Р Е Ш Е Н И Е
№2341
гр. Пловдив, 29 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито
заседание на деветнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при секретаря Теодора Цанова, като разгледа
административно дело №2596 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С.П.К., ЕГН **********,***, представляван от адвокат М.К.-
пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) №21-1030-001896 от 12.09.2021г., издадена от началник на група в Сектор
“Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив,
с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство (ППС), представляващо мотоциклет “ХОНДА ЦБР 600 Ф”, с Рег.№***, собственост
на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна на заповедта поради
незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представен списък на разноските (лист 43).
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С“ПП“ при ОД
на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
На 11.10.2021г. по делото постъпва молба-становище с
Вх.№17746 (лист 16) на изпълняващ длъжността (и.д.) началник на С“ПП“ при ОД на
МВР- Пловдив за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на
жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна да
бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед,
с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване
на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед
(лист 3, 19) е връчена на жалбоподателя К. на 26.09.2021г., според нарочна
разписка, обективирана в заповедта (лист 3а, 19а). От своя страна, жалбата
(лист 2) постъпва в съда на 28.09.2021г. или в рамките на законоустановения
срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства и
обясненията на изслушаните като свидетели по делото- С.Г.Г., В.Д.М., И. С. С. и
Г.В.М., настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна
следното:
На 12.09.2021г., около 00:30ч., жалбоподателят К. ***,
в посока към ул. “Брезовско шосе“, мотоциклет “ХОНДА ЦБР 600 Ф”, с Рег.№***,
лична собственост, според приетото по делото заверено копие на Свидетелство за
регистрация (голям талон), Част I (лист 11), с №***
от 02.04.2021г. При управлението на мотоциклета от К. настъпва пътнотранспортно
произшествие (ПТП), от което на К. са причинени охлузни рани по крайниците и
гръдния кош. К. посещава лечебно заведение- “УМБАЛ Свети Г.“***, за което по
делото е прието заверено копие на Лист за преглед на пациент в КБД/СО с №078472
(лист 30), издаден от д-р Д.Д- хирург. Според посочения лист за преглед, К. постъпва
в лечебното заведение на 12.09.2021г. в 01:18ч. и го напуска на 12.09.2021г. в
02:45ч. Отразена е Анамнеза: “птп.кат.по
данни на пациента паднал е от мотор.оплаква се от болка по крайниците с охлузни
рани,гр кош“. Пак според листа за преглед, “Пациентът (К.) отказва да
даде кръв за алкохол в 02:40ч., в присъствието на д-р Д.Д и мл. пол. М.. Талон номер 122283, Тестван с дрегер
Алкотест дрегер 7510 с фабр. номер ARNA-0176“.
Също така, докато К. е в лечебното заведение, на място
(по повод подаден сигнал от служители на болницата) пристигат служители в С“ПП“
при ОД на МВР- Пловдив. На К. е извършена проверка в 01:57ч. за евентуална
употреба на алкохол от негова страна с техническо средство, представляващо
“Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен №ARNA-0176,
при което е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух от 2,60 ‰ (промили).
Д. П. К.- мл. автоконтрольор в С”ПП” при ОД на МВР-
Пловдив издава на жалбоподателя Талон за изследване с №122283 (лист 22),
представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (понастоящем Приложение №1 към чл.3,
ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Наредба №1/19.07.2017г.).
Според отразеното в талона за изследване, К. е
уведомен, че в срок до 45 минути от връчването на талона следва да се яви за
медицинско изследване в “УМБАЛ Свети Г.“*** (където всъщност се намира). Пак според
съдържанието на талона, същият е предявен на жалбоподателя на 12.09.2021г. в 02:20ч.,
при отказ от негова страна да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с
подпис на свидетеля Г.В.М..
Посочи се по-горе, съгласно отразеното в Лист за
преглед на пациент в КБД/СО с №078472, че К. не изпълнява предписанието за
изследване на кръвна проба за евентуална употреба на алкохол от негова страна,
за което е издаден Талон за изследване с №122283.
Придружен от служителите на С“ПП“ при ОД на МВР-
Пловдив, К. напуска лечебното заведение и отвежда съпровождащите го служители
до място, за което се твърди да е местонахождение на велосипеда (по твърдения
на К., че е управлявал велосипед), от който К. е паднал при управлението му,
представляващо гараж. На мястото, на което са заведени проверяващите, не е
открит мотоциклет. К. е отведен в Трето районно управление (III-то РУ) при ОД на МВР- Пловдив, където уведомява
полицейските служители за мястото, на което се намира собственият му
мотоциклет, обект на процесната ПАМ.
За установеното в рамките на извършените от
служителите на ОД на МВР- Пловдив действия Г.В.М.- мл. автоконтрольор в С“ПП“
при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), серия ВА, бл.№012394 от 12.09.2021г. (лист 10, 20), с който е
прието за установено, че на 12.09.2021г., около 00:30ч., в гр. Пловдив, на бул.
“Северен“, с посока на движение към ул. “Брезовско шосе“, К. управлява
мотоциклет “ХОНДА ЦБР 600 Ф”, с Рег.№***, лична собственост, след употребата на
алкохол. Пробата е извършена в 01:57ч. с техническо средство, представляващо
“Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен №ARNA-0176,
който отчита концентрация на алкохол в издишания от водача въздух от 2,60 ‰
(промили). Деянието на К. се квалифицира като административно нарушение по
смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Според процесния АУАН, по повод на нарушението
е издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2021-1024-1594 (лист
23).
Пак според процесния АУАН, при съставянето му са
иззети: свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №***;
контролен талон (КТ) №***; 1 брой регистрационна табела с Рег.№***; както и свидетелство
за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №*** или Свидетелство за
регистрация (малък талон), Част II.
Видно от процесния АУАН, в същия няма вписано
възражение от жалбоподателя, като в акта е положен подпис от К. за “нарушител“.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 27) на министъра на вътрешните
работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за
контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от
заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист
26) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в
сектор “Пътна полиция“ са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта).
Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6152 от 07.05.2020г. (лист 28) на
министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал оспорената в
настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността НАЧАЛНИК НА ГРУПА
„Административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет
на пътно-транспортни произшествия и водачите“ (Г”АНДИАДОПТПВ“) в С”ПП” към
Отдел “Охранителна полиция” (О”ОП”) при ОД на МВР- Пловдив“.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на
ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол
настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената
заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен орган, по
отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, за срок от 6
месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на
собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС) с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба
да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в
тежест за жалбоподателя.
Изслушан като свидетел по делото, В.Д.М., обяснява
следното (лист 32): “Имаме палатка пред
блока и там се събираме съседи и приятели, обикновено вечер. Въпросната вечер
на 11.09.2021г. с други приятели се бяхме събрали и си пиехме. Палатката е
точно срещу входа на С. и към 23,30 часа той излезе от входа. Извикахме го, но
той каза, че отива да си кара мотора. По-късно, около 00,00 часа К. се върна.
Седна при нас и разказа какво се е случило, а именно, че е паднал с мотора.
Видимо не беше много ударен. Докато ни разказваше, сипахме му водка. Той не
искаше да ходи до болницата, но един от приятелите го убеди и към 01.00 часа
отидоха до болницата. Извикахме такси и отидоха до болницата. Когато го
видяхме, първоначално той отказа да седне с нас да пийне, каза че отива да кара
мотор. Преди да отиде до болницата, С. се качи до вкъщи за да си вземе
телефона“.
В обобщение: “На
11.09.2021г., преди 00,00 часа видях как С. излиза от входа на блока, където
живее, с каската. Поканихме го да седне при нас, на което той отказа. След
около половин час той се върна, управлявайки мотора, паркира и седна до нас.
Беше малко ожулен и личеше, че беше уплашен. Лично аз му сипах една чаша водка.
В наше присъствие К. изпи около 2 чаши водка. След това го убедихме да отиде до
болницата. С. се качи до дома си, взе си телефона. Един приятел от компанията, Й.,
се обади на такси, С. се качи в таксито и двамата с Й. отпътуваха в посока, за
която аз останах с впечатление, че е болницата на Пещерско шосе“.
Изслушан като свидетел по делото, И. С. С., обяснява
следното (лист 32): “Въпросната вечер
бяхме пред блока в една беседка, седнали да пием ракия. С.К. към 23,30 часа
излезе от входа, където живее. Той каза, че отива да кара мотора и тръгна.
След около
полови час до 40 минути той се върна с мотора, караше го. Каза, че се е ожулил.
Видяхме, че има охлузвания. Поканихме го да пийне. Сипаха му една чаша водка.
Изпи една или две водки, след което един от компанията, Й., го убеди да отиде
до болницата да го превържат. Отиде до вкъщи да си вземе телефона. Извикахме
такси и двамата с Й. отидоха в болницата. На другата сутрин разбрахме, че са го
прибрали в РУ. Към 00,00 часа, когато се върна, след като беше карал мотора,
нямаше вид да е употребил алкохол“.
Настоящият състав на съда кредитира обясненията на
свидетелите М. и С., доколкото са дадени под страх от наказателна отговорност и
кореспондират с останалите по делото доказателства, като приема за установено,
че жалбоподателят К. действително е употребил алкохол, но едва след като е
претърпял разглежданото ПТП, респективно след като не е имал качеството на
“водач“ по смисъла на ЗДвП и следователно не е управлявал собствения си
мотоциклет с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
При това положение, следва да се приеме за установено,
че фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо
жалбоподателя, се явява оборено, тъй като същият не е управлявал ППС (мотоциклет
“ХОНДА ЦБР 600 Ф”, с Рег.№***) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда.
Вярно е, че като водач на ППС, участник в ПТП,
жалбоподателят К. не е изпълнил задълженията си по чл.123 от ЗДвП, доколкото е
напуснал мястото на ПТП и е употребил алкохол, за което е съставен АУАН, Серия
АА, бл.№849694 от 12.09.2021г. (неприложен по делото), според приетите по
делото 2 броя справка за нарушител/водач по отношение на жалбоподателя (листи
24-25, 40-41), но тези обстоятелства са неотносими към настоящия спор,
доколкото за водач, нарушил задълженията си като участник в ПТП, нормата на
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 50 до 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца, посредством
издаването на наказателно постановление за целта по реда на ЗАНН, което
производство е самостоятелно такова и е различно от настоящето.
Вярно е, също така, че К. не е изпълнил даденото му
предписание да се подложи на медицинско изследване за евентуална употреба на
алкохол от негова страна, за което е издаден Талон за изследване с №122283, но
както се посочи вече, К. не е управлявал МПС след употребата на алкохол, а е
употребил алкохол след преустановяване на управлението на мотоциклета си.
Предвид гореизложеното, като издадена при липсата на
фактическо основание за целта, оспорената по делото заповед се явява постановена
в нарушение на материалния закон.
Казано с други думи, оспорената по делото заповед е
издадена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и същата,
макар и валиден, е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде
отменен.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а с оглед изрично
заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента;
размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г.
Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал.2 (какъвто е настоящият), за
една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Според
точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д.
№6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч. и А.Б., при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,
ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г.
(отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от
04.10.2021г. (лист 12) с адвокат М.К. е заплатена в брой сумата от 600,00 лева.
При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на
делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и същото следва да бъде
намалено до минимално предвидения размер от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. или до размер от 500,00 лева. Освен това, на жалбоподателя следва
да се присъдят и направени по делото разноски в размер от общо 20,00 лева, от
които 10,00 лева (лист 4), заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство,
както и 10,00 лв. (лист 35), заплатено възнаграждение за допуснатия при режим
на призоваване свидетел Г.М..
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в
чиято структура е органът, издал оспореният акт, каквато в случая се явява ОД
на МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1030-001896 от 12.09.2021г., издадена от началник на група
в Сектор “Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на
основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на С.П.К., ЕГН **********, е наложена ПАМ-
“прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо
мотоциклет “ХОНДА ЦБР 600 Ф”, с Рег.№***, собственост на жалбоподателя, за срок
от 6 месеца ”.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на С.П.К.,
ЕГН **********, сумата от общо 520,00 (петстотин и двадесет) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм.
съдия:.........................
/Н.Бекиров/