Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 58
гр.
Русе,06.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 28 януари през две хиляди и двадесета
година,в състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията ЧОКОЕВА в. гр.
д. № 1 по описа за 2020 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
ОД на МВР Русе е обжалвала решението
на Русенския районен съд, постановено по гр. д.№ 35981/2019 год. по описа на
РРС, с което е осъдена да заплати на И.В.С. *** сумата 1329.71 лева, представляваща обезщетение за положен 212.784 часа
извънреден труд, резултат от преобразуване на нощен към дневен труд, за периода
03.06.2016 год. - 03.06.2019 год., сумата от 179.35 лв. обезщетение за забава
от 01.07.2016 г. до 02.06.2019 г.; 105.60 лв. – равностойност на неполучени
ободряващи напитки и 27.60 лв. – равностойност на неполучени хранителни
продукти за същия период, ведно със законната лихва главниците, считано от
предявяване на иска 03.06.2019 год. до окончателното им изплащане, както и
разноските по компенсация в производството. Развива оплаквания за неправилност
на решението и иска отмяната му и отхвърляне на исковете по подробно развити в
жалбата съображения ,поддържани и в съдебно заседание.
И.В.С. е обжалвал същото решение в
частта, с която предявените искове за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд и лихвата за забава са отхвърлени. Счита решението за
неправилно в тази част и иска отмяната му и уважаване на исковете в претендираните
размери.
Всяка от страните счита жалбата на
противната страна за неоснователна.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбите, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Двете жалби са процесуално допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
Производството по гр. д. № 3598/2019
год. по описа на РРС е образувано по предявени от И.В.С. *** искове за заплащане
на възнаграждение за положен извънреден труд след преобразуване на нощния към
дневен такъв за периода за периода 03.06.2016 год. - 03.06.2019 год., сума,
представляваща равностойност на неполучени ободряващи напитки и сума -равностойност
на неполучени хранителни продукти за същия период и мораторна лихва.
По делото не се спори, че в
процесния период страните са били в служебно правоотношение, като ищецът
изпълнявал длъжността „главен полицай“ в РД „Гранична полиция“ гр. Русе при ГД
„Гранична полиция“ при МВР, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22
до 6 часа с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време.
С обжалваното решение районният съд
е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, като
е приел, че в действащите в процесния период Наредби на министъра на вътрешните
работи, издадени въз основа на законова делегация, не съдържат правна норма за
преобразуване на положения нощен труд с коефициент. Според съда е налице
празнота в уредбата, поради което субсидиарно е приложил нормата на чл.9 от
НСОРЗ и е уважил иска в посочения от съдебно-счетоводната експертиза размер по
вариант 4. Съдът е уважил и претенциите за заплащане на храна и напитки.Изложил
е мотиви,че С. е изпълнявал дейности, свързани със специфичен характер на труда
му като служител-охрана и е определил размера на следващите му се суми.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо. При преценка на неговата правилност, окръжният съд съобрази
следното:
Даденото от районния съд разрешение
по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
правилно и в съответствие със закона. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между
които съгласно чл.178 ал.1 т.3 от закона е възнаграждение за извънреден труд. Редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187 ал.9 от
министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд 03.06.2016 год. - 03.06.2019 год. в действащите
Наредби № 81213-592 от 25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. липсва
норма, аналогична на чл.31 ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 от
11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
0,143. При липса на изрична законова регламентация районният съд правилно е приел,
че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Противното
разрешение би довело до неравностойно положение на държавните служители в
системата на МВР спрямо останалите държавни служители, така също и спрямо
работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311
от 8.ХІ.2019 год. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на
други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но
дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният
отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл.6 от Конституцията и чл.14 от ЕКЗПЧОС. По отношение размера на иска, съдът е
съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени
от ищеца в процесния период и дължимото му се възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице, като правилно е избран вариант 4 – преобразуване
на нощния към дневния труд, изчислен по чл.187 ал.3 от ЗМВР с продължителност 8
часа и часова ставка по чл.7 от НСОРЗ, изчислена на база основната заплата и
допълнително възнаграждение за прослужена време без 50 % увеличение.
Основателна е и претенцията на ищеца
за заплащане равностойността на полагащите му се напитки. Съобразно
разпоредбата на чл.181 ал.3 изр. последно от ЗМВР на служителите, полагащи труд
през нощта, се осигуряват ободряващи напитки. Пред периода, за който се
претендират е действала Наредба 8121з-904 от 30.07.2015 г., поради което и
предвид безспорния факт, че ищецът е служител, полагащ нощен труд, такива му се
дължат по размера, установен от вещото лице. Правилно РРС е уважил този иск.
По тези съображения и изложеното в
мотивите на първоинстанционното решение, към които съдът препраща на основание
чл.272 ГПК, решението в тези части се явява правилно и следва да бъде
потвърдено, а жалбите и на двете страни са неоснователни.
Решението е неправилно в частта, с
която е уважен искът за заплащане равностойността на неполучените хранителни
продукти през процесния период. Съгласно чл.181 ал.1 и ал.3 изр.1 от ЗМВР за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, на
служителите от МВР се осигурява безплатна храна или левовата й равностойност. В чл.2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г.
са лимитивно изброени дейностите, приети за специфични. Не се установява ищецът
да е извършвал дейност, дефинирана от нормативния акт, като специфична. Предвид
това, не му се следва безплатна храна и този иск следва да се отхвърли.
Като е стигнал до извод, различен от
изложения, районният съд е постановил неправилен в тази си част акт, който следва
да се отмени.
При този изход на спора разноски
следва да се присъдят по момпенсация сързмерно с уважената/отхврълената част от
жалбите, пресметнати по този начин И.В.С. дължи 131.23 лв., а ОД на МВР –
337.84 лв. Или по компенсация ОД на МВР следва да заплати на С. 206.61 лв.
Така мотивиран и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 1570
от 14.10.2019 год. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 3598/2019
год. по описа на РРС в частта, с
която ОД на МВР Русе е осъдена да заплати на И.В.С. сумата от 27.60 лева –
равностойност на неполучени хранителни продукти за периода 03.06.2016 г. –
03.06.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от 03.06.2019 г. и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.В.С. *** да му заплати
сумата от 27.60 лева – равностойност на неполучени хранителни продукти за
периода 03.06.2016 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от
03.06.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в
цялата останала част.
ОСЪЖДА ОД на МВР град
Русе да заплати на И.В.С. сумата 206.61 лева
– деловодни разноски по компенсация за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: