Р Е Ш
Е Н И Е
№ 266 /18.02.2020 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар С. Х. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 68/2020 година
Производството
по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от „Дом билдинг 1“ ООД – Бургас с ЕИК ********* против решение №
1468/29.11.2019 година по н.а.х.д. № 3997/2019 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е изменено наказателно
постановление № 02 -0002508/10.07.2019 година на директора на дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас (НП).
С НП на дружеството, за
нарушение на чл. 62 ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на
основание чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева. Съдът е изменил размера на санкцията от 2500 лева на 1500
лева.
Касаторът оспорва изводите на
първоинстанционния съд за доказаност на нарушението. Заявява, че РС не е отчел
неяснота във фактическата обстановка по констатиране на нарушението (в НП като
част на извършване е посочено 10:45 часа, а в АУАН – „около“ 10:45 часа).
Поддържа, че правоотношението му с Т.К.К.е било гражданскоправно, а не
трудовоправно, че наказващият орган не е обсъдил доводите във възражението,
направено срещу АУАН, а това съществено процесуално нарушение не е било
коментирано от съда. Изтъква че са налице предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН. Иска отмяна на съдебното решение и на НП.
Ответникът по касация оспорва
жалбата чрез процесуален представител.
Прокурорът изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а
разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.
Дружеството е санкционирано за
това, че при извършена проверка на 17.04.2019 година в 10:45 часа, на обект „Жилищна
сграда в град Бургас, улица „Славянска“ № 7, в УПИ Х-2337, кв. 19 по плана на
ЦГЧ на град Бургас“ № 1, е установено на място лицето Т.К.К.с ЕГН ********** да
полага труд като „строителен работник“ – монтажник. К.е включен в списък на
работещите на обекта и собственоръчно е декларирал трудовата си функция
(монтажник), продължителността на работното си време (8:00 – 17:00 часа) и
размера на получаваното трудово възнаграждение (600 лева). Трудовото
правоотношение на търговеца с К.не е било оформено с трудов договор в писмена
форма, в нарушение на чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда.
РС е приел, че в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество е приел, че установеното деяние доказано. Съпоставил е
показанията на актосъставителя, от една страна, с писмените доказателства,
представени от жалбоподателя и е направил обоснован извод за неоснователност на
жалбата. Санкцията е изменена на минимума, предвиден в закона, предвид липсата
на данни за друго/предходно нарушение от същия вид, извършено от дружеството.
Изложени са мотиви за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН в случая.
Решението е правилно.
С разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ е вменено задължение на
работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди
постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което
е ангажирана отговорността на търговеца, е необходимо наличие на трудово
правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време,
работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово
възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена
форма.
Според настоящия съдебен
състав, в производството пред РС са установени всички съществени елементи на
правоотношението между търговеца и Т.К., от които може да бъде направен извод,
че между тях е съществувало трудово правоотношение.
От изготвената писмена справка
на работещите на строителния обект, приета от страните по делото пред РС, се
установява, че К.собственоръчно се е вписал като „монтажник“, наред с друго лице,
а е декларирал и че работи в определен период от време през деня срещу
възнаграждение с конкретно посочен размер. Последните факти са в пълно съзвучие
с показанията на актосъставителя М., непосредствено констатирала, че на част от
работниците (сред които и Колев) се изплаща периодично/месечно възнаграждение
за труд, полаган в точно фиксиран период от време през деня, което е очевидна
индиция за наличието на трудово правоотношение.
В жалбата до РС, а до АдмС –
Бургас, от санкционираното дружество е изложена тезата, че правоотношението
между него и Османов има гражданскоправен характер като е представен и
граждански договор. РС е обсъдил представеното доказателство, съпоставил го е с
останалите доказателства по делото и не го е кредитирал с мотиви, които напълно
се споделят от настоящия състав, поради което на основание чл. 221 ал. 2 изр. 2
от АПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, не следва да се преповтарят.
Не са налице и предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както твърди касатора, защото нарушението по
нищо не се отличава от типичното нарушение от същия вид, както основателно е
приел РС.
За процесното нарушение
санкционната разпоредба на чл. 414 ал. 3 от КТ предвижда санкция от 1 500
лева до 15 000 лева. Имуществената санкция в НП – след изменението от РС - е
наложена на минимума, предвиден в закона. Решението следва да се остави в сила.
Основателно е своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника по касацията – за
присъждане на разноски, на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН. Касаторът
следва да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
(юридическото лице, в чиято структура е наказващия орган) разноски в размер на
100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1468/29.11.2019 година по н.а.х.д. № 3997/2019 година на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Дом билдинг 1“ ООД –
Бургас с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – София сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: