№ 301
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330204275 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21 - 1030 - 004524 от
21.05.2021г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на К. Н. М., ЕГН:**********, на осн. чл.175А, ал.1, пр.3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на
чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление, като
незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Излага съображения за това.
В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се
представлява от процесуален представител – адв. М.К., който поддържа
жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител. В депозираната по делото молба - становище, се
излагат съображения за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление, като се иска потвърждаването му. Не се претендират
разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
1
възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност и след като се запозна с доводите на страните
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.04.2021г. следобед *** Г. В. М. и Д.П.К. осъществявали контрол
по спазване на ЗДвП, като били ситуирани в гр. Пловдив на бул. „България“,
малко след кръстовището с ул. „Васил Левски“ в посока гр. Пазарджик, в
близост до бар „Емементо“. Около 15.20 часа покрай тях минал мотоциклет
„Сузуки ГСХ Р 1000“, с рег. №***, управляван от жалбоподателя К.М..
Непосредствено след като ги подминал мотоциклетистът изправил мотора на
задна гума и го управлявал така до кръстовището с ул. „Победа“. Преминал
през кръстовището на две гуми и непосредствено след това отново изправил
мотора на задна гума, като продължил да го управлява така до бул. „Васил
Априлов“. Междувременно полицейските служители настигнали и спрели за
проверка жалбоподателя. Последният обаче попречил на органите на властта
да изпълнят задълженията си по чл.70, ал.1, т.1 ог ЗДвП. Избутал мотора
назад, дал газ и потеглил напред, като бутнал на земята *** Д.К.. Малко след
това мотоциклетът се забил в находящ се стълб. Двамата полицейски
служители установили самоличността на мотоциклетиста и му извършили
проверка за алкохол и наркотици.
За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, бл.№862378 от 23.04.2021г., в който
актосъставителят квалифицирал извършеното като административно
нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП - използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя К. Н. М., който го подписал без възражения.
На същата дата му бил връчен и препис от АУАН срещу разписка.
Жалбоподателят бил уведомен и за правото на възражение в тридневен срок
от съставяне на акта, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Възражение срещу съставения АУАН не било подадено.
2
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган квалифицирал
извършеното като нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175А, ал.1,
пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ наложил на жалбоподателя
административни наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Досъдебно производство №232/2021г. по описа на 03 РУ на МВР гр.
Пловдив, пр.пр. №4704/2021г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив,
било образувано на 23.04.2021г. на осн. чл.356, ал.3 от НПК като бързо
производство, срещу К. Н. М., ЕГН:********** за престъпление по чл.325,
ал.3, вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
На 24.04.2021г. К.М. бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
С протоколно определение за одобряване на споразумение №482 от
21.01.2022г., постановено по НОХД №232/2022г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХVІ н.с., в сила от същата дата, обвиняемият К.М. бил признат за
виновен за извършени на 23.04.2021г. три престъпления – по чл.325, ал.3, вр.
ал.1 от НК /хулиганство, извършено при управление на МПС/, по чл.270, ал.1
от НК и по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласни
доказателства – показания на свид. Г.М., които съдът намира за логични,
вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по
делото писмени доказателства. Свид. М. /актосъставител/ установява
фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като деецът
не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна
отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени
едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни
обекти на защита. В този смисъл е Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г.
на ВКС по т.д. №3/2015г. В случаите, когато с едно деяние се нарушава
едновременно наказателна и административнонаказателна норма с един и
същи обект на защита по – тежката наказателна отговорност поглъща
3
административнонаказателната. Със санкционирането на извършеното
престъпление държавата охранява най-значимите обществени отношения, а
наказателноправната репресия най-интензивно въздейства върху дееца.
Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното
и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за
административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете
едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се
ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение
изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл.4, § 1
от Протокол №7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Настоящият случай е именно такъв. Действията на К.М. по изправянето
на мотоциклета на задна гума и управлението му по този начин известно
време, респективно използването на пътя, отворен за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на
хора и товари, несъмнено са част от действията, осъществяващи
престъплението по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК /хулиганство, извършено при
управление на МПС/.
Тъй като К.М. е наказан за извършено престъпление по чл.325, ал.3, вр.
ал.1 от НК, наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
счита за основателно направеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане в полза на страната на
сторени от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена
сума в размер на 500 лева за адвокатски хонорар. Независимо, че е
направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата
страна, съдът като съобрази действителната фактическа и правна сложност на
делото, вида и размера на наложените наказания /глоба в размер на 3000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца/, немалкия обем
на извършените процесуални действия и провеждане на съдебното
производство в няколко съдебни заседания, намира, че следва да се уважи в
пълен обем уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като
същото е близко до минимално предвиденото съобразно Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това и следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на
4
жалбоподателя сумата в размер на 500 лв. за направените от него по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №21 - 1030 - 004524 от
21.05.2021г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на К. Н. М., ЕГН:**********, на осн. чл.175А, ал.1, пр.3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на
чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. М.,
ЕГН:********** сумата от 500 /петстотин/ лева, направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5