№ 16628
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110109378 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ПНБ **************с“
С.А. /заместен на основание чл. 227 ГПК от „**************“ АД, срещу Е. В. В.
искове – за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за които по ч.гр.д. № 67700/2016 г. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, а
именно: в размер на 2 980,10 лв. – неизплатена главница по договор за потребителски
кредит от 23.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /25.11.2016 г./ до окончателното
плащане; 1 296,80 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.10.2015 г. – 20.09.2017 г.
и 296,71 лв. – законна лихва върху неизплатената главницата по кредита за периода
20.11.2015 г. – 11.11.2016 г. Твърди се сключен на 23.09.2013 г. между „БНП
**************с“, в качеството на кредитор, и Е. В. В., в качеството на
кредитополучател, сключен договор за потребителски кредит № PLUS-10359031, по
силата на който банката предоставила кредит на ответника в размер на 4 000 лв. и
закупуването на застраховка в размер на 768,00 лв. Кредитополучателят се задължил
да върне сумата по кредита до 20.09.2017 г., заедно с дължимите по договора лихви на
48 равни вноски, всяка в размер на 190,35 лв., при годишен процент на разходите /ГПР/
- 55,88 % и лихвен процент 42,44 %. В т. 5 от договора било уговорено, че при
просрочие на дължимите месечни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита кредитополучателят дължи лихва за забава върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава. На 24.09.2013 г. банката предоставила на
кредитополучателя уговорената сума. Ответникът преустановил плащанията на
вноските на 20.10.2015 г., като към този момент били платени 24 месечни вноски по
кредита. Според чл. 5 от договора при просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната вноска, както и при неизпълнение на
1
което и да е друго задължение по договора, вземането става изцяло предсрочно
изискуемо без да е необходимо изрично уведомяване на длъжника. На 12.05.2016 г.
била изпратена покана до ответника за настъпилата предсрочна изискуемос на
посочения в договор адрес за кореспонденция. Претендира разноски.
От страна на ответника искът се оспорва с възражение, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и в договора ГПР е посочен единствено
като процент, без да се конкретизира какви компоненти са включени в него и как е
изчислен, както и на чл. 11, ал. 1, т. 12, тъй като в договора липсва информация за
правото на потребителя във всеки момент да поиска и да получи безвъзмездно
извлечение от сметката под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания. Счита, че поради недействителност на потребителския
кредит, следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или
други разходи по кредита. Твърди, че банката не е предоставила на ответника пълния
размер на сумата по кредита. Поддържа, че клаузите на договора, регламентиращи
ГПР, ГЛП и допълнителни такси са неравноправни на основание чл. 143, т. 9 и т. 18
ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, тъй като налагат приемането на условия, с които потребителят не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора и да прецени
икономическите последици от него, като не са и индивидуално уговорени. Твърди, че
клаузата, регламентираща ГЛП в размер на 42,44 % противоречи на добрите нрави и е
нищожна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за обезпечени
вземания, съответно двукратния размер за необезпечени вземания. Поддържа, че
клаузата за ГПР в размер на 55,88 % също противоречи на добрите нрави, тъй като
надвишава пет пъти размера на законната лихва по аргумент от чл. 19, ал. 4 ЗПК,
която разпоредба макар и да не е била в сила към датата на сключване на договора,
представлява ориентир на пределния размер на разходите по кредита, които
законодателя приема за справедлив. Поради особената същественост на клаузите за
ГЛП и ГПР за договора за потребителски кредит, тяхната неравноправност води до
нищожност на целия договор. Допълнително ответникът посочва, че предсрочната
изискуемост на кредита не е доведена до знанието му, поради което оспорва
претенцията на ищеца за мораторна лихва върху главницата за периода 20.11.2015 г. –
11.11.2016 г. Прави възражение, че вземанията са погасени по давност. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Видно от неоспорения документ на договор № Plus-10359031, на 23.09.2013 г.
страните са сключили договор за кредит за покупка на стоки, по силата на който
ищецът е предоставил в заем на ответника парична сума в размер на 4 000 лева, при
ГПР – 55,88 %, ГПЛ – 42,44 %, като заемът следвало да бъде погасен на 48
погасителни вноски, всяка в размер на 190,35 лв., като падежът на последната
погасителна вноска бил на 20.09.2017 г.
Видно от представеното на л.15 преводно нареждане, в изпълнение на сключения
между страните договор на 24.09.2013 г. **********“ превела на ответника Е. В.
сумата от 3 808 лв.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза по договора за
2
потребителски кредит ответникът Е. В. е усвоил сумата от 3 808 лв. Плащанията, които
ответникът извършил в изпълнение на договора не били съгласно погасителния план,
като били налице просрочени такива. Общата сума, която ответникът е изплатил на
ищеца по договора е в размер на 4 695,90 лв. Размерът на непогасеното задължение за
главница по договора е 2 980,10 лв., начислената възнаградителна лихва е в размер на
1 296,80 лв., начислената наказателна лихва към 25.11.2016 г. е в размер на 89,73 лв.,
към 22.02.2022 г. – 1 675,31 лв., а към 04.09.2023 г. – 2 176,41 лв.
Доколкото процесният договор за банков кредит е сключен с потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност), то същият има характер на договор за
потребителски кредит. Предвид датата на сключването му (23.09.2013 г.) приложение
по отношение на него намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
При проверка на съответствието на договора за потребителски кредит с
императивните изисквания на закона съдът намира следното:
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
В случая, в разпоредбата на т. 3 от договора е посочено, че лихвеният процент по
кредита е фиксиран за срока на договора и е в размер на 42,44 %. Предвид това, и
обстоятелството, че процесният договор за потребителски кредит е сключен за срок от
4 години, съдът намира, че уговореният лихвен процент от 42,44 % за целия срок на
договора не противоречи на добрите нрави.
В договора (л.6) е посочено, че ГПР е в размер на 55,88 %, сумата, която се
предоставя в заем на потребителя е 4 000 лв., а общата стойност, която той следва да
заплати по кредита е в размер на 9 136,80 лв. Същевременно, от съдържанието на
договора се установява, че ГПР е посочен единствено като процент, без да се
конкретизира какви компоненти са включени в него и каква е формулата за
изчислението му.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаградения от всякакъв вид, в това число тези,
дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал. 2 годишният процент на
разходите се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
От анализа на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, приложение № 1 към ПЗР
на ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се налага извод, че годишният процент на разходите е
част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
3
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочено от какви компоненти е формиран конкретния ГПР и
каква е формулата, по която същият е изчислен, за потребителя е налице невъзможност
да провери дали посочения в договора ГПР съответства на действителния такъв, като
това води до неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Същевременно, разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (в сила от 23.07.2014 г. и
поначало неприложима за процесния договор за кредит на основание § 13 от ПЗР
ЗИДЗПК ДВ, бр. 35 от 2014 г.) предвижда, че годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет, а
разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК постановява, че клаузи в договор, надвишаващи
определените в ал. 4 размери се смятат за нищожни. Действително посочените
разпоредби не са били в сила към датата на сключването на процесния договор, но
приемането им е законодателен израз на принципа за недопускане на необосновано
утежняване на финансовото положение на потребителя като икономически по-слабата
страна в отношенията му с кредитора. За да възприеме критериите по чл. 19, ал. 4 и ал.
5 ЗПК законодателят е отчел, че размерът на възнаградителната лихва за предоставяне
на парични средства на потребителя не винаги е меродавен, тъй като към него могат да
се насложат допълнителни разходи-такси, комисионни и други разноски, които
увеличават кредитната тежест за потребителя. Именно за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил максимален размер на ГПР, до който може да
се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общо оскъпяване на
кредита.
Предвид изложеното, и при извършване на съвкупна преценка на
обстоятелствата, че в договора не е посочено от какви компоненти и по каква формула
се формира ГПР, както и че размерът на същия надвишава пет пъти размера на
законната лихва за просрочени задължения в лева, определен с постановление на
Министерския съвет на Република България, в сила от 01.07.2012 г. (основен лихвен
процент, определен от БНБ 0 % плюс надбавка от 10 пункта, т.е размерът на законната
лихва е 10 %) съдът намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви или други разходи.
Предвид обстоятелството, че чистата стойност на договора за кредит е 4 000 лева,
а съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответникът е извършил
плащания в размер на 4 695,90 лв., чистата стойност на кредита е заплатена от него и
предявените искове подлъжат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника 650 лв. разноски за исковото производство, както и 275 лв. – за
заповедното производство.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**************“ АД против Е. В. В. с ЕГН:
********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД: в размер на 2 980,10 лева –главница по договор за потребителски
кредит от 23.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /25.11.2016 г./ до окончателното
плащане; 1 296,80 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2015 г. – 20.09.2017
г. и 296,71 лева – законна лихва върху неизплатената главницата по кредита за забава в
периода 20.11.2015 г. – 11.11.2016 г. – за които задължения по ч.гр.д. № 67770/2016
г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „**************“ АД с ЕИК: ********* да заплати на Е. В. В. с
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 650 лв. – съдебни разноски за
исковото производство, както и 275 лв. – съдебни разноски за заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5