Решение по дело №1352/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ДП “Управление и стопанисване на язовири” град София /ДПУСЯ/, с ЕИК ******чрез старши юрисконсулт Веселин В.срещу Решение № 629/26.04.2023 година, постановено по НАХД № 811/2023година по описа на Районен съд-Варна, ІІІ – състав, с което е ПОТВЪРДЕНО НП № ПБЗН-ВНО-2-7/11.01.2023г. издадено от инж. Т.И.Т на длъжност Директор Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Варна, с което на ДП „ Управление и стопанисване на язовири“, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Ц.М.Б, на осн.чл.53 от ЗАНН и чл. 94, ал.5 от Закона за защита при бедствия, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/лева, за извършено нарушение по чл.94, ал.5 вр.чл. 89 от Закона за защита при бедствия.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон. Излага твърдения свързани главно с невъзможността да изпълни даденото предписание, поради липса на утвърдена методика за това. Молбата към съда е за отмяна на въззивното решение, както и на потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. В хода на въззивното производство е установено, че през 2021 г. служители на ГД“ПБЗН“ извършили проверка на язовир находящ се в с. Господиново, община Бяла, обл. Варна, стопанисван от ДП“УСЯ“. Проверката завършила със съставянето на Констативен акт № КА-ПБЗН-ВНО-13-10/09.12.2021 г., в който било посочено, че изготвеният Авариен план, по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита при бедствия не е с пълна форма и съдържание посочено в Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (ПМС № 12/28.02.2020г.)(Наредба). Със същия констативен акт на ДП“УСЯ“ били дадени задължителни предписания в т.1 „…Да се изготвят карти на уязвимите от заливане зони от първа висока степен на потенциална опасност.“, със срок за изпълнение на предписанието – 31.05.2023 г. Констативния акт бил връчен на предприятието на 14.12.2021 г.

На 03.08.2022 г. била извършена проверка, дали предписанието е изпълнено. Служители на ГД“ПБЗН“ констатирали че ДП“УСЯ“, не е изпълнил в предписания срок до 31.05.2022 г. предписанието, дадено с Констативен акт № КА-ПБЗН-ВНО-13-10/09.12.2021 г. Прието е също така, че ДП“УСЯ“, експлоатиращ язовир „Господиново", е нарушил на 01.06.2022г. чл. 89, ал. 2 от Закона за защита при бедствия, като не е изпълнил предписанията в указания срок.

Бил съставен АУАН, а в последствие и НП, с което била наложена имуществена санкция на основание чл.94, ал.5 от ЗЗБ

За да потвърди атакуваното пред него НП, въззивния съд е приел, че нарушението е извършено и доказано, като не са допуснати твърдените във възивната жалба нарушения на материалния закон.

По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

Въззивния съд е изложил подробни съображения относно липсата на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря. Липсват доказателства и за твърдените в касационната жалба нарушение на материалния закон.

В настоящото производство, предмет на разглеждане е решението на въззивния съд и по-конкретно неговата законосъобразност. А настоящият състав намира последното за законосъобразно.

И пред въззивната инстанция и пред настоящият съд, жалбоподателя поддържа тезата, че не е в състояние да изпълни дадените му предписания за съставяне на карта на уязвимите от заливане зони, защото няма установени нормативни изисквания за това.

Тези възражения са ирелевантни към настоящият спор. Те биха били относими при евентуално оспорване на самите предписания, които имат характера на „принудителна административна мярка“, която поделжи на самостоятелно обжалване, по съдебен ред. След като ДП“УСЯ“ не е осъществило правото си на защита срещу горното задължително предписание, то е влязло в законна сила и неизпълнението му правилно е санкционирано от наказващия орган.

При положение, че наложената санкция е в предвидения от закона минимален размер, въпросът за прекомерност на наложеното наказание не следва да се разглежда.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати на ответника 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 629/26.04.2023 година, постановено по НАХД № 811/2023година по описа на Районен съд-Варна, ІІІ – състав.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е ЕИК: ******със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Княз Александър I“ № 12, представлявано от изпълнителния директор Ц.М.Б да заплати на РД“ПБЗН“ - гр. Варна, сумата от 100. 00 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: