Р Е Ш
Е Н И Е
№………./08.01.2021г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на десети
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря
Павлинка Славова, разгледа докладваното от съдията т.д. № 688 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „И.В.“ ООД, с която се иска осъждането на
ответника „И.А.“ ООД да заплати, както следва:
на основание чл. 55, ал. 1,
пред.3 ЗЗД сумата от 30 000,00 лева – връщане на даденото по
разваления договор за изработка на инвестиционен проект от 01.06.2016г; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД да заплати
сумата от 15 000,00 лева, част от общо вземане в размер на
151 779,96 лева, представляващо неустойка за забава предаването на идейния
проект съгласно т. 14 от договора от 01.06.2016г за периода от 02.08.2016г –
26.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 16.04.2019г до
окончателното им изплащане и разноските за производството.
Качеството си на
кредитор по съдебно предявените вземания ищецът извежда при твърдения, че с
ответника са страните по договор за изработване на инвестиционен проект от
01.06.2016г, по силата на който последният поема задължение срещу
възнаграждението уговорено в договора да изработи инвестиционен проект за
комплекс състоящ се от 3 еднофамилни жилищни сгради, находящи се в собствения
на ищеца недвижим имот в град София, местността ‚Детски град“. В изпълнение на
задълженията си по т.6 от договора е заплатил на ответника на 06.06.2016г
сумата от 30 000,00 лева, представляваща авансова част от уговореното
възнаграждение в общ размер на 161 640,00 лева, за което е издадена
фактура №2143/01.06.2016г. След получаване на авансовото плащане и в срок от 8
седмици ответникът е следвало да изработи и предаде на ищеца идеен архитектурен
проект, като представи макети и албуми в подходящ формат, включващ анализ,
тримерни изгледи на проекта, ситуационен план, планове на всички нива и
ситуационни разрези. В рамките на уговорения срок, а и до 21.02.2019г, ответникът
не е представил идеен архитектурен проект, за такова изпълнение не се приемат
представените документи с изпратени с имейлите от 07.06.2016г, 10.06.2016г,
21.06.2016г. и 22.06.2016г. Поради неизпълнението на договора с покана от
21.02.2019г връчена на ответника на 26.02.2019г, договорът е развален едностранно
от страна на ищеца. Поради разваляне на договора се претендира връщане на
даденото по него в размер на 30 000,00 лева. Отделно се твърди, че съгласно
т.14 от договора при забава в предаването на възложените работи, ответникът
дължи на ищеца и неустойка в размер на 0,1% на ден от пълната стойност на
договора за всеки ден или за периода 02.08.2016г – 26.02.2019г общо
151 779,96 лева, от които частично се претендират 15 000,00 лева.
В срока за отговор
ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че е страна по договора за изработка
от 01.06.2016г, но твърди, че ищецът е неизправна страна по него, тъй като не е
осигурил необходимото съдействие за изпълнението му: не е предоставил геоложки
доклад, не е предоставил ПУП, тъй като такъв обективно не е бил налице преди
06.10.2016г, с оглед на което и предвид клаузата на т.2 от договора 01.06.2016г
8 седмичен срок не е започнал да тече. Въпреки това твърди, че е изпълнил
договора точно, съгласно уговореното като е предал резултата на ищеца, който го
е приел, чрез управителя г-жа М.М.без възражения. Твърди се и че ищецът е изгубил интерес от изпълнението на
договора, тъй като между страните е сключен друг договор от 05.10.2016г за
довършван на друг обект изграден в груб строеж, в хода на изпълнението на който
ищецът е заплащал уговореното с ответника възнаграждение и не е твърдял
неизпълнение по първия договор. Искът за заплащане на неустойката оспорва при
възражение, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като
претърпените вреди от неизпълнението не са съразмерни на претендираното
обезщетение.
С допълнителната
искова молба ищецът по първоначалния иск твърди, че изходните данни са
предоставени на ответника с подписването на Приложение №2 към договора. Оспорва
с договора да му е вменено задължение да предостави на ответника ПУП или виза
за проектиране като изходни данни за изпълнението на договора. Оспорва да е бил
канен от ответник да му бъдат предоставени такива изходни данни. Евентуално се
твърди, че такива данни са предоставени с имейли от 12.05.2016г и 17.05.2016г.
Оспорва твърденията на ответника, чертежите към отговора на исковата молба са
предоставяни, респ. приемани от управителя на ищцовото дружество.
С отговора на
допълнителната искова молба ответникът оспорва твърденията на ищеца, че
изходните данни са представени с подписване на Приложение №2 към договора, като
счита последното за документ с невярно съдържание. Не оспорва, че с имейлите от
12.05.2016г и 17.05.2016г му е предоставен ПУП за имота, но твърди, че той е от
2015г и не е съобразен със заданието по предмета на договора.
Приет за съвместно разглеждане в настоящото производство
е насрещния иск на ответника срещу ищеца с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 15 000,00 лева без ДДС – остатък от
дължимото възнаграждение за изготвяне на идеен инвестиционен проект по договор
от 01.06.2016г.
С исковата молба
ищецът по насрещния иск твърди, че e сключен договор за
изработка на идеен инвестиционен проект от 01.06.2016г с ответника, че е
изпълнил задълженията си по договора и е предал изработения идеен проект, който
е приет от насрещната страна без възражения. Уговореното възнаграждение за
идейния проект възлиза на сумата от 40 000,00 лева без ДДС, от която
авансово са платени 25 000,00 лева без ДДС. Разликата в размер на
15 000,00 лева без ДДС е непогасена към предявяване на иска.
С допълнителната
искова молба, ответникът по насрещния иск, счита последният за неоснователен.
Оспорва твърденията договора да е изпълнен точно, да е предадено, респ. прието
изпълнението по договора от страна на изпълнителя. Счита, че частичното
изпълнение на проекта по фаза 1 от процесния договор не ползва ищеца и не му е
необходимо.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
По първоначалните искове.
Съгласно чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на чл. 55, ал.1,
пр.3 ЗЗД предпоставя първоначално наличие на валидно правно основание за
преминаване на материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума
на друго лице и последващото му отпадане с обратна сила. На отпаднало основание
може да се претендира връщане на платена по договор сума, когато последният е
развален поради неизпълнение /така ППВС № 1/1979 г./ Правото на разваляне
възниква при наличието на следните предпоставки: 1/ валидно сключен между
страните договор, който не е прекратен на друго основание; 2/ неизпълнение на
задълженията на насрещната страна по договора (пълно неизпълнение, забавено,
лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение); 3/ неизпълнението
да е виновно, т.е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря.
С оглед изложеното в
тежест на ищеца е да докаже: сключването на договора за изработване на
инвестиционен проект от 01.06.2016г; заплащането на уговорения аванс в размер
на 30 000,00 лева с ДДС; предаването на изходните данни описани в
приложение №2, предоставянето на ПУП с имейли от 12.05.2016г и 17.05.2016г;
отправянето на изявление за разваляне на договора, а в тежест на ответника е да
докаже: че е уведомил ищецът, че за точното изпълнение на договора е необходимо
предоставяне на ПУП съобразен със заданието по предмета на договора; че с
предаденото с имейлите от 07.06.2016г, 10.06.2016г, 21.06.2016г. и
22.06.2016г., както и документите към отговора е изпълнил договора точно,
съгласно уговореното; че е предал идейния проект на ищеца, който го е приел,
без възражение чрез управителя г-жа М.М..
Между страните не е
предмет на спор, а това се установява и от представения договор за изработване
на инвестиционен проект от 01.06.2016г, че „И.В.“ ООД възлага на „И.А.“ ООД
изработване на инвестиционен проект за комплекс, състоящ се от 3 броя
еднофамилни жилищни сгради, находящи се в собствения на възложителя недвижим
имот в град София, м. „Студентски град“, съгласно видове работи, фази и срокове
определени в приложение №1 към договора, срещу възнаграждение в размер на
161 640,00 лева, определено на базата на разгърната застроена площ от 2 694,00
кв.м, което подлежи на актуализация на база реалната разгърната застроена площ,
след окончателното приключване на техническия проект на база 60,00 лева на
кв.м. без ДДС. Установените срокове за изпълнението на проекта започнат да
текат от настъпването на по-късната от двете дати, а именно: на превеждане на
авансовото плащане или предоставяне на Изходни данни за проектиране, посочени в
приложение №2 към договора. Изходните данни за проектиране посочени в
приложение №2 към договора следва да бъдат събрани от възложителя и/или
определени от него подизпълнители, което се удостоверява с подписване на
приложението, а изпълнителят да може да изисква и предоставяне на всякакви
други данни, необходими за изпълнението на работата по договора (чл. 3 и чл.4).
Авансовото плащане в размер на 25 000,00 лева без ДДС възложителят следва
да извърши в 7-дневен срок от подписване на договора по банковата сметка на
изпълнителя. Предаването и приемането на работата следа да се извърши със
съставяне на приемо-предавателен протокол. Предвидено е и заплащане на
неустойка за при забавяне предаването на
работата от страна на изпълнителя или забавяне на плащането от страна на
възложителя в размер на 0,1% от пълната стойност на договора на ден.Съгласно
приложение №1 към договора в срок 8 седмици от началното на изпълнението
изпълнителя следва да представи макети и албуми в подходящ формат, включващ
анализ, тримерни изгледи на проекта, ситуационен план, планове на всички нива и
ситуационни разрези.
Договорът е
подписан от страните и ги обвързва с правата и задълженията по него. Ищецът със
задължението да плати авансовото възнаграждение и да предостави изходните
данни, а ответникът със задължението да изработи идейния архитектурен проект в
уговорения срок. Договора покрива характеристиките на договор за изработка, тъй
като характерната престация е за предаване на трудов резултат. Следователно към
договора приложение намират разпоредбите на чл. 258-269 ЗЗД и тези на Наредба
№4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти
(Наредба №4).
Не е спорно и че в
изпълнение на договора на 06.06.2016г ищецът
заплаща на ответника авансовата сума в размер на 30 000,00 лева с ДДС, за
която е издадена фактура №2143/01.06.2016г.
Спорът между
страните по първоначалните искове се концентрира относно обстоятелството дали е
започнал да тече срока за изпълнение на договора и в частност дали са предадени
необходимите за изработването на идейния проект изходни данни.
Според ищец със
подписване на приложение №2 се удостоверява предаване на изходните данни от
възложителя на изпълнителя, докато ответникът оспорва получаването на геоложкия
доклад, като посочва и че към изходните данни следва да се прибави и извадка от
действащия ПУП за терена.
Съгласно уговорката
между страните в член 2 на договора, подписването на приложение №2 удостоверява
предаването на изходните данни от ищеца на ответника, като част от
съдействието, което възложителят дължи за изпълнението на възложената работа.
Характера на договора на частен удостоверителен документ не обвързва съда с
направените в него констатации и при спор между страните относно настъпването
на фактите и обстоятелствата, за които документът е съставен, налагат страната,
която се ползва от тях, да ангажира и други доказателства за установяване на
тяхното настъпване. В случая ответникът оспорва с подписването на приложени №2
да е получил геоложкия доклад за терена. Необходимостта от предоставяне на геоложкия
доклад следва и от чл.12, т. 2 на Наредба №4. Такъв извод прави и вещото лице в
заключението на СТЕ, съгласно което при проектиране на инвестиционен проект за
сгради със сутерен се налага представяне на геоложки доклад с цел проверка на
подпочвените води, тъй като при наличие на определена геология, изграждане на
сутерен би било невъзможно или би оскъпило значително изпълнението на проекта. Доказване
изпълнението на задължението да се предоставят изходните данни посочени в
договора е в тежест на ищеца, който не представя геоложки доклад за терена по
делото. Твърдението, че докладът е предоставен в оригинал на ответника и че ищецът
не разполага с друго негово копие, съдът намира за неоснователно. От една
страна, защото предоставянето на оригинала не е необходимо за изпълнение на
проектирането, а от друга, защото геоложкият доклад се изработва по възложение
на ищеца и последният като страна по договора, винаги може да изиска
предоставяне на копие от изпълнителя по него или да го ангажира по реда на чл.
192 ГПК като документ, който е от значение за спора. При прилагане на
неблагоприятните последиците на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
прием, че такъв геоложки доклад не е изработван, респ. не е предоставян на
ответното дружество.
Отделно от това,
съгласно чл. 15, ал.1 от Наредба №4 инвестиционното проектиране се извършва в
съответствие със заданието за проектиране и предвижданията на действащия
подробен устройствен план или визата за проектиране, когато издаването й е
задължително. Наредбата е част от обективното ни право към датата на сключване
на договора и е източник на облигационни задължения за страните, независимо
дали са уговорили или не изричното й прилагане. Следователно за точното
изпълнение на договора проекта следва да е съобразен с действащия ПУП за
терена. Видно от представените към заключението на вещото лице доказателства
(скица-виза за проектиране и заповед от 06.10.2016г) действащия за терена
подробен устройствен план, предвиждащ застрояване на обектите, по подготвяния
идеен проект, е одобрен едва на 06.10.2016г. По делото няма данни за
съществуване на друг ПУП одобрен през 2015г., който да предвижда същото
застрояване на терена. Предходно действащия ПУП предвижда изграждането на друг
вид постройки. Съгласно чл.3 и чл. 4 от договора, изходните данни и в частност
извадка от действащия ПУП или визата за проектиране, следва да бъде набавена от
възложителя. Но след като това не е изрично посочено в приложение №2 към
договора и при тълкуване на двете клаузи на договора се налага извода, че за да
бъдат представени, те следва да бъдат изискани допълнително от изпълнителя. Че са
изискани от изпълнителя може да се изведе от представената по делото
кореспонденция (л.128, л.129,л.143, л.144, л.203-206) и показанията на
свидетеля А. (където се посочва, че забавяне в изпълнението се е наложило
поради изчакване финализирането на административната процедура по промяна на
ПУП (л.341)). Следователно в тежест на
ищеца по първоначалните искове е да докаже и че е осигурил съдействия на
изпълнителя чрез предоставяне на извадка от действащия ПУП, предвиждащ
проектираното инвестиционно намерение или виза за проектиране, каквито
доказателства също не са ангажирани и с оглед неблагоприятните последици, съдът
е длъжен да приеме, че такова съдействие не оказано.
Следователно и по
аргумент от чл.2 на договора съдът приема, че срокът за изпълнение не е
започнал да тече. При това положение възложителя няма право да развали
договора, което е достатъчно основание да се приеме, че искът по чл. 55, ал.1,
пред. 3 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователността
на иска за главницата води до неоснователност и на акцесорния иск за заплащане
на неустойка за забава по чл.92 ЗЗД.
По насрещните искове.
Както се посочи сключеният
между страните договор притежава характеристиките на договор за изработка,
поради което приложими спрямо него са разпоредбите на чл. 258 -чл. 269 от ЗЗД. Съгласно
чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят по договора за изработка дължи на изработващия
възнаграждение за приетата работа. От разпоредбата следва, че фактическия
състав на вземането за възнаграждение включва: 1/сключването на договора между
страните, 2/ точното му изпълнение от изработващия и 3/приемане на изработеното
от възложителя. Тежестта за установяване на фактите се носи от изработващия.
Сключването на
договора не е спорен между страните факт.
Спорът се
концентрира относно точното изпълнение на договора от страна на изпълнителя и
предаването му, респ. приемането му от възложителя. Съгласно приложение №1 към договора
точното изпълнение на налага представяне от страна на изпълнителя на идеен
архитектурен проект, ведно с макети и албуми в подходящ формат, включващ
анализ, тримерни изгледи на проекта, ситуационен план, планове на всички нива и
ситуационни разрези. Уговорката в приложение №1, че възложеното следва да
послужи за изработване на технически и работен проект налага извода, че с
договора е възложено именно проектиране на идеен архитектурен проект, който е
основа за разработване на другите фази на проектиране, а не на друг вид
проектиране като предпроектно или обемно-устройствено проучване.
За доказване на точното
изпълнение на договора изпълнителя представя по делото схеми, ситуации и
триизмерни разрези, изслушани са показанията на свидетеля С. А., който посочва,
че макет и албум не са предавани на изпълнителя, тъй като такива не са
изготвени, както и че те се изготвят при
„финалното предаване на идейния проект“ (л.341), изслушано е и заключение на
вещо лице арх. Г., което анализира дали представените от страните документи
представляват идеен архитектурен проект, ведно с макети и албуми в подходящ
формат, включващ анализ, тримерни изгледи на проекта, ситуационен план, планове
на всички нива и ситуационни разрези.
Съгласно
заключението на СТЕ представените документи представляват предпроектно
проучване, а не идеен проект съгласно Приложение №1 към договора и Наредба №4,
тъй като по делото не са представени албум, макет, тримерни изгледи на проекта,
ситуационен план, планове на всички нива и характерни разрези, което се
подкрепя и от показанията на свидетеля А.. Представените чертежи и схеми не
отговарят на изискванията на Наредба №4, тъй като не включват в цялост и
пълнота, чертежи които изясняват предлаганите проектни решения в посочените в
наредбата мащаби, обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения
и съответствието им с изискванията за безопасна, сигурна, здравословна и
достъпна среда; изчисления обосноваващи проектните решения, които се включват
по преценка на проектанта.
Изложеното е
достатъчно, за да се приеме, че искът е преждевременно заведен, тъй като договора
не е изпълнен от изпълнителя, поради което и последният няма право на
останалата част от уговореното възнаграждение.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи по отношение на твърдението, че е дължима останалата
част от възнаграждение, тъй като частичното изпълнение ползва ищеца, който си е
послужил с него за промяна на ПУП, че то не покрива фактическия състав на чл.
267 ЗЗД, който касае заплащане на възнаграждение при частично изпълнение поради
обективна невъзможност за пълно изпълнение или частично изпълнение поради негодност
на материала или проекта, когато изпълнителя изрично е уведомил за това
възложителя, не е налице и отказ от договора от страната възложителя, при
основателни причини, съгласно хипотезата на чл. чл.268 ЗЗД.
Следователно
насрещния иска за реално изпълнение следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските.
С оглед изхода на
спора по първоначалните искове, право на разноски по тях има само ответника.
Последният доказва разноски за адвокатско възнаграждение (3460.00 лв) и депозит
за СТЕ (750.00 лв) в общ размер на сумата от 4210,00 лева.
С оглед изхода на
спора по насрещния иск, право на разноски по него има само ответника.
Последният представя фактура за уговорено и заплатено възнаграждение за
защитата по трите иска в общ размер на 4512,00 лева с ДДС, като не е посочено
по кой иск каква сума е уговорена, респ. платена. При това положение съдът
приема, че възнаграждението е уговорено за всеки иск по отделно към минимума по
Наредбата (1430+980+980=3390) общо или за отхвърления насрещен иск е дължимо
адвокатско възнаграждение в размер на 980,00 лева без ДДС или 1176,00 лева с
ДДС.
След съдебна
компенсация на разноските между страните ищецът по първоначалните искове следва
да се осъди да заплати на ответника по тях разноски в размер на 3034,00 лева.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „И.В.“ ООД, ***, предявени срещу „И.А.“ ООД, *** за заплащане,
както следва: на основание чл. 55, ал. 1, пред.3 ЗЗД на сумата от 30 000,00 лева
– връщане на даденото по разваления договор за изработка на инвестиционен
проект от 01.06.2016г; на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15 000,00 лева, част от общо вземане в
размер на 151 779,96 лева, представляващо неустойка за забава предаването
на идейния проект съгласно т. 14 от договора от 01.06.2016г за периода от
02.08.2016г – 26.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумите считано от
16.04.2019г до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска
на „И.А.“ ООД, ЕИК *******, предявен срещу „И.В.“ ООД, ЕИК *******, за
заплащане на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД на сумата от 15 000,00 лева без
ДДС – остатък от дължимото се възнаграждение за изготвяне на идеен
инвестиционен проект по договор от 01.06.2016г.
ОСЪЖДА „И.В.“ ООД, ЕИК ******* да заплати на „И.А.“ ООД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от
3034,00 лева – разноски за производството.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: