ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе,04.08.2020 г.
Административен
съд-Русе, 6-ти състав,
в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 716 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на процесуалния
представител на оспорващия К.П.Ч. – адв.Е.К. , с която се иска да бъде
допуснато изменение на постановеното по делото решение № 27/08.07.2020 г. в
частта за разноските чрез присъждане в полза на молителя К.П.Ч. на адвокатско
възнаграждение, държавна такса и депозит за експертиза, всичко в размер на 810лв.
В молбата се развиват подробни съображения, според които адвокатското
възнаграждение и другите разноски – д.т. и разноски за експертиза се присъжда и
в случаите, когато страната не е извършила реално разхода, тъй като от значение
са само обстоятелствата,че същите разноски са реално заплатени, без значение е
кой реално ги е внесъл и с каква кауза спрямо задълженото лице. Не е спорно, че
разноските за депозит за вещо лице и за адвокатското възнаграждение са
заплатени от В.Ч. в полза на баща му К. П.Ч., а платец на държавната такса е
адв.Е.К.. Представени са писмени доказателства относно факта,че жалб.К.Ч. е
адресно регистриран на територията на Кралство Испания –Мадрид от м.януари
2008г.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
ответникът по жалбата – Кмета на Община
Русе не е депозирал писмен отговор, и не взема становище по молбата за
изменение на решението в частта за разноските
Молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК
(т.14 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК), от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.
В чл.248, ал.1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане
на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му за разноските, всяка от които има
самостоятелно приложно поле. При втората хипотеза се касае до искане от
страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им от страната, която ги претендира(вж. мотивите към т.1 и т.8
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК). Следователно, приложното поле на
изменението на решението в частта за разноските не се ограничава единствено до
погрешното изчисляване на техния размер, а може да включва и пререшаването на
въпроса за тяхната дължимост, като изключение от принципа, въведен с чл.246 от ГПК. Макар и допустима, по същество депозираната молба се явява частично основателна.
В мотивите към решението, чието изменение в частта за
разноските се иска, съдът е изложил подробни съображения защо счита за
недоказано плащането на договорения между К.Ч. като страна в производството в
качеството му на жалбоподател и
пълномощника му адвокатски хонорар.
Принцип в съдебното производство е да се присъждат само
реално направените разноски, размерът и заплащането на които с установява със
списък по чл.80 от ГПК. Единственото изключение от това принципно приложение е
предвидено в чл.78, ал.8 от ГПК за юрисконсултското възнаграждение.
Разноските са
направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството.
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване.
С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са
договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се
извежда, че само заплатените от страната
разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира
кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза
на уважен неин иск, респ. при хипотезата на чл.143 ал.1 АПК. Страните по
договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от
закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар. Тази свобода
в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат- мотивите към т.1 и т.8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
В случая не е спорно, че разноските за депозит за вещо
лице и за адвокатското възнаграждение са заплатени от В.Ч.- заинтересованата
страна „ в полза на баща му К. П.Ч.“. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът представлява своя клиент въз
основа на писмено пълномощно/ л. 5/, а размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента ( чл. 36, ал. 2, изр. 1 от Закона за адвокатурата).
Договорът за правна защита и съдействие е мандатен договор, който в
отклонение от общите правила, установени в разпоредбата на чл. 286 ЗЗД, е
възмезден – арг. чл. 36, ал. 1 ЗА. Следователно при сключването му за
доверителя се поражда задължение да заплати възнаграждение за осъщественото от
адвоката представителство в договорения размер, който следва да е справедлив и
не по-нисък от минимално установения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
По представения договор за правна защита и съдействие /л.17/ като клиент
е посочен В.Ч. в полза на баща си К.Ч. от една страна и от друга, върху същата бланка
липсва подпис на клиента К.Ч..
Действително по силата на чл.32 ГПК низходящите могат да представляват
възходящите и обратно на база пълномощие, а такова между К.Ч. и Вл.Ч. липсва,
като в случая заплащането на уговореното адв.възнаграждение е извършено не от
клиента- жалбоподател, а от сина му, който се явява и заинтресована страна в
производството. Реално жалбоподателят като страна не е извършил плащане на
възнаграждение за един адвокат, нито са представени до устните състезания
доказателства за нареждане или възстановяване на платеното от третото лице. Извън едностранната упълномощителна
сделка между К.Ч. и адв. Евг.К., липсва възникнало друго облигационно
правоотношение, което да бъде източник на задължение за плащане на адвокатско
възнаграждение на адв.К. от Вл.Ч.
Последният не е страна по договора за правна защита и съдействие от
01.11.2019г./л.15/, поради което неуместен е претендираният от К.Ч. чрез адв.К.
подход за присъждане на адв.възнаграждение в негова полза на сумата от 600лв,
платена от друг.Не е налице изключението на правилото на чл.
38, ал. 2 ЗА,при което адвокатското възнаграждение се заплаща не на
страната, на която е оказана адвокатската помощ, а на самия адвокат.
На следващо място от името на адв.К., като пълномощник
на жалбоподателя и заинтересованата страна са поискани допълнителни задачи към
назначената експертиза, които са уважени, като е определен депозит от 200лв,
вносим от жалбоподателя. Този депозит е внесен отново от заинтересованата
страна и ако бе направено искане за присъждане на тези сторени от него разноски
съдът би възприел искането за основателно, а по
представения списък за разноските такива не се претендират. По
изложените съображения молбата в тази част, като неоснователна, следва да бъде
оставена без уважение.
Основателна се явава само в частта на претендираните
разноски за д.т. в размер на 10лв., внесени на база представеното пълномощно от
адв.К.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение № 27 ОТ 08.07.2020г. по адм.д. 716/2019г НА
Адм.Съд-Русе в частта му за разноските, като
постановява:
ОСЪЖДА
ОБЩИНА Русе да
заплати на К.П.Ч. ЕГН ********** *** сумата от 10 лв. разноски за д.т.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
с вх. № 2467/20.07.2020 г. на адв.Е.К.- пълномощник на К.П.Ч., в частта с която се иска изменение на решение № 27 ОТ 08.07.2020г. по адм.д. 716/2019г НА
Адм.Съд-Русе, в частта му за разноските чрез присъждане в полза на К.П.Ч. на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв. и депозит за вещо лице в размер на 200лв .
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен
срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: