Р Е
Ш Е Н
И Е
№
409
гр.
Перник, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 09.10.2019 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00557 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по жалба от А.Е. против решение № 771/20.05.2019 г. по гр.д. № 23/2019 г. на РС
– Перник, с което по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу А.Е. искове
по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата
376. 88 лв. - незаплатена цена на доставена ТЕ за битови нужди за апартамент № *,
находящ се в *** за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от заявлението по чл. 410 ГПК
- 09.11.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата 44.08 лв. - законна
лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода
10.07.2016 г. - 30.10.2018 г.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка
с направените оплаквания за неправилност на решението. Не се
доказва облигационно отношение между страните, респ. качеството на клиент на
ответника по см. на чл. 153 ЗЕ, нито количеството на доставената ТЕ. Не е доказано, че АС е въведена в
експлоатация и е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в АС.
Не е поръчвал ТЕ по смисъла на чл.
62 ЗЗП и липсват доказателства от ищеца поради което ЗЕ се дерогира от ЗЗП.
С Решение № 4777 от 13.04.2018 г. ВАС е отменил методиката за дялово
разпределение, по която се изчисляват дължимите суми за доставена ТЕ и начисляването
на ТЕ до момента е било незаконно и в противоречие със законовите изисквания.
Общите условия за продажба на топлинна енергия не са със силата на договорни
отношения и ОУ не са разгласени по посочения в ЗЕ ред, респ. не е установено
изпадането на ответника в забава, поради което и акцесорната претенция за лихви
е неоснователна. Съдебно-техническата експертиза прави заключение по документи,
които не са представени по делото, както и липсва преценка на всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност, като са съобразени само
доказателствата на ищеца. Иска се
отмяна на решението и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с
отхвърляне на исковете.
Въззиваемият
излага съображения за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
решението. Претендира разноски за ю.к. възнаграждение.
Пернишкият
окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното
решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелството, че ответникът А.Е.
има качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ се установява от договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 15.08.1990 г., според който ответникът е собственик на
процесния топлоснабден
недвижим имот. Това доказва, че в процесния период между ищеца – като снабдител
на топлинна енергия и ответника, в качеството на клиент на ТЕ за битови нужди,
по силата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ са възникнали и са съществували
облигационни отношения относно продажбата на топлинна енергия при публично
известни общи условия на ищцовото дружество, поради което оплакването на
жалбоподателя, че не се доказва наличието на договорно отношение между страните
е неоснователно. Относно възраженията в жалбата относно съществуването между страните
на действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия следва да
се отбележи, че този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В
този ред на мисли, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е
поръчвал ТЕ по смисъла на чл. 62 ЗЗП,
тъй като съгласието
за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ
съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП, поради което
между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за
приложението на пар.1 ДР ЗЗП /така изрично ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГК на
ВКС/.
Относно възраженията в жалбата дали
и какво количество топлинна енергия ищецът е доставял следва да се отбележи, че
от заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ по първоинстанционното
дело, което настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК,
се установява, че за процесния период в процесния имот е използвана топлинна
енергия за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), от отоплително тяло
щранг-лира в помещение баня – без монтирано индивидуално разпределително
устройство (ИРУ), като в имота няма отоплителни тела с монтирани ИРУ, за които
да е начислявана топлинна енергия за отопление, както и не е начисляван разход
за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ за периода. Топломерът в АС е минал
последващи проверки-метрологичен контрол, удостоверено със свидетелства за
проверка със срок на валидност 2 години, което обстоятелство само по себе си
доказва, че за процесния имот, а и за цялата АС за исковия период е съществувал
законно монтиран и сертифициран топломер в АС. Няма разминаване в отопляемия
обем на сградата и имота въз основа на които е изчислявана припадащата се на
имота част от ТЕ за сградна инсталация. За целия процесен период е било
извършено реално отчитане на ползваната в имота топлоенергия, след което е
извършвано изравняване на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки
отчетен период. Изготвени са индивидуални изравнителни сметки за всеки
отоплителен период. При определяне на дължимите суми са съобразени с действащите
през процесния период цени, като от дължимите суми за абонатната станция са
приспаднати технологичните разходи в същата. По време на процесния период за
имота е разпределяна ТЕ, отдадена от СИ, от щранг-лирата в помещение баня, като
в имота няма отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители, поради
което не е начислявана топлинна енергия за отопление, както и не е начислявана
сума за БГВ. Независимо от това
обаче, съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребители в сградата етажна собственост с
прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите си /с техническа
възможност за това/ остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата /както
и от такива отоплителни тела в имот, за които няма техническа възможност за
отделяне/. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните инсталации за отопление
и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и съответно отдадената от
тях топлоенергия се разпределя между отделните потребители от етажната
собственост като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. По време на
процесния период топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за сградата
етажна собственост, е определяна по изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334
и т. 6.1.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в
съответствие с т. 6.1.3. – пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот
от сградата етажна собственост. Видно от изравнителните сметки, за имота е
разпределяна топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на
отопляемия обем, като определената топлинна енергия за единица отопляем обем за
сградата етажна собственост за отчетните отоплителни периоди е в съответствие с
нормативната база. Видно от отчетните карти за имота, отоплителното тяло в
помещение баня е щранг-лира и е свързано към сградната инсталация, което е
проектирано да отдава топлоенергия, както всяко друго отоплително тяло, но е
без индивидуален разпределител поради техническа невъзможност за монтиране на
такъв и отдава непрекъснато топлоенергия по време на отоплителните периоди.
Разпределяната топлоенергия, отдадена от това отоплително тяло по време на
отоплителните периоди, е определяна по изчислителен път в съответствие с т.
6.9. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г.,
съобразно разпоредбата на т.6.5., в съответствие с топлинната мощност на
щранг-лирата и максималния специфичен разход на сградата. В общите части на
етажната собственост няма данни за работещи и свързани към сградната инсталация
отоплителни тела, поради което за тях не е разпределяна топлинна енергия. От
заключението на СТЕ се установява, че общата сума, която се дължи за имота,
включваща суми за отопление /само топлоснабдяване по компонента „сградна
инсталация“ и в помещение баня - щранг-лира без ИРУ и без БГВ/ и вноска за
дялово разпределение, след приспадане на изравнителни сметки и корекции, е в
размер на 376,88 лв. и е в съответствие с действащите за процесния период цени
на топлоенергията. Предвид
изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен начин,
че до процесния
имот реално е доставена топлинна енергия, поради
което оплакването на жалбоподателя, че не се доказва количеството на
доставената ТЕ е неоснователно. В тази връзка, Методиката (Приложение 1 към
Наредба 16-334 от 6 април 2007) за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост, към момента не е отменена – Решение № 4777 от
13.04.2018 г. на ВАС е обжалвано и не е влязло в законна сила, поради което и
същата е пряко приложима включително и за процесния период, още повече, че дори
и окончателното решение на административния съд по отмяна на подзаконов
нормативен акт е с нормативно значение занапред /така изрично ТР 2/19.11.2014 г.
по т. д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС/, поради което възраженията на
жалбоподателя в обратен смисъл не се споделят.
Първоинстанционният съд е обсъдил
обстойно заключението на съдебно-техническата експертиза, която не е задължена
да прави заключението единствено по приложените по делото документи, а може и
въз основа на такива, които не са представени по делото – справка и проверки в
счетоводството и ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако
при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение
по делото, но по които не му е била поставена задача, като в последния случай
вещото лице е длъжно само да ги посочи в заключението си. Ето защо,
неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че изводите на
първоинстанционния съд били основани единствено на доказателствата на ищеца и
липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност,
както и че съдът е основал изводите си на заключението на съдебно-техническата
експертиза, дадено въз основана по документи, които не са представени по
делото.
Съдебно-икономическата експертиза
/СИЕ/ по първоинстанционното дело, което настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК
е установила, че общият размер на доставената и потребена топлоенергия за
процесния период възлиза на 376,88 лв. -
главница, формиран от сбора на сумите дължими за потребената ТЕ за отопление, след
приспадане на корекции. Размерът на законната лихва върху тази сума от датата
на падежа на всяко от задълженията е 44,08 лв. СИЕ
е изготвена въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на
ищцовото дружество. По делото са събрани доказателства – писмени доказателства
и заключения на вещи лица, въз основа на които следва извод, че извършените от
ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни, в т.ч., че стойността на
доставената в имота топлинна енергия е в размерите, посочени в данъчните
фактури. Изпълнението на това задължение на дружеството-ищец, съчетано с
приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат
като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и
стойност топлоенергия, налага извод, че по
делото е доказано по несъмнен начин, че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в процесния имот за процесния
период. Доколкото по делото е
установена дължимостта на цялото главно вземане, като липсват обосновани
и конкретни доводи от жалбоподателя относно обезщетението за забава, въззивният съд приема, че акцесорната
претенция е установена по основание за процесния
период. По изложените мотиви за главницата,
ответникът е задължен за цялата търсена мораторна лихва от 44,08 лв.
Възражението
от ответника за погасителна давност е направено след срока за отговор по чл.
131 ГПК /който срок е преклузивен /, но дори и така е неоснователно. В
съответствие с чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната на 09.11.2018 г. с
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като се погасяват
по давност главниците за периода преди 09.11.2015 г., но процесните главници са
за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018
г., който не е обхванат от погасителната давност. Това в пълна
степен важи и относно вземанията за мораторна лихва, които са начислени за
периода 10.07.2016 г.– 30.10.2018 г., който също не е обхванат от погасителната
давност.
С оглед
пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено включително и в частта за присъдените
разноски по заповедното и исковото производство, правилно разпределени между
страните, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемото търговско дружество претендира ю. к. възнаграждение,
което с оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното
дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100
лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр.
чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които с оглед неоснователността
на жалбата му се дължат от жалбоподателя изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 771/20.05.2019 г. по гр.д. № 23/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА
А.И.Е., ЕГН ********** ***, да заплати на “Топлофикация
- Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 100
лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.