№ 66
гр. Ловеч, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500063 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД и чл.35,ал.3
от ЗОС.
С Решение №187/12.10.2023г.,пост.по гр.д.№823/2022г. РС-Троян е прогласил
нищожността на Договор от 04.07.2018г. за покупко-продажба на общински недвижим имот
с ид. 52218.546.349,съгласно КККР на гр.Априлци, кв.“Острец“,ул.“Отдих“№50, който
договор е сключен между Община Априлци и Д. Д. С. и С. А. С.,на основание чл.35,ал.1 от
ЗОС,за сумата 8398.22лв., в частта до 1/3 ид.ч. На ответниците Д. и С. С.и и Община
Априлци са възложени направените от ищеца разноски в размер на 860лв.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Д. С. и С. А. С.,двамата от гр.Априлци,чрез
адв.Р. К.-САК, срещу решението. Не са доволни от постановеното и молят да се отмени и
отхвърли предявеният иск. Не се съгласяват с извода на съда,че сключеният от тях и
Община Априлци Договор от 04.07.2018г., е нищожен,като противоречащ на чл.35,ал.3 от
ЗОС. Излагат,че за да е налице противоречие със закона,е необходимо да е нарушена
императивна правна норма.Сочената не е от тази категория,тъй като в нея не се съдържа
1
изрична забрана съсобственик да закупи цялата земя. Освен това нормата е и препращаща,а
именно към Наредбата по чл.8,ал.2 от ЗОС. Цитират разпоредбите на чл.30 и чл.31 от
Наредбата на Община Априлци и твърдят, че самата продажба по реда на чл.35,ал.3 от ЗОС
представлява сложен административно-гражданско-правен фактически състав,в който
основополагащ елемент е индивидуалният административен акт-заповедта на кмета, с която
се определят купувачите,предмета на сделката-обема на прехвърленото право и
продажбената цена. Този административен акт подлежи на самостоятелно обжалване по
реда на АПК от заинтересованите страни, съотв.и от ищцата,като лице, заявило права върху
сградата,която е могла да ги обжалва.Твърдят,че без да бъдат отменени тези две заповеди,не
би могло да се прогласи нищожността на договора,защото последният е основан на тези
актове. Макар ищецът де не е участвала при издаване на тези актове, считат,че е могла да ги
оспори по реда на чл.17,ал.2,изр.2 от ГПК в настоящето производство.
Възразяват,че ищецът не е доказала в достатъчна степен правния си интерес да
оспорва договора.Липсват доказателства да е направила надлежно заявление за покупка на
земята въз основа на притежаваната от нея 1/3ид.ч. Поради това твърди,че искът й следва да
се приеме за недопустим.
Сочат,че никой от участниците в административното производство не е действал
недобросъвестно,още по-малко Кметът на Община Априлци,който за установяване на
правото на собственост се е позовал на представения констативен нотариален акт.
Молят да се приеме,че искът за прогласяване нищожността на договора на
първото заявено основание-противоречие със закона,е неоснователен и недоказан.Ако се
приеме,че следва да се разгледа и предявеното алтернативно основание-заобикаляне на
закона, излагат съображения за липса на която и да е от предпоставките му.
Постъпил е отговор на въззивната жалба(Възражение) от В. Д. С.,чрез
пълномощник адв.Д. П.-САК. Не споделя тезата на въззивниците,че са били собственици на
сградата към момента на сключване на договора. Възразява,че легитимацията им с
констативния нотариален акт е оспорима,вкл.и с влезлите в сила съдебни решения на ВКС
по предявен иск за отмяна на влязло в сила решение.За твърдяното владение са знаели само
те и никой друг,никога не са манифестирали намерение да своят веща пред останалите
съсобственици. Възразява,че ЗОС е тълкуван превратно и в него не е дадена възможност
цялата земя да се продаде на един от съсобствениците,тъй като така ще се отнеме това право
на останалите. Възразява,че С. С. изобщо не притежава собственост в сградата и няма какво
да изкупува.
Не приема тезата за необходимост от атакуване и на издадените две заповеди на
кмета на общината,тъй като е доказана неправомерността на извършената продажба поради
липса на изисквана от закона предпоставка и това единственото относимо към спора. Моли
да се потвърди обжалваното решение.
Постъпил отговор на въззивната жалба и от Община Априлци, представлявана от
кмета инж.Т.К.,чрез пълномощник адв.Л.-ЛАК, в който заявява,че се присъединява към
2
възизвната жалба на сем.С.и и моли да се уважи. Излага подробни доводи за изпълнението и
последиците от проведената административна процедура и заключава,че не са допуснати
нарушения.Сочи,че не е участвала като страна в производството по оспорване на
собствеността,поради което постановените съдебни решения не са й били известни,а и
нямат действие спрямо нея,съгласно чл.298 от ГПК.За Община Априлци не е съществувало
никакво съмнение към момента на сключване на договора- 04.07.2018г. кой е бил
собственик на законно построената сграда. Кой е плащал данъци и такси за имота е без
значение. Продажбата предхожда не само съдебните решения,но и предявяването на
исковете от ищеца-исковата й молба е вписана в АВп.на 08.11.2018г. Затова възразява,че за
Община Априлци е било невъзможно да знае и предполага какви спорове ще възникнат
евентуално между наследници и съсобственици,за да откаже сключването на договора по
чл.35,ал.3 от ЗОС. Твърди,че е неправилен изводът на съда,че доказателствената сила на
констативния нотариален акт не обхваща правото на собственост.В решението не е посочено
кои императивни правни норми е нарушила Общината при сключване на оспорения договор,
поради което счита решението за необосновано. Присъединява се към доводите на
възизвниците,че липсва законова забрана съсобственик да изкупи целия поземлен
имот,върху който законно е построил сграда,както и в тезата за необходимост от оспорване
на издадените заповеди по реда на чл.17,ал.2 от ГПК.
По допустимостта.
При проверка на постъпилата въззивна жалба съдът намира,че е допустима-
подадена е в срок,срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице. В срок е
подаден и отговор на въззивната жалба. В срока по чл.265 от ГПК е заявено и
присъединяването на Община Априлци към въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивниците се представляват от пълномощника им адв.Р.
К.-САК,който поддържа въззивната жалба. Присъединилата се към възззивната жалба
Община Априлци се представлява от адв.Л.-ЛАК.
Въззиваемата се явява лично и с пълномощника й адв. Д. П.-САК.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№823/2022г. по
описа на РС-Троян, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в
срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261
от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е заявено присъединяването към
въззивната жалба на Община Априлци.Своевременно е постъпил и отговорът на въззивната
жалба и следва да се приеме.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
3
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че ищецът В. С. е сестра на отв.Д. С.,а С. С. е негова съпруга.
Участието на Община Априлци е като съдоговорител по оспорвания договор.
От приложената преписка на Община Априлци се установява,че е проведена
процедура по чл.35 от ЗОС за продажба на имот- частна общинска собственост
представляващ имот с ид.52218.546.349,с предназначение, представляващ застроен
урегулиран поземлен имот(УПИ ІІІ,кв.58), в урбанизирана територия, с предназначение-
ниско застрояване,с площ от 1 298 кв.м., намиращ се на ул.“Отдих“№50, съгласно Акт №327
за частна общинска собственост от 21.01.2013г. Приложен е и издаден преди Акт за частна
общинска собственост №431/22.04.2005г. представляващ УПИ ІІІ-121,в кв.58 по плана на
гр.Априлци,кв.“Острец“,с площ от 1170кв.м.
Производството се провежда по реда на чл.35,ал.3 от ЗОС,където се предвижда
облекчен режим за придобиване на частна общинска земя за собственика на законно
построена върху нея сграда-без търг или конкурс,както се предвижда в Наредбата по
чл.8,ал.2 от Закона. Последната възлага редът за придобиване на правото на собственост
върху имоти-общинска собственост да се урежда в наредба на общинския съвет,при
спазване на разпоредбите на този и специалните закони в тази област. По делото е
приложена създадената в Община Априлци Наредба за реда за придобиване,управление и
разпореждане с общинско имущество (Приета с решение на ОС №223/ Протокол
№32/28.04.2005г.-л.164), където в чл.30 е възпроизведена разпоредбата на чл.35,ал.3 то
ЗОС.Последната предвижда, че лицата подават молба-декларация по образец до кмета на
общината за придобиване на правото на собственост върху общинска земя,заедно с
документите,доказващи законността на сградата и правата на заинтересования.След
положително становище на главния архитект за статута на сградата,кметът издава заповед,в
която се определят условията на сделката и се сключва договор.В чл.31 са регламенитрани
аналогичните права на лицата,придобили отстъпено право на строеж върху общинска
земя,наследниците им и/или лица придобили собствеността от тях чрез правна сделка.
Тук в производството по чл.35,ал.3 от ЗОС пред Община Априлци ответниците са
се легитимирали като собственици на жилищната сграда с Нотариален акт № 8,т.ІІІ,рег.
№2584,д.322 от 25.05.2018г.на Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троян,с
който по реда на чл.587,ал.2 от ГПК и чл.79 от ЗС са признати за собственици въз основа на
упражнено давностно владение на двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена
площ от 62кв.м.,с ид.52218.546.349.1 по КККР на гр.Априлци,,която е построена върху ПИ с
ид.52218.546.349,с площ от 1297кв.м. Към преписката е приложено и Саморъчно завещание
от 21.07.2004г. на Ц.В.М. в полза на внука й Д. С., обявено с Протокол с вх.рег.№1227 от
23.04.2028г. Приложени са Строително разрешение №108 от 20.05.1969г.,с което на В.А.М. е
разрешено да построи вила върху 80кв.м.,в п.І,съгласно дадена строителна линия.
Приложено е и Удостоверение за наследниците на В.А.М.-бълг.гр.,поч.19.09.1992г.,оставил
за свои наследници съпруга-Ц.В.М.-поч.28.11.2006г., син З.В.М.-поч.25.12.1970г., дъщеря
4
А.В. С.-поч.11.03.2018г., която е оставила за свои наследници-съпруг-Д. Д. С. и деца-В. С. и
Д. С..В хода на производството са издадени Заповед №196/14.06.2018г. и Заповед
№197/14.06.2018г. на Кмета на общината, с които е наредил да се сключи договор за
продажба на по ½ ид.ч.от ПИ с ид.52218.546.349,при посочена цена и след изплащане на
режийните разноски от 2% от стойността на имота и местен данък в полза на общината.
Отбелязано е,че заповедите са връчени на купувачите на 03.07.2018г. Приложени са
доказателства за заплащане на описаните задължения на купувачите.Договорът е сключен
на 04.07.2018г. и с него Община Априлци е продала на Д. С. и С. С. имот с ид.52218.546.349
по КККР на града, за обща сума от 8 398.22лв. Договорът е вписан в АВп. на 04.07.2018г.,в
дв.рег.№1769/2018г.
Със Заповед №242/18.07.2018г. е разпоредено имотът да се отпише от актовите
книги на общинските имоти.
От приложените по делото съдебни решения става ясно,че между роднините по
произход са водени и други производства във връзка със собствеността върху жилищната
сграда с ид.52218.546.349.1.
По подадена на 18.11.2018г.(вписана на същия ден в АВп.) искова молба от В. Д.
С. срещу Д. и С. С.и,с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 от ГПК,чл.42 от ЗН,е
образувано гр.д.№712/2018г.на РС-Троян.С Решение №498/25.11.2019г. РС-Троян е
признал за установено по отношение на Д. и С. С.и,че В. С. е собственик на 1/3 ид.ч.от
двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 62 кв.м,в
гр.Априлци,кв.“Острец“, представляваща имот с ид.52218.546.349.1 по КККР на
гр.Априлци, осъдил е ответниците да предадат владението върху тази част.На основание
чл.537,ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт №8,т.ІІІ,н.д.№322/2018г.на Нотариус с №337 в
НК и район на действие РС-Троян,до размера на 1/3 ид.ч. С Решение №141/23.06.2020г.,
пост.по в.гр.д.№142/2020г., ОС-Ловеч е потвърдил съдебния акт в установителната му част
и обезсилил в осъдителната. С Определение №165/19.04.2021г., пост.по гр.д.
№3624/2020г.ВКС,І ГО не е допуснал касационно обжалване. Представи се Решение
№5/24.01.2023г.,хост.по гр.д.№3623/2022г. на ВКС,ІІ ГО,с което е оставена без уважение
молбата на Д. С. и С. С. за отмяна по реда на чл.303 от ГПК на въззивното решение.
На 19.12.2022г.е вписана настоящата искова молба.
Служебно известно на съда е и проведено аналогично на гр.д.№712/2018г. на РС-
Троян производство,по което с Решение №159/26.08.2022г., пост.по гр.д.№648/2021г.на РС-
Троян, съдът е признал на основание чл.108 от ЗС за установено по отношение на Д. Д. С. и
С. А. С.-двамата с постоянен адрес в гр.Свищов, настоящ в гр.Априлци, че Д. Д. С.(баща на
първия) е собственик на 1/3 ид.ч. от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена
площ 62 кв. мм, в гр. Априлци, кв. „Острец", представляваща имот с идентификатор
52218.546.349.1 по действащата КККР на гр. Априлци, като ги е осъдил да предадат
владението на този имот на Д. Д. С.,като по реда на чл.537,ал.2 от ГПК е отменен
Нотариален акт № 8, т. III, н.д.№322/2018г. на Нотариус Борис Кожухаров,с peг. № 337 в
5
НК, до размера на 1/3 идеална част.С Решение от 08.02.2023г.,пост.по в.гр.д. №546/2022г. на
ОС-Ловеч решението е потвърдено. С Определение №1333/2103.2024г. , на ВКС, І ГО,
пост.по гр.д.№2110/2023г. е допуснато касационно обжалване, насрочено за 04.06.2024г.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав се съгласява с
РС-Троян за наличие на правен интерес у ищеца В. С. от защита чрез настоящия иск,тъй
като решението ще се отрази в правната й сфера,съотв.при решаване в нейна полза ще
постигне определен правен интерес-възможност да придобие и тя право на собственост
върху поземления имот до размера на притежаваната от нея идеална част. Като трето на
договора лице, тя има правен интерес от обявяването му за нищожен, тъй като с него са
засегнати правата й на съсобственик и възможността за участва в производството по
чл.35,ал.3 от ЗОС. Макар да не е страна по договора, има правен интерес от предявяване на
иска, след като твърди, че със сключването му са накърнени нейни права.(в.т.см.цитираното
ТРеш.№7/13.01.2023г.,пост.по т.д.№7/2020г.на ОСГТК на ВКС).
По същество съдът намира,че искът е основателен.
Ищецът се позовава на нищожност поради противоречие със закона, съгласно
чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД. Под закон следва да се разбира конкретен нормативен акт, който
регулира определен вид обществени отношения. Конкретно се сочи нормата на чл.35,ал.3 от
ЗОС,която предвижда възможност за придобиване на земя- частна общинска собственост, по
облекчен ред, само от собственика на законно построена сграда. Касае се за императивна
правна норма, с оглед въведеното изрично изискване за категорията на участниците в
производството-само собственици на законно построена върху терена сграда. Това
изискване обосновава и отстъплението от общия ред за такива продажби и предвижда
облекчен режим за придобиване на частна общинска земя от собственик на изградената
върху нея сграда. В т.см. е неоснователно възражението на въззивниците,че липсва
императивност в нормата-напротив конкретно и ясно са поставени изискванията и не е
предвидена възможност за отстъпление. Съответно при наличие на няколко собственика
следва да се съобразяват правата им в съсобствеността. Предвижда се сложен фактически
състав и липсата на някоя от кумулативните предпоставки, води до опорочаване на сделката.
Предпоставките са да е налице законно построена сграда и договорът да се
сключи със собственика/те й.
Съставът намира,че при извършване на оспорваната процедура не е съобразен
наследственият характер на построената сграда. В преписката пред общината са
представени документите за изграждането на жилището и е видно,че са на името на общия
наследодател(В.М.). Приложено е удостоверение за наследници,в което към момента на
извършване на процедурата са фигурирали и други наследници. Макар към този момент
ответниците да са се легитимирали като собственици,категорично тези им изключителни
права са отречени в последствие. В производство, завършило с влязло в сила решение, с
действие по отношение на всички, е установено, че В. С. също е съсобственик и делът й е
1/3 ид.ч.от сградата, притежаван по наследство. При отреченото с влязло в сила съдебно
решение право на собственост върху цялата сграда, ответниците няма как да се легитимират
6
като изключителни собственици в производството по чл.35,ал.3 от ЗОС. След отмяната на
констативния нотариален акт по реда на чл.537,ал.2 от ГПК, е оборена обвързващата му
доказателствена сила по отношение удостовереното изключително право на собственост,
поради което следва да се зачетат установените допълнително права и на още един
съсобственик. Последните дават право на В. С. да участва в процедура за придобиване на
част-равна на признатата й в съсобствеността, от терена-частна общинска собственост.
Затова съдът приема,че към сключване на договора Общината е следвало да отправи
предложение за закупуване и на нея, за припадащия й се дял(1/3) от частната общинска
земя. Следвало е при продажбата на ответниците да се съобрази реално притежавания от тях
дял в наследството и договорът да се сключи само за нея,съотв.само от Д. С.. С
обвързващата сила на съдебното решение в производството по гр.д.№712/2018г. на РС-
Троян е постановена съответна отмяна на констативния нотариален акт до размера на
признатата 1/3 ид.ч. С оглед на това следва да се приеме,че въпреки изпълнената в
нарушение на изискванията на чл.35,ал.3 от ЗОС процедура и незачитането на правата на
ищеца, правото й на собственост не е погинало и след признаването му, следва да й се
осигури възможност да го упражни в пълнота.
Непритежаването на правото на собственост върху целия поземлен имот от
страна на закупилите го лица лишава договора от законно основание за сключването му и
това обуславя нищожността му в тази част(1/3ид.ч.) поради липса на материалноправни
предпоставки за сключването му и противоречие с императивни правни норми. Затова
правилно е прогласена нищожността му до размера на притежаваната от В. Д. С. 1/3
ид.ч.,като противоречащ на закона,на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът, споделяйки крайния извод на първата
инстанция, намира че обжалваното Решение №187/12.10.2023г.на РС-Троян, следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззивниците следва да се осъдят да заплатят на
въззиваемата В. С. направените разноски в размер на 600лв., съгласно приложения договор
за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Ловешкият окръжен
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №187/12.10.2023г.,постановено по гр.д.№ 823/2022г.
на РС-Троян, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Д. С. с ЕГН **********, С. А. С. с ЕГН ********** И ОБЩИНА
АПРИЛЦИ с БУЛСТАТ**********, представлявана от Кмета Т.К., ДА ЗАПЛАТЯТ на В.
Д. С. с ЕГН **********, сумата 600(шестстотин)лева,представляваща направени разноски.
7
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на
страните,при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8