Решение по дело №1990/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И.Е.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1064 от 11.07.2023 г. по АНД № 2161/2023 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 433а-73 от 17.06.2021 г. на Директора на ОД на МВР Варна и е осъден касаторът да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. С потвърденото НП на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ).

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и постановявянето му при допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска отмяната му и отмяна на НП. Претендира се и присъждане на разноски за двете инстанции. Настоява се, че описанието на изпълнителното деяние в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) е абсолютно неясно, а и не съответства на описанието на изпълнителното деяние в НП, с което се нарушава правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че въззивната инстанция не е установила дали актосъставителят е имал компетентност по чл. 209а, ал. 3 ЗЗ, както и дали е била действаща Заповед № 365з-1952 от 24.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР Варна, какво е съдържанието й и периода на действие на Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. (изменена и допълнена със Заповед № РД-01-718 от 16.12.2020 г.) на министъра на здравеопазването. Като несъответен на събраните по делото доказателства касаторът определя извод, че наказаното лице е установено в заведение, което е заведение за хранене и развлечение по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, без да е налична категоризация, удостоверена от Общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти. На следващо място се поддържа неправилност на извода, че случаят не е маловажен, като се излагат подробни доводи за приложимост на чл. 28 ЗАНН и то в редакцията му преди изменението, влязло в сила на 23.12.2021 г. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа направените искания, като изтъква и приложимост на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

Ответникът - ОД на МВР Варна, с писмена молба, депозирана чрез процесуален представител юриск. К.Л., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и съобразено с материалния закон.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС – Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното НП на касатора е наложена глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ за нарушение на същата разоредба за това, че на 30.01.2021 г., около 01:25 часа, в гр. Варна, ***, в бар „***“, като посетител в заведението нарушава наредбите и правилата заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № Рд-01-718 от 18.12.2020 г., с което е нарушил въведените с т. 11 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 ЗЗ. Същевременно в НП е посочено, че настоящият касатор не е изпълнил № РД-01-677 от 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД-01-718 от 18.12.2020 г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на РБ, издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 4 ЗЗ, както следва: Преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и развлеченияпо смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или взимане на храна за дома и офиса.

За нарушението е съставен АУАН, предявен на наказаното лице, което не е направило възражения нито при съставяне на акта, нито в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН и на 17.06.2021 г. е издадено обжалваното НП.

За да потвърди обжалваното НП, въззивният съд приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: съобразени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, НП е в съответствие с нормата на чл. 57 – съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, като нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата, посочени са нарушените материалноправни норми, а и наказанието е индивидуализирано. РС – Варна приема, че правилно е приложен материалният закон.

Позовавайки се на писмените и гласни доказателства, въззивният съд прави извод, че безспорно е установено, че наказаното лице се е намирало в питейно заведение бар „***“ при въведена забрана за посещение на заведения, съгласно Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, сочеща, че се преустановяват посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, като правилно е ангажирана отговорността на Я. в качеството му на посетител в заведение за хранене и развлечение по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма.

РС – Варна преценя, че нормата на чл. 28 ЗАНН не може да бъде приложена, както и че наказанието законосъобразно е определено като вид и размер.

Обжалваното решение е неправилно.

Неправилно въззивният съд приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна.

Основателно е възражението на касатора, че описанието на изпълнителното деяние в АУАН е абсолютно неясно. Основателно е и възражението на касатора, че описанието на изпълнителното деяние в АУАН не съответства на описаното такова в НП.

В АУАН е посочено, че е съставен срещу Я. за това, че на 30.01.2021 г., около 01:25 ч., в гр. Варна, ***, в бар „***“ като посетител в заведението нарушава „наредбите и правилата заповед РД-01-677 от 25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена с заповед РД 01 718 от 18.12.2020 г. като посещава заповедите при въведена забрана“. Не става ясно в случая кои са нарушените наредби и правила, както и какво точно, предвижда посочената заповед, което предвиждане да нарушава Я.. С основание касаторът сочи и че посоченото в АУАН изпълнително деяние – „посещава заповедите при въведена забрана“ няма никакъв смисъл. Съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Описанието на нарушението следва да е така формулирано, че нарушителят да разбере какво точно противоправно деяние му се вменява.

Същевременно освен че описанието на нарушението в НП е несъответно на описаното деяние в АУАН, в НП са едновременно посочени две изпълнителни деяния. Първото визирано в НП деяние е „нарушава наредбите и правилата заповед № ….“ “с което е нарушил въведените с т. 11, от заповед РД-01-677 от 25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена с заповед РД 01 718 от 18.12.2020 г….“, противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето“. Второто, посочено в НП изпълнително деяние е „не е изпълнило заповед РД-01-677 от 25.11.2020 г., изменена и допълнена с заповед РД 01 718 от 18.12.2020 г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на РБ“, като е цитирана разпоредбата на т. І. 11 от заповедта.

Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 ЗЗ съдържа две изпълнителни деяния „нарушава“ и „не изпълнява“. „Нарушава“ в ЗЗ има значение на не спазва, не се съобразява с нещо, пристъпва, пренебрегва нещо установено, като глаголът се свързва с някакво активно поведение/действие. „Неизпълнение“ е липса, отсъствие на действие или резултат, чрез които да се изпълни, да се осъществи нещо предвидено, обещано, заповядано, като неизпълнението предполага бездействие, пасивност, отказ да се изпълни, да се извърши опредено задължение,.

Предвид изключителната формалност, присъща на административнонаказателния процес, АУАН и НП следва да си кореспондират по отношение описанието на административното нарушение, както и да съдържат ясни, непротиворечащи си и недвусмислени факти, относими към конкретното нарушение. В случая такава яснота липсва.

Конкретно описаното изпълнително деяние в АУАН и в НП не способства привлеченото към административнонаказателна да разбере в какво се изразява конкретното нарушение. Не е ясно какво приемат контролните органи – дали чрез действие или чрез бездействие е осъществено вмененото на наказаното лице деяние. Ясно и изчерпателно следва да е определено неправомерното поведение на лицето, свързано с неспазване на противоепидемичните мерки.

Неяснотата на вмененото и с АУАН, и с НП деяние сочи на липса на гарантираното от закона (посредством изискваните от законодателя реквизити на АУАН и НП) право на наказаното лице да разбере какво точно административно нарушение му се вменява, както и рефлектира негативно върху правото на защита на наказаното лице, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Изложеното обуславя извод, че въззивният съд не съобразява наличието на установения от касационната инстанция порок на НП и достигайки до други изводи, неправилно прилага материалния закон.

Направеният от административния съд извод прави безпредметно обсъждането на останалите доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Следва само да се посочи, че са несъстоятелни доводите на касатора по отношение неустановяването от районния съд компетентността на актосъставителя да съставя актове за нарушения на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ. Изрично законодателят е регламентирал с нормата на чл. 209а, ал. 3 ЗЗ кои лица съставят актове за установяване на нарушенията по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, сред които са и длъжностните лица, определени от директорите на областните дирекции на МВР. Към изпратената на районния съд административнонаказателна преписка е приложена Заповед № 365з-1952 от 24.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР Варна, с която са оправомощени да съставят АУАН по чл. 209а ЗЗ всички държавни служители – полицейски органи при ОД на МВР Варна. Тоест ст. полицай ОРР при Първо РУ – Варна е материално и териториално овластен да съставя АУАН за нарушения по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.

Обжалваният съдебен акт следва да се отмени и да се реши спора по същество като се отмени и незаконосъобразното НП

При този изход на делото, съгласно чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН наказаното лице има право на разноски за двете инстанции. Неоснователно е направеното от административнонаказващия орган възражение за прекомерност на размера на претендираното от наказаното лице адвокатско възнаграждение. Минимално предвиденият размер на адвокатското възнаграждение в случая с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 400 лева за всяка инстанция. Следва ОД на МВР Варна да се осъди за заплати в полза на наказаното лице претендираната сума в пълен размер – общо 800 лева за двете инстанции.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1064 от 11.07.2023 г. по АНД № 2161/2023 г. на Районен съд – Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 433а-73 от 17.06.2021 г. на Директора на ОД на МВР Варна, с което на И.Е.Я., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на И.Е.Я., с ЕГН ********** сумата в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение за две инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: