№ 90
гр. Ловеч, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20224310200027 по описа за 2022 година
С Електронен фиш Серия К № 4791252 на ОД на МВР Ловеч на С. Н. Х., ЕГН:
********** от гр.София, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 27.04.2021 г. в 17:30 часа в обл.Ловеч на
ПП І – 4, км. 27+700, при максимално разрешена скорост 90 км/ч, въведена с
п.з.В26 с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр.Варна, снимащо в
двете посоки и приспаднат толеранс 3% е установено, че с МПС *** с рег.№
** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена
скорост от 90 км/ч е установена скорост от 115 км/ч, като е налице
превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят С. Н. Х., който
го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не съдържа
информация дали подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок,
дадената правна квалификация на нарушението е неправилна и наказващият
орган не се е мотивирал защо приема, че нарушението е повторно, а
посочената норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и следва да бъде
посочена съответната привръзка с нормата, с която се запълва, не е посочен и
санкционният акт, който определя тази квалификация, така описано
1
нарушението не отговаря на приложената санкционна норма, както и че не е
посочено коя хипотеза на чл.21, ал.1 от ЗДвП е нарушил. Поради изложеното
моли съда да отмени ЕФ, като незаконосъобразен. Алтернативно, ако съдът
приеме, че обжалваният ЕФ е законосъобразен, моли да преквалифицира
нарушението съобразно дадените с ТР №8/16.09.2021 г. по т.д.№1/2020 г. на
ВАС му правомощия, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към
материалите по преписката не присъстват доказателства за връчване на ЕФ на
жалбоподателя, но същият твърди, че е получил ЕФ на 02.12.2021 г., каквато
дата е отразена и в разпечатката на наказващия орган/л.16/, жалбата е
подадена по куриер на 15.12.2021 г. и е входирана в ОД на МВР-Ловеч на
16.12.2021 г., като по същество е частично основателна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа
всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения
електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че
автомобилът е управляван със скорост 115 км/ч при разрешена скорост от 90
км/ч, т.е. превишение от 25 км/ч, като е представена като доказателство
разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че
максимално разрешената скорост за извън населено място е 90 км/ч.
Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І-4, км.27+700,
което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия
материал, както и в протокол за използване на АТСС/л.18/. Видно от писмо
изх.№ 11-00-19/01.03.2022 г./л.39/ процесния пътен участък е път извън
населено място, като допустимата скорост е 90 км/ч, а не е скоростен път.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно
доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че
превишената скорост е 119 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3%
толеранс 115 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично
2
е отразено, че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ
наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото
средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в
справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на
нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е
специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за
управление със скорост над разрешената за извън населено място 90 км/ч.
Неоснователно е възражението, че непосочването на категорията на
управлявания автомобил води до неяснота, коя хипотеза на чл.21,ал.1 от
ЗДвП е приложима, тъй като съгласно чл.21, ал.1 при избиране скоростта на
движение на водача на ППС от категория В е забранено да превишава 90 км/ч
извън населено място, а в ЕФ изрично е отразено, че се касае за лек
автомобил, което е видно и от справката за собственост. Следва да се има
пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./
електронен фиш представлява специфичен, административно
правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание
по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не
могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост
от 115 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е
трябвало да превишава е 90 км/ч., видно от снимковия материал.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017
год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за
проверка № 30-С-ИСИС от 09.07.2020 год., от който се установява по
безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство, както и че посочения в ЕФ номер на техническото средство –
11743с0 всъщност е фабричния номер на средството за измерване. Видно от
3
електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство
присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол
на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната
система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не
е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на
нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по
издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,
поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26
февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на
колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа
в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени
възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид
държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове).
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
4
изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш
същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от
паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР,
в случая П.П., което е видно от представената разпечатка от
информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал
записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш на 10.05.2021 г. В ел.фиш е
направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на
извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението,
посока на движение, разрешена и установена скорост. При издаване на
ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на
МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за
собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се
изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна
разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото
писмени доказателства, собственика на автомобила – С.Х. след получаване на
ЕФ не е упражнила правата си по чл.189,ал.5 от ЗДвП, с оглед на което
правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственник на МПС, с
което е извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил
Протокол с рег. № 906р- 3294 с дата на използване 27.04.2021 г. по описа на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ
използването на споменатото мобилно техническо средство на 27.04.2021 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв
режим е работело същото, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията
5
на чл.10 от наредбата. Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а
не АУАН. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,бр.54 от 2017 г., действащ към момента на
нарушението/ гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.” Съгласно легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/
2015г./, „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.
ДВ бр.36 от 19.05.2015г./. С посочената Наредба се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на
чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение,
като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата
за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената
нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и
към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата
могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
6
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за
използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване
от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
/чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Разрешението,
дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в нормативната
регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва
по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания.
След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) и издаването на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Не е необходимо в ЕФ
да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена
скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на
чл.165, ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр.
54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ и не предвижда
обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на
чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по
никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС не се
е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в
7
близост до пътя/видно от представената снимка л.19/. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър.
При определяне на санкцията за процесното нарушение обаче, в ЕФ е
посочена разпоредбата на чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП,
която намира приложение при нарушения за скорост, осъществени в
условията на повторност. В случая в съдържанието на обжалвания ЕФ липсва
посочване на предходно допуснато от водача нарушение (установено и
санкционирано), спрямо което да се приеме, че процесното се явява
извършено в условията на повторност. Съдът намира, че при издаването на
атакувания ЕФ е допуснато процесуално нарушение, доколкото в
съдържанието му не се сочи, че нарушението е извършено в условията на
повторност. Недопустимо е едва с посочване на санкционната разпоредба въз
основа на която се определя наказанието, по тълкувателен път, да се достига
до факти и обстоятелства представляващи задължителни елементи от
фактическия състав на повдигнатото административно-наказателно
обвинение, което в случая е за квалифициран състав - в условията на
повторност. В съдържанието на ЕФ следва да бъде вписан конкретния ЕФ или
НП обусловили квалификацията, както и датата на влизането им в сила и да
бъде посочено (словесно), че нарушението за скорост е извършено в
условията на повторност.
Освен това съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т.
1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца. Следователно при позоваването на ал. 4 на 182 ЗДвП, следва
задължителна привръзка със съответната алинея и точка на чл. 182 ЗДвП,
което в случая не е направено.
Независимо от горното и доколкото липсва съществено изменение на
обстоятелствата, въз основа на които е повдигнато
8
административнонаказателното обвинение, съдът намира, че следва да се
измени основанието за налагане на санкцията и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение - в случая това е основния състав на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
което видно от изложените по - горе мотиви, съдът намери за безспорно
установено. В същия смисъл е актуалната съдебна практика, включително и
тълкувателна такава -ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС.
В случая санкционната норма, която следва да намери приложение за
описаното и доказано нарушение на скорост на жалбоподателя по чл. 21, ал. 1
ЗДвП е тази на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, тъй като се установи, че нейното
превишение на разрешената скорост при управление на МПС на процесната
дата, място и пътен участък, е с 25 км/час. Предвидено е наказание във
фиксиран размер, а именно „глоба“ в размер на 100 лв., в който смисъл
атакуваният ЕФ следва да бъде изменен.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен
начин се установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява
частично основателна, поради което и обжалвания електронен фиш следва да
бъде изменен по отношение на приложената разпоредба на чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като се намали на основание чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП наложеното административно наказание глоба от 200.00 лева на 100.00
лева.
Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Към преписката са ангажирани доказателства за налагани
наказания по ЗДвП на водача от една страна, а от друга не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от
жалбоподателя.
При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като
такива не са претендирани от страните. Водим от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш Серия К № 4791252 на ОД на МВР Ловеч, с
9
който на С. Н. Х., ЕГН: ********** от гр.София, е наложена на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева
за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА на
основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП наложеното административно наказание
глоба от 200.00 лева на 100.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10