Определение по дело №716/2019 на Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      №

гр. Русе,04.08.2020 г.

Административен съд-Русе, 6-ти състав, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:

                   СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 716 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на процесуалния представител на оспорващия К.П.Ч. – адв.Е.К. , с която се иска да бъде допуснато изменение на постановеното по делото решение № 27/08.07.2020 г. в частта за разноските чрез присъждане в полза на молителя К.П.Ч. на адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за експертиза, всичко в размер на 810лв. В молбата се развиват подробни съображения, според които адвокатското възнаграждение и другите разноски – д.т. и разноски за експертиза се присъжда и в случаите, когато страната не е извършила реално разхода, тъй като от значение са само обстоятелствата,че същите разноски са реално заплатени, без значение е кой реално ги е внесъл и с каква кауза спрямо задълженото лице. Не е спорно, че разноските за депозит за вещо лице и за адвокатското възнаграждение са заплатени от В.Ч. в полза на баща му К. П.Ч., а платец на държавната такса е адв.Е.К.. Представени са писмени доказателства относно факта,че жалб.К.Ч. е адресно регистриран на територията на Кралство Испания –Мадрид от м.януари 2008г. 

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК ответникът по жалбата –  Кмета на Община Русе не е депозирал писмен отговор, и не взема становище по молбата за изменение на решението в частта за разноските

Молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК (т.14 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

В чл.248, ал.1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му за разноските, всяка от които има самостоятелно приложно поле. При втората хипотеза се касае до искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им от страната, която ги претендира(вж. мотивите към т.1 и т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Следователно,  приложното поле на изменението на решението в частта за разноските не се ограничава единствено до погрешното изчисляване на техния размер, а може да включва и пререшаването на въпроса за тяхната дължимост, като изключение от принципа, въведен с чл.246 от ГПК. Макар и допустима, по същество депозираната молба се явява частично основателна.

В мотивите към решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е изложил подробни съображения защо счита за недоказано плащането на договорения между К.Ч. като страна в производството в качеството му на жалбоподател  и пълномощника му адвокатски хонорар.

Принцип в съдебното производство е да се присъждат само реално направените разноски, размерът и заплащането на които с установява със списък по чл.80 от ГПК. Единственото изключение от това принципно приложение е предвидено в чл.78, ал.8 от ГПК за юрисконсултското възнаграждение.

Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече  заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, респ. при хипотезата на чл.143 ал.1 АПК. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат- мотивите към т.1 и т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК

В случая не е спорно, че разноските за депозит за вещо лице и за адвокатското възнаграждение са заплатени от В.Ч.- заинтересованата страна „ в полза на баща му К. П.Ч.“. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно/ л. 5/, а размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента ( чл. 36, ал. 2, изр. 1 от Закона за адвокатурата). Договорът за правна защита и съдействие е мандатен договор, който в отклонение от общите правила, установени в разпоредбата на чл. 286 ЗЗД, е възмезден – арг. чл. 36, ал. 1 ЗА. Следователно при сключването му за доверителя се поражда задължение да заплати възнаграждение за осъщественото от адвоката представителство в договорения размер, който следва да е справедлив и не по-нисък от минимално установения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

По представения договор за правна защита и съдействие /л.17/ като клиент е посочен В.Ч. в полза на баща си К.Ч. от една страна и от друга, върху същата бланка липсва подпис на клиента К.Ч..  Действително по силата на чл.32 ГПК низходящите могат да представляват възходящите и обратно на база пълномощие, а такова между К.Ч. и Вл.Ч. липсва, като в случая заплащането на уговореното адв.възнаграждение е извършено не от клиента- жалбоподател, а от сина му, който се явява и заинтресована страна в производството. Реално жалбоподателят  като страна не е извършил плащане на възнаграждение за един адвокат, нито са представени до устните състезания доказателства за нареждане или възстановяване на платеното от третото лице. Извън едностранната упълномощителна сделка между К.Ч. и адв. Евг.К., липсва възникнало друго облигационно правоотношение, което да бъде източник на задължение за плащане на адвокатско възнаграждение на адв.К. от Вл.Ч.  Последният не е страна по договора за правна защита и съдействие от 01.11.2019г./л.15/, поради което неуместен е претендираният от К.Ч. чрез адв.К. подход за присъждане на адв.възнаграждение в негова полза на сумата от 600лв, платена от друг.Не е налице изключението на правилото на чл. 38, ал. 2 ЗА,при което адвокатското възнаграждение се заплаща не на страната, на която е оказана адвокатската помощ, а на самия адвокат.

На следващо място от името на адв.К., като пълномощник на жалбоподателя и заинтересованата страна са поискани допълнителни задачи към назначената експертиза, които са уважени, като е определен депозит от 200лв, вносим от жалбоподателя. Този депозит е внесен отново от заинтересованата страна и ако бе направено искане за присъждане на тези сторени от него разноски съдът би възприел искането за основателно, а по  представения списък за разноските такива не се претендират. По изложените съображения молбата в тази част, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Основателна се явава само в частта на претендираните разноски за д.т. в размер на 10лв., внесени на база представеното пълномощно от адв.К.

Така мотивиран и на основание чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът

                                           О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА решение  № 27 ОТ 08.07.2020г. по адм.д. 716/2019г НА Адм.Съд-Русе в частта му за разноските, като постановява:

 ОСЪЖДА ОБЩИНА Русе да заплати на К.П.Ч. ЕГН ********** *** сумата от 10 лв. разноски за д.т.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 2467/20.07.2020 г. на адв.Е.К.- пълномощник на К.П.Ч., в частта  с която се иска изменение на решение  № 27 ОТ 08.07.2020г. по адм.д. 716/2019г НА Адм.Съд-Русе, в частта му за разноските чрез присъждане в полза на К.П.Ч. на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и депозит за вещо лице в размер на 200лв .   

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: