Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Божидар Стаевски
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 4660 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.09.2020
г. по гр.д. № 70771/14 г., СРС, ІI ГО, 52
с-в е признал за установено по предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, искове по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.
415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал.
1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че В.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С."
ЕАД сумата 1848,96 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м.06.2011г. до м.04.2013г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК - 14.05.2014г., до окончателното изплащане
и сумата 241.72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 31.07.2011г. до 10.04.2014г., като е отхвърлил предявения иск по чл. 422,
ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ иск за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1914,74 лева и за
периода от м.06.2011г. до м.04.2013г., както и предявения иск чл. 422, във връзка
с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 321.72 лева и за периода от 31.07.2011г. до 10.04.2014г. Осъдил е В.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК,
сумата 866,27 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата
В.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, като единственият мотив
в жалбата е, че исковата молба на „Т.С.“ ЕАД е срещу Стефан Дянков за имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“********, а не за
притежавания от нея имот, находящ се в ж.к.“********с абонатен № 50760.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната
жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.415
от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове срещу В.М.Д., ЕГН ********** за признаване за установено, че същата дължи претендираните суми, за които
е издадена ЗИ, срещу която ответницата възразила.
Ищецът твърди, че ответницата
е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като не е изпълнила
задължението си да заплати стойността й. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 25432/2014г.
по описа на СРС, 52 състав, срещу която ответницата е възразила.
Ответницата В.М.Д., ЕГН **********
в срока по чл.
131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се
изразява становище, че искът е насочен срещу друго лице и за друг недвижим топлофициран имот.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
От
правна страна:
Преди
всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че решението е обжалвано
изцяло, но в отхвърлителната част липсва правен интерес от обжалването му.
Относно
твърдяното в отговора на исковата молба и във въззивна жалба, че искът е
заведен срещу друго лице и за друг топлофициран недвижим имот, следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че става въпрос за допусната в исковата молба
техническа грешка. Същевременно, в нея е посочено, че ответницата е именно В.Д.,
като е било извършено уточнение, досежно размера на иска в молба от 26.05.2017
г., подадена от „Т.С.“ ЕАД. От
представените по делото писмени доказателства, от приложеното заповедно
производство по гр.д. № 25432/14 г., от
приетата ССЕ се установява, че става въпрос именно за ответницата В.М.Д., ЕГН **********,
като собственик на топлофициран имот, находящ се в гр.София, СО, район
„Надежда“, ж.к********ет.********видно от депозирания н.а. за покупко-продажба
на недвижим имот № 029, дело 023 от 20.03.2003 г.
От събраните писмени доказателства може да се направи
извод, че ответницата се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153
от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.), всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между страните по
спора.
Както бе посочено
по-горе, съгласно депозирания по делото н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 029, дело 023 от 20.03.2003 г., процесният имот е придобит
от ответницата по силата на договор за покупко-продажба.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество
по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизяление в този
смисъл. В случая това е ответницата в
качеството й на собственик на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ
107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./
продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото
ответницата да се е възползвала от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорила изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се
установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети,
извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки,
приетата по делото ССЕ.
Правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
На основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 23.09.2020 г. по
гр.дело № 70771/14г. на СРС, ІI ГО, 52
състав=
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.