Решение по дело №5003/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20194430105003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.....

  

 гр. Плевен,11.12.2019год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание   на  девети декември през две хиляди  и деветнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря  Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №5003 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

           Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД против Ц.С.М., в която се твърди, че  са възникнали изискуеми парични задължения от страна на ответника на основание Договор за потребителски паричен кредит № *** от 17.12.2012г., които към настоящия момент не са погасени в цялост. В подкрепа на това твърдение излага следните фактически обстоятелства:На дата 17.12.2012 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и Ц.С.М. (кредитополучател) от друга, е подписан Договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в общ размер на 16,394.40 лв. (шестнадесет хиляди триста деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки), от които чистата стойност на кредита е в размер на 14,000 лв. (четиринадесет хиляди лева), таксите и комисионните за разглеждане на кредита са в размер на 448.00 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева), както и застрахователната премия, която е в размер на 1,946.40 лв. (хиляда деветстотин и четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки ). За ползвания кредит кредитополучателят е следвало да заплати на банката годишен лихвен процент в размер на 17%, както и годишен процент на разходите в размер на 19.29 %. Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 (сто и двадесет) месечни анюитетни вноски в размер на 284,95 лв. (двеста осемдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), като първата падежна дата е 21.01.2013 г„ а последната - 21.12.2022 г. Общата дължима сума по кредита, като съвкупност от стойността на отпуснатия кредит, таксите и комисионните по кредита, застрахователната премия и дължимата лихва, възлиза на сума в размер на 34,194.00 лв. (тридесет и четири хиляди сто деветдесет и четири лева).Твърди се, че вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит. Кредитополучателят Ц.С.М. е направил 14 вноски по погасяване на задължението, както и е погасил 1,45лв. начислени лихви за просрочие или общо внесена сума по кредита в размер на 3,715.11 лв. (три хиляди седемстотин и петнадесет лева и единадесет стотинки).Посочва се, че кредитополучателят е направил 13 от въпросните вноски в пълен размер - по 284.95 лв. Последната направена вноска, чиято падежна дата е била на 21.02.2014 г., е направена от кредитополучателя в непълен размер, а именно 9,31 лв. След 21.02.2014 г. длъжникът не е направил оставащите 106 пълни и 1 частична вноска и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава.На основание чл. 16 от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит, с които Длъжникът се е съгласил при подписване на Договора, и поради забава в плащането на дължимите месечни вноски по кредита от страна на кредитополучателя, са настъпили основанията за предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от кредита в пълен размер, включително и за вноските с ненастъпил падеж.Поради допуснато просрочие и неплащане на две последователни вноски от длъжника са настъпили, визираните в чл. 16 от Общите условия предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по потребителски кредит № ***.На дата 10 септември 2014 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „К.И.И.Б." ЕАД се е сключил Договор за цесия, по силата на който „УниКредит Консюмър Файненсинг" ЕАД (като цедент) цедира вземането си по Договор по потребителски паричен кредит № *** от 17.12.2012 г. на „К.И.И.Б." ЕАД (като цесионер). Съгласно Договора за цесия от 10 септември 2014г., „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД прехвърля на цесионера К.И.И.Б. ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски парични кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за цесия. В предмета на сключения Договор за цесия е включено и вземането по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 17.12.2012 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Ц.С.М..С пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, представляващо неразделна част от Договора за цесия от 10 септември 2014г., „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /цедентът/ упълномощава „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници по вземания на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които са цедирани, съгласно сключения Договор за цесия.Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /цедентът/, чрез пълномощника си „К.И.И.Б." ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Ц.С.М.. Пратката, съдържаща Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в Договора за потребителски кредит - ***. Същата се е върнала като получена на 25.09.2014 г. Вземането по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 17.12.2012 г. е описано в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за цесия. На това основание, считано от 10 септември 2014 г., кредитор по вземането е цесионерът„К.И.И.Б." ЕАД.Твърди се, че възможността на цесионера да уведоми длъжника за настъпилата цесия с предявяването на исковата молба е трайно застъпена в задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 123/24.06.2009г.по т.д.№ 12/2009г., II т.о. на ВКС.Поради неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна на длъжника Ц.С.М., „К.И.И.Б." ЕАД е пристъпило към принудително изпълнение, като е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Ц.С.М. за заплащане на дължима незаплатена сума по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ***. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението на Ц.С. е сумата от 17171,77 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД/кредитор/ и длъжника, лихва в размер на 13,02 лева – договорна лихва за периода 17.12.2012-10.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.Предвид на изложеното, моли да се постанови решение,с което да се установи, че съществуването на посоченото в заповед по чл.410 от ГПК задължение, издадена по ч.гр.д.№1742/2019г. на ПлРС.Претендират се разноски.

           Ответникът в срока по чл. чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

           От приложеното ч.гр.д.№1742/2019г. по описа на ПлРС се установява, че е издадена  е заповед за изпълнение  за сумите: 17171,77 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД/кредитор/ и длъжника, лихва в размер на 13,02 лева – договорна лихва за периода 17.12.2012-10.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направени деловодни разноски в размер на 343.70 лв. и юрисконсултско възнаграждение  в размер на 50 лв.

Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение от неизпълнено от страна на длъжника Ц.С.М. договорно задължение за погасяване на усвоен договор за потребителски кредит № ***, сключен с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД.

          Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

 Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1742/2019год. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са  допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/, не е открит длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви установителни искове за вземането си.

Ищецът е направил искане за издаване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид, че на ответникът са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да  е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявените искове са вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.

При това положение, съдът намира, че претенциите на ищеца са вероятно основателни, подкрепят се изцяло от доказателствата, и следва да бъдат уважени в претендирания размер, на осн. чл. 239 от ГПК.

 При това положение , съдът приема, че следва да се уважат претенциите на ищеца, той като от доказателствата по делото се установява тяхната дължимост. При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си    и с поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.

 Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г.,  съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив и се осъди ответника да заплати разноските в размер на 393,70лв. общо.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер  от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство: 100лв. за юрисконсултско възнаграждение и 49,47лв. за д.т. или общо 149,47лв.

         По изложените съображения Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на ответника Ц.С.М., ЕГН********** че ДЪЛЖИ на кредитора К.И.И.Б. ЕАД, с ЕИК *** с адрес на управление ***, ***представлявано от законните си представители Я*** ***, *** Я*** ***, ***, сумата 17171,77 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД/кредитор/ и длъжника, лихва в размер на 13,02 лева – договорна лихва за периода 17.12.2012-10.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №977/22.03.2019г.  по ч.гр.д.№1742/2019г. на ПлРС.

              ОСЪЖДА Ц.С.М., ЕГН**********, да заплати на К.И.И.Б. ЕАД, с ЕИК *** с адрес на управление ***, ***представлявано от законните си представители Я*** ***, *** Я*** ***, ***сумата от 393,70лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.д.№1742/2019г. по описа на ПлРС.

  ОСЪЖДА Ц.С.М., ЕГН**********, да заплати на К.И.И.Б. ЕАД, с ЕИК *** с адрес на управление ***, ***представлявано от законните си представители Я*** ***, *** Я*** ***, Б*** ***, сумата от 149,47лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

     Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

   Решението не подлежи на обжалване.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: