№ 859
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100507809 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.05.2018 г. по гр.д. № 4591/17 г., СРС, ІІ ГО, 75 с-в е
признал за установено по предявените искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** против В. АТ. В., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. „**** че В. АТ. В. дължи на „Т.С.” ЕАД
на основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
сумата от 570,60 лева, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от месец 05.2012 год. до месец 04.2014 год. за топлоснабдяван
имот-магазин 1.1, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната
лихва, считано от 02.06.2015 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърллил иска за разликата до пълния предявен размер от 989,72 лева,
като погасен по давност и сумата от 193,82 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.07.2012
год. до 27.05.2015 год., като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 202,61 лева, за периода 31.05.2012 год. до 27.05.2015 год. и за сумата от
8,79 лева като погасен по давност. Осъдил е В. АТ. В., ЕГН ********** да
1
заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК общо сумата от
336,58 лева, представляваща разноските по настоящото производство,
съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата от 208,36 лева,
представляваща дължимите разноски по гр.д. №31202/2015 год. по описа на СРС, 65 с-в.
Осъдил е „Т.С.“ ЕАД да заплати на В. АТ. В., ЕГН ********** на основание
чл.78, ал.З от ГПК сумата от 277,84 лева, представляваща сторените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
С решение от 08.01.2020 г. по гр.д. № 4591/17 г., постановено по реда на
чл.247 ГПК, СРС, ІІ ГО, 75 с-в е допуснал поправка на основание чл.247,
ал.2 от ГПК на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на
решение от №415598 от 27.05.2018 год., постановени по гр.дело № 4591/2017
год. на СРС, ГО, 75 състав, като в мотивите на решението по отношение на
периода относно изтеклата погасителна давност за претендираната лихва да се чете
31.05.2012 год. до 01.07.2012 год., а в диспозитива на решението да се чете:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Т.С." ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** против В. АТ.
В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** че В. АТ. В. дължи на „Т.С."
ЕАД на основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, сумата от 570,60 лева / петстотин и седемдесет лева и шестдесет
стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода от месец 05.2012 год. до месец 04.2014 год. за топлоснабдяван имот-
магазин 1.1, находящ се в гр. София, ул. „****, ведно със законната лихва,
считано от 02.06.2015 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 989,72 лева, като погасен по давност,
за периода м.04.2012 год. до м.05.2012 год. и сумата от 193,82 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 01.07.2012 год. до 27.05.2015 год., като отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер от 202,61 лева, за периода 31.05.2012 год. до 01.07.2012
год. и за сумата от 8,79 лева като погасен по давност.
Решението, в частта, в която са уважени исковете, е обжалвано с
въззивна жалба от ответника В. АТ. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
ж.к. „****, чрез пълномощника по делото адвокат С.Д., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“**** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че атакуваното
решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск. Недопустимо е
2
в исковото производство по чл.422 ГПК да бъде предявен иск на основание,
което не е посочено като такова нито в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, нито в издадената заповед за изпълнение. Тъй
като това е второ решение на районния съд, след като първото такова е било
обезсилено от въззивния съд, то последният погрешно е върнал делото за
разглеждане на основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно
обогатяване и още по-грешно районният съд е разгледал и разрешил спора на
непредявено правно основание. Тъй като съдът се е произнесъл по
непредявен иск с правно основание чл.59, ал.2 ЗЗД, то съдебният акт се явява
недопустим и като такъв следва да бъде обезсилен.
По същество, счита решението за неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Липсва пасивна процесуална легитимация на ответницата,
която няма никакви договорни отношения с ищеца „Т.С.“ ЕАД, няма
качеството на потребител на ТЕ, нито на клиент, закупуващ такава. В
притежавания от нея недвижим имот няма отоплителни тела, липсва
присъединяване към мрежата на „Т.С.“ ЕАД, през имота не преминава и
сградна инсталация. Оспорва основанието и размера на исковете за главница
и мораторна лихва, както и че начислените суми са начислени на база реален
отчет и действителен/реален/ разход. Оспорва представеното по делото
„извлечение от сметка“, който не е редовен документ от външна страна, като
се твърди, че документът, който е представен с исковата молба, не установява
съществуване и изискуемост на претендираното вземане. По делото не са
представени отчетни картони, носещи подпис на ответната страна, относно
количеството доставена ТЕ. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да е видно начинът на определяне на конкретните суми за сградната
инсталация. Това не може да се установи от приетите по делото две
експертизи, които счита за бланкетни и използващи единствено и само данни
от ищцовото дружество. Съдът не е взел предвид посочените в отговора на
исковата молба неравноправни клаузи съгласно ОУ на „Т.С.“ ЕАД. Позовава
се на текстове от ЗЗП и по-специално на неравноправните клаузи по смисъла
на чл.143 от ЗЗП. Прави се възражение за давност.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части и да бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове. Претендира присъждане на разноски за първата и настоящата
3
инстанции.
Въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** оспорва въззивната
жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. АТ.
В., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, за които по ч.гр.д.№
31202/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 65-ти с-в е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът В. АТ. В. е потребител на
ТЕ за небитови /стопански/ нужди, но между страните липсвал сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на
чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. През процесния период ответникът е потребявал ТЕ в
имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със
стойността й. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК
ответникът е депозирал възражение, поради което е обоснован правен интерес
от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че В. АТ. В. му
дължи сумата от 989,72 лв.-главница, представляваща стойността на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 04.2012 г. - м.
04.2014 год. за посочения по- горе недвижим имот и сумата от 202,61 лв. -
лихва за забава от 31.05.2012 год. - 27.05.2015 год., ведно със законната лихва,
считано от 02.06.2015 год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
4
ГПК/ до изплащане на сумите, както и сторените разноски.
Ответникът В. АТ. В., в срока за отговор на исковата молба по чл.131
ГПК, е оспорила предявените искове по основание и размер.
Третото лице помагач не е взело становище по исковете.
По делото е депозиран нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 194, том I, per. №2999, дело №174/2001 год., от който е
видно, че В. АТ. В. е собственик на магазин 1.1, секция „А“, находящ се в гр.
София, кв. „Борово“, ул. „Костенски водопад“.
От правна страна:
Неоснователно се явява твърдението, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск с правно основание чл.59, ал.2 ЗЗД, поради което съдебният
акт се явява недопустим и като такъв следва да бъде обезсилен.
Неоснователно се явява и твърдението, че в исковото производство по чл.422
ГПК е предявен иск на основание, което не е посочено като такова нито в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, нито в
издадената заповед за изпълнение. Точно обратното. Видно от съдържанието
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което
е било образувано ч.гр.дело №31202/2015 год. по описа на СРС, ГО, 65 с-в,
както и от исковата молба, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени искове за съществуване на вземанията, за
които е била издадена заповедта за изпълнение по горепосоченото дело,
ответницата В. АТ. В. е ползвала доставена в процесния имот топлинна
енергия за стопански нужди през периода от м.април 2012 год. до м.април
2014 год., без да заплаща нейната стойност в размер на 989.72 лв., като по
този начин е спестила разходи. Ответницата не се отзовала на отправената й
покана за доброволно изпълнение и е изпаднала в забава, поради което дължи
и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Следва да бъде
отбелязано, че ищецът не се позовава на предходно правно основание -
преюдициално договорно правоотношение между него и ответницата,
каквото не е възникнало, не се е осъществило или е отпаднало - напротив
изрично твърди, че между страните не е бил сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ вр. с § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ/. При тези твърдения настоящият съдебен състав
също приема, че спорните права намират своето правно основание в чл. 59,
5
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при
общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя -
арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, " Потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния
или общинския бюджет.
Ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен
писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника.
Безспорно е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за
процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на
което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди/за небитови/ нужди. При
липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с
правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Налице е
неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва
6
кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група
факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за
продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия
по чл.142, ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана.
Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е
следвало да направи. В настоящия казус ответникът не оспорва, че през
процесния период е ползвал имота. От приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че през процесния период топлинната енергия за
отопление е отчитана в съответствие с нормативната уредба, като за периода
м. 05.2011 год.-м.04.2012 год. топлинната енергия за отопление на имота е
определена на базата на служебен отчет, поради неосигурен достъп, а за
периодите м.05.2012 год.- 04.2013 год. и м.05.2013 год.-м.04.2014 год.
топлинната енергия е определяна по реален отчет на показанията на
индивидуалния топломер. В този смисъл се явява неоснователно твърдението
във въззивната жалба, че в притежавания от ответницата недвижим имот
няма отоплителни тела, липсва присъединяване към мрежата на „Т.С.“ ЕАД,
през имота не преминава и сградна инсталация. Установява се, че за
процесния период м.04.2012 год.-м.04.2014 год. потребената от ответника
топлинна енергия е в размер на 879,17 лева. От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът не е платил дължимата сума за
топлинна енергия, на стойност 975,90 лева.
Предвид изложеното и с оглед установеното от приетите СТЕ и ССЕ,
СГС намира, че по делото е установено количеството потребена от ответника
топлоенергия. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
задължението си за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия за процесния имот. Съдът е взел предвид и своевременно
направеното възражение за давност.
Относно лихвата по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 202,61 лв. за периода
от 31.05.2012 г. до 2.05.2015 г., настоящата интанция приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок
7
за изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на
преминаване на благата съществува при самото преминаване, а не в някой
последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради което
съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав
на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на
забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след
покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще
дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015
г. по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29.12.2015 г. по гр.
д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т.д. №
237/2011 г. на ВКС, II ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009
г. на ВКС, III ГО; решение № 113/ 29.08.2012 г. по т.д. № 396/2011 г. на ВКС,
II ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др. По делото е представена от
страна на ищцовото дружество покана от 17.04.2015 г., която е преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на 02.06.2015 г.
С оглед направеното възражение за давност правилно е изчислена
сумата и за лихва.
Относно развитите съображения и доводи за „извлечението от сметка“
и дали той е редовен документ от външна страна, като начало не е
конкретизирано кое извлечение от сметка се визира, а и като въведени за
първи път едва във въззивното производство, тези доводи се явяват
преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу
предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за
погасителна и придобивна давност.“ По силата на изричната разпоредба на
8
чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По
силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи
пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си
небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне
противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния
закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез
концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на
исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за
спора факти.
Най-накрая, действително в отговора по чл.131 ГПК са развити доводи
за нищожност на ОУ за продажба на ТЕ, но за битови нужди, а както бе
посочено по-горе, тук става въпрос за продажба на ТЕ за стопански/небитови/
нужди, при които не намират приложение нормите от ЗЗП.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.05.2018 г. по гр.д. № 4591/17 г., на
СРС, ІІ ГО, 78 състав, както и решението от 08.01.2020 г., постановено по
реда на чл.247 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9