Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

Гр. Велинград, 15.05.2018 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1252 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл. 258 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „Еко-Титан” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.”П.К. Яворов” №1, ет.2, против “Община Велинград”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.”Хан Аспарух” № 35, представляван от кмета К.К..

Предявени са  ОСОИ по чл. 79 ЗЗД, вр.чл.266  ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от общо  10 323.54 лева, включваща следните суми:  сумата от 8139, 58 лева -  главница, представляваща неизплатена част от Ф. №1115/30.12.2015г. за възнаграждение за м. декември 2015г. за извършване на услугите по озеленяване - дейност „ОЗЕЛЕНЯВАНЕ“ по договора от 16.02.2009 г.; сумата от 2 183.96 лева- лихва за забавено плащане на главницата за периода от 05.02.2016 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

 

Ищецът твърди, че на 16.02.2009г. е сключил с ответника, в писмена форма с нотариална заверка на подписите, Договор за възлагане на обществена поръчка. По силата този договор ищецът се задължил ежемесечно да извършва, сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община Велинград, поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване; почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране, срещу задължението на общината да заплаща възнаграждение определено в чл.9 и в ценова оферта - неразделна част от договора - също с нотариална заверка на подписите. Срокът на договора бил определен до 01.03.2019г. В приложението към договора било предвидено, че ориентировъчната обща стойност на услугите по договора на месечна база е 117492,57 лева без ДДС /140990, 40 лева с ДДС/, като същото съдържало и ценообразуването на отделните дейности, включени в услугите - негов предмет. В т. 5 от заключителните разпоредби на договора, изрично било посочено, че ценовата оферта с която кандидатът е спечелил процедурата по възлагане на обществената поръчка е неразделна част от същия. В чл.9, ал.2 било предвидено, че в началото на всяка календарна година цената се индексира с официално обявения от НСИ индекс на инфлация. В чл.10. от Договора било предвидено, че действително извършените видове и количества работи подлежат на заплащане въз основа на двустранно подписани протоколи между ответника и ищеца, като действително извършени се считат само тези видове и количества работи отразени в двустранните протоколи. Предвидено било също, че срокът за плащане е 30 дневен от представяне на акта за действително извършени работи за съответния месец и фактура. В чл.10, ал. 4 и ал.5 били установени месечни коефициенти за изпълнение задълженията на ищеца. Предвидено било в интерес на ищеца, че в частта касаеща озеленяването, заявките на възложителя не могат да надхвърлят годишната сума за раздел озеленяване по офертата към договора.

Твърди също, че  през месец декември 2015 г. ищеца е извършил услугите, предмет на договора, при спазване на най -високите коефициенти, установени с него. За действително извършените видове и количества работи, в частта за озеленяването, между него и ответника бил съставен и подписани акт към 30.12.2015г. Същият отразявал, че всички отделни дейности по вид, определени в приложението към договора са изпълнени на 100 %.  Актът бил депозиран в общината /видно от печат на деловодството на общината под подписа на нейния представител/. Актът, установяващ изпълнението на договора в частта му за озеленяването, бил съставен въз основа на 12 броя подписани от страните протоколи, които отразявали вида и стойността на конкретно извършените през цялата година помесечно работи в частта за озеленяването. За месец декември ищеца издал фактура № 1115/30.12.2015 г. за работата извършена през месец декември 2015 г. работа на стойност 33,533 лева.  Към фактура № 1115/30.12.2015 г. било издадено и кредитно известие на стойност от 25393, 76 лева, като непогасения остатък по нея бил в размер на 8139, 58 лева.

Твърди и извършената работа да е приета от ответника, без да са правени от него възражения за неточно в качествено или количествено отношение изпълнение. Въпреки настъпване на падежа на задължението, който според задължителната практика на ВКС се свързвал не с издаване на фактурата, а с предоставяне на услугата, ответникът и до настоящия момент не заплатил възнаграждение по договора за м. декември 2015 г. Това не бил  сторил и след като му била връчена надлежно нотариална покана и съставен констативен протокол от нотариус, установяващ отказа на кмета да се яви пред нотариуса и да представи платежни документи към 05.02.2016 г. При което и счита, че най - късно на тази дата ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимото възнаграждение по фактурата, поради което и в полза на ищеца възникнало вземане за обезщетение в размер на законната лихва, която за периода от 05.02.2016 г. до 25.09.2018 г. била в размер на 2 183.96 лева. Тъй като тези суми и до момента не били платени, това породило правният интерес на ищцовото дружество да предяви искове за заплащането им.

 Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо  10 323.54 лева, включваща следните суми:  сумата от 8139,58лв. - главница, представляваща неизплатена част от Ф. №1115/30.12.2015г. за възнаграждение за м. декември 2015г. за извършване на услугите по озеленяване - дейност „ОЗЕЛЕНЯВАНЕ“ по договора от 16.02.2009 г.; сумата от 2 183.96 лева- лихва за забавено плащане на главницата за периода от 05.02.2016г. до 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира и разноски.

 

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от ответника. В него намира предявената искова претенция с пр. осн. чл. 266, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за допустима, доколкото се релевира наличие на облигационно правоотношение между страните, от което се твърди да произтича парично задължение за ответника. Оспорва  изцяло исковата претенция, като неоснователна, по следните съображения: 1. Ищецът претендирал присъждане на вземане, съгласно фактура №1115/30.12.15г. в общ размер на 33 533, 34 лв., намалени със сумата от 25 393, 76 лв. , съгласно кредитно известие към фактурата. Така остатъка, който претендирал ищеца за заплащане бил в размер на сумата от 8139, 58 лв.  Вземането произтичало от извършени дейности през м. 12.2015г., съгласно Договор от 16.02.2009г. , в частта „озеленяване“.

Твърди, че съгласно механизма на чл.10 от цитирания договор, извършените по вид и количество работи се приемат от страните с двустранни протоколи, като плащането се извършва по сметка на изпълнителя в срок до 30 дни от съставянето на съответния протокол /акт/ и издаване на фактура. Ал. 2 на чл.10 изрично посочвала, че се заплащат само онези дейности, които са отразени в акта за съответния месец - в случай м.12.2015 г. Според представения с исковата молба двустранен протокол за извършените дейности по поддръжка на зелените площи за м.12.2015 г., страните приели за извършени през месеца дейности на обща стойност 23571,44 лв. Страните не били съставяли протокол за м.12.15 г. на стойност 33 533,34 лв., както ищеца твърдял в исковата молба. Освен това и сумата по фактура № 1115/30.12.15 г. не кореспондирала с протокола за м.12.15 г. и не отговаряла на стойността на приетите с него дейности. И до настоящия момент за общината не било известно каква е причината фактура № 1115/30.12.15 г. да е на стойност 33 533,34 лв. , респективно на какво основание е издадена същата.

Предвид горното, ищецът не бил издавал фактура за плащане по протокола за извършени дейности по поддръжка на зелените площи за м.12.2015 г., съгласно договор от 16.02.2009 г. Липсата на издадена фактура на стойност по приетия протокол, било пречка за извършване на плащането, съгласно чл.10, ал.1 от договор от 16.02.2009 г. Срокът за заплащане, посочен във въпросния текст, започвал да тече от кумулативното наличие на двете предпоставки - двустранен протокол и издадена фактура за сумата по протокола. Второто условие не било налице, респективно вземането за м.12.15 г. за дейности по „озеленяване“ не било изискуемо от ответната страна.

Настоява се и на това, че извън горните съображения,  съдът  да вземе предвид и извършеното с исковата молба признание на неизгоден за ищцовата страна факт, а именно : от претендираното вземане за м.12.2015 г., част „Озеленяване“ от договор от 16.02.2009 г. , ищецът признавал, че не му се дължи сума в размер на 25 393,76 лв. Следователно, като се вземела предвид стойността на акта за м.12.15 г. / 23 571,44 лв./ и се намаляла със стойността на признатата от ищецът сума за недължима по кредитно известие /25393, 76 лв./ , се оказвало, че вземането на ищецът е отрицателна величина /-1822,32лв./. Респективно не само ответникът не дължи заплащане , а напротив - същия имал вземане против ищеца.

По тези съображения се иска отхвърляне на иска. Претендира и разноски.

 

В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Д., преупълномощен от адв.А., подържа изцяло иска и иска уважаването му. Във връзка с отговора на ответника твърди, че всъщност в процесната фактура била включена и част от стойността на извършената през м.ноември работа по озеленяване по протокола за извършени дейности през ноември, а именно сума от 9961,90лв. Издадената за м.ноември фактура била но по-ниска стойност от тази по протокола за ноември 2015г.

В о.з. ответникът, чрез пълномощника на законния си представител -адв.Л., оспорва иска и подържа възраженията си, като иска отхвърлянето му, по подробни съображения в защита.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Установява се от представения Договор № 31/16.02.2009г. за възлагане на обществена поръчка, той да е сключен между ответната Община Велинград, като възложител и ищеца „Еко Титан“ ЕООД -клон София, като изпълнител. В него е посочено този договор да се сключва на осн. чл.90, ал.1, т.8 от ЗОП.

Предмет на същия договора, според чл.1 и 2 от него е извършване от изпълнителя срещу възнаграждение на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община Велинград, поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване; почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране, в съответствие с ценовата оферта, количествено стойностни сметки и анализни цени, което са неразделна част от договора.

В чл.7 е уговорен срок на действие на договора от 10 години от датата на сключването му-16.03.2009г.

Според чл.9 от договора, раздел 4 „Цена и начин на плащане“ за възложените дейности възложителят заплаща за една година сума в размер на 1 409 910,88лв. без ДДС, разделена на 12 части.

Според чл.10, ал.1 от договора, заплащането на извършените работи се извършва ежемесечно, след приемане от възложителя, въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително извършените видове и количества работи. Дължимата сума се заплаща по банкова сметка ***н. срок след акта за действително извършени работи за съответния месец и фактура от изпълнителя.  А според ал.2 за извършени и подлежащи на разплащане се считат само тези видове работи отразени в акта за действително извършени през месеца, като видове и количество. Посочено е също, че заявките на възложителя на могат да бъдат годишно повече от  дадената годишна сума за раздел озеленяване по офертата.

Представена е и ценовата оферта, предмет на този договор, която е неразделна част от него. Договора, както и ценовата оферта са с нотариална заверка на подписи.

Страните не спорят по обстоятелството, че такъв договор е сключен между тях, както и той да е бил изпълняван през 2015г. А и същото се установява от представените Двустранни месечни протоколи за установяване на извършени задължения за поддръжка и озеленяване на квартални зелени площи в гр.Велинград и заплащане на видовете манипулации, межда Общината и „Еко титан“ ЕООД, отнасящи се за всеки от месеците от януари до декември 2015г. вкл.

Видно от тях ищеца е извършил действително дейности по озеленяване в следните размери: м.януари – 13207,37лв. ; м.февруари – 25057,87лв.; м.март – 50049,40лв.; м.април – 50122,63лв.; м.май – 45249,61лв.; м.юни - 61 301,48лв. ; м.юли - 51050,76лв.; м.август – 61059,48лв.; м.септември -45304,73лв.; м.октомври – 59304,26лв.; м.ноември – 40592,39лв. и м.декември 2015г – 23571,44лв.

А според Акта за оценка на извършената работа през м.декември оценката за целия месец е с коефициент „1“.  Тоест според чл.10 от договора се заплаща цялата работа.

Ищеца е издал фактура № 1115/30.12.2015г.  за озеленяване и поддръжка на общински зелени площи на територията на общ.Велинград за м.12.2015г. в размер на 33535,34лв. с ДДС.

Освен това ищецът е издал и Ф.№1252/21.11.2016г. за стойност на дървесина към 31.12.2015г. по Споразумение № 914/17.11.2016г.,  и за сумата от минус 25393,16лв.

По делото е представена и нотариална покана изпратена от ищеца до ответната община Велинград, с която ответника е поканен да представи на 05.02.2016г. документи за изпълнение на задължение в размер на общо 276658,29лв., между които това по фактура № 1115/30.12.2015г.  за 33535,34лв.

Според констативен протокол на нотариуса, тази покана е получена от ответната община на 12.01.2016г., но на 05.02.2016г. не се явил неин представител.

От приета по делото и неоспорена от страните ССЕ изготвена от в.л.Т., която и съдът кредитира като компетентна и безпристрастна се установява следното: За периода 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. съгласно подписаните ДВУСТРАННИ ПРОТОКОЛИ възнаграждението на ищцовото дружество по част „Озеленяване" от договора възлиза на 542 892.37 лв. образувано както следва: м.януари – 13207,37лв. ; м.февруари – 25057,87лв.; м.март – 50049,40лв.; м.април – 50122,63лв.; м.май – 45249,61лв.; м.юни - 61 301,48лв. ; м.юли - 51050,76лв.; м.август – 61059,48лв.; м.септември -45304,73лв.; м.октомври – 59304,26лв.; м.ноември – 40592,39лв. и м.декември 2015г – 40592,39лв. Размерът на месечната сума по Договора възлиза на 33 533.33 лв., тъй като годишната сума по Договора е 403 000.00 лв. Извършените в повече дейности възлизат на 139 892.37 лв.

Съдът не възприема изцяло заключението в тази му част, тъй като е посочено за м.декември според протокола да извършена работа за 40592,39лв., а според представения Протокол за този месец извършената работа е за сумата от 23571,44лв. Очевидно се касае за техническа грешка, като стойността на протокола за м.ноември е нанесена повторно като такава за м.декември. При което извършената от ищеца работа по част „Озеленяване“ през 2015г. е в размер на общо 525871,42лв. , а не изчислените в ССЕ - 542 892.37 лв. Респективно в повече от договорените за годишно пращане 403 000.00 лв. е извършена работа за 122871,42лв.

Видно от заключението е също, че за извършената работа през м. Декември 2015 год. ищеца е издал фактура № **********/30.12.2015 год. на обща стойност 33 533.34 лв. Същата фактура е осчетоводена в счетоводството по надлежният ред. Тя е включена в Дневника за продажбите за м. Декември . Начисленият ДДС е внесен в бюджета. Задължението е осчетоводено в сч. Сметка 411 „Клиенти’' по партидата на ответника.

Към тази фактура е издадено Кредитно известие № 0001252/21.11.2016г. на стойност 25 393.16 лв. с цел приспадане стойността на отсечена дървесина към 30.12.2015 год. Задължението на общината след осчетоводяване на кредитното известие възлиза на 8 139.58 лв.

От проверката в счетоводството на Община Велинград се констатира, че процесната фактура и Кредитното известие са осчетоводени по надлежният ред. Същите са включени и в регистрите по ДДС. Задължението по ф-ра № ********** от 30.12.2015 год. възлиза на 8 139.58 лв. като кредитно салдо в сч. сметка „Доставчици“. А размерът на мораторната лихва за забавата на плащането на сумата по фактура № 1115/30.12.2015 год. за периода от 05.02.2016 год. до 25.09.201 8 год. възлиза на  2179.93 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си изводи:

 

Съдът намира, че процесния Договор № 31/16.02.2009г. за обществена поръчка, валидно обвързва страните които са го сключили, а именно ищеца „Еко Титан“ ЕООД и Община Велинград. А според него срокът за изпълнение е 10 години от дадат на сключването му – т.е. до 16.02.2019г., като цената която следва за се заплаща за извършване на договорената услуга по озеленяване годишно е 403 000лв. с ДДС, разделена на 12 части, или по 33 533,33лв. месечно. Същевременно обаче страните са уговорили и на заплащане на подлежат само действително извършената работа през съответния месец, установена с двустранни протоколи, и след издаване на фактура от изпълнителя. Уговорено е също и заявките на възложителя да не могат да бъдат годишно повече от  дадената годишна сума за раздел озеленяване по офертата, т.е да поръчва за изпълнение повече от колкото е годишното плащане.

Тълкувайки волята на страните изразена в  горните  уговорки и до колкото се касае за договор за обществена поръчка с точно фиксирана сума за плащане, то очевидно целта е била изпълнителят да извършва дейности по озеленяване за сума от общо 403000лв. годишно, или за не повече от 33 533,33лв. месечно, тъй като плащането е уговорено да е на 12 пъти, тоест месечно. Този извод се налага и от факта, че в представените 12бр. двустранни протоколи, независимо от действителната стойност на извършеното, изрично е записано, че сумата за получаване по договора е 33 533,33лв.,

Въпреки това ответната община Велинград очевидно е заявила /поръчала/ извършване на повече от договореното месечно, като и е приела изработеното с подписването на двустранните протоколи за месеците от март до ноември 2015г. включително.

Вярно е, че през м.12.2015г. ищеца-изпълнител по този договор е извършил дейности по озеленяване за сумата от 23571,44лв., за стойността на която е подписан двустранен протокол за този месец. А с подписването му от страна на ищеца и ответника и двете страни се съгласили, че точно това е сумата за която действително са извършени дейности по озеленяване.

Въпреки този протокол ищеца е издал фактура за дейности извършени през м.12.2015г., а именно процесната ф.№ **********/30.12.2015г. на обща стойност 33 533.34 лв. с ДДС. Стойността на тази фактура е различна от стойността на двустранния протокол. Същевременно обаче е точно толкова, колкото е размера на договорената по договора месечна сума за плащане. И тъй като ищеца е извършил приз предходни м.ноември 2015г. дейности по озеленяване за сумата от  40592,39лв., която е повече от месечното му възнаграждение, а и като цяло изпълнението на ищеца за 2015г. се установи да е с 122871,42лв.  При което и няма пречка да иска заплащане на разликата в повече, като издаде фактура за м.12.2015г. за толкова колкото е уговорено с договора месечно плащане, тъй като по този начин няма да получи заплащане на нещо което не извършено, а точно обратното.

Действително основателно е възражението на ответника, че процесната  ф.№ **********/30.12.2015г. на стойност 33 533.34 лв. не кореспондира със сумата по протокола за м.12.2015г., която е само за 23571,44лв. Същевременно обаче, след като по-голямата част от протоколите са на стойности от порядъка на 4595о и 60 хил.л. , а в тях е посочено, че сумата за плащане е 33 533.33 лв., то нито една от фактурите за тази сума няма да кореспондира със стойността на протокола.

Неоснователно обаче е възражението на ответника, че не му било ясно защо тази фактура е издадена за сумата от 33 533.34 лв., а не за тази по протокола.  Точно обратното ответника е напълно наясно, че е бил възложил за изпълнение през 2015г. на ищеца много повече от колкото е договореното за плащане за тази година. Наясно е също така, че месечно ще заплаща сума от по  33 533.33 лв. Което напълно обяснява и защо и осчетоводил издадената от ищеца фактура именно за сумата за която е издадена, включил я в дневника си за продажби с тази и стойност и е ползвал ДДС. С осчетоводяването на процесната фактура и включването й в дневника за продажби и справка за ДДС, на практика ответника е признал, че дължи точно стойността на фактурата, посочена в нея , а именно 33 533.34 лв.

Ищецът претендира сумата от 8139,59лв., като разлика между стойността по ф.№ **********/30.12.2015г. от 33 533.34 лв. и стойността на кредитно известие № 0001252/21.11.2016г. в размер на 25393,76лв.

По делото не е представено въпросното кредитно известие, но е представена издадена въз основа на него от ищеца Ф.№1252/21.11.2016г. за сумата от минус 25393,76лв.  При издадени кредитно известие фактура въз основа на него, то между страните е извършено прихващане на двете насрещни задължения. В резултат на това прихващане е останала неизплатена разлика от стойността на пороцесната фактура в размер на  8139,59лв.  Точно този размер на задължение на ответника към ищеца е установен и в ССЕ.

И тъй като няма данни въпросната сума да е заплатена на ищеца и до момента, то искът за заплащането й е основателен и като такъв ще се уважи изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8139,59лв.- главница, представляваща  незаплатен част от стойността на издадена ф.№ **********/30.12.2015г. за 33 533.34 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на искова молба- 27.09.2018г. /явяваща се и дата на поканата/ до окончателното плащане.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че договореното с процесния Договор №31 е ответника в качеството си на възложител да заплаща на изпълнителя сумата по договора, явяща се негова стойност, на 12 равни месечни плащания. А уговорката за заплащане стойността на действително извършените работи установени с приемо-предавателни протоколи, е защита за възложителя да не се стига до заплащане на нещо в повече от стойността на договора. До това в конкретния случай не стига. Да се приеме обратно, а именно да не се дължи плащане според уговореното годишно възнаграждение, респективно месечно възнаграждение определено в договор, а само това което е отчетено за конкретен месец, при положение да е изпълнено повече от договореното, би означавало да се освободи ответника от задължението да изпълнява точно поетите от него договорни задължения. А това би противоречало както на самия договор така и на смисъла на закона.

 

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва, съдът намира следното: В договор № 31 е уговорен срок за плащане – 30 дни след представяне на протокол и фактура. По делото няма данни за това кога ищеца е представил тези документи и конкретно въпросната ф.№ **********/30.12.2015г.  Ищеца е ангажирал доказателства за това да е изпратил на ответника нотариална покана, в която обаче не се съдържа текст определящ срок за плащане.  При което няма как да се счете, че от получаване на въпросната покана ответника е изпаднал в забава, респективно от тогава за него да е възникнало задължение за лихви за забава. Същевременно от данните по делото се установява, че размера на задължението на ответника което следва да заплати по процесната фактура е установено в точен размер едва след като между страните е извършено посоченото по-горе извънсъдебно прихващане с издаването на кредитно известие и издаването от ищеца на Ф.№1252/21.11.2016г.

Тоест едва от 21.11.2016г. започва да тече срок за заплащане на неизплатена част от процесната фактура. При което и ответника е изпаднал в забава от следващия ден – 22.11.2016г. При което искът по чл.86 ЗЗД  е доказан по основание. Що се отнася до размера на лихвата, то за периода от 22.11.2016г. до 25.09.2018г. /до която дата ищеца претендира мораторни лихви, дължимата лихва за забава върху не изплатената главница от 8139,59лв. изчислена от съда с „апис калкулатор“ е в размер на 1521,65лв. До този и размер и за периода от 22.11.2016г. до 25.09.2018г. искат за лихва и основателен и като такъв ще се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 2183,96лв. и за периода от 05.02.2016г. до 22.11.2016г. е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

 

Ответникът на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски за производството по делото в размер на 1677,92лв., по съразмерност с уважената част от иска, при направени такива от общо 1792,94лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, като се осъди ответникът да му ги заплати.

 Предвид изхода от спора на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски , по съразмерност с отхвърлената част от иска. Ответникът е представляван от адвокат и направил разноски в размер на общо 1020лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Поради което и на ответника ще се присъдят разноски в размер на 65,48лв., по съразмерност с отхвърлената част от исковете, което ще се осъди ищеца да му заплати.

 

Мотивиран от горното ВлРС, V граждански състав,

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух” №3, да заплати на „ЕКО-ТИТАН” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.”П.К. Яворов” №1, ет.2, следните  суми: СУМАТА от 8139,59лв. (осем хиляди сто тридесет и девет лева и 59 ст.) - главница, представляваща неизплатена част от задължение по ф.№ **********/30.12.2015г., представляващи възнаграждение за извършена услуга по озеленяване през месец декември 2015г. по Договор за обществена поръчка от 16.02.2009г., както и СУМАТА от 1521,65лв. (хиляда петстотин двадесет и един лева и 65 ст.) - лихва за забава върху главницата за периода 22.11.2016г. -25.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2018г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва, над горния размер и до пълния претендиран такъв от 2183,96лв. и за периода от 05.02.2016г. до 22.11.2016г., като неоснователен.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух” №3, да заплати на „ЕКО-ТИТАН” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.”П.К. Яворов” №1, ет.2, Сумата от 1677,92лв. (хиляда шестстотин седемдесет и седем лева и 92 ст.), разноски за настоящото производството, по съразмерност с уважената част от исковете. 

ОСЪЖДА „ЕКО-ТИТАН” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.”П.К. Яворов” №1, ет.2, да заплати на ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух” №3, СУМАТА от 65,48лв. (шестдесет пет лева и 48ст.), разноски за настоящото производството по съразмерност с отхвърлената част от исковете. 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)