отношение на разликата до пълния предявен размер прави отказ от иска.

- прави отказ от предявените исковете за обезщетение за допълнително положен нощен труд и мораторна лихва върху него, допълнително възнаграждение за работа в официални празници и мораторна лихва върху него, и за допълнително възнаграждение за времето на разположение и мораторна лихва върху него.

С определение, постановено в съдебно заседание на  21.VІІ.2020г. на основание чл.214 ал.1 от ГПК съдът е допуснал поисканото изменение на предявените искове, като производството в останалата част до първоначално предявените размери е прекратено, поради отказ от иска.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

Не се спори, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява че ищеца Д. е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, като заема длъжността „полицай” от 27.ІХ.2012г. и към настоящия момент.

За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът, по искане на ищцата е назначил съдебно счетоводна и допълнителна съдебно счетоводна експертизи, които не се оспорват от страните и заключенията по които възприема изцяло като компетентни и безпристрастно дадени. От същите съдът установи, че за исковия период 27.VІ.2016г. – 27.VІ.2019г. ищецът е положил общо 29 часа извънреден труд , който не му е заплатен , като дължимото му възнаграждение възлиза в размер на 190.33лв. вещото лице изрично е посочило че установените часова и сума са изчислени без прибавяне на приравнения към дневен нощен труд с коригиращ коефициент.Определен е и размера на мораторната лихва върху главницата за периода от 27.VІ.2016г. – до предявяване на иска , а именно 57.89лв.

 

 

 

При така възприетата от съда фактическа обстановка, се налага извода за основателност на исковата претенция досежно допълнително възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл.178 ал.1 т.3 от  ЗМВР - към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за … извънреден труд . От събраните в хода на настоящото производство доказателства и преди всичко от приетите по делото заключения на вещото лице се установява,  че ищецът през исковия период ищецът е положил извънреден труд в размер на 29часа.  Не се представиха по делото от страна на ответника- работодател доказателства да е извършил в пълнота такова плащане срещу подпис на служителя, с превод по банкова сметка ***. С оглед изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен предявения размер от 190.33лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 27.VІ.2019г. до окончателното й изплащане.

 

Основателна се явява и претенцията за присъждане на лихва за забава. Касае се за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, поради което забавата за плащането им настъпва с изтичане на сроковете, в които последното е следвало да бъде заплатено, ето защо лихвата се дължи и без покана. Относно размера на претенцията следва да бъде кредитирано като обективно и неоспорено заключението на вещото лице по допълнителната съдебно счетоводна експертиза  а именно 57.89лв..

 

При този изход на делото с оглед уважаване на исковите претенции в претендираните им размери и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в размер на 500лв. съгласно представения Списък за разноски по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Харманли дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50.00лв., както и разноските за вещо лице,  които са направени от бюджета на съда - 240лв.

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково , представлявана от Директора А. Ц. Г., да заплати на М.Д.Д. ЕГН ********** ***, сумата от 190.33лв. представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода  27.VІ.2016г. - 27.VІ.2019г.,  и сумата от общо 57.89лв. - лихва за забава за периода 27.VІ.2016г. - 27.VІ.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 190.33лв., считано от датата на предявяване на иска – 27.VІ.2019г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково, представлявана от Директора А. Ц. Г., да заплати на М.Д.Д. ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 500лв. – адвокатско възнаграждение.

 

 ОСЪЖДА на основание чл.78 ал. 6 от ГПК, ОД на МВР Хасково, представлявана от Директора А.Ц.Г., да заплати по сметка на Районен съд Харманли сумата от 50.00лв. дължима държавна такса и 240лв. разноски за вещо лице.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия: ........................