№ 30523
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20241110172579 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на „ТБИБ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес за
призоваване: гр. СЛ, ул. „ДХ” № 52-54, за изменение на Решение №
8845/16.05.2025 г., постановено по гр. д. № 20241110172579, в частта за
разноските, възлизащи в размер на 600 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение. В обстоятелствената част на молбата се твърди, че
посоченото възнаграждение било присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
цитира се чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и се подчертава, че делото не се
отличавало с фактическа и правна сложност, като се обръща внимание, че
цената на иска възлизала в размер на 800 лева; цитира се съответна практика
на Съда на Европейския съюз и Върховен административен съд. В свое
становище по реда на чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна посочва, че не е
предоставена безплатна правна помощ, а е договорено и действително
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., при приложими
„минимуми“ от 800,00 лв; ответното дружество не е представило списък на
разноските, поради което изобщо не била налице процесуална предпоставка за
разглеждане на искането му за изменение на решението; позовава се, че е
налице изменение на Наредба № 1/9 юли 2004 г.; съдът правилно присъдил
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение от 600.00 лв., което
било съобразно с броя предявени искове и техния материален интерес, като то
се явявало дори по-ниско от предвидените в наредбата възнаграждения –
предявени били два иска с материален интерес, за който чл. 7, ал. 2, т. 2 от
1
НВАР предвиждал по 400,00 лв. за всеки иск или общо 800,00 лв. С тези
аргументи се иска молбата на ответника да бъде оставена без разглеждане,
евентуално без уважение.
Софийски районен съд, съобразявайки възраженията и правните доводи на
страните, както и приложените доказателства, установява следното от
фактическа и правна страна:
С Решение № 8845 от 16.05.2025 г. по настоящото дело съдът разгледал
обективно кумулативно съединените искови претенции, като прогласил за
нищожен сключения между страните договор за потребителски кредит №
***17.01.2020 г. и осъдил “ТБАК ЕАД, ЕИК *** да заплати на С. И. Н., ЕГН
********** недължимо платена сума в размер на 342.60 лева по договор за
потребителски кредит №***17.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 06.12.2024 г. до окончателното плащане; както и съдебно - деловодни
разноски в общ размер на 1 000 лева, от които 600 лева заплатено от ищцата
адвокатско възнаграждение.
Представената молба с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима,
тъй като от страна на ответника е спазен законоустановеният срок за това
процесуално действие. В рамките на проведеното открито съдебно заседание
е представен списък на разноските и доказателство за заплатено адвокатско
възнаграждение от страна на ищеца в полза на процесуалния представител
адв. Р. в размер на 600 лева. С оглед на последното обстоятелство се явяват
неоснователни както възраженията на ответника, че била оказана безплатна
адвокатска правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, така и тези на ищеца, че
молбата за изменение на решението в частта за разноските била недопустима
поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК. От друга страна, още с
отговора към исковата молба ответникът е релевирал и възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдебният състав в мотивите приел за
неоснователно, като съдът не намира основание да ревизира преценката си в
тази насока, като единствено следва да допълни, че съдебният състав е
съобразил цитираното в молбата Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-
438/22 г., както и това, че в случая са предявени няколко иска, проведено е
едно съдебно заседание, но на което процесуалният представител на ищеца се
е явил и на което е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което
несъмнено обусловило и необходимост от допълнителна подготовка по
2
делото, вън от вече положения труд, поради което това обстоятелство, ведно с
представената искова молба и ангажираните към нея писмени доказателства,
обосновават извод, че намаляването на заплатеното възнаграждение не би
било съответно на сторените процесуални усилия.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 248, ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК
на „ТБИБ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес за призоваване: гр. СЛ, ул.
„ДХ” № 52-54, за изменение на Решение № 8845/16.05.2025 г., постановено по
гр. д. № 72579 от 2024 г. на СРС, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред СГС.
Съдебният акт е подписан с квалифициран електронен подпис - чл. 102а, ал. 1 ГПК,
поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3