№ 55
гр. Варна, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000625 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от “ЙОНИВЕЛ“ ООД, със
седалище гр.Добрич, представлявано от управителя Н. И. срещу решение № 18/27.02.2023 г.
постановено по т.д.№76/2022 г. по описа на ДОС в осъдителните части.
Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ищецът не разполага с
активна процесуалноправна легитимация да предяви чужди права по исков ред и да му бъде
присъдено възнаграждение по договор за аренда за земи, които не са негова собственост.
Отделно се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, водещи до
неговата неправилност.
Насрещната страна Църквата при храм „Рождество Богородично“ с.Лозенец,
действаща чрез църковното настоятелство при същата, представлявано от председателя
протойерей Е. И. Ю. е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Постъпила е и частна жалба от “ЙОНИВЕЛ“ ООД, със седалище гр.Добрич,
представлявано от управителя Н. И. срещу определение №343/05.10.2023 г. по т.д.76/2022 г.
по описа на ОС – Добрич, с което е оставена без уважение молбата за изменение на
решението в частта за разноските, чрез намаляване на адвокатското възнаграждение
присъдено на ищеца.
Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорва частната жалба.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Пред ОС – Добрич са предявени осъдителни искове с правно основание чл.8, ал.1 от
ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД от Църковното настоятелство на църквата при храм „Рождество
Богородично“ с.Лозенец срещу „ЙОНИВЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Добрич, за присъждане на сумата от 49 459.41 лева, претендирана като неплатено
възнаграждение по договор за аренда на земеделска земя, сключен на 25.07.2016 г., вписан в
СВ Добрич под № 168, том XIII, вх. Рег. № 6974/29.07.2016г. между Църковно
настоятелство на църква при храм „Рождество Богородично" с.Лозенец, за отдадените
549.549 дка земеделски земи, за стопанската 2020/2021 г., ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, както
1
и сумата от 7 515 лева, претендирана като обезщетение за забавено изпълнение, за периода
16.10.2020 г. до датата на подаване на исковата молба; сумата от 49 459.41 лева,
претендирана като неплатено възнаграждение по същия договор за аренда за стопанската
2021/2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 2 500.63 лева, претендирана
като обезщетение за забавено изпълнение за периода от 16.10.2021 г. до датата на подаване
на исковата молба.
Ответното дружество е подало писмен отговор, в който е изразило становище за
недопустимост на исковете поради липса на процесуална легитимация на ищеца, тъй като
същият не притежава материалното право, от което извлича облигационната си претенция.
Наред с това оспорва и основателността на исковете с възражение, че плащане не се дължи,
тъй като не е предадено държането на имотите, предмет на договора.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По наведеното основание за недопустимост на решението, тъй като ищецът не
разполага с активна процесуалноправна легитимация да предяви чужди права по исков ред и
да му бъде присъдено възнаграждение по договор за аренда за земи, които не са негова
собственост, съдът намира следното:
Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от него право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната
легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското
правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение.
Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни
факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът
проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от
правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът
изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
В случая легитимацията на ищеца съответства на твърдения за наличие на парично
вземане във връзка със сключен от него договор за аренда, по който за три последователни
години, арендодателят е заплатил уговореното възнаграждение, но не е платил
възнаграждение за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г. Ето защо, съдът намира, че
решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че на 25.07.2016 г. е сключен договор за аренда на земеделска земя с акт №167, том VI, peг.
№7370, вписан в СВ гр.Добрич с вх.peг.№6974 от 29.07.2016г., акт 168, том XIII, по силата
на който Църковното настоятелство на църква при храм „Рождество Богородично"
с.Лозенец, представлявано от енорийски свещеник Е. И. Ю., в качеството на арендодател е
предоставило на „ЙОНИВЕЛ“ ЕООД, в качеството на арендатор за временно и възмездно
ползване 549.549 дка земеделски земи, както следва: Земеделска земя - Нива с площ от
30.009 дка, находяща се в местността „Ташлъборун", представляваща Имот №009020 по
плана за земеразделяне землището на село Бистрец, община Крушари; Земеделска земя -
нива с площ от 20.00 дка, находяща се в местността „Каранадар", съставляваща Имот №
010005 по плана за земеразделяне землището на с. Бистрец, общ. Крушари; Земеделска земя
2
- Нива с площ от 99.950 дка представляваща Имот № 025002 по плана за земеразделяне
землището на село Ефрейтор Бакалово, община Крушари; Земеделска земя - Нива с площ от
100.040 дка, представляваща Имот № 015001 по плана за земеразделяне землището на село
Зимница, община Крушари; Земеделска земя - Нива с площ от 100.00 дка, представляваща
Имот № 016003 по плана за земеразделяне землището на село Капитан Д.о, община
Крушари; Земеделска земя - Нива с площ от 100.00 дка, представляваща Имот №050002 по
плана за земеразделяне землището на село Огняново, община Крушари; Земеделска земя -
нива с площ от 100 дка, представляваща Имот № 050001 по плана за земеразделяне
землището на с.Огняново, община Крушари, за срок от шест стопански години, като първата
стопанска година е 2016/2017.
Съобразно чл.3, ал.1 и ал.2 от договора, арендаторът е поел задължение да заплати
на арендодателя възнаграждение в размер на не по-малко от 90 лв./дка в срок от 15 дни от
започване на новата стопанска година. Между страните не се спори, а и от представените по
делото нотариални актове се установява, че земите предмет на договора за аренда са
собственост на църковните настоятелства при храмовете в с.Бистрец, община Крушари,
Ефрейтор Бакалово, община Крушари, с.Зимница, община Крушари, с. Капитан Д.о, община
Крушари, с.Огняново, община Крушари и с.Лозенец, община Крушари, чиито председател е
Е. И. Ю..
От заключението на вещото лице по изготвената в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въззивното дружество е
платило банков път уговорените арендни възнаграждения за стопанските години
2016/2017г.; 2017/2018 г. и 2018/2019 г., както следва: 49508.67 лв. на 24.01.2018 г., 49508.67
лв. на 02.08.2019 г. и 49508.67 лв. на 24.11.2020 г. Според заключението, дължимото според
уговореното в договора възнаграждение за стопанската 2020/2021 г. е в размер на 49 503.06
лв., а за стопанската 2021/2022 г. е в размер на 49 503.06 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАЗ /в редакцията действаща към към датата
на сключване на договора за аренда/, същият се сключва в писмена форма с нотариална
заверка на подписите на страните, вписва се в нотариалните книги и се регистрира в
съответната общинска служба по земедЕ.е. При вписването се представя скица на
арендувания обект на договора, издадена или заверена от общинската служба по земедЕ.е.
Процесният договор е сключен в предвидената от закона форма, с нотариална
заверка на подписите на страните, вписан е в нотариалните книги и е регистриран в
общинската служба по земедЕ.е, като в период от три поредни години арендаторът е
заплащал на арендодателя уговореното възнаграждение за всички земеделски земи предмет
на договора.
В константната практика на касационната инстанция се приема, че договорът за
аренда може да се подписва и от несобственик, но в тази хипотеза той е непротивопоставим
на собственика /в този смисъл- решение № 8 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. на
ВКС, ІІ г. о., решение № 158 от 2.01.2019 г. по гр. д. № 4221/2017 г., ІІ гр. о. на ВКС,
Определение № 13 от 10.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2807/2019 г., I г. о., ГК и други/.
Подобно е и разрешението в хипотезата, когато е сключен от един от съсобствениците с
миноритарен дял, който не е упълномощен от останалите, а именно, че останалите
съсобственици не са обвързани от договора.
В разглеждания случай е безспорно, че към момента на сключването на договора за
аренда през 2016 г., арендодателят Църковното настоятелство на църквата при храм
„Рождество Богородично“ с.Лозенец, не е бил собственик на всички земи предмет на
договора, както и че техни собственици са други църковни настоятелства при храмове в
община Крушари, всички представлявани от енорийски свещеник Е. И. Ю..
Обстоятелството, че договорът за аренда е сключен от несобственик, не го прави невалиден,
а единствено е непротивопоставим на действителния собственик. Той обвързва страните по
него, но както и договора за продажба на чужда вещ не поражда действие спрямо
действителния собственик.
3
Наред с това следва да се посочи, че действията, свързания с отдаването на един
имот под наем или аренда са такива по управление, а не на разпореждане. Няма спор, че
земите предмет на договора са част от имуществото на Българската православна църква –
Българска Патриаршия, което формално-юридически се притежава от правосубектното й
местно поделение – църква, чието църковно настоятелство има правомощия да извършва
действия на управление, след утвърждаване от Епархийския съвет /чл.154, т.1 от Устава, в
сила от 2009 г./.
Подписаният от едно от църковните настоятелства договор с предмет земеделски
земи собственост и на други църковни настоятелства, видно от поставения в горния десен
ъгъл печат е утвърден от Варненски и ВЕ.копреславски Епархийския съвет, с което
настоятелството е изпълнило и изискванията на чл.154, т.1 от Устава, в сила от 2009 г.,
поради което съдът намира всички възражение касаещи собствеността на имотите за
неоснователни.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че не дължи плащане, тъй като
земите не са му предадени, респективно, че не са в състояние, което да отговоря на
ползването им по договора. От една страна въззивникът не е оборил презумпцията въведена
с разпоредбата на чл.6, ал.5 от ЗАЗ /отм./, действаща към датата на възникване на
процесното правоотношение, съгласно която при липса на опис се предполага, че имотът е
бил приет, в надлежното състояние, а от друга, плащането на арендни възнаграждения за
всички земи за три последователни години от сключване на договора, представлява и
признание от страна на арендатора, че земите са му били предадени и същият е реализирал
ползи от тях.
Предвид основателността на исковете за главниците и настъпилият преди завеждане
на исковата молба падеж на задължението за плащане на арендно възнаграждение за
стопанската 2020/2021 г., съдът намира, че след изтичане на уговорения в чл.3, ал.2 от
договора 15 дневен срок от започване на новата стопанска година – 15.10.2022 г.,
арендаторът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода
16.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, а именно 2486.91 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размерите уважени от ОС – Добрич, поради което съдебният акт в обжалваната част, следва
да бъде потвърден, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
По частната жалба:
От представения в първоинстанционното производство списък на разноските по
чл.80 от ГПК, договор за правна помощ и платежно нареждане се установява, че ищецът
Църковното настоятелство на църквата при храм „Рождество Богородично“ с.Лозенец е
договорил и платил адвокатско възнаграждение в общ размер на 5543.98 лв. с ДДС, от които
3794.73 лева без ДДС по главните искове и 825.25 лева без ДДС по исковете за заплащане на
обезщетение за забава.
С решение № 18/27.02.2023 г. постановено по т.д.№76/2022 г. по описа на ДОС,
съразмерно уважената част от исковете съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в
полза на ищеца в размер на 4783.23 лева с ДДС, като е оставил без уважение възражението
за съпричиняване.
С определение №343/05.10.2023 г. по т.д.76/2022 г. по описа на ОС – Добрич, съдът
е оставил без уважение молбата на „ЙОНИВЕЛ“ ЕООД за изменение на решението в частта
за разноските, чрез намаляване на адвокатското възнаграждение присъдено на ищеца.
Преценката за прекомерност на адвокатско възнаграждение не изхожда единствено
от цената на иска, а основно от действителната фактическа и правна сложност на делото,
като се базира и на преценка за активността на процесуалния представител на страната по
делото. Наред с това обаче, присъденото възнаграждение, не може да е под установения
минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно т.3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6/2012 на ОСГТК на
4
ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от
Наредба No1/ 09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
С оглед цената на главните искове, минималното възнаграждение определено по
правилата на чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора за правна
помощ е 3498 лева без ДДС лева лева без ДДС или 4197.60 лева с ДДС, а минималното
възнаграждение по исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД е 832 лева без ДДС лева лева
без ДДС или 998.40 лева с ДДС.
В случая, исковете за главницата са уважени изцяло, пради което минимално
дължимото по тях възнаграждение е в размер на 4197.60 лева с ДДС, а минималното
възнаграждение по исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД, съразмерно уважената част от
исковете е 246 лева с ДДС или общото минимално възнаграждение е в размер на 4443.60
лева. Присъждайки възнаграждение малко над установения минимален размер,
първоинстанционният съд е съобразил напълно действителната фактическа и правна
сложност на делото, както и активността на процесуалния представител на ищеца, поради
което възражението за прекомерност е неоснователно.
По изложените съображения постановеното от ДОС определение се явява правилно
и законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба, следва да се остави без
уважение
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/27.02.2023 г. постановено по т.д.№76/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, в осъдителните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на“ЙОНИВЕЛ“ ООД, със седалище
гр.Добрич, представлявано от управителя Н. И. срещу определение №343/05.10.2023 г. по
т.д.76/2022 г. по описа на ОС – Добрич, с което е оставена без уважение молбата за
изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване на адвокатското
възнаграждение присъдено на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му при условията на чл.280, ал.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5