№ 404
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500020 по описа за 2022 година
С решение № 128 от 29.06.2021 год. по гр. дело № 42/2021 год. Самоковският районен
съд е признал за установено по отношение на Е. Н. Г. и И. Д. Г., че В. Н. С. е собственик на
недвижим имот – двуетажна масивна жилищна сграда – западен близнак, находяща се в гр.
Самоков, ул. „Г.Р.“ № 11 с идентификатор 65231.903.44.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, със застроена площ 73 кв.м., построена в общински поземлен имот
с идентификатор 65231.903.44, ведно с ½ идеална част от правото на строеж върху
общинския поземлен имот, целият с площ 530 кв.м., като е осъдил ответниците Е. Н. Г. и И.
Д. Г. да предадат на ищеца В. Н. С. владението върху този имот, както и да му заплатят
сумата 531,78 лева направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С
решението съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Н. С. срещу Е. Н. Г. и И.
Д. Г. иск за заплащане на сумата 2400 лева – обезщетение за ползване на описания имот без
основание за времето от 05.06.2020 год. до 16.02.2021 год., като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците в
частта, с която са уважени предявените срещу тях искове по чл. 108 от ЗС с твърдения, че
същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове.
Ишецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния
1
съд.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на основание нотариален акт №
141/15.07.2011 год. на нотариус при РС-Самоков на описаната по-горе двуетажна масивна
жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху общинския поземлен имот, в
който е построена, като основанието за правото на собственост е договор за покупко-
продажба, сключен между ищеца и ответниците с посочения нотариален акт, като
ответницата е негова сестра. Известно време след сделката сестра му и семейството й
останали да живеят в къщата, докато си намерят друго жилище. През това време ищецът
живеел с майка си в друг наследствен апартамент в гр. Самоков, кв. „Самоково“. По-късно
ищецът създал свое семейство и тъй като майка му не била съгласна да живее заедно със
съпругата му, ищецът и семейството му се преместили на квартира. Ищецът провел няколко
разговора със сестра си с намерение да се разберат и да освободят доброволно къщата, като
му предадат владението върху нея, но това не станало. На 01.06.2020 год. ищецът изпратил
и нотариална покана, с която предоставил едномесечен срок за предаване на имота от страна
на ответниците и ги поканил да му заплащат месечен наем в размер на 300 лева за срока на
ползването, но ответниците не се отзовали. Това обуславя и правния интерес на ищеца от
предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
По делото е представен нотариален акт № 141, дело № 131 от 15.07.2011 год. на
нотариус Хаджиангелова с район на действие РС-Самоков, с който Е. Н. Г. и съпругът й И.
Д. Г. са продали на В. Н. С. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на
брака и представляващ обект на СИО, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда –
западен близнак, находяща се в гр. Самоков, ул. „Г.Р.“ № 11 с идентификатор 65231.903.44.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ 73 кв.м., построена в
общински поземлен имот с идентификатор 65231.903.44, ведно с ½ идеална част от правото
на строеж върху общинския поземлен имот, за сумата 9500 лева, която продавачите са
заявили, че са получили напълно в брой преди подписването на нотариалния акт.
С нотариална покана, връчена на ответницата Е. Г. на 05.06.2020 год., ищецът В. Н.
С. я е поканил да освободи жилището в едномесечен срок от връчване на поканата, като
претендира и заплащане на месечен наем в размер на 300 лева за неоснователното ползване
на сградата за срока на ползването.
С определение № 44 от 19.01.2022 год. СОС е спрял производството по делото на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на спора по гр.д. № 386/2021 год. по
описа на РС-Самоков с предмет предявени искове от ответниците в настоящото
производство срещу ищеца В. С. за прогласяване нищожността на договора за продажба,
сключен с нотариален акт № 141, дело № 131 от 15.07.2011 год. на нотариус Хаджиангелова
с район на действие РС-Самоков, при условията на абсолютна симулация, на основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че обстоятелството дали е действителен договорът,
2
от който ищецът претендира да е възникнало правото му на собственост в настоящото
производство, е от значение при решаване на спора за собствеността и предаване владението
върху имота по исковете с правно основание чл. 108 от ЗС.
С решение № 148 от 14.09.2022 год. по гр.д. № 386/2021 год. РС-Самоков е отхвърлил
предявения от Е. Н. Г. и И. Д. Г. иск срещу В. Н. С. с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от
ЗЗД за прогласяване за нищожен договора за покупко-продажба, сключен с цитирания
нотариален акт, при условията на абсолютна симулация. Съдът е отхвърлил и исковете на Е.
Н. Г. и И. Д. Г. срещу В. Н. С. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесната двуетажна
жилищна сграда по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода от м.
юни 2009 год. до м. юни 2019 год., като неоснователни.
С решение рег. № 41/27.01.2025 год. по гр.д. № 30/2023 год. СОС е потвърдил изцяло
решение № 148 от 14.09.2022 год. по гр.д. № 386/2021 год. РС-Самоков. Решението е влязло
в сила на 29.03.2025 год.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 108 от ЗС и са допустими.
Предпоставка за уважаването им е ищецът да докаже твърдяното от него право на
собственост върху процесния имот на въведеното основание – договор за покупко-продажба.
По делото се установи по безспорен начин, че по силата на договор, сключен с нотариален
акт № 141, дело № 131 от 15.07.2011 год. на нотариус Хаджиангелова с район на действие
РС-Самоков ответниците Е. Н. Г. и съпругът й И. Д. Г. са продали на ищеца В. Н. С.
процесния недвижим имот, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда – западен
близнак, находяща се в гр. Самоков, ул. „Г.Р.“ № 11 с идентификатор 65231.903.44.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ 73 кв.м., построена в
общински поземлен имот с идентификатор 65231.903.44, ведно с ½ идеална част от правото
на строеж върху общинския поземлен имот, за сумата 9500 лева, която продавачите са
заявили, че са получили напълно в брой преди подписването на нотариалния акт. Сделката е
валидна и удостоверява възникнало право на собственост върху имота в полза на ищеца на
соченото деривативно основание. Ответниците не са подали в срок отговор на исковата
молба, като в хода на производството по делото са се позовали на нищожност на договора за
покупко-продажба, като сключен при условията на абсолютна симулация. Със сила на
пресъдено нещо обаче с решение № 148 от 14.09.2022 год. по гр.д. № 386/2021 год. РС-
Самоков, влязло в сила на 29.03.2025 год., е признато за установено между страните, че
договорът за покупко-продажба не е нищожен на соченото основание, както и че
ответниците не са придобили изключително право на собственост върху имота на основание
придобивна давност.
След като договорът за покупко-продажба е валиден и удостоверява твърдяното от
ищеца негово изключително право на собственост върху процесния имот, за което липсват
3
доказателства да е погасено чрез прехвърлянето му в полза на трето лице или поради
придобиването му на оригинерно основание от страна на ответниците, а последните не
оспорват обстоятелството, че владеят имота, като владението е без правно основание, то
предявеният ревандикационен иск е изцяло основателен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
решението на РС-Самоков следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия сумата 1500 лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответниците за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, тъй като с оглед данъчната оценка на процесния имот минималният размер
на адвокатското възнаграждение, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. чл. 7, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа
(Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) възлиза на 1586 лева. Предвид фактическата и правна
сложност на делото и осъществената от пълномощника на ищеца правна защита във
въззивното производство настоящият състав намира, че не следва да намалява така
определените разноски за адвокатско възнаграждение на въззиваемия по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128 от 29.06.2021 год. по гр. дело № 42/2021 год. на
Самоковския районен съд в ЧАСТТА, с която е признал за установено по отношение на Е. Н.
Г. и И. Д. Г., че В. Н. С. е собственик на недвижим имот – двуетажна масивна жилищна
сграда – западен близнак, находяща се в гр. Самоков, ул. „Г.Р.“ № 11 с идентификатор
65231.903.44.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ 73
кв.м., построена в общински поземлен имот с идентификатор 65231.903.44, ведно с ½
идеална част от правото на строеж върху общинския поземлен имот, целият с площ 530 кв.м.
и е осъдил Е. Н. Г. и И. Д. Г. да предадат на В. Н. С. владението на този имот, по
предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС, както и в частта, с която ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца сумата 531,78 лева направени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. Н. Г. с ЕГН ********** и И. Д. Г. с ЕГН ********** да заплатят на В. Н.
С. с ЕГН ********** сумата 1500 лв. разноски за въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
4
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5