О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...04.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
частно търговско дело № 34 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпило възражение по чл. 423 от ГПК с вх. № 29989/17.10.2018 г. от Н.П.П. от
гр. Варна, действащ чрез адв. В.Ж., срещу заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 6261/29.06.2011
г., издадена по ч.гр.д. № 9782/2011 г. по описа на
ВРС, ХVIII-ти състав. Във
възражението си длъжникът излага наличието на основанията на чл. 423, ал.
1, т. 1 от
ГПК, като твърди, че е узнал за съществуването на заповедта на
10.10.2018 г. Счита, че заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно, тъй като вместо да извърши две
посещения с разстояние най-малко от една седмица, призовкарят директно е
приложил разпоредбата на чл. 47 ГПК, при което не били спазени правилата по
връчване на съдебните книжа.
Настоящият състав на ВОС,
като прецени наведените доводите във възражението, досежно допустимостта на
производството, намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от
узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в някоя от хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК. Визираният в нормата
срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната
недопустимост на производството по чл. 423 от ГПК.
В настоящия случай
длъжникът твърди, че заповедта не му е връчена надлежно от заповедния съд, т.е. позовава се на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят твърди, че е узнал за
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 9782/2011 г. по описа на
ВРС, ХVIII-ти състав, едва на 10.10.2018 г.
Видно от
приложеното по делото уведомление от ЧСИ Н.Георгиев, рег. № 716, район на
действие ВОС, по изп.дело № 20127160401087 с изх. № 12566/26.07.2018 г. и писмо
с изх. № 18-0021/06.08.2018 г. от „Интерком Ресурс” ЕООД – гр. Варна, се
установява, че на молителят Н.П.П. /служител в „Интерком Ресурс” ЕООД/ е
връчено лично на дата 02.08.2018 г. съобщението за образуваното изпълнително дело,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.12.2011 г., по силата
на подлежаща на изпълнение заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9782/2011 г. по описа на
ВРС, ХVIII-ти състав. Така установеният факт налага извода, че длъжникът е узнал за
образуваното срещу него изпълнително производство и основанието,
въз основа на което то е образувано, а именно заповедта за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9782/2011 г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав, именно на
датата 02.08.2018 г. Възражението по чл. 423 от ГПК е подадено на 17.10.2018 г., т.е. явява се
депозирано по-късно
от узнаването за заповедта, т.е. същото не е подадено в законоустановения
едномесечния срок от узнаването по чл. 423, ал. 1 от ГПК, а много след изтичането
на този срок. Предвид горното същото се явява недопустимо и следва да бъде
оставено без разглеждане.
Мотивиран от изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх. № 29989 от 17.10.2018 г., подадено от Н.П.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, действащ чрез адв. В.Ж., срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 6261/29.06.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 9782/2011 г. по
описа на ВРС, ХVIII-ти състав, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.
№ 34/2019 г. по описа на ВОС, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд –Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: