О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. П., 02.11.2022г.
Административен съд - П., в закрито
заседание на втори ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
Като разгледа докладваното от
съдията – докладчик К. Чакъров административно дело № 414 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ) и чл. 74,
ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Първоначално делото е образувано пред Административен съд - С.-град (АССГ), като адм. д. № 9309/2022 г., по искова молба подадена от А.Н.Ц. и Ю.П.Ц., чрез адв. Х.Н., с която срещу Министъра
на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, е предявен иск
с правно основание чл.
74, ал. 2 от ЗЗДискр., във
вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на сума в размер на 300 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, от
осъществена спрямо ***А.Ю.П. ***“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от дата на нарушението до окончателното
изплащане на сумата. Претенцията се заявява алтернативно, като в единия случай
се основава на Решение № ***. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД),
постановено по адм. преписка ***., като в случай, че цитираното решение на КЗД
бъде отменено, във връзка с образувано пред ВАС дело по оспорване на същото, да
се счита за заведена само на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
С определение № 8208/20.10.2022г. производството по адм. д. № 9309/2022г. е прекратено и същото е изпратено по
подсъдност на Административен съд - П. с
мотив, че в случая мястото
на увреждане, съвпада с настоящия адрес на двамата ищци, а именно:
гр. ***
След изпращане на делото, в Административен съд – П., същото е образувано под настоящия
номер като адм. д. № 414/2022г.
При внимателна преценка на
подсъдността настоящият съдебен състав намери, че делото не е подсъдно на
Административен съд - П.,
а на АССГ на основание чл.
7 от ЗОДОВ, според който подсъдността е изборна, като ищецът има
правото да избере дали да предяви иска си пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия си адрес.
В случая, мястото на
увреждането, не съвпада с настоящия
адрес на ищците, който безспорно
е в гр. П., видно от справка в НБД „Население“ (лист 32 от дело на АССГ).
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ,
подсъдността е изборна и ищецът е
този, който разполага с правото да избира, дали да предяви иска си
по мястото на увреждане,
което по мнение на съдебния състав е в гр. С. или по настоящия си адрес, който в случая е гр. П..
За да се прецени къде е мястото на увреждане, при определянето на местно компетентен съд, съгласно чл.
7 от ЗОДОВ, следва, с оглед твърденията на ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба и данните по делото, да се прецени
къде е настъпило вредоносното деяние.
Местоустановяването на конкретната претендирана вреда или къде са претърпени вредите, е без значение за местната
подсъдност. Местоизвършването на увреждащото действие е от значение за
привръзката по чл. 7 от ЗОДОВ.
Мястото на увреждане по смисъла на чл. 7 от ЗОДОВ при предявен иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е мястото, където е издаден
незаконосъобразният акт или където са извършени незаконосъобразните действия или бездействия (вж. Определение № 14354 от 19.11.2020
г. на ВАС по адм. д. № 12112/2020 г., III о.; Определение № 12124/30.09.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 9990/2020 г., III о.; Определение № 16428/03.12.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 13033/2019 г., III о.).
Така определената подсъдност е в съответствие с общата подсъдност по чл. 115 от ГПК по искове за вреди от
непозволено увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД, предвидена с израза "... и
по местоизвършването на деянието". Както и в теорията (виж "Българско
гражданско процесуално право", автор проф. д-р Ж.С., девето допълнено и
преработено издание, издателство "***", стр. 137), така и в
практиката на ВКС (Определение № 105/12.12.1984 г. по гр. д. № 941/1984 г., IV г. о.; Определение № 350/24.06.2011 г. по
ч. гр. д. № 325/2011 г., III г. о. и др.) се приема, че за местоизвършване на
деянието се счита мястото, където е извършено виновното поведение, но не и
мястото, където са настъпили вредоносните му последици, ако то е различно от
мястото на деянието. Противното разбиране обезсмисля изборната подсъдност, защото ако
мястото на увреждане съвпада с мястото на търпене на вредите, то тогава това
място в повечето случаи, ще съвпада и с настоящия адрес
или седалището на увредения.
В случая ищците твърдят, че вредите са им причинени от неморалното и незаконосъобразно
бездействие на Министъра на здравеопазването
и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, от което следва, че мястото
на увреждането е седалището на
ответниците по делото, а именно гр. С..
От изложеното следва, че трябва да бъде уважено правото на ищците да изберат като местно компетентен съд, този по
мястото на увреждане, а именно Административен съд - С.-град.
По изложените съображения, делото следва да се изпрати на
Върховния административен съд за определяне на подсъдността.
Така мотивиран и на основание чл.
135, ал. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност
между Административен съд - П. и
Административен съд - С.-град по определяне на компетентния съд да разгледа
исковата молба на А.Н.Ц. и Ю.П.Ц.
срещу Министъра на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. д. № 414/2022 г. по описа на Административен съд - П..
ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд на Р. България, за
произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност и определяне на компетентния съд
да разгледа исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/