Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр.Свищов, 23.04.2019г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 21.03.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1139 по описа за 2018г., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правна квалификация с правна
квалификация с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за заплащане
на обезщетение за времето, през което е
останала без работа в резултат на уволнението, чл. 128, т.2 вр.. чл.242 от КТ за осъждане да заплати
неизплатено трудово възнаграждение,
чл.224 от КТ за осъждане да заплати неизплатено обезщетение за неползван
платен годишен отпуск и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М.Е.А. твърди, че се е
намирала в трудови правоотношения с ответното дружество „М.и.“ ООД ***, като е
работила на длъжността **** на основание сключен трудов договор №11/14.05.2018г.
Уговорено било трудово възнаграждение в размер на 510лв. при осем часов работен
ден и 20 дни платен годишен отпуск. Срокът на договора бил до 31.10.2018г.
Твърди, че със Заповед №2/17.09.2018г. управителят на ответното дружество
наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношения с нея
било прекратено, считано от 13.09.2018г., за това че не се явила в продължение
на три последователни дни. Ищцата оспорва заповедта за уволнение, като твърди,
че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че при налагането
на това наказание са били допуснати съществени нарушения по налагането му от
страна на работодателя. Липсвало предварително изслушване и обяснения от страна
на работодателя преди налагането на наказанието. Твърди, че обяснения са ѝ
поискани едва на 02.10.2018г., след налагането на дисциплинарното наказание.
Това правело издадената заповед за уволнение незаконосъобразна. Твърди, че през
периода, в който ищцата е работила при ответното дружество тя не е получавала
трудово възнаграждение. Тъй като през м. юли 2018г. била извършена проверка на
ответното дружество от Инспекцията по труда, тя била заставена да подпише
ведомост за заплати, с което да удостовери, че е получила възнаграждение през
м. юли. Твърди, че за времето през което е работила ѝ се полага платен
годишен отпуск, който при прекратяване на трудовото правоотношение не е
заплатен и същият възлиза в размер на 173,10 лева.
Моли съда да се произнесе с
решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да осъди
ответното дружество да ѝ заплати обезщетение за времето, през което е
останала без работа в резултат на уволнението от 13.09.2018г. до 31.10.2018г. в
размер на 641,44 лева, ведно със законната лихва от датата на уволнението до
окончателното му изплащане. Да осъди ответника да ѝ заплати обезщетение
за неползван платен годишен отпуск в размер на 173,10 лева, да ѝ заплати
сумата от 1 074,26 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.
май 2018г., сумата в размер на 258,78 лева, сумата в размер на 398,12 лева
възнаграждение за м.юни 2018г., сумата в размер на 328,88 лева възнаграждение
за м. август 2018г. и сумата в размер на 88,48 лева възнаграждение за м.
септември 2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане. Претендира деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. Счита
предявените кумулативни искове за неоснователни и ги оспорва по основание и размер. Твърди, че ищцата не се е явила на
работа в продължение на три дни от 10.09.2018г. до 12.09.2018г. включително.
Същата не е искала и получавала разрешение от работодателя си да отсъства през
посочените дни, нито е представила извинителна причина. Така виновно е нарушила
задълженията си да се яви на работа и да бъде на работното си място до края на
работното време. На същата била дадена възможност да даде обяснения относно
причините за неявяването си, но същата не пожелала да даде такива. Твърди, че
трудовото възнаграждение не било изплатено, поради това, че същата не се е
явила да го получи, а и не била посочила банкова сметка. ***з пощенски запис.
Твърди, че за периода от 23.08.2018г. до 05.09.2018г. същата била в отпуск по
болест и е получавала обезщетение от НОИ, като за този период ТВ не ѝ се
дължи.
С писмена молба уточнява, че
обезщетението за неползван платен годишен отпуск е изчислено въз основа на
полагаемия се такъв отпуск от десет работни дни. В съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. Б.Г.. Поддържа исковата молба. Заявява, че след завеждане
на исковата молба претенцията за незаплатено трудово възнаграждение е изплатена
от ответното дружество. В хода на устните състезания процесуалният му
представител моли исковете да бъдат уважени, като само иска за неплатено
трудово възнаграждение да бъде оставен без уважение, поради извършено плащане с
пощенски записи. Взема становище, че поради това, че ответникът с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, същият да бъде осъден да му заплати
пълния размер на направените разноски, съобразно представен списък на
разноските.
Ответното дружество се
представлява от адв. С.П.. Поддържа отговора на исковата молба.
В съдебно заседание след
изслушване на заключението на вещото лице съдът допусна изменение на иска по чл.
225, ал.1 от КТ от 641,44 лева на 821,67 лева за същия период. В същото съдебно
заседание ищецът намалява размера на иска по чл. 128, т. 2 от КТ от сумата 1074,26
лева на 968,83 лева, съобразно заключението на вещото лице. Допуснато бе и изменение
на иска по чл. 224 ал. 1 от КТ чрез увеличаване на размера му, като същия се
счита предявен за сумата 221,70 лева, вместо за сумата 173,10 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищцата е работила
при ответното дружество, съгласно трудов
договор №11/14.05.2018г., считано от 15.05.2018г.. на длъжността “****”, при основно месечно
трудово възнаграждение 510,00 лева. В чл. 4 на трудовия договор е посочено, че
трудовото възнаграждение е с периодичност на изплащане месечно и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка
година трудов стаж, като е определено в чл. 2 от договора, че работното време е
осем часа. Трудовият договор, сключен на основание мл. 68, ал.1, т.1 от КТ и е
със срок до 31.10.2018г. Съгласно договора, работникът има право на платен
годишен отпуск от 20 работни дни.
Видно от приложената Заповед № 1/17.09.2018г. на
управителя на „М.и.“ ООД, на ищцата на основание чл. 187, т. 1 и т. 10 КТ и чл.
190, ал. 1 т. 2 от КТ във вр. чл. 188, т. 3 от КТ е наложено дисциплинарно
наказание – уволнение, поради неявяване на работа в течение на три
последователни работни дни и е прекратено трудовото правоотношение с ищцата,
считано от 13.09.2018г. на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ.
Приложено е по делото е искане за представяне на
документи и писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ от 02.10.2018г. от
работодателя „М.и.“ ООД до ищцата. Видно от него е, че ищцата е поканена в
тридневен срок от получаване на искането, да изпрати писмени обяснения на
посочения адрес, относно извършени нарушения на трудовата дисциплина, а именно
неявяване на работа през периода 11.09.2018г. до 13.09.2018г.
Съгласно представена от ответника отчетна форма за
явяване/неявяване на работа за месец май 2018г. на „М.и.“ ООД, ищцата се е явила
на работа на 15.05.2018г. и до края на месеца се е явявала на работа в
посочените работни дни. Според отчетна форма за явяването/неявяването на работа
за месец юни 2018г. на „М.И.“ ООД , ищцата се е явявала на работа през всички
работни дни от месеца. Същата се е явявала на работа през всички работни дни от
месец август 2018г., видно от отчетна форма за явяването/неявяването на работа
за месец август 2018г. на „М.и.“ ООД. Съгласно отчетна форма за
явяването/неявяването на работа за месец септември 2018г., ищцата не се е явила
на работа на 10,11 и 012 септември, с отразяване за тези дати „С-самоотлъчка“,
а след датата 13.09.2018г. липсва отразяване.
Според разчетно-платежна ведомост на „М.и.“ ООД за
месец май, на ищцата е начислено възнаграждение за месеца и е отразена сума за
получаване 237,46 лева. Според разчетно платежна ведомост на дружеството за
месец юни 2018г., на същата е начислено възнаграждение за месец юни и е
посочена сума за получаване 395,75 лева. Видно от разчетно-платежна ведомост на
дружеството за месец август на ищцата е начислено възнаграждение за месеца и е посочена сума за получаване
395,75 лева. Според разчетно-платежна ведомост на „М.и.“ ООД за месец
септември, на ищцата е начислено възнаграждение за месеца с отразена сума за
получаване 87,94 лева.
В констативен протокол за установяване на извършено
дисциплинарно нарушение №1/10.09.2018г., съставен от П.А., е отразено, че ищцата
– на длъжност **** в ******е следвало да се яви на работа на 10.09.2018г. в 08,00
часа, но не се е явила, като М.Ц.и В.М.са се подписали като свидетели на
неявяването му. В констативен протокол за установяване на извършено
дисциплинарно нарушение № 4/11.09.2018г. , съставен от П.А., е отразено ,че ищцата,
на длъжност **** в ****** е следвало да се яви на работа на 11.09.2018г. в 16,00
часа, но не се е явила, като М.Ц.и В.М.са подписали протокола като свидетели. В
констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно нарушение № 6/12.09.2018г.
, съставен от П.А. е отразено, че ищцата, на длъжност **** в ******е следвало
да се яви на работа на 12.09.2018г. в 16,00 часа, но не се е явила, като М.Ц.и В.М.са
се подписали като свидетели.
Представени по
дело са разписки за приемане на паричен превод, видно от които е, че на 14.11.2018г.
ответникът е превел с пощенски превод на ищцата сумата 633,21 лева, както и на 20.11.2018г.
сумата от 335,62 лева.
Приложена по делото е справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ с вх. № 04388183018384/14.05.2018г. в
НАП, относно сключения с ищцата трудов договор, както и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ с вх. № 04388183037229//17.09.2018г.
на НАП, относно прекратения трудов договор.
Представен е болничен лист Е201814722201, издаден
от АИППМП д-р Г. на М.Е.А. за времето от
23.08.2018г. до 05.09.2018г. Приета по делото е справка, изготвена от Т.н.Н.В.Т.
в която е посочено, че за периода от
14.05.2018г. до 31.10.2018г. на ищцата М.А. са изплатени краткосрочни
обезщетения за временна нетрудоспособност както следва: 74,24лв. за месец
август 2018г. и 55,68лв. за месец септември 2018г.
По делото бяха разпитани дама свидетели – В.М.и М.Ц.,
посочени от ответника.
Св. М. заяви, че работи като проектант в ответното
дружество. Познавал ищцата, която работела
в кафе – аперитив „Каса Верде“ в „М.и.“ ООД, на длъжност ****. Видно от
показанията му, управител на дружеството е П.А.. Заявява, че Н.К.(майка на
ищцата) имала сключен трудов договор и
същата заемала длъжността технически
сътрудник в ответното дружество, като задължението ѝ според договора било
да организира дейността на кафенето, да подбере персонала на заведението и по нейно предложение била назначена ищцата.
Заяви, че дейността на кафето започнала през май месец и приключила през септември
2018 година след инвентаризация. Последната показала разминавания между
складовите наличности и документите. Според показанията му, ищцата и приятелят
ѝ, който бил другия **** в заведението, както и майка ѝ Н.К.тримата
напуснали заедно. Заедно с тях напуснал и останалия персонал на заведението.
Това се случило след като сервитьорите отишли при него и му заявили, че
напускат и си поискали заплатите за три месеца. Свидетелят приел уведомлението
им, но ги попитал защо уведомяват точно него. Така разбрал, че ги е изпратила Н.
К.. Впоследствие бил проведен разговор между него и К., която той повикал, за
да разбере какво се случва. В момента, в който ѝ задал въпроса, тя
тръшнала врата и си тръгнала. Няколко минути след излизането ѝ, дошъл М.
и му казал, че в заведението има клиенти, но няма персонал. След това ищцата,
не се явила повече на работа. След като не се появили на работа, управителката
му възложила да ги потърсят заедно с М.. На 12-13 септември двамата отишли на
адреса на ищцата, която тя била посочила в трудовия си договор. Отишли отново след
обяд, на другия ден пак ходили, но не осъществили контакт с нея.
Св. Ц.изнесе, че работи в „М.и.“ООД като поддръжка на
сгради от три години. Видно от
показанията му, ищцата започнала работа като **** в началото на лятото.
Започнал работа на длъжността **** и работил около три-четири месеца във
фирмата. Заяви, че лично бил човека, който установил, че заведението е без
персонал. Влязъл в двора на заведението, имало една маса с клиенти и никакъв
персонал, което казал на собственика В.. По нареждане на управителката заедно
със собственика М. ходили да търсят ищцата, другия **** и Н. К.. Ходили на ****,
където живеела ищцата, но никой не им отворил. Според показанията му, след обяд
също ходили да я търсят, на следващия ден отново я търсели. Участвали и в
проверка за наличността на персонала, която продължила три дни. По време на
проверката ищцата и другите от персонала не били на работа.
Видно от приетото по делото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, към датата на завеждане на исковата молба,
неизплатеното трудово възнаграждение на ищцата е 968,83 лева, от които за месец
май 2018 г. – 237,46 лева, за м.юни 2018 г. – 395,46 лева, за м.август 2018 г.
– 313,63 лева и за м.септември 2018г. – 21,99 лева, като с разписка от 14.11.2018г.
на Български пощи, на ищцата е преведена сумата 633,21 лева от ответника и на
20.11.2018г. с разписка ѝ е преведена от ответника и сумата от 335,62
лева, общо преведени 968,83 лева. Вещото
лице е заключило, че размера на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода 13.09.2018г. до 31.10.2018г. е в
размер на 821,67 лева, а дължимото
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ е в размер на 133,04 лева.
При така приетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В тежест на ищеца беше да проведе пълно доказване
на факта на наличието на валидно трудово правоотношение. Това беше доказано с
представения трудов договор, както и със заповедта за уволнение. Ответникът от
друга страна следваше да проведе пълно доказване на законността на уволнението
на ищеца. Следва да се посочи, че в
заповедта не са посочени на кои конкретно три последователни работни дни е
прието от работодателя, че работника – ищеца не се е явил. Настоящият състав на съда намира, че с горното у ищцата е налице
неяснота, а оттам следва и немотивираност на оспорената от ищцата заповед, с която ѝ е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, т.к. в съдържанието на същата не е налице
конкретно посочване на нарушението, за което бива наложено съответното
наказание, което да позволи на наказания работник да се защити ефективно.
Следваше да се докаже и изпълнението от страна на
работодателя, на задълженията по чл. 193 ал.1 от КТ, а именно, че преди
налагане на наказанието е изслушал работника и е приел писмените му обяснения.
Този факт не се доказа от ответника по отношение на твърдяните в заповедта за уволнение
„неявяване на работа в течение на три последователни работни дни“. Съдът
приема, че работодателят не е изискал обяснения от ищцата за такова нарушение на трудовата дисциплина, макар и
без посочени дати в заповедта –
неявяване в течение на три последователни работни дни и то преди издаване на
процесната заповед за уволнение. Действително според показанията на св. М. търсили ищцата двукратно на посочения в
договора ѝ адрес в гр. Свищов, , но не я открили, като не го търсил по
телефона, защото искал да чуе на живо какви обяснения ще даде, както и ми било
възложено от управителката. Следва да се отчете, че този свидетел се явява
заинтересован от изхода на делото, тъй като както сам заяви, притежава
половината от капитала на дружеството. От друга страна св. Ц.потвърди, че
търсили ищеца на адреса му, заедно със св. М., но според него „тръгнах с него,
защото той имаше явно задачата да ги намери“. От неговите показания не става
ясно да са търсили ищеца с цел да го поканят да даде обяснения . С показанията
на тези свидетели ответника не доказа да е изпълнил задължението си по чл. 193
ал. 1 от КТ, още повече и с оглед представеното по делото искане за представяне
на писмени обяснения по чл. 193 ал. 1 от КТ до ищеца, което носи дата
02.10.2018г., след като вече е била издадена процесната заповед за налагане на
дисциплинарното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.193 , ал.1 от КТ, преди
налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Установеното в чл.193, ал.1 от КТ задължение за
работодателя, за изслушване или приемане
писмените обяснения на нарушителя е съществен елемент от дисциплинарната
процедура, като липсата на изслушване, респ. поискване на писмени обяснения,
опорочава уволнението и води до неговата незаконосъобразност на процесуално
основание. Съгласно чл.193, ал.2 от КТ
непоискването на обяснения, респ. липсата на покана за изслушване е абсолютно
отменително основание, даващо основание за отмяна на дисциплинарното наказание
без съда да разглежда спора по същество. От доказателствата по делото се установява,
че преди налагане на дисциплинарното наказание уволнение, работодателят не е отправил покана за даване на обяснения
от ищцата, а такава е отправил след издаване на заповедта. Предвид това,
дисциплинарното производство е опорочено на процесуално основание и спрямо
нарушението в уволнителната заповед се явява незаконосъобразна и не следва да
се разглежда по същество. Наложеното за това нарушение наказание се явява незаконно.
Предвид гореизложеното иска за признаване на
уволнението за незаконно и за неговата отмяна се явява основателен и доказан.
Предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 вр.
чл.242 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, е основателен и доказан,
но погасен чрез плащане. Към датата на подаване на исковата молба ответникът
дължи на ищеца претендирания размер на неплатено трудово възнаграждение за
процесния период. Видно и от представените доказателства- разписки за пощенски
превод и от заключението на вещото лице Д. е, че на датата 14.11.2018г.
ответникът е превел на ищцата чрез пощенски запис сумата от 633,21 лева, на
20.11.2018г. – сумата от 335,62 лева, общо 968,83 лева, колкото и се претендира
от ищцата след направеното изменение на иска. Предвид на това и с оглед на
признанието на ищцата, че е получила претендираната сума неплатено трудово
възнаграждение, предявения иск по чл. 128 т. 2 от КТ за сумата от 968,83
лева, следва да бъде отхвърлен, като
погасен чрез плащане.
По предявения иск с правно основание основание чл.225, ал.1
от КТ се явява неоснователен и недоказан. Ищцата претендира обезщетение за времето през
което е останала без работа поради уволнението в размер на 821,67 лева (след
направено изменение на иска, чрез увеличаване на размера), считано от
13.09.2018г. до 31.10.2018г. Направила е доказателствено искане за назначаване
на съдебно-икономическа експертиза за установяване размера на това обезщетение,
като видно от заключението на вещото лице Д. обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ е в размер на 821,67 лева. Същевременно ищцата не ангажира доказателства –
трудова книжка или удостоверение от Бюрото по труда, че за процесния период е
останала без работа вследствие уволнението, поради което и предявения иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поради отхвърлянето на иска за главницата
следва да бъде отхвърлена и претенцията за законна лихва върху сумата от датата
на датата на уволнението до
окончателното изплащане.
По отношение на иска по чл. 224 ал. 1 от КТ
в претендирания размер от 221,70 лева, след направено изменение на иска,
същият се явява основателен и доказан. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не
е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо
от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 224,
ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по
реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а
именно за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника
или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят
е отработил най-малко 10 работни дни. В настоящия случай видно от трудовия
договор, че ищцата има право на платен годишен отпуск 20 дни. Независимо, че съдът
уважава иска за признаване на уволнението за незаконно, срокът на трудовия
договор е изтекъл на 31.10.2018г., поради което следва да се вземе в предвид,
че се дължи неползвания платен годишен отпуск за целия срок на договора. Видно
от заключението на вещото лице Д., обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ е в
размер на 221,70 лева съгласно срока на сключения договор
15.05.2018г.-31.10.2018г. при признаване от съда на уволнението за незаконно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 221,70 лева –
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата 510 лева, представляваща направените разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 356,07лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Свищов общо сумата в размер на 130 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – 30лв., чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ- 50лв. и чл. 224, ал.1 от КТ – 50лв., както и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението
на М.Е.А. с ЕГН ********** *** извършено със Заповед № 2/17.09.2018 г. на управителя на „М.И.“ ООД , ЗА НЕЗАКОННО.
ОТМЕНЯ уволнението на
М.Е.А. с ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № 2/17.09.2018 г. на управителя на „М.И.“ ООД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Е.А. с ЕГН ********** *** против „М.И.“ООД
***, ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Р.А. иск с
правно основание чл. 128 т. 2 от КТ за сумата 968,83 лева – неплатено трудово
възнаграждение, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Е.А. с ЕГН ********** *** против „М.И.“ООД
***, ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Р.А. иск с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във вр. чл. 225 ал. 1 от КТ -
обезщетение за времето през което е останала
без работа, поради уволнението
за периода от 13.09.2018г. до 31.10.2018г. в размер на 821,67 лева
(осемстотин двадесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху сумата от
датата на уволнението до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „М.И.“ООД ***,
****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Р.А. да заплати
на М.Е.А. с ЕГН ********** *** сумата 221,70
лева (двеста двадесет и един лева и седемдесет стотинки) - обезщетение по чл.
224 ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „М.И.“ООД ***,
****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Р.А., да заплати
на М.Е.А. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 510,00
лева.
ОСЪЖДА „М.И.“ООД ***,
****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Р.А. ***, ДТ
върху исковете по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ
в размер на 30,00 лева, ДТ в размер на по 50,00 лева по исковете по чл. 128 т.
2 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ – общо 100,00 лева, както и 5,00
лева - такса за издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА М.Е.А. с ЕГН **********
*** заплати на „М.И.“ООД ***, ****, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П.Р.А. направените по делото разноски в размер на 356,07 лева, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: