Решение по в. т. дело №1196/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 344
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20195501001196
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            11.07.2019 г.                                    Град С.З.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 11.06.                                                                                                      2019 г.

В публичното заседание в следния състав:       

               

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                     РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар: НАНКА КОЕВА 

като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

в.т.д. № 1196 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Обжалвано е решение № 325/13.03.2019г., постановено по гр.д. № 5795/2018 по описа на Районен съд – гр. С.З.,  с което е признато за установено по отношение на С.Р.И., че не дължи на  „Е.” ЕАД, сумата от 222.71 лв., представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за периода 23.08.2016г. до 21.11.2016г., за което е налице фактура № **********/12.11.2018г. и „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на С.Р.И. направените по делото разноски в размер на 350 лв.

         Въззивникът „Е.” ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага съображения за неправилност и необоснованост. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска, предявен от С.Р.И.. Претендират се разноските сторени по делото на двете инстанции. В случай на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, въззивника прави искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законния срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на въззиваемия – адв.И.П., с който е взето становище по направените в жалбата оплаквания. Счита, че обжалваното решение не страда от изложените във въззивната жалба пороци, а е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК

Ищцата С.Р.И. моли, съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на „Е.” ЕАД, че не дължи на ответника сумата от 222.71 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия на обект с ИТН 2034144 в гр. С.З., **, за която сума е издадена фактура № **********/12.11.2018г. на „Е.” ЕАД. Моли да й бъдат присъдени и направените по настоящото производство разноски.

Ответникът „Е.” ЕАД оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор.

Безспорно е, че по силата на договорни отношения ответникът разпространява и продава електрическа енергия за обект в гр. С.З., **, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски номер **********, с ИТН 2034144.

Видно от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 319865/21.11.2016г., се установява, че при извършена на 21.11.2016г. проверка на електромера на посочения по-горе адрес е установено,  че има поставен шунт – метална шина между входящата и изходяща фаза на електромера, поради което електромерът е демонтиран в присъствието на свидетели, поставен в безшевен чувал, запечатан с пломба № 450560 и предаден на български институт по метрология(БИМ) за извършване на метрологична експертиза. При експертизата на процесния електромер е издаден констативен протокол № 307/03.05.2018г. При отваряне на електромера не са констатирани конструктивни изменения във вътрешността му.  Посочено е, че е осъществен достъп до външността на електромера – окъсяване между токовите клеми с външен мост от медна пластина, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Сочи се също, че метрологичните характеристики и външен вид на електромера не съответстват на изискванията на одобрения тип.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема като компетентни, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че процесният електромер еднофазен, двутарифен, статичен,  тип  „ADDAX”, NP71E.1-5-31, ф. № *********/2015г. е манипулиран. Отварян е капакът на клемния блок и е поставен мост /шунт/ между входа и изхода на токовата верига. Посочено е, че електромерът не съответства на техническите и метрологически изисквания, и не отчита част от консумираната ел. енергия. Експертизата прави извод, че  методът за изчисление на неизмеренета ел. енергия и методиката за остойноставянето й в конкретния случай са приложени правилно в съответствие с чл. 48, ал.1, т.1А  и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.

С писмо  с изх. № 6056738/12.11.2018г. ответното дружество е уведомило ищцата за констатациите при проверката, за която е съставен констативен протокол № 307/03.05.2018г. на Българския институт по метрология - Бургас, че електромерът е манипулиран и  отчита с грешка  минус 84.06%, което наложило корекция на сметката за ел. енергия за периода 23.08.2016г. до 21.11.2016г. за 90 дни, като допълнително начислената сума е в размер на  222.71 лв.

От представената по делото фактура № **********/12.11.2018г. се установява, че за периода 23.08.2016г. до 21.11.2016г. по партидата на ищцата е начислена ел. енергия от 1540 кВтч, на стойност  222.71 лв. с ДДС. Няма данни ищцата да е заплатила тази сума.        

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

         Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ процедурата за корекцията на неизмерена ел. енергия е предвидена в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение от 14.10.2013 г. е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.

         В случая се установява, че процесният електромер не отчита действително ползваното количество електрическа енергия, поради манипулация на средството за измерване. Съгласно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.          Със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия. Това правомощие, съгласно задължителна практика на ВКС – Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, може да бъде упражнено, ако крайният снабдител е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. ПИКЕЕ, приети на основание посочените норми, са издадени на 12.11.2013 г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В настоящия случай периодът на корекция е след тази дата, поради което  новите ПИКЕЕ са приложими в настоящия случай.

 В чл. 28, ал.1 и 2 от общите условия на ищцовото дружество не е посочено, че е регламентиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, а единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал период, без никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък липсва регламент по какъв точно начин се извършва. Така снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Ето защо с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен.

 

         По отговорността за разноски :

         Процесуалният представител на “Е.” ЕАД е направил възражения за прекомерност на заплатеното от С.Р.И. адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. В настоящия случай въззиваемият С.Р.И. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., поради което същото не следва да бъде намалявано поради прекомерност.

 

Въззивникът “Е.” ЕАД следва да заплати на С.Р.И. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 325/13.03.2019г., постановено по гр.д. № 5795/2018 по описа на Районен съд – гр. С.З..

 

ОСЪЖДА „Е." ЕАД с ЕИК **, с адрес на управление гр. П.** да заплати на С.Р.И., с ЕГН **********, с адрес:г*** със съдебен адрес:***, чрез адв. И.П. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лв./ по банкова сметка ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.       

 

 

 

 

                                                                                                              2.