№ 18
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501608 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 22.01.2022г по гр.д. № 10167/2020г СГС, ІГО, 20-ти състав е
отхвърлил предявения иск за защита на право на собственост от К. Д. З. по реда на
чл.124 от ГПК против Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройство. С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника Министрество на външните работи.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К. З., изцяло.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа,
че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила , като не е обсъдил
събраните по делото доказателства в съвкупност и поотделно. Поддържа, че
неправилно СГС достигнал до извод, че ответникът има право да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Поддържа, че съдът неправилно е ценил
липсата на заповед по чл.120 от НДИ/отм/. Поддържа, че неправилно съдът е ценил
изявления на ищеца и неговия праводател като изключващи придобивната давност.
1
Поддържа, че съдът не е съобразил, че цената по сделката е платена. Оспорва изводите
на съда по съществото на спора като необосновани . Моли решението на СГС да бъде
отменено и предявеният иск за защита на право на собственост да бъде изцяло уважен.
Ответникът по жалбата, ответник пред СГС, Държавата, чрез министъра на
регионалното развитие и благоустройството е депозирал писмен отговор, с който
оспорва жалбата и изложените в нея оплаквания.
Третото лице лице помагач на страната на ответника Министерство на външните
работи депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
В о.с.з. въззивникът се представляват от адв. М., която поддържа въззивната
жалба и моли същата да бъде уважена по съображенията , изложени в ния. Претендира
разноски, направени по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Адвокат М., като пълномощник на ищеца З., депозира писмена защита по делото ,
в която заявява, че съдът правилно хронологично е възпроизвел производството по
закупуване на държавно жилище, но неправилно е приел, че процедурата по реда на
НДИ не е осъществена. Поддържа, че по този начин ответника черпи права от
неправомерното си поведение. Поддържа, че наследодателя на ищеца е отговарял на
изискванията за придобиване на право на собственост върху процесното ведомствено
жилище. Поддържа, че следва специално да се обърне внимание на заплатената цена в
пълния размер за имота и е следвало да му бъде прехвърлена собствеността на имота.
Поддържа още, че по делото се установява придобиване на право на собственост върху
процесното жилище и по давност.
Въззиваемият не се представлява в о.с.з.. Депозира молба, с която моли жалбата
да бъде отхвърлена и претендира разноски по делото за юрк. възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ответника Министерство на външните
работи се представлява от юрк. К., който оспорва жалбата на ищеца като
неоснователна. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Третото лице помагач Министерство на външните работи депозира, чрез юрк.К.,
писмени бележки по делото, с които оспорва да е осъществен състава на чл. 120 от
НДИ/отм/ за придобиване на право на собственост върху ведомствено жилище чрез
покупко-продажба. Оспорва и възможността имота да бъде придобит по давност с
оглед липсата на доказателства за владеене на имота от ищеца или неговия праводател
и с оглед действалата разпоредба на пар.1 ал.1 от ЗД на ЗС.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
2
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
По делото от фактическа и правна страна се установява следното :
Предявен е иск за защита на право на собственост , като ищецът иска да се
установи, че е носител на право на собственост върху имот- апартамент № 4, находящ
се на 2етаж от бл. **** в гр. ***, ж.к.*** като собствеността е придобил по наследство
от баща си Д. З., който е закупил имота от държавата, евентуално по давност.
Ответникът оспорва основателноста на иска. Възразява, че имотът е държавен.
Признава, че бащата на ищеца е бил служител на БОДК, предприел е действия по
закупуване на имота, заплатил е определената цена за имота, но възразява, че сделката
е останала с незавършен фактически състав и не е произвела действие. Поддържа, че
наследодателят на ищеца и ищецът са държатели на имота, че ищецът е правил опити
да придобие собствеността върху имота през 2010г, но не е бил налице изискуемия
фактически състав, за сключване на договор за покупко-продажба на имота. Поддържа
още, че имотът не може да бъде придобит по давност, тъй като ищецът е държател на
облигационно основание на същия и поради действието на пар.1 от ПЗР към ЗД на ЗС.
По делото не се спори, видно от развитите твърдения и възражения на страните по
делото в исковата молба и в отговора на исковата молба, че ищецът е син на Д. П. З.,
починал на 12.06.2012г, бивш служител на Бюрото за обслужване на дипломатическия
корпус /БОДК/.
Не се спори по делото и се установява по делото, че Д. З. и неговото 4-членно
семейство са били наематели, по силата на договор за наем от 03.06.1991г, на БОДК на
имот- процесният апартамент № 4. Видно от представения по делото договор за наем,
правоотношението е било уговорено като срочно с период на действие от 01.03.1991г
до 01.03.1994г.
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото , че е започнала
процедура по НДИ /отм./ за закупуване на процесния имот от Д. З., че същият е
заплатил на 03.06.1991 г на МВнР сумата от 30830,25 лв, за която не се спори, че е
пълната определена цена на имота.
По делото е представено писмо от Областния управител на Област София до Д. З.
3
от 23.10.1997г, с което З. е уведомен, че продажба на жилището не може да бъде
извършена, тъй като не са приложими разпоредбите на пар.12 и пар.13 от ПЗР на ЗДС,
тъй като в преписката липсва съгласие на БОДК, както и че плащането през юни 1991
г е извършено без правно основание, тъй като няма заповед по чл. 120 НДИ. Указано е,
че имотът може да се закупи само по действащите правила за държавните имоти.
Видно от молба с входящ номер от 15.03.2000г Д. З. е поискал от главния
секретар на МВнР да закупи процесния апартамент № 4, за който е заплатил цената
като внесената сума бъде приспадната.
Видно от АДС/частна/ от 11.12.2003 г процесният недвижим имот е актуван като
държавен. Като основание за съставяне на АДС е посочено чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 147
ППЗДС, ПМС № 252/05.11.2001 г. Посочено е също, че има съставен предходен АДС
№ 3688/06.03.1990 г. на район Младост, както и че бивш собственик на имота е ИА
„Дипломатически имоти в страната“.
Последващ акт за частна държавна собственост за процесният апартамент № 4 е
съставен на 11.02.2015г, като е посочено, че същият има
идентификатор 68134.4091.169.12.4.
Представени са писма от от 1995г, 1997, 2000г изходящи от БОДК до Д. З. за
дължим наем за имота.
Представени са писма от 26.03.2012г на Областния управител на Област София и
от 07.08.2012г на министъра на външните работи до Д. З., с които адресът е
уведомяван, че продажба на жилището, което ползва, не може да бъде извършена.
Представена е молба – заявление от 09.05.2017 от ищеца до министъра на
външните работи , с която ищецът като наследник на Д. З. иска да бъде приключена
процедурата по закупуване на жилището, като е посочил изплащането на цената на
имота от наследодателя му, обстоятелството , че баща му е отговарял на условията за
закупуване на имота и заявява искане да придобие собствеността върху жилището.
Видно от заповед № ДС-20-00027/07.11.2019 г. на Областния управител на Област
София, процесният недвижим имот е иззет от К. и Д. З.и.
Исковата молба , по която е образувано делото е депозирана на 25.09.2020г в
регистратурата на СГС.
В о.с.з. на 06.12.2021г е изслушана свидетелката Раденкова , бивша съпруга на
ищеца, която установява , че тя лично през 1991 г. е платила процесния апартамент.
Установява, че в имота са живели Д. и К. З.и, че не са били смущавани, че не им е
пречено да живеят в имота, че имотът е поддържан и ремонтиран . Установява, че в
имота е живял и нейния син. Установява, че Д. считал имота за свой, след като
свидетелката заплатила цената.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на
4
фактите, релевантни за спора и за формиране на изводи по същия.
С оглед изложеното съдът намира предявения иск за допустим и неоснователен.
Допустимостта на производството по предявения установителен иск за защита на
право на собственост между страните не е спорна. Налице е спор за материално право
между страните, което прави производството по делото допустимо.
Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен.
По отношение на иска за защита на право на собственост, придобито от ищеца по
наследство
Ищецът претендира да е носител на право на собственост, придобито по
наследство от неговия баща. За да бъде доказана основателността на иска в тежест на
ищеца е да докаже, че баща му и негов наследодател е придобил право на собственост
върху процесния имот по твърдения в исковата молба способ- чрез покупко-продажба.
Няма спор между страните, че имотът- апартамент №4 е бил държавна
собственост към 1991г, когато наследодателят на ищеца и неговото семейство са
настанени в процесния апартамент и наследодателят Д. З. е заявил желание да закупи
имота. Установява се, че на една и съща дата 03.06.1991г наследодателят на ищеца е
настанен като наемател в имота и заплаща неговата цена, с което е доказано желанието
му да закупи имота. Към 1991г редът за закупуване на държавни и ведомствени имоти
е уреден с Наредбата за държавни имоти/отм/. С разпоредбите на чл. 109 и сл. от
Наредбата за държавните имоти /НДИ/ (отм.) е определен реда и условията за
продажба на държавните жилищни имоти, гаражи и ателиета, включително и тези
предоставени на различните ведомства. Разпоредбите на чл. 120 и чл. 121 НДИ /отм/
установяват сложен фактически състав на сделката покупко-продажба на
държавен/ведомствен/ имот , който съдържа административно-правен елемент /заповед
на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет ИК на ОбНС/
и гражданско-правен елемент /договор за продажба между страните/.
По делото не се установява, като тежестта е върху ищеца, да е изпълнен състава
на твърдяната от ищеца сделка, така че тя да е породила вещно-правни последици. Не
се установява да е издадена заповед на председателя на ИК на ОбНС по реда на чл.120
от НДИ/отм/, с която да се определи за купувач на процесното жилище наследодателя
на ищеца и въз основа на която да е сключен договор за продажба между главните
страни. Пред настоящата инстанция не се и твърди такива заповед и договор да са
издадени и подписани. Липсата на издадена заповед по чл.120 от НДИ/отм/ и на
договор за покупко-продажба означава незавършен фактически състав на сделката
покупко-продажба на държавен имот. Незавършения състав на сделката еднозначно
навежда на извод,че такава сделка не е сключена и съответно нейните последици не са
настъпили.
Неоснователно е позоваването на ищеца на факта на заплатената цена от името на
5
наследодателя му за закупуването на имота. Заплащането на цената е само един от
фактите в състава на правопораждащата сделка покупко-продажба на държавен/
ведомствен имот. Простото плащане на цената на имота/което като факт е безспорно
по делото/ не е достатъчно основание за прехвърляне на право на собственост от
държавата на физическо лице. Подобно и на покупко-продажбата уредена в ЗЗД
собствеността се прехвърля не със заплащането на цената , а със сключването на
договор между председателя на ИК на ОбНС и купувача , определен със заповедта по
чл.120 от НДИ/отм/ . Липсата на заповед по чл.120 от НДИ/отм/ и на договор по
чл.121 от НДИ/отм/ , независимо от платената цена по сделката, означава ,че
собствеността не е прехвърлена на заплатилия цената. Същият придобива право да
търси сключването на договор, по реда определен в закона , или да търси връщане на
платената цена, но не придобива право на собственост върху държавния /ведомствен
апартамент посредством покупко-продажба.
Собствеността върху процесния имот не е прехвърлена и впоследствие по реда на
пар.12 и пар.13 от ПЗР на ЗДС/отм/ и пар. 66 от ПЗР на ЗДС/ДВ бр. 87/2010г/, в които
преходни разпоредби са уредени процедури по завършване на започнати производства
по закупуване на държавни жилища. Договор за прехвърляне на собствеността не е
сключен, от което следва извода, че правото на собственост не е преминало от
държавата на купувача- наследодателя на ищеца, а както беше посочено плащането на
цената няма вещно-транслативен ефект.
В тази връзка и на следващо място съдът следва да посочи, че по делото няма
правно значение защо заповед не е издадена и защо не е подписан договор между
страните. Не може да се приеме извод,че това се дължи на неправомерно поведение на
ответника, от което той черпи права, според твърденията на ищеца. Както беше
посочено процедурата по закупуване на държавен имот представлява сложен
фактически състав, изискващ активност и на двете страни, не само на продавача.
Държавата не е длъжна, а има право да продава държавни имоти и то при определени
условия. При недобросъвестност преди или при сключването на сделмката държавата
носи отговорност като всеки гражданскоправен субект. Законодателят също е
предвидил двукратно възможност за приключване на започналите производства по
закупуване на държавен имот при определени условия и срокове по реда на НДИ/отм/
или по действащия ред за закупуване на държавни имоти. Също така, както беше
посочено при липса на заповед по чл.120 от НДИ/отм/ и договор по чл.121 от НДИ/отм/
ответникът дължи връщане на получената цена на имота, поради което не може да се
приеме,че същият черпи права от своето поведение. Купувачът също има задължение
за активност да иска приключване на процедурата по продажба на имота или за
връщане на платената цена по несключена сделка, съобразно интереса си. Ето защо не
може да се направи извод, че ответникът е имал недобросъвестно, противоправно
поведение и съответно ,че черпи права от това. Същият би имал и задължения при
6
активност на ищеца.
По изложените съображения и като съобрази , че твърдяната от ищеца като
правопораждаща сделка по покупко-продажба на недвижим държавен имот е с
незавършен фактически състав съдът приема, че предявеният иск за защита на право на
собственост придобито на деривативно основание /договор за покупко-продажба/
следва да отхвърли като неоснователен.
По отношение иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за защита на право на собственост
върху процесния имот , придобито по давност
При изследване на твърдението за придобиване на държавния имот по давност
съдът следва да съобрази , че съгласно чл. 86 от ЗС/ДВ бр.31/1990г/ е забранено в
периода от 1990г до 1996 г – вещ, държавна или общинска собственост да се придобива
по давност. Имотите – частна държавна или частна общинска собственост могат да се
придобиват по давност, считано от 01.06.1996г. Съгласно пар.1 ЗС, в сила от
01.06.2006г давността за придобиване на право на собственост върху имоти частна
държавна и общинска собственост е спряна , като нормата е действаща до 07.03.2022г
, когато влиза в сила решение № 3 от 24 февруари 2022г по к.д. № 16 от 2021г на
Конституционния съд на РБ, обнародвано с ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г, с което е
обявена противоконституционността на разпоредбата на пар 1 от ЗР на ЗД на
ЗС. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на РБ последиците от
преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане в сила на
решението на КС и имат действие занапред. При това положение следва да се провери
дали за периода от 01.06.1996г до предявяването на иска на 25.09.2020г , когато
течащата давност спира е изтекла в полза на ищеца 10-годишна придобивна давност,
при съобразяване на действието на мораториума в периода от 01.06.2006 г до
07.03.2022 г. вкл.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал.
2 ако владението е добросъвестно – в продължение на 5 години. Според чл. 68 ЗС
владението се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта и субективен – намерение да се държи вещта като своя.
По делото няма спор между страните , че считано от 1991г ищецът и
наследодателят му са упражнявали фактическа власт върху процесния имот.
Фактическата власт върху имота Д. и К. З.и придобиват първоначално на
основание сключен договор за наем на същия имот. Съгласно чл. 69 ЗС се предполага,
че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В
случая се установява, че при придобиването на фактическата власт върху имота
ищецът и неговия праводател са придобили държането, но са държали за друг на
основание договора за наем. В този случай, при наличие на облигационно основание,
7
въз основа на което държат, следва да се приеме,че презумпцията на чл.69 от ЗС не
ползва ответника и неговия праводател. Същите държат процесния имот за своя
наемодател. Така установеното държане е възможно да се превърне във владение, но
само ако се докаже, че ищецът е променил субективното си намерение и
е манифестирал по явен и несъмнен начин пред ответника своето намерение да счита
имота за изцяло своя собственост. По делото липсват доказателства за демонстриране
пред собственика на намерението на ищеца или неговия праводател да своят имота.
Действително Д. и К. З.и ползват имота, но това ползване се дължи на допускането им
до имота като наематели. Евентуалното неплащане на наемна цена не означава
обръщане на държането във владение, а е неизпълнение на договорно задължение.
Ремонтирането на имота е нормално действие на ползвателите, които осигуряват
собственото си нормално съществуване в имота, а не представлява демонстрация на
владелческо отношение. Нищо от доказаните действия на ищеца и неговия праводател
не представляват демострация пред собственика на фактическо собственическо
отношение към имота. Нещо повече, по делото са налице доказателства за признаване
на собствеността на държавата върху имота, видно от от молба от 15.03.2000г, с която
Д. З. отправя искане за закупуване на имота, с което ясно показва , че признава , че
имотът не е негов, а е на държавата, от която той иска да придобие собствеността. С
подобен характер е и молбата- заявление от 09.05.2017г на ищеца З. до министъра на
външните работи, с която същият иска завършване на процедурата по закупуване на
процесния имот от държавата. Посочените молби доказват, че ищецът и неговият
наследодател нямат собственическо отношение към процесния имот, т.е. същите не го
своят , не го държат като свой. Дори и да беше установено обратното- т.е. своене на
имота направеното признание на собствеността на държавата в цитираните молби би
било основание за прекъсване на течаща придобивна давност и започване на нов 10-
годишен период на давностно владение, на осн. чл.84 от ЗС вр. чл.116 и чл.117 от ЗЗД,
което е основание да се приеме, че 10-годишен срок на давностно владение на ищеца и
неговия праводател върху имота не се установява.
С оглед изложеното съдебният състав приема извод, че по делото не се установява
ищецът и неговия праводател да са владяли имота, като са демонстрирали пред
собственика своето своене на апартамента, а обективно не се установява и изтичане на
10-годишен срок на владение върху имота. Предявеният иск за защита на право на
собственост, придобито на основание давностно владение следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
Предвид изложеното предявеният иск за защита на правото на собственост върху
процесния апартамент №4 следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
8
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски за настоящата инстанция има само
въззиваемата страна.Въззиваемият претендира разноски за юрк. възнаграждение.
Размерът на възнаграждението за защита от един юрисконсулт съдът определя на
100.00лв, на осн. чл.78,ал.8 от ГПК, която сума възлага за плащане върху ищецът.
Съгласно чл.78,ал.10 от ГПК на третото лице-помагач разноски не се присъждат.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260319 от 22.01.2022г, постановено по гр.д. №
10167/2020г по описа на Софийски градски съд, ГО, І-20състав, изцяло.
ОСЪЖДА К. Д. З. с ЕГН ********** да заплати на Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството сумата от 100лв-
юрк.възнаграждение , на осн. чл.81 вр. чл. 78, ал.8 и ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на на трето лице-помагач на ответната
Държава- Министрество на външните работи
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9