Р Е Ш Е Н И Е
№
***, 15.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№7668 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 717,73 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 20,56 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, срещу Б.В.Ц. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№5506/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника- апартамент, находящ се на адрес ***
с аб.№***. Твърди, че
като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № 5506 е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.01.2012г. - 31.05.2016г. и не е погасил задължението си.
Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция,
от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "***. Твърди,
че сумите за ТЕ за периода от 01.01.2012г. -
31.05.2016г. са начислявани от “*** по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните
суми за процесния период са: сума за отопление-489,76 лв., енергия,
отдадена от сградна инсталация- 735,57 лв., сума за
битово горещо водоснабдяване – 1018,60 лв., услуга дялово разпределение- 109,56
лв. Твърди, че клиентът е извършвал
частични плащания, с които е погасявал главницата за всеки месец, като общият остатък
до момента е в размер на 717,73 лв.Твърди, че сумите са начислени на база на
реалния отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните
тела в имота на ответника 1 бр. водомер и 4 бр
индивидуални разпределителни уреди, както и щранг-лира
в банята за м.03 и м.04.2016г. Отправя се искане, за постановяване на решение,
с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за
сумата 717,73 лева за главница за периода 01.06.2013г. – 31.05.2016 г. и лихва
върху главницата в размер на 20.56 лева за периода 02.08.2013 г. до 13.07.2016
г. и законната лихва върху главницата от 11.02.2016 г. до изплащане на
вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5506/2016г.
по описа на ПлРС. Претендират се и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който твърди, че видно от
съдържанието на заповед № 3558 за изпълнение на парично задължение от дата
20.07.2016 год. по реда на чл.410 от ГПК , по ч.гр.д,№ 5506/2015 год. по описа
на ПлРС, издадена спрямо ответника, е за следните
суми: Сума в размер на 2019.75лв. главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия, за периода от 01.01.2012год.
до 31.05.2016 год., сумата в размер 506.19 лв. лихва върху главницата за
периода 02.03.2012 год. до 13.07.2016, ведно със законната лихва до датата на
подаване на заявлението, окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски сумата в размер на 50.52лв. държавна такса и сумата в
размер на 180лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение на кредитора *** гр. София за описания период. От съдържанието
на депозираната искова молба, на „***, направено искане да бъде прието за
установено, по отношение на Б.В.Ц. ***, че дължи следните суми, а именно:
сумата в размер на 717.73лв. представляваща главница на незаплатена топлинна
енергия за периода от 02.08.2013 год. до 13.07.2016 год. както и сумата в
размер на 20.56лв. представляваща лихва за забава за периода от 02.08.2013 год.
до 13.07.2016 год. Счита, че
предявените обективно съединени
искове от страна
на ищеца „*** са вероятно
недопустими, с оглед изложените твърдения,
факти и обстоятелства, формирана
претенция и представени доказателства, поради това, че
специфика на заповедното производство е, че претенцията на заявителя се
разглежда в две взаимно обусловени фази, по чл.410 от ГПК и тази по
установяване на вземането чрез иска по чл.422 от ГПК. Излага съображения, че
характеристиките на притезанието в първата фаза са
зададени в заявлението-като основание, размер и страни. Предмет на исковото
производство,като продължение на заповедното, е да установи вземането,за което
е издадена заповед за изпълнение и срещу която е подадено възражение от
длъжника. Счита, че затова и предметът на иска по чл.422 от ГПК е обусловен от
издадената заповед за изпълнение и е нужно да има идентичност между претенциите
в тези две фази-по основание, размер и страни. Твърди, че в тази насока е
налице богата и непротиворечива съдебна практика,обобщена с Тълкувателно
решение №4/2013г. от 18.06.2014г.,както и постановените по реда на чл.290 от ГПК Реш.№152/28.04.2014г. на ВКС, по гр.д.
№7541/2013г., IV г.о на ВКС, Решения №152/15.11.2012г.,по т.д. №1058/2011год.,П
т.о. на ВКС, Решение №89/02.06.2011г. на ,П т.о. на ВКС и Опр.№16/12.01.2011г.наВКС,ТК,1т.о. Твърди, че в настоящото производство е
налице различие по отношение, както на дължимата сума, лихва за забава, така и
за период за който се дължи. Към момента не е налице идентичност на вземането
на *** за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение и това, чието
установяване се търси в исковото. Искът по чл.422 от ГПК, макар и да има своите
специфични предпоставки за допустимост на общо основание е подчинен и на
условието за допустимост на установителните
претенции-наличие на правен интерес. Във връзка с гореизложеното счита,че
предявеният иск по реда на чл.422 от ГПК е от страна на *** недопустим, с оглед
липсата на идентичност между вземането,предмет на установителната
претенция и тази,за която е издадена заповедта за незабавно изпълнение, поради
което моли производството по делото да бъде пректатено
като недопустимо и да бъдат присъдени разноски на ответника на основание чл.78,
ал.4 ГПК. Ако бъде прието, че иска на *** е допустим, оспорва предявения иск
като счита същия за неоснователен. Прави възражение, че няма качеството на
потребител на топлинна енергия за посочения в исковата молба имот и не дължа
заплащането на такава за посочения период. Прави и възражение, за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за главницата, за периода от
01.01.2012 год. до 13.07.2016 год., както и на
претенцията за лихва върху главницата за периода 02.03.2012 до 13.07.2016 год, поради обстоятелството, че заявлението по реда на
чл.410 от ГПК, е депозирано пред РС *** на дата 13.07.2016 год.
По делото е конститиран като трето лице-помагач
на страната на ищеца ***, ***, със седалище и адрес на управление***, ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор
от 17.12.1996г., същия е сключен между *** в качеството на продавач и Б.В.
*** в качеството на купувач на топлинна енергия за отопление и топла вода за ***,
находящ се в ***. Посочена е отопляема кубатура 260,
19 куб.м. и топла вода за 4 човека. От справка за собствениците/ползвателите,
имотите и участието им в общите части на сградата, представляваща етажна собственост,
находяща се в ***се установява, че същата е подписана
от Б.В.Ц., посочено е че документа му за собственост е нотариален акт, а
припадащите се общи части на имота му са 8,0975. Б.В.Ц. се е подписал и Списък
на абонатите за *** с посочени 4 ИРУ и 1 водомер.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в ***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на
топлинна енергия между “***, наричана “продавач” и потребителите за битови
нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на
собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за
откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от
документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно- от него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено
задължение на ответника за топлинна енергия, която не е заплатена за периода от 01.06.2013г. до 31.05.2016г. е в
общ размер от 476,75 лв. главница. Лихвата за забава върху горепосочената
главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 19.07.2016г. е в размер на 11,63
лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Съдът намира за неоснователни развитите
съображения за нередовност и недопустимост на исковата молба, тъй като
претендираните суми не съответстват на сумите по издадената заповед за
изпълнение. Съгласно чл.415, ал.2 ГПК, когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта
за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.
418. Видно е, че няма никаква пречка да бъде предявен иск за установяване
дължимостта само на част от вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение и в частта, в която е налице постъпило в срок възражение от
длъжника, а не е предявен иск от заявителя за установяване на вземането му, заповедта
за изпълнение подлежи на частично обезсилване, но не от съда в исковото
производство, а от съда по заповедното производство. По същество е предявен иск
за установяване само на част от вземането по издадената заповед за изпълнение.
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 717,73 лв.:
Ответника оспорва, че не е потребител на топлинна
енергия. Видно от Договор от
17.12.1996г., същия е сключен между *** в качеството на продавач и Б.В. *** в
качеството на купувач на топлинна енергия за отопление и топла вода за ***, находящ се в ***. Посочена е отопляема кубатура 260, 19
куб.м. и топла вода за 4 човека. От справка за собствениците/ползвателите,
имотите и участието им в общите части на сградата, представляваща етажна
собственост, находяща се в ***се установява, че
същата е подписана от Б.В.Ц., посочено е че документа му за собственост е
нотариален акт, а припадащите се общи части на имота му са 8,0975. Б.В.Ц. се е
подписал и в Списък на абонатите за *** с посочени 4 ИРУ и 1 водомер. По същество сключения договор, както и
поставените подписи от ответника по делото представляват извънсъдебно признание
за неизгоден за него факт, че е собственик на процесния
топлоснабден имот. Той именно в това качество е
сключил и договора за доставка на топлинна енергия, като въз основа на него
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Съдът намира, че страните по делото са
в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията
на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са потребители на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание,
а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от
използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна
енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи
условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването
на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като
възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право
на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор
или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на
ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
Установи се, че процесния топлоснабден
имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството
си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за
услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от
ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Съобразно посоченото в
заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът намира, че искът е
основателен и доказан в до размер от 476,75 лв., която сума не е заплатена на
ищеца по делото за процесния период, поради което
искът следва да бъде уважен за сумата от 476,75 лв. за периода от 01.06.2013г.
до 31.05.2016г., а за разликата до предявения размер от 717,73 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 20,56 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната
лихва за забава се установява от съда на база на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза в размер на 11,63 лв. за която сума искът се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 20,56
лв. следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 44,57 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1,
вр.ал.8 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ в размер на 181,91 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция в размер на 101,55
лв. за адвокатско възнагражение.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Б.В.Ц. с ЕГН **********,***, че
ДЪЛЖИ на кредитора “*** ***, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление: ***, *** сумата 476,75 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.06.2013г. до 31.05.2016г.,
в едно със законната лихва от 19.07.2016г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 3558/20.07.2016г. по ч.гр.д.№5506/2016 по описа на РС-Плевен, а за
разликата до предявения размер от 717,73 лв., отхвърля иска като неоснователен
и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Б.В.Ц. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** ***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: ***, ***, сумата 11,63 лева, представляваща лихва
за забава върху 476,75 лв. за периода 02.08.2013г. – 13.07.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3558/20.07.2016г.
по ч.гр.д.№5506/2016 по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер
от 20,56 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б.В.Ц. с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***
***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, сумата от 44,57 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.5506/2016 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б.В.Ц. с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “*** ***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: ***, ***, сумата от 181,91 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК“*** ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, *** да плати на Б.В.Ц.
с ЕГН **********,*** сумата от 101,55 лв.
направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца ***, ***, със седалище и адрес на управление***, ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: