№ 759
гр. Сливен, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20202230102947 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
кумулативно обективно съединяване са предявени положително установителни искове
с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.124 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които срещу него
е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №1595/2020г. на Районен съд – Сливен,
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.. Твърди се, че между ответника и друго
дружество е подписан договор за потребителски кредит, а впоследствие вземането е
прехвърлено с договор за цесия на ищцовото дружество. Сочат се сумите, за които се
твърди, че се дължат от ответника като главница, договорна лихва и мораторна лихва и
се иска установяване на тяхната дължимост.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1595/2020г. на СлРС. Претендират се разноските по делото.
Назначеният от съда на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на
ответника е представил отговор на исковата молба, като исковете се оспорват като
неоснователни и се иска отхвърлянето им.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмена молба
се иска уважаване на исковете.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от особения представител
адв.В.К., която подържа отговора на исковата молба.
1
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 07.11.2018г. в гр.Сливен между ответника Д.С.В. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ е сключен договор за потребителски паричен кредит, като дружеството е
предоставило сумата 2000 лева. Договора е надлежно подписан по реда на чл.189, ал.1
от ГПК. На 20.11.2020г. е настъпил падежа на цялото задължение. С договор за цесия
вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на ищцовото „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД /правоприемник на ООД със същото име/, като
ответникът е надлежно уведомен съгласно чл.99 от ЗЗД за цесията с връчено на
особения му представител уведомително писмо, приложено към исковата молба.
Със заповед №681/23.06.2020г. по ч.г.д.№1595/2020г. на СлРС е разпоредено
ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор, както
следва:
- главница в размер на 2212,10 лева, ведно със законната лихва за забава върху
нея, считано от 15.07.2020г. до окончателното й изплащане;
-сумата 663,42 лева, представляваща договорна лихва;
-сумата 231,60 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.02.2019г. до
01.06.2020г.;
-сумите 62,14 лева и 75 лева, представляваща направени по делото разноски.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в съда на
11.06.2020г. заявление и е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответника на
ищцовото дружество и се дължат, като действителния размер на мораторната лихва
дори е по-голям.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими
писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Съдът взе предвид и заключението на вещото лице, в чиято
компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са
основателни.
Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника при условията на
чл.189, ал.1 от ГПК, както и неплащане от негова страна съгласно погасителния план,
поради което се дължат процесните суми. Ответникът не е доказал погасяването на
вземанията чрез плащане, нито твърди да е извършил такова. При това положение
2
единственият възможен извод съобразно събраните писмени доказателства и
правилата за разпределение на доказателствената тежест, както и предвид
заключението на вещото лице, е за дължимост на процесните суми. Прехвърлянето на
вземанията чрез договора за цесия е валидно и е породило правни последици. В случая
за уведомяването на длъжника е приложимо разрешението, дадено по т.д.№12/2009г.
на ІІ т.о., ТК на ВКС и решение №80/03.06.2016г. по в.гр.д. №176/2016г. на СлОС. Без
значение за валидността на действията е, че уведомяването за цесията и за
предсрочната изискуемост на вземанията е направено чрез връчване в хода на процеса
на особения представител на ответника, тъй като това е допустимо съгласно
утвърдената съдебна практика на ВКС. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд-
Сливен-решения по въззивни гр.дела №366/2019г. и №353/2019г. Следва да се посочи,
че към момента е настъпил крайния падеж на цялото задължение, като това
обстоятелство следва да бъде взето предвид при преценката относно изискуемостта на
вземанията.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№11595/2020г. на СлРС, а именно:
- главница в размер на 2212,10 лева, ведно със законната лихва за забава върху
нея, считано от 15.07.2020г. до окончателното й изплащане;
-сумата 663,42 лева, представляваща договорна лихва;
-сумата 231,60 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.02.2019г. до
01.06.2020г.;
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските
по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно
съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото
дело, като същите възлизат общо на 863,49 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д.С.В. с ЕГН-********** с постоянен адрес
с.*********************, представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6 от
ГПК особен представител адв.В.К. от АК-Сливен ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №681/23.06.2020г. по ч.гр.д.
№1595/2020г. на СлРС, а именно:
- главница в размер на 2212,10 лева, ведно със законната лихва за забава върху
нея, считано от 15.07.2020г. до окончателното й изплащане;
3
-сумата 663,42 лева, представляваща договорна лихва;
-сумата 231,60 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.02.2019г. до
01.06.2020г..
ОСЪЖДА Д.С.В. с ЕГН-********** с постоянен адрес с.*********************
ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 863,49 лева /осемстотин шестдесет и три лева и 49
стотинки/, представляваща разноски по делото, включващи разходите по заповедното
и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4