№ 14
гр. Велико Търново, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Ант. Г. Ч.
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600407 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е
по искане на адв.О.Б. от АК-Русе, в качеството му на упълномощен защитник
на осъдения Г. СТ. П. за възобновяване на ВНОХД № 668/2021год. по описа
на Окръжен съд-гр.Русе /НОХД № 2114/2020год. по описа на Районен съд-
гр.Русе/.
С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422
ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1
т.1 и т.2 от НПК.
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на
закона по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се излагат доводи, че изводите на ОС-Русе за
фактическите обстоятелства са правилни, но в нарушение на закона съдът не е
направил анализ и не е отчел правното значение на първоначалното
нападение на пострадалия Р. К. срещу Г.П.. Според защитника на осъдения
1
Г.П., последният е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла
на чл.12 ал.1 от НК, по следните аргументи:
1.Преди причиняването на средната телесна повреда на Р. К. е
налице първоначално нападение от пострадалия спрямо него, чрез действия-
нанасяне на удари с глава и юмрук в лицето на осъдения, от които той е
получил одрасквания в лява слепоочна област, кръвонасядане на клепачите на
ляво око, охлузване на лява буза, кръвонасядане и оток на устните,
кръвонасядане и повърхностно нараняване на лигавицата на горната и
долната устна с медико-биологичен признак на всички тях „болка и
страдание“ и отделно падането на поставен в устата му изкуствен зъбен мост,
състоящ се от 4 зъба (без медико-биологичен признак);
2.Нападението на Р. К. спрямо Г.П. е противоправно, тъй като във
възникналия спор по повод срещата на първия от тях с детето му А. и
разменените реплики, пострадалият не е имал пръв основание за нанасянето
на тези удари с глава и юмрук, като до него момент Г.П. не е провокирал
нападението на Р. К. с цел да му отвърне и да му причини също телесни
увреждания;
3.Причиняването на телесната повреда на Р. К. е непосредствено
след започване на неговото противоправно нападение спрямо осъдения-
веднага след нанасяне на ударите му с глава и юмрук;
4.Към момента на причиняването на телесната повреда на Р. К.,
нападението му не е било прекратено чрез отблъскване от осъдения или трети
лица, или чрез някакви други действия на самия пострадал;
5.Нападнатият в случая Г.П. е имал право на активна защита,
включително и чрез реторсия с налагането на удари от негова страна, като той
е могъл, но не е бил длъжен да се отклони от защита чрез бягство;
6.Налице е и съответствие между защитата на осъдения и
нападението, с оглед съвкупността на всички елементи отнасящи се до
тяхната сила и интензивност, мястото и времето на нападението, средствата
за нападение и защита, възможността за отбрана и степента на опасност.
Настоява се, че няма превишаване пределите на неизбежната
отбрана, тъй като защитата на Г.П., чрез нанасяне на удари с ръце, при което
е причинена средната телесна повреда на пострадалия, не надхвърля явно
2
необходимото за отблъскване на нападението на Р. К., довело до
причиняването на лека телесна повреда. Посочва се, че в цялата тази насока е
и константната съдебна практика на ВКС, като се цитират задължителното за
правоприлагащите органи Постановление № 12 от 12.11.1973гоз по н.д. №
11/73год. на Пленума на ВС, както и няколко решения на ВКС по наказателни
дела.
С оглед на всичко гореизложено се твърди, че Г.П. е осъден
незаконосъобразно и се иска Великотърновския аперативен съд да го
оправдае в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК алтернативно се излага, че
ако ВТАС приеме, че е невъзможно горепосоченото оправдаване, според
осъдения и защитника му са налице основания за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са допуснати съществени
нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК.
Излага се съображение, че принципът за разкриване на обективната
истина по предвидените в тях стандарти, чрез обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, изисква да се изяснят и
изследват всички възможни тези, които произтичат от материалите по делото
и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Твърди се, че в
настоящия случай това не е сторено с оглед неотчитането на евентуалното
приложение на института на неизбежната отбрана. Посочва се, че ОС-Русе
безспорно е започнал да прави нов доказателствен анализ приемайки, че при
конфликта нанасянето на първоначалния удар е от пострадалия Р. К. и
последващата след това размяна на такива между него и Г.П., но не е
продължил, въпреки задължението си като въззивна съдебна инстанция по
фактите, за изясняване на обективната истина. Възразява се, че въз основа на
заявеното от ОС-Русе за противоправното първо нападение от Р. К., макар и
непоискано от страните, е следвало да се съберат още доказателства, или ако
се приеме, че наличните такива са всички възможни и достатъчни, да се вземе
отношение дали Г.П. не е действал при неизбежна отбрана. Посочва се, че
съдът, като орган по ръководството и решаване на делото в съдебната фаза, е
задължен в пределите на своята компетентност да вземе мерки за разкриване
на обективната истина, съгласно правилата на чл.13 от НПК, независимо от
3
становището на останалите участници в процеса. Възразява се, че за
приложението на института на неизбежната отбрана няма въобще мотиви,
макар и да са налице доказателства в тази насока.
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа подаденото
искане за възобновяване на наказателното дело по изложените в него
съображения, както и направените в условията на алтернативност искания за
оправдаване на осъдения или за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от ВТАП изразява мотивирано становище за
неоснователност на искането за възобновяване на наказателното дело и моли
съда да не го уважава.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на заявеното основание за възобновяване на делото в пределите на
правомощията си съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намира за установено
следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално
допустимо. Предмет на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл.
419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто
интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано
лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда
оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5
НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2
от НПК. Искането за възобновяване е подадено в предвидения в чл.421 ал.3
от НПК шестмесечен срок.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на
наказателното дело е основателно по следните съображения:
С присъда № 260069/01.07.2021год., постановена по НОХД №
2114/2020год. по описа на РС-Русе, подсъдимият Г. СТ. П. е признат за
виновен в това, че на 21.04.2019год. в гр.Русе, причинил на Р. К. К. от гр.Русе
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст /счупване на
лява ябълчна кост, наложило оперативна интервенция/, което причинило
трайно затрудняване на дъвченето, поради което и на основание чл.129 ал.2
вр. с ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три
4
години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
С присъдата подсъдимият Г.П. е осъден да заплати на Р. К. К.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
престъплението по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, в размер на 12 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на деликта- 21.04.2019год., до
окончателното изплащане, като предявения граждански иск за
неимуществени вреди е отхвърлен в останалата му част, до пълния предявен
размер от 25 000 лева, като неоснователен и недоказан.
С присъдата подсъдимият Г.П. е осъден да заплати на Р. К. К. и
обезщетение за имуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.129
ал.2 вр. с ал.1 от НК, в размер на 486,38 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта- 21.04.2019год., до окончателното изплащане.
Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса съобразно
уважените граждански искове, в размер на 520 лева, както и направените по
делото разноски от Р. К. и деловодните разноски направени в досъдебното и
съдебното производство в първата инстанция.
Присъдата е обжалвана от адв.В. В. от АК-Русе, в качеството му на
упълномощен защитник на подсъдимия Г. СТ. П., с доводи, че е неправилна,
тъй като е незаконосъобразна, необоснована, постановена при отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила. В условията на
алтернативност са направени искания въззивният съд да отмени присъдата и
да признае подсъдимия Г.П. за невинен и го оправдае по обвинението, като
отхвърли предявения граждански иск и приложи правилния закон или ако
намери, че са налице съществени процесуални нарушения, за отмени
присъдата и да върне делото на РС-Русе за ново разглеждане от друг състав.
Въз основа на въззивната жалба подадена от защитника на
подсъдимия Г.П. е образувано ВНОХД № 668/2021год. по описа на Русенски
окръжен съд, като с постановено по него Решение № 134/03.11.2021год. е
изменена присъда № 260069/01.07.2021год., постановена по НОХД №
2114/2020год. по описа на РС-Русе, в гражданската част, като е намален
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 лева
на 8 000 лева, както и размера на дължимата държавна такса по гражданския
иск от 520 лева на 340 лева. В останалите й части присъдата е потвърдена.
Решението на въззивната инстанция е влязло в сила на 03.11.2021год.
5
и не е проверявано по касационен ред.
Следва да се посочи, че когато са постановени актове на първа и
въззивна инстанция, какъвто е настоящия случай, на проверка по реда на
Глава тридесет и трета от НПК подлежи акта постановен от въззивната
инстанция.
Настоящият състав намира, че първо следва да обсъди въпроса дали
е основателно заявеното с искането за възобновяване оплакване за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК и
свързаното с това оплакване искане за възобноваване на делото и връщането
му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въпросът дали е
приложен правилно материалния закон, може да бъде решен в настоящото
производство само в случай, че не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е основание за връщане на делото за ново
разглеждане.
Оплакването и доводите в искането за възобновяване за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК,
довело до нарушаване правото на защита на осъдения, са основателни.
Решението на Русенския окръжен съд страда от липсата на мотиви,
което е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.348 ал.3 т.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 от НПК.
Видно от мотивите на въззивното решение, Русенският окръжен съд
се е солидаризирал със значителна част от изводите на първоинстанционния
съд относно приетата от последния фактическа обстановка, но не изцяло, като
има съществени разлики относно приетото от първата и въззивната инстанция
кой от двамата- подсъдимият или пострадалият пръв е упражнил физическа
агресия спрямо другия при инкриминирания инцидент.
Видно от мотивите на присъдата, Русенският районен съд, приел за
установено от фактическа страна, че в началото на конфликта, след възникнал
спор между подсъдимия П. и пострадалия К., подсъдимия П. решил да нанесе
побой на св.К., като за целта хванал с две ръце якето, с което бил облечен
пострадалия К. и започнал да го блъска на ляво и дясно, при което последния
се навел надолу и получил от подсъдимия удар с коляно в областта на
стомаха и веднага след това подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в лявата
част на лицето в областта на скулата, вследствие на което последния паднал
6
по гръб на земята, след което двамата паднали на земята и се опитвали да си
нанасят взаимно удари с ръце по тялото и лицето.
Въззивната инстанция, аналризирайки съдържанието на част от
гласните доказателствени източници (показанията на св.К., св.Д. и
обясненията на подсъдимия) и съдебномедицинската експертиза отнасяща се
за подсъдимия, е приела „за даденост и наведеното чрез тях, за физическо
въздействие в началото на конфликта и от пострадалото лице срещу
подсъдимия, така както се разкрива от тази част от съвкупността, а именно- за
нанесен удар с глава от пострадалия към подсъдимия, непосредствено
предходило, категорично установеното въз основа на съвкупността (на
практика вкл. и въз основа обясненията на подсъдимия), физическо
въздействие от подсъдимия срещу пострадалия (нанесен удар по лявата част
на лицето му) и довело до падане на двамата на земята, където настъпило
определеното като „боричкане“ между тях от съответните свидетели
ангажирани по делото, явяващи се очевидци на конкретни фрагменти от
случилото се“.
От гореизложеното е видно, че за разлика от първоинстанционния
съд, въззивния съд е приел за категорично установено от фактическа страна,
че при инкриминирания инцидент пострадалия К. пръв е упражнил
физическо въздействие спрямо подсъдимия Г.П., като му нанесъл удар с глава
и това е било непосредствено преди подсъдимият да упражни физическото
въздействие спрямо пострадалия, при което му е причинил инкриминираната
средна телесна повреда.
При така приетите за установени от въззивния съд нови фактически
положения, въпреки липсата на възражения и доводи от страна на защитата
на подсъдимия във въззивната инстанция, че поподсъдимия е действал в
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, съгласно
разпоредбите на чл.314 ал.1 и чл.14 ал.1 от НПК окръжният съд е бил длъжен
в мотивите на решението си да обсъди приетите от него нови фактически
положения и във връзка с тях да изложи правни съображения дали
подсъдимия Г.П. е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана по
смисъла на чл.12 ал.1 от НК и следва ли да се приложи института на
неизбежната отбрана; ако подсъдимият е действал в условията на неизбежна
отбрана, налице ли е превишаване пределите на неизбежната отбрана по
7
смисъла на чл.12 ал.2 от НК; на какво се дължи това превишаване и има ли
основание да се приложи чл.12 ал.4 от НК, респ. има ли основания за
квалифициране на деянието по чл.132 ал.2 от НК. В мотивите на решението
на въззивния съд изцяло липсват изложени правни съображения във връзка с
тези въпроси, които са от особено важно значение за правилното приложение
на материалния закон, поради което не може да се установи как е било
изградено вътрешното убеждение на въззивния съд относно приложимия
закон. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 пр.1 от НПК е налице
не само когато изляло липсват мотиви на съдебния акт, но и когато липсват
мотиви относно важни въпроси за правилното решаване на делото, което
възпрепятства възможността да се проследи процеса на формиране на
вътрешното убеждение на съда по тези въпроси.
Допуснатото съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК
съставлява основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на ВНОХД
№ 668/2021год. по описа на ОС- Русе, отмяна на постановеното по него
въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
ОС-Русе от стадия на съдебно заседание.
При този изход на делото, настоящият състав не може да се
произнесе по наведените в искането за възобновяване доводи за допуснато
нарушение на материалния закон, които следва да бъдат обсъдени и да
получат отговор при новото разглеждане на делото от Русенския окръжен
съд.
Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд:
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 668/2021год. по описа на Окръжен съд-
гр.Русе.
ОТМЕНЯ решение № 134/03.11.2021год., постановено по ВНОХД №
668/2021год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-
гр.Русе от стадия на съдебно заседание.
8
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9