Р Е Ш Е Н И Е
№ 496 19.04.2019
г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, XII-ти състав
На четвърти април година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Мариана Колева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 4634 по описа на съда за 2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от
„У.И.” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к.
„Изгрев”, бл. 192, ******, представлявано от управителя Ст. Г.Г., ЕГН: **********
срещу наказателно постановление № К-039635 от 29.05.2018 г, издадено от член на
Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед № 1011 от
14.11.2016 г. на Председател на Комисията за защита на потребителите, с което
на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на фирмата - жалбоподател
е наложена имуществена санкция, в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 68 „в”
във връзка с чл.68 „г”, ал.4, във връзка с чл.68 „д”, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.
С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото наказателно постановление.
Моли се съда да отмени оспореното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Като алтернатива, се иска намаляване размера на наложената
санкция.
В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовани, се
явява надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата. Не сочи
доказателства. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Процесуалният представител на ответника по жалбата, не изпраща
представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена проверка на 22.12.2017г. от служители в КЗП - гр. София, във
връзка с постъпила жалба с вх. № Ц-03-10394/13.12.2017 г., в която потребителят
посочил, че в интернет сайт с електронен адрес: https://ffl-abo.bg/pochivka-v-burgas- Orqmsr, офертата е за нощувки в Апартхотел Дом Изгрев,
рекламиран като сграда с номинация за „Сграда на годината за 2017г, като същото
твърдение било посочено и в интернет сайта на търговеца http://www.aparthotel.uniinvest.bg,
проверяващите установили, че в проверявания сайт било записано следното: „Апартхотел
Дом Изгрев разполага с 9 апартамента, в нова модерна сграда с номинация „Сграда
на годината за 2017г.“ Била извършена проверка и на електронен адрес https://grabo.bg/pochivka-v-burgas-Orqmsr,
като било установено, че в посочения електронен адрес е публикувана оферта за нощувки
в Апартхотел Дом Изгрев, като в офертата е записано: „Осигурено от Апартхотел Дом
Изгрев”. „Апартхотел Дом Изгрев разполага с 9 апартамента, в нова модерна сграда
с номинация „Сграда на годината за 2017 г.“ Резултатите от проверката били отразени
в КП № К-0188014 от 22.12.2017 г, като с цел установяване на фактите, от „У.И.”
ЕООД било изискано до предостави в КЗП документ, на основание на който твърди в
посочените електронни адреси, че Апартхотел Дом Изгрев е с номинация за „Сграда
на годината за 2017 г“, като жалбоподателят отговорил, че не разполага с такъв
документ.
На база на горните констатации, актосъставителят квалифицирал поведението
на жалбоподателя, като нарушение на административните разпоредби и на 21.03.2018г.
съставил АУАН. Цифрово нарушението било квалифицирано като такова по чл. 68 „в”
във връзка с чл.68 „г”, ал.4, във връзка с чл.68 „д”, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.
Въз основа на АУАН, било издадено и атакуваното НП, в което АНО възприел
описаната по-горе фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество и след извършена проверка за законосъобразност
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в срока по чл. 34, ал.
3 ЗАНН. Нормата на чл. 34, ал.1, изр.2, пр.1 от ЗАНН поставя определянето на 3-месечния
срок за съставяне на АУАН, в зависимост от момента, в който нарушителя е открит.
В конкретния случай „откриването на нарушителя“ е датата на която е извършена проверка
за наличие на нелоялна практика – 22.12.2017 г.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Изцяло е спазена от АНО разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено
са описани в пълна степен както в АУАН, така и в НП. Била е осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно
защитата си, което в крайна сметка той е сторил, предвид развилото се съдебно производство.
В тази връзка и с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, настоящият състав
не споделя изложените в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при
издаване на НП, а възприема същите като защитна теза, с цел избягване на административно
наказателна отговорност.
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава
на нарушението е осъществен от обективна страна от „У.И.” ЕООД, ЕИК: *******.
С правната норма на чл. 68в от ЗЗП, законодателят забранява нелоялните търговски
практики. В настоящия случай, безспорно се установи, че фирмата – жалбоподател
е предлагалa нощувки в няколко интертет сайта,
рекламирайки Апартхотел Дом Изгрев. като номиниран за „Сграда на годината за
2017 г“, без да разполага с официален документ за това твърдение. При това положение,
следва да се заключи, че съставът на нарушението по чл. 68в ЗЗП е осъществен от
обективна страна от фирмата - жалбоподател.
Това е формално нарушение, за което отговорността на търговеца е обективна и
безвиновна. Единствено и достатъчно за ангажиране на административнонаказателната
отговорност е установяване на поведение, което да представлява нарушение на законови
задължения. В процесния случай е налице нарушение на забрана за прилагане на нелоялна
търговска практика, в хипотезата на подвеждаща информация.
Предвид гореизложеното и с оглед компетенциите на АНО, Съдът намира, че правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на „У.И.” ЕООД, за нарушение
по чл. 68в от ЗЗП.
Съдът счита, че случаят не е маловажен и не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност от другите деяния от този вид.
АНО е наложил санкция, на основание чл. 210а ЗЗП, която предвижда на едноличните
търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 30 000 лв.
Налагайки имуществена санкция, в размер на 3000лв, АНО не е обосновал причината
за това решение. В кориците на делото липсват данни за предходни нарушения, от
страна на фирмата – жалбоподател и отчитайки разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН,
Съдът споделя претенцията на жалбоподателя за несправедливост на размера на наложеното
наказание. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай, налагането на
наказание в минимален размер – 1000лв, би било справедливо и би оказало както възпитателно
- възпиращо, така и коригиращо въздействие.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен
съд.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № К-039635 от 29.05.2018 г, издадено от член на Комисията за защита
на потребителите, оправомощен със Заповед № 1011 от 14.11.2016 г. на Председател
на Комисията за защита на потребителите против „У.И.” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Изгрев”, бл. 192, ******, представлявано
от управителя Ст. Г.Г., ЕГН: **********, с което на основание чл. 210а от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), на фирмата - жалбоподател е наложена имуществена
санкция, в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 68 „в” във връзка с чл.68 „г”,
ал.4, във връзка с чл.68 „д”, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, като намалява наложената имуществена
санкция от 3000/ три хиляди/ на 1000/хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския
административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.