РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Х.а - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно
наказателно дело № 20223110200934 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ГЛ.
К. Г. ЕГН ********** и адрес: гр. Варна, ул. „Костур” № 3, депозирана чрез
пълномощника адв. В.П. от ВАК, против Наказателно постановление № 21-0442-
000636/09.11.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ, с което
й е наложено:административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.
179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че по
преписката е неясно какъв участник в движението е св. Х.Д.. Налице била
противоречива фактическа обстановка и наказващият орган е допуснал процесуални
нарушения от категорията на съществените водещи до ограничаване правото на защита
на възз.. Твърди се, че наказателното постановление е издадено както при нарушение
на материалния закон, така и при нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована се явява лично и се
представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено, тъй като смята, че в хода на административно-наказателното производство
са допуснати както съществени нарушения на процесуалните правила, така и
неправилно прилагане на материалния закон. На първо място сочи, че акта не е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите. В самия акт и в НП липсвало
1
изчерпателно описание на нарушението, което съставлявало съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на възз. На
следващо място се сочи, че в акта е описано като нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.
1 то ЗДП като не било посочено точно хипотезата. С тези и други аргументи се моли за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивницата ГЛ. К. Г. е правоспособен водач на МПС от 2009г. На 13.08.2021г.
възз. паркирала автомобила си „Фолксваген голф“ с peг. № В 7407 НТ в гр.Варна,
кв.Аспарухово на кръстовището на ул.“Кирил и Методий“ и ул.“Моряшка“.
Автомобилът бил паркиран на пътното платно, пред пекарна „Верде“, с предната си
час към ул.“Моряшка“, като част от същия навлизал в същата улица срещу поставен
забранителен знак за влизане на превозни средства.
Около 08.30ч. на същата дата св.Х.Д. и нейната дъщеря се движели по
ул.“Моряшка“, като управлявали велосипеди. Преди кръстовището с ул.“Кирил и
Методий“ двете жени слезли от велосипедите си, тъй като се наложило да се
предвижват бавно, понеже изчаквали движещите се пред тях автомобили да се включат
в движението по ул.“Кирил и Методий“. Предвижването на автомобилите и съответно
включването им в движението по ул.“Кирил и Методий“ се извършвало бавно предвид
начинът, по която била паркирала въззивницата. При доближаване до автомобилът на
възз. св.Д. забелязала, че в него има малко дете. Малко след това в автомобила се
качила и възз., която предприела движение на заден ход, за да се включи в движението
по ул.“Кирил и Методий“. В този момент св.Д. и дъщеря й се намирали до предния ляв
калник на автомобила на възз., като били спрели на пешеходната пътека. При
извършване на тази маневра възз. гледала единствено назад, като давайки назад гумите
на автомобила и се завъртели, предницата на автомобила се изнесла наляво и св.Д.
видяла, че огледалото на автомобила закача дръжката на велосипеда й, след което
предната част на автомобила закачила и педала на велосипеда, както и крака на Д. в
областта на прасеца. При това по тази част на крака на свидетелката били причинена
повърхностна рана. Св.Д. залитнала и единствено близостта на другия велосипед и
дъщеря й предотвратила падането й на пътното платно. При тези действия на възз. св.
Д. и дъщеря й се развикали, но възз. въобще не реагирала и продължила движението си
2
назад. В един момент се спряла погледнала напред и започнала да ръкомаха срещу
двете жени, след което се включила в движението по ул.“Кирил и Методий“ и
напуснала произшествието.
Около половин час след инцидента св.Д. подала сигнал на тел.112 за случилото се,
като по-късно същия ден подала жалба в Четвърто РУ-Варна, в която описала
инцидента от сутрешните часове на деня и приложила фотоснимка на автомобила,
управляван от въззивницата. Във връзка с подадената жалба в РУ на 13.08.21г. били
снети кратки сведения на възз., в които тя собственоръчно вписала, че не се нуждае от
медицинска помощ, тъй като се касае за повърхностни ожулвания.
По случая била започната проверка от органите на Четвърто РУ-Варна, като повече
от един месец след произшествието- на 19.09.21г. бил изготвен протокол за ПТП с
пострадало лице. В него служител на ОД на МВР.Варна посочил, че въъзз., обозначена
в протокола като участник 1,при движение назад не се уверява, че пътят зад превозното
средство е свободен вследствие на което блъска движещия се отляво велосипедист –
св.Д. /обозначена като участник 2 и напуска ПТП.
На същата дата /19.09.21г./ св.Ж.Х.- работещ на длъжност мл.автоконтрольор при
Четвърто РУ-Варна съставил срещу възз. АУАН бл.№191153, в който описал, че тя е
допуснало следното нарушение „ на 13.08.21г., около 08.30ч., в гр.Варна , по ул.“Кирил
и Методий“ на кръстовището с ул.“Моряшка“ управлява лек автомобил „Фолксваген
голф“ с peг. № В 7407 НТ собственост на Ср. Й., като при движение назад не се
убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което блъска
движещия се отляво пешеходец Х.Д. с предната страна на колата /точно около
гумата“. Настъпва ПТП с пострадал пешеходец…..с повърхностна рана-охлузване“.
Посоченото било квалифицирано от св.Х. като нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на възз., която го подписала с отбелязване, че има
възражения и получила екземпляр от същия. След връчване на екземпляра св.Х.
направил поправка в АУАН като думите пешеходец вписани в АУАН били заменени с
думите велосипедист. За тази поправка св.Х. не уведомил възз. и не удостоверил
поправката с подписа си и подписите на възз. и свидетеля па акта.
На 28.09.21г. въззивницата депозирала възражения срещу АУАН като оспорила
участието си в ПТП. Поискала да бъдат разпитани свидетели по случая, а именно И. К.
и Г.Т..
След постъпване на възражението, повече от два месеца след произшествието, по
преписката били снети сведения на Г.Д. –очевидец и дъщеря на пострадалата / на
15.10.21г./, на пострадалата Х.Д. /на 25.10.21г./, на И.К.-управител на пекарна „Верде“
/на 25.10.21г./ и на Г.Т. -работеща в близък до местопроизшествието търговски обект
/на 25.10.21г./.
След снемане на тези сведения, комисия се произнесла, че възражението е
3
неоснователно, като предложила издаване на АУАН срещу възз. за нарушение на
ЗДвП.
На 09.11.21г. Началник Сектор към ОД на МВР-Варна издал атакуваното НП, като
приел, че възз. „………като предприема маневра движение на заден ход,блъска
движещият се от ляво велосипедист ХР. СТ. Д. с предна лява страна на колата/точно
около гумата/. настъпва ПТП с пострадал велосипедист Х.Д.-охлузване“. Така
описаното той квалифицирал като нарушение на чл.25 ал. 1 от ЗДвП, като пояснил, че
предприемайки маневра възз. създава опасност за участниците в движението, без да се
съобразява с тях.
В хода на съдебното следствие съдът изиска и приложи по делото справка от тел.112,
ведно със звукозапис от подадения от св.Д. сигнал на тел.112.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, а именно
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
протокол за ПТП, сведения, справка за нарушител/водач и др., както и веществени-
фотоснимка, диск съдържащ звукозапис, които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като логични, съдът кредитира показанията на депозирани в с.з. от свидетеля Ж.Х.,
като отчете фактът, че същият не е очевидец на случилото се и че дори не е посетил
произшествието. Въпреки горното като цяло същите са в унисон с установените по
делото факти.
Съдът приема с доверие и показанията на св. Х.Д. -очевидец на нарушението.
Същите са конкретни, логични, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда
гласни и писмени доказателства. Макар св.Д. да е участник в пътния инцидент, липсват
каквито и да било данни тя да е заинтересована от изхода на делото, за да се съмнява
съдът в показанията й. Нещо повече нейните показания са в унисон и с писмените
доказателства по делото- протокол за ПТП, както и с приобщения по делото звукозапис
от тел.112, в който непосредствено след инцидента свидетелката посочва подробно
случилото се. Поради това съдът кредитира същите с пълно доверие.
Съдът кредитира и показанията на свидетелките И.К. и Г.Т.. За тези свидетелки също
не се събраха данни да са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото.
Обстоятелството обаче, че двете свидетелки не са възприели възникнало ПТП на
процесната дата не може да компрометира показанията на св.Д. на първо място,
защото напълно е възможно същите да не са имали обективна възможност да го
възприемат- например, защото са били ангажирани в работния си процес или поради
отсъствие по друга причина и на второ място св.Д. е последователна в своите
показания, като само около половин част след инцидента същата е уведомила
компетентните органи като е дала подробна информация за инцидента. Тук следва да
4
бъде посочено и че показанията на Д. са в унисон с приобщената по делото
фотоснимка, показваща обичайния начин на спиране на възз. пред пекарна „Верде“-
място потвърдено от св.К. в с.з.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, които са
еднопосочни с гласните.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 24.02.2022. видно от
пощенското клеймо / от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор
към ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/15.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор при сектор „ПП“, оправомощен съгласно същата заповед.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно
ЗДвП и приложената по делото заповед, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от
ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на
нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и
процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира
въззивника и неговия автомобил.
Съдът констатира, че е допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставяне
на АУАН, но това нарушение по разбиране на настоящия състав, не влече след себе си
абсолютно основание за отмяна на НП. Това нарушение по никакъв начин не се
отразява и не води до нарушаване правото на защита на въззивника (не го лишава от
възможността да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен) съответно не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на
НП.
Въпреки горното, съдът споделя възражението в жалбата и становището на
прооцесуалния представител в хода на препията по съществото на делото, като намира,
5
че в хода на АНП е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57,
т.5 от ЗАНН.
С АУАН на възз. е предявено от фактическа страна обвинение, че при извършване на
маневра движение назад не се е уверила, че пътят зад превозното средство е свободен,
вследствие на което е блъснала движещата се отляво пешеходка Х.Д. с предната страна
на колата , около гумата, като в резултат на това й е причинила повърхностна рана.
Деянието е било квалифицирано като нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Впоследствие,
след предявяване на АУАН и връчване на същия на възз., в същият св.Х. е извършил
поправка, като е заменил думите „пешеходец“ с „велосипедист“ без да уведоми за това
възз. При така съставения АУАН и извършената проверка по възражение на възз.
наказващия орган е приел различна фактическа обстановка, възвел е ново фактическо
обвинение на възз./такова непредявено с АУАН/, като квалифицира нарушението като
такова по чл.25, ал.1 от ЗДвП с пояснението, че предприемайки маневра възз. създава
опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. Съгласно чл.25,
ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Т.е. при така посоченото
фактическо и юридическо обвинение с НП е било повдигнато съвсем ново обвинение
на възз., такова каквото не е било предявявано с АУАН нито от фактическа, нито от
юридическа страна. Поради горното е грубо погазено правото на защита на наказания
субект да разбере за какво го обвинява АНО и съответно да гради адекватна защита.
Именно срещу фактите описани в АУАН е противопоставила възражение възз., които
факти обаче съществено се различават от предявеното й от фактическа страна
обвинение с НП. От АУАН става ясно че възз. е привлечена за това, че при движение
на заден ход не се е уверила, че пътят зад нея е свободен и в резултат на това е
настъпило ПТП, а с НП тя е обвинено за съвсем различно нарушение а именно, че е
създала опасност за друг участник в движението, каквото обвинение не и е повдигано с
АУАН. На практика НП е издадено срещу възз. за обвинение , което не и е повдигано.
В тези случая съдебната практика е категорична, че се касае за съществено нарушение
на процесуалните правила довело до грубо показване на правото на защита на
наказания субект и това влече безусловна отмяна на НП.
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и от звукозаписа от тел.112 по
безспорен и категоричен начин се установява, че въззивницата на 13.08.21г., около
08.30 ч. е спряла на кръстовище, като предната част на автомобила й е бил в нарушение
6
на забранителен знак за влизане, при наличие на еднопосочна улица. В този смисъл са
показанията на св.Д. и св.К.. Св.Д. потвърди пред съдебния състав, че именно възз. е
лицето, което е видяла да се казва в автомобила и да предприема движение на заден
ход, като същата е категорична че по улица „Моряшка „ движението е еднопосочно, в
какъвто смисъл са и показанията на св.К.. Както бе споменато по-горе св.Д. е съобщила
за инцидента около половин час след настъпването му, като в последствие е подала
жалба и е описала случилото се като е приложила фотоснимка на процесния
автомобил. Въззивницата не ангажира доказателства, че друго лице е управлявало
автомобила на процесната дата, като показанията на К. и Т., че не са видели и чули за
настъпване на ПТП както бе споменато по-горе не могат да оборят останалите
кредитирани от съда доказателства. Поради това и съдът намира, че безспорно Г. е
управлявала автомобила, който е причинил произшествието. Последната тъй като е
гледала пътят назад, понеже се е движела в тази посока е допуснала предницата на
автомобилът /гледало и гума/ да закачат велосипеда и крака на св.Д. в резултат на
което на същата са причинени наранявания. Съгласно Параграф 6, т. 30 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Поради това и безспорно по делото са
налични данни за ПТП. В случая обаче същото е реализирано при съвсем различна
фактическа обстановка от описаната в АУАН, а посоченото в НП фактическо
обвинение липсват съществени реквизити от състава на посоченото нарушение. За да
гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителя,
така и административно – наказващият орган имат задължението да дадат конкретно,
ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе
до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече -
законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно
съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в
НП. Цитираната като нарушена законова забрана в НП обхваща спектър от дължимо
поведение на водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни
форми. Същото вменява задължение за водачите при предприемане на маневра се
убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразят с тяхното положение, посока и скорост на движение. Наличието на такива
задължения изисква при квалификация на деянието да се навлезе в конкретика по
отношение на предложението от закона, което се сочи за нарушено. И доколкото
подобно нарушение на материалния закон би било отстранимо посредством
обстоятелствената част на наказателното постановление и АУАН, то от друга страна,
следва в тези части на двата акта да е налице коректно изписан фактически състав на
7
нарушението, каквото в случая не е налице поради описани съвсем различни
нарушения от фактическа страна. Няма спор в теорията и в съдебната практика, че
обвиненото лице се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната правна
квалификация, но предявените факти трябва ясно и недвусмислено да сочат конкретен
състав на нарушение, а не да се извличат по тълкувателен път от материалите по АНП
или от доказателствата събрани в с.з.какво е действителната воля на АНО и за какво
точно нарушение е наложил той санкцията си.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалните изисквания представляват основание за отмяна на
обжалваното НП поради процесуална незаконосъобразност.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
8
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0442- 000636/09.11.2021 г. на Началник
сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ, с което на ГЛ. К. Г. ЕГН ********** и
адрес: гр. Варна, ул. „Костур” № 3 е наложено:административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9