№ 241
гр. Кюстендил, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. П.
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20251500500313 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№12709/27.11.2024г.,
подадена от Й. П. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Дупница,
ул.***, подадена чрез пълномощника й адв.И. Д., същата и като съдебен
адресат с адрес в гр.Дупница, ул.***, насочена срещу решение
№567/08.11.2024г. по гр.д.№20241510101469 по описа на РС-Дупница за
2024г.
С обжалваното решение ДнРС е осъдил Т. П. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.Перник, ж.к.*** да заплати на Й. П. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.Дупница, сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, настъпили в резултат на нанесен й от С.
побой на 10.07.2023г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане, като иска за
разликата над сумата от 3 000 лева до претендираните 5 000 лева е отхвърлил,
като неоснователен. Със същото решение С. е осъден да заплати на А. сумата
от 1 000 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Така постановеното решение се обжалва в отхвърлящата исковата
претенция част, с оплаквания за неговата неправилност. Излагат се подробни
съображения, в посока, че установените да са нанесени на ищцата множество
1
наранявания по цялото тяло, констатираната в рамките на проведеното
наказателно производство – особена жестокост, с която е била причинена
телесната повреда и преживените от пострадалата в резултат на побоя болки,
страдания и страхове, обуславят извод за неправилност на заключението на
съда, че претендирано обезщетение в размер на 5 000 лева се явява
прекомерно. Обосновава се теза, че търсената с иска сума е съответна на
осъщественото от ответника деяние и на действително претърпените от
ищцата вреди.
Претендира се отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и
уважаване на предявения иск в пълния му размер, ведно със законната лихва
от 10.07.2023г. до окончателното изплащане, както и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото
прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след като взе предвид, че оплакванията в жалбата не
касаят правилността на установената по делото от РС-Дупница фактическа
обстановка и, като съобрази, че пред въззивния съд не са събирани нови
доказателства, приема за установени следните факти:
С влязло в сила съдебно решение по НАХД №202415101200205 по описа
за 2024г. на РС-Дупница Т. П. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.Перник, ж.к.
„***, е бил признат за виновен в това, че на 10.07.2023г. около 11.00 часа в
къща, находяща се в гр.Дупница, обл.Кюстендил, ул.„Марица“ №9, чрез
нанасяне на удари с юмрук по тялото и главата е причинил на Й. П. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.Дупница, ул.*** разстройство на здравето
извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в кръвонасядания и
охлузвания по лицето; кръвонасядания по тялото в областта на гърдите и ляв
хълбок; масивно обширно кръвонасядане по лява мишница и горна трета на
предмишницата и по-малки кръвонасядания по дясна мишница; повърхностни
(без данни да са изисквали налагане на хирургичен шев или да е наложен
такъв) разкъсно-контузни рани по гръбна повърхност на лява ръка и дясна
китка с кръвонасядания около тях; кръвонасядания по ляво бедро, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено с особена жестокост – престъпление по чл.131 ал./1 т.9 във вр. с
чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК във вр. с чл.78а от
НК, същият е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева.
Във връзка със същото деяние, с влязло в сила на 25.07.2023г. решение
№363/25.07.2023г. на РС-Дупница по гр.д.№20231510101174 по описа за
2023г. на същия съд в производство по Закона за защита от домашното
2
насилие спрямо Т. П. С. са били наложени мерки за защита на пострадалата от
насилието негова сестра Й. П. А., в чиято полза е била издадена и заповед за
защита.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Г.
С. Ш. е установено, че Т. С. има спор със своята сестра – ищцата по делото,
във връзка с наследствени имоти, агресивен е и многократно е отправял към
нея обиди и закани. На 10.07.2023г. в стая в наследствена къща, С. нанесъл
побой на ищцата. Свидетелят, живеещ в къща в съседен двор, бил повикан от
братовчед на страните и когато отишъл на място видял, че Й. А. седи на стол в
стаята, опрян отзад на стената, а брат й бил срещу нея, хванал като с клещи с
крака нейните крака, а с дясната си ръка нанасял удари в лявата й страна,
включително я удрял с юмрук по лицето. Тя плачела и показала на свидетеля
ръцете си и той видял, че по китките й има кръв. Имала също и малки синини
по ръцете, а от ъгълчето на устата й се стичала кръв. С. се опитал да изгони
свидетеля и скочил да го удари, с което преустановил нанасянето на удари
върху ищцата. После седнал на масата и започнал да вади документи. Малко
след това дошла полиция. Ищцата била много уплашена и известно време
след случая живяла при дъщеря си в гр.Благоевград.
При тези факти, ДнРС приел наличие на всички предпоставки на
деликтната отговорност и намерил за доказано, че на посочената дата Т. С.
причинил на ищцата описаните от нея в исковата молба телесни увреждания,
намиращи се в причинно–следствена връзка с противоправното му поведение.
Преценявайки размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е
преценил, че същите биха могли да бъдат справедливо обезщетени със сума в
размер на 3 000.00 лева. За тази сума искът е уважен и отхвърлен за разликата
над нея до претендираните 5 000 лева. Върху стойността на обезщетението е
присъдена и законна лихва от датата на деянието, до окончателното
изплащане.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-
Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-
Дупница е валидно и допустимо в обжалваната отхвърлителна част.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението, в обжалваната му част, е неправилно, поради
следното:
Между страните пред настоящата инстанция не е повдигнат спор
относно фактите по делото, които се установяват и от доказателствата по
делото, както и относно наличието на предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на Т. С. за вредите, настъпили в резултат на
3
противоправното деяние, съставляващо престъпление, за което е налице
влязло в сила решение, с което е приложен институтът на чл.78а от НК, имащо
значението на влязла в сила присъда, която – от своя страна, по силата на
предписанието на чл.300 от ГПК - е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не са
спорни пред въззивния съд, а и е доказано естеството на претърпените
неимуществени вреди и причинно-следствената им обусловеност от
извършеното деяние.
Предмет на въззивната проверка следва да бъдат изводите на
първостепенния съд относно размера на справедливото парично обезщетение
за претърпените вреди.
За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на А.
неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се
извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването
на увреждането, причинените болки и страдания, продължителност и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да
съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от
увреденото лице морални вреди /болки и страдания/. Според задължителната
и константна практика на ВКС - т.4 на ППВС №4/1968г., размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Настоящият състав, като взе предвид естеството на причинените,
вследствие на нанесената телесна повреда неимуществени вреди на
жалбоподателката – болки, в резултат на множеството охлузвания,
кръвонасядания и повърхностни разкъсно-контузни разни по различни части
на тялото; продължителността на болките и страданията след инцидента;
съпътстващите физическия дискомфорт неудобства от емоционално и
психично естество – уплаха, тревожност и безсъние, както и като отчете
конкретните обстоятелства на причиняване на увреждането – от много
близък родственик – брат, поради спор за наследство, в резултат на
непровокирана агресия и с проявена особена жестокост, по свое вътрешно
убеждение счита, че справедлив еквивалент на претърпените болки и
страдания би била именно претендираната сума от 5 000 лева, която ще може
да възмезди пострадалата за претърпените от нея вреди.
Несъвпадането на извода на въззивния съд с този на ДнРС налага отмяна
на решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за горницата над 3
000 лева и постановяване на ново, с което ответникът по иска да бъде осъден
4
да заплати обезщетение в размер на още 2 000 лева, върху което също ще се
дължи заплащане на законна лихва от датата на деянието – 10.07.2023г. до
окончателното изплащане.
3. Относно разноските:
Разноските, които ДнРС е присъдил в полза на А. са в пълния
претендиран размер, поради което не се налага ревизиране на
първоинстанционния акт в тази му част.Гюрова следва да бъдат завишени до
сума в размер на 385.00 лева, като с настоящото решение съдът ще осъди
Йорданова да заплати на Гюрова още 245.00 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, Т. С. следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Дупница, държавна
такса в размер на 200 лева.
С оглед изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателката се следва
заплащане на сторените от нея разноски, а именно – 1 000 лева за адвокатско
възнаграждение и 41.70 лева за държавна такса, която същата, независимо от
предписанието на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, е внесла.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №567/08.11.2024г. по гр.д.№20241510101469 по
описа на РС-Дупница за 2024г., в частта, с която е отхвърлен предявения от
Й. П. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Дупница срещу Т. П. С. с
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Перник, ж.к.*** иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания, настъпили в резултат на нанесен й от С. побой на 10.07.2023г., за
разликата над 3 000 лева до претендираните 5 000 лева, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. П. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.Перник, ж.к.„***, да
заплати на Й. П. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Дупница,
ул.***, сума в размер на още 2 000 лева (две хиляди лева) над присъдените с
горното решение 3 000 лева (или общо 5 000 лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
настъпили в резултат на нанесен й от С. побой на 10.07.2023г., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 10.07.2023г.,
до окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. П. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.Перник, ж.к.„***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Дупница, на
5
основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 200.00 лева (двеста
лева).
ОСЪЖДА Т. П. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.Перник, ж.к.„***, да
заплати на Й. П. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Дупница,
ул.***, сторените във въззивното производство разноски в размер на 1 041.70
лева (хиляда четиридесет и един лева и седемдесет стотинки), от които 1 000
лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 41.70 лева – за заплатена
държавната такса.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6