Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
23.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2366/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Н.Б.В., с която е предявен срещу ЗАД ОЗК-З.АД
иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 85000 лв., представляваща неплатена
част от обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
от произшествие, осъществено на 25.07.2018 г. Претендира законната лихва от 29.11.2018
г. и разноските.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 25.07.2018 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. След
извършено плащане от ответника на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5000 лв. претендира разликата до пълния предявен размер на дължимото
обезщетение.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е извършил
нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието. Твърди,
че с плащането в размер на 5000 лв. е погасил в пълна степен дължимото
задължение. Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
Установява
се от писмените доказателства Констативен протокол за ПТП от 25.07.2018 г., Протокол
за оглед от 26.07.2018 г., Скица и Фотоалбум), авто-техническата експертиза и показанията на
свидетелите С.Ч. и Х.Д., че на 25.07.2018 г. около 21.30 ч. в гр. София, на
кръстовището между ул. „Мидия” и бул. „П.Ю. Т.” е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Киа”, модел „Сиид”,
ДКNo****** и пешеходеца Н.Б.В. при следния механизъм:
Автомобилът „Киа Сиид” се е движел в направление по
ул. „Мидия“ в посока бул. „П.Ю. Т.“. В зоната на
кръстовището образувано между двете улици при движение в посока наляво към бул.
„България” автомобилът реализира контакт с пресичащия платното за движение
пешеходец. Скоростта на автомобила е била не по-висока от 15 км/ч. Пешеходецът
се движел пресичайки булеварда със скорост от порядъка на 2,4 км/час. Съгласно
показанията на свидетелите ударът е настъпил след потегляне на автомобила от
спряло състояние, а пешеходецът се е придвижвал по улицата с помощно средство –
патерица или бастун, с ниска скорост. Съгласно разясненията, дадени от вещото
лице в съдебното заседание при приемане на експертизата, при преценяване на
скоростта на автомобила и пешеходеца, вещото лице е отчело, че
съприкосновението е настъпило в момента на потегляне на автомобила и при ниска
скорост. Причина за настъпване на произшествието са субективните действията на двамата
участника, като водачът на автомобила е бил в състояние да избегне удара, ако
се е огледал преди да потегли, а пешеходецът от своя страна е извършвал
пресичане не по установения ред – не на указаното за това място, при липса на
пешеходна пътека и при наличие на пешеходен подлез в непосредствена близост. Поради
което съдът приема, че С.Ч., при управление на автомобил „Киа”, модел „Сиид”, ДКNo******, е нарушил
правилата за движение, установени в чл.25, ал.1 ЗДвП – не изпълнил задължението
си преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, с което е причинил процесното произшествие.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: Фрактура на медиалния (вътрешния) кондил на дясната голямопищялна
кост. Контузия на дясната теменна област на главата. Посочените травматични увреждания отговарят
на описания по-горе механизъм и са в причинно-следствена връзка с
произшествието, като се срещат често при пешеходци, пострадали при ПТП. Вещото
лице – травматолог изключва това увреждане да настъпи при падане от собствен
ръст, а обстоятелството, че не е потърсена медицинска помощ веднага след
произшествието, а на следващата сутрин не е необичайно, тъй като подобни
счупвания в областта на коляното често се възприемат от пострадалия като
по-лека травма и чак след получаване на силни болки и оток се търси лекарска
намеса.
Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в УМБАЛСМ „
Н.И.Пирогов“. След проведените изследвания и консултации с хирург, ортопед,
неврохирург, интернист и анестезиолог, освен описаното по-горе счупване в
областта на дясното коляно, други травматични увреди при ищеца не са били
констатирани. Установени са били предходни и придружаващи заболявания: епилепсия-неуточнена,
белодробна туберкулоза-в миналото, хепатит А, злоупотреба с алкохол, стара
фрактура на лявата бедрена кост. Предвид големият брой придружаващи
заболявания, малката депресия на фрактурата и незначителното разместване на
фрагментите е било взето правилно решение при пострадалия Н.В. да бъде
проведено неоперативно лечение. По спешност под анестезия и мониторен контрол е
било извършено наместване на счупения кондил и
обездвижването на фрактурата с гипсова имобилизация
за срок от 3-3,5 месеца. Включена инфузионна, антикоагулантна, седативна и
обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период ищецът е бил
изписан от болницата на 03.08.2018 г. В продължение на 3 месеца ищецът е носил
гипсова имобилизация (гипсов крачол), след което гиповата превръзка е била свалена и ищецът е започнал
умерена рехабилитация (раздвижване) на дясната колянна
става, но при движение с помощта на две патерици и без да стъпва на десния
крак. Чак в началото на 5-ия месец е започнало леко натоварване а десния крак,
а пълното натоварване започнало чак в кая на 5-ия месец. Общо лечебният и
възстановителен (оздравителен) период на процесното счупване е приключил за
срок от 5 месеца. По време на лечебния и възстановителен период ищецът е търпял
болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2 месеца –
непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици по време на проведената
начална рехабилитация. Извън посочените периоди пострадалият е търпял само
периодично явяващи се болки в дясната колянна става –
най вече при рязка промяна на времето (студено и влажно време), но тези болки
са намалявали интензивността си след употреба на аналгетици.
Наред с претърпените болки, в продължение на първите 4 месеца ищецът не е
трябвало да стъпва на десния си крак. През този период ищецът се е придвижвал с
помощта на патерици. Това му е довело значителни затруднения при придвижване и обслужване
в ежедневието. Към момента е възможно ищецът да търпи единични болки в зоната
на фрактурата- през есента и зимата, което ще налага да използва обезболяващи
средства и занапред.
При постъпване на пострадалия в болницата лекарите са станали свидетели на
на “тоничен гърч”, поради което в медицинските
документи е вписана като диагноза „Дебют на епилепсия”. Повторен пристъп обаче не е бил наблюдаван по
време на болничния престой. При тези данни вещото лице-невролог приема, че не е
доказано наличие на епилептична болест при ищеца. Липсват анамнестични
и медициннски данни ищецът да е боледувал от заболяването
„епилепсия“ преди настъпването на процесното ПТП. Ето защо съдът приема, че не
се установява по делото ищецът да е страдал от това заболяване към момента на
настъпване на произшествието, нито да го е развил в следствие на
произшествието, в причинна връзка с него.
От
показанията на свидетеля Л.С., сестра на ищеца, се установява, че възстановяването
му е преминало тежко – прибрал се е в дома на майка им, за да може тя да полага
грижи за него, в продължителен период е бил обездвижен, а впоследствие се е движил
със сериозни затруднения, които отчасти идвали и от предходна травма на другия
му крак.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на автомобил „Киа” с ДКNo******,
което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.
Съдът
намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, от медицинските документи и от съдебно-медицинската експертиза
безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца.
Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от С.Ч., при управление на автомобил „Киа” с ДКNo******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Киа” с ДКNo****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което
съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на
автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията – счупване, лекувано
консервативно – с обездвижване на фрактурата с гипсова имобилизация,
интензитет и продължителност на болката – интензивна за период до 2 месеца,
период на възстановяване от 5 месеца, продължителния период на обездвижване, в
който ищецът е имал нужда от чужда помощ. В същото време лечението и
възстановяването на ищеца, включително раздвижването му, е било затруднено от
множеството му съпътстващи заболявания, в това число фрактура на другия крак,
заради която се е придвижвал затруднено – с помощта на патерица. При така установените
факти и преценявайки вида и характера на травматичното увреждане, отнасяйки го
към възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки начина на
настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни
емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение възлиза на
сумата от 50000 лв.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на
авто-техническата експертиза по делото се установява, произшествието е
настъпило на булевард, в непосредствена близост до пешеходен подлеза и на
място, което не е установено за пресичане от пешеходци. Също така ищецът е имал
възможност да забележи автомобила, съответно – да съобрази движението си с
неговата маневра. Ето защо съдът приема, че с пресичането си не по установените
в чл.113 и сл. ЗДвП ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието и
вредите в равна степен с водача на автомобила, поради това приносът следва да
се определи на 1/2 (50%). Ето защо определеното обезщетение следва да се намали
до сумата от 25000 лв.
От дължимото
обезщетение следва да се приспадне доброволно платеното преди процеса
обезщетение в размер на 5000 лв.
С оглед
изложеното съдът приема, че искът е основателен за сумата от 20000 лв.
Ищецът има право на законна лихва върху дължимото
обезщетение.
Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за
дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на
забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото е
представена претенцията до застрахователя, хводирана
при него на 22.08.2018 г. Обезщетението за забава се претендира от по-късен
момент – 29.11.2018 г. Поради което съдът приема, че законната лихва върху
дължимото обезщетение следва да се присъди така, както е поискана – от 29.11.2018
г.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете – за сумата от 724,71 лв.
На ответника следва да се присъдят съразмерно с
отхвърлената част от иска направените разноски за експертизи, удостоверения и
адвокатско възнаграждение, намалено до размера по Наредба №1/2004 г. (с оглед
основателното възражение за прекомерност, отправено от ищеца), в размер на
2635,44 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 800 лв. – държавна такса и
100 лв. – разноски.
По тези
мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-З.АД, ЕИК:******, да заплати на Н.Б.В., ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 20000 лв.,
представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 25.07.2018
г., заедно със законната лихва от 29.11.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 85000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-З.АД, ЕИК:******, да заплати на адв. Я.Д.Д.,
ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 724,71 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Н.Б.В., ЕГН:**********,
да заплати на ЗАД ОЗК-З.АД,
ЕИК:******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2634,44 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-З.АД, ЕИК:******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 800
лв., представляваща държавна такса и сумата от 100 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: