РЕШЕНИЕ №
гр.Русе, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд…..Х
наказателен състав…….в публично заседание на шестнадесети февруари
двехиляди
и двадесет и първа година в състав:
Председател: Ралица Русева при
секретаря Денка Веселинова и в
присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 2104 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Д.С. *** против Наказателно
постановление № 238- ЗЗ от 01.09.2020 г. на Директор ОДМВР Русе, с което за
административно нарушение по чл.209а ал.І от Закон за здравето, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.Жалбоподателят моли съда
да отмени постановлението като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата не се ангажира със
становище по същество.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
На 19.04.2020 г. в 21.15 часа, в гр.Русе, по ул.“Опълченска“ до бл.“307“, на
жалбоподателя С. бил съставен акт за нарушение по чл.209 а ал.І от Закона за
здравето, за това, че е нарушила Заповед № РД- 01- 124/13.03.2020 г., изменена
и допълнена със Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020 г., като е на обществено място
без поставена защитна маска на лицето или друго средство, покриващо носа и
устата.Актът бил предявен, лично връчен и подписан без възражения.Въз основа на
него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното
административно наказание глоба в размер на 300 лв.Наказващият орган „доразвил“
фактическата обстановка, като приел, че нарушението е осъществено за това, че
лицето „пребивава на обществено място“.В производството пред въззивната
инстанция се оспорва законосъобразността на издаденото НП.
Изложеното се установява от приложените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН от 19.04.2020
г., постановление на прокурор от РРП, оправомощителни заповеди.
Правни изводи:
Жалбата
е допустима.Разгледана по същество е основателна.
Съставеният акт за нарушение и издаденото
наказателно постановление са незаконосъобразни.
Съгласно разпоредбата на чл.209 а ал.І от ЗЗ, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63 ал.ІV или VІІ
и чл.63 а ал.І и ІІ, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва
с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение- от 1000 до 2000 лева.
Настоящото производство е
образувано от съда по обжалване на наказателно постановление, с което е
наложено административно наказание за административно нарушение.
Деянията, които съставляват административни
нарушения се определят със закон или указ, съобразно действащия ЗАНН. Отново
според ЗАНН, когато нарушението на закон или указ е обявено общо за наказуемо с
определено по вид и размер административно наказание, МС и членовете на
правителството, ако са овластени със съответния закон или указ, могат да
определят съставите на конкретните нарушения.
По аргумент от разпоредбата на
чл.3 от ЗАНН- „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който
е бил в сила по време на извършването му“, законоустановеността на
административните нарушения се свързва с прогласяването им само чрез нормативни
или подзаконови нормативни актове. Изработването, удостоверяването и
обнародването на нормативните актове е детайлно регламентирано в ЗНА със
съответните правомощия на конституционно предвидените органи, ангажирани с този
процес.
Конкретно е налице хипотеза,
при която разпоредбата на чл.209 а ал.І от ЗЗ не съдържа състав на
административно нарушение.Ако се приеме, че същата е бланкетна, то следва да
бъде издирена привръзката на тази препращаща норма. Тази привръзка не би могла
да бъде заповед, включително и на министър,
доколкото по правната си природа този акт няма нормативен характер. Няма
спор, че в текста на чл.209 а ал.І от ЗЗ се предвижда санкция за неизпълнение
на въведени от министъра на здравеопазването или директор РЗИ противоепидемични
мерки, но тази възможност следва да бъде реализирана само и единствено чрез
съответните подзаконови нормативни актове, т.е. министър на здравеопазването да
инициира законосъобразен регламент на състави на административни нарушения.
Според чл.46 от ЗНА,
разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако
са неясни, се тълкуват в смисъла, който най- много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България.Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта.Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат
съобразно основните начала на правото на Република България.
Ако се приеме, че ЗЗ в тази
си част е непълен, тъй като чл.209 а ал.І от ЗЗ не препраща към подзаконов
нормативен акт, а единствено и само със заповед не може да се регламентира
състав на административно нарушение по смисъла на ЗАНН, без да е налице друг
подзаконов нормативен акт, то следва да се съобрази и текста на ал.ІІІ на чл.46
от ЗНА- „Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да
се обосновава само въз основа на предходните алинеи“, т.е. на текстовете, свързани с тълкуването и прилагането на ЗНА.
Няма пречка министър на здравеопазването да издава заповеди, но що се касае до
регламент на административни нарушения и свързаната с тях отговорност, не може
същата да бъде реализирана на такава база, тъй като това е в противоречие с
Конституцията и действащите принципи на правото, както и конкретни /цитирани
по- горе законови разпоредби/.
Предвид изложеното, съдът
намира, че издаденото постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна
изцяло.
За прецизност следва да се
посочи, че е налице и особено съществено процесуално нарушение, което е
самостоятелно отменително основание по същество, и което нарушение е допуснато
от наказващия орган.За разлика от акта за нарушение, където при описание на фактическите
обстоятелства е посочено, че соченото като нарушител лице не е поставило
защитна маска, то в НП наказващия орган е описал напълно различна обстановка,
приемайки, че жалбоподателят пребивава
на обществено място без поставена защитна маска.Очевидно за наказващия орган е
не е ясно семантичното значение на глагола пребивава, който се явява синоним на
глагола живее.При липса на законова дефиниция, тъй като норми, свързани с
правилата няма, както бе посочено по- горе, тълкуването следва да бъде приложено
стриктно.Така издадено, наказателното постановление е напълно противоречиво,
защото съдържа твърдения, че нарушителят живее на обществено място без
предпазна маска.
По
изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
ОТМЕНЯ НП № 238- ЗЗ от 01.09.2020 г.
на Директор ОДМВР Русе, с което на Д.Д.С. с ЕГН **********,***, за нарушение по
чл.209 а ал.І от Закона за здравето, е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 300 /триста/ лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от известяването му, пред Русенски административен съд.
Районен съдия: