№ 517
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря П.М.Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216570 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ХР. В. Н., ЕГН **********, адрес гр. София, бул. „В.Л.“ №
***, ап. 7, срещу наказателно постановление № 21-4332-021304/20.10.2021 г., издадено от
Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. За същите на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20
/двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в
размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, предвид липсата на посочване на обстоятелствата
относно извършване на инкриминираните нарушения. Оспорва се възприетата от
актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка и се твърди, че жалбоподателят
не е реализирал твърдяното ПТП. Изложени са и съображения в насока маловажност на
случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Прави се искане НП да бъде отменено.
За проведеното на 07.02.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят Н.
се явява лично. В дадения ход по същество поддържа изложените в жалбата съображения.
Акцентира на обстоятелството, че щетата по увредения автомобил е констатирана от
контролните органи значително време след датата, за която му се вменява извършването на
нарушението. Предвид това счита, че последното не е доказано несъмнено.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
1
От фактическа страна се установи:
На 01.07.2021 г. жалбоподателят Х.Н. бил паркирал собствения си лек автомобил
„Р.М.С.“ с ДК № ***, бял на цвят в гр. София, успоредно на пътното платно на бул. „Ш.П.“,
пред № 16А. Паркиран пред него бил лек автомобил „Б.“ с ДК № ***, собственост на „Л.“
ООД, с управител свид. А.П..
Около 17:31 ч. на същата дата, при излизане от реда на паркираните автомобили,
управляваният от Н. автомобил осъществил съприкосновение със задната лява част на
находящия се пред него лек автомобил „Б.“ с ДК № ***, в следствие на което задната му
лява броня била ожулена. Въпреки реализираното ПТП, жалбоподателят продължил
движението си, без да спре, за да установи евентуалното наличие на щети и да уведоми
компетентните органи.
Предвид обстоятелството, че лек автомобил „Б.“ с ДК № *** бил снабден с камери за
видеонаблюдение, след установяване на щетите в резултат от ПТП, свид. П. прегледала
записа от камерите. На същия били видни марката, моделът, цветът и регистрационният
номер на автомобила, реализирал ПТП, а именно „Р.М.С.“ с ДК № ***, бял на цвят, както и
датата и часът на настъпване на ПТП.
На 06.07.2021 г. свид. П. депозирала в ОПП СДВР сигнал вх. № УРИ433200-
72554/06.07.2021 г. относно настъпилото ПТП, в който описала подробно възприетите
обстоятелства и към който приложила компакт-диск със запис от инцидента.
По повод подадения сигнал на 19.07.2021 г. на място бил изпратен екип на ОПП СДВР
и свид. В. Д., младши автоконтрольор при ОПП СДВР, снел писмено сведение от свид. П., и
съобразно декларираното от нея съставил скица на ПТП и протокол за ПТП №
1779606/19.07.2021 г.
След извършване на справка относно собствеността върху лек автомобил „Р.М.С.“ с
ДК № ***, свид. А.С., младши автоконтрольор при ОПП СДВР, призовал жалбоподателя Н.
в ОПП СДВР. Н. се явил на 08.10.2021 г. и депозирал писмено обяснение, съгласно което
декларирал, че на 01.07.2021 г. той е управлявал автомобила и е възможно да се е намирал в
района на бул. „Ш.П.“, като не е разбрал да е осъществил ПТП с друг автомобил.
Съобразявайки материалите по преписката с декларираното от Н., че на 01.07.2021 г.
той е управлявал лек автомобил „Р.М.С.“ с ДК № ***, свид. С. му съставил АУАН бл. №
043601/08.07.2021 г. Като нарушени разпоредби посочил чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ ЗДвП, и описал времето, мястото и обстоятелствата относно извършване на всяко от
вменените нарушения. Екземпляр от АУАН бил надлежно връчен на Н., който го подписал
без възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушенията и давайки им правна квалификация съобразно
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, Началник Сектор към
СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което
наложил на Н. административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 100
/сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за нарушението
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите А.С., В. Д. и А.П., писмени -
декларация от Х.Н.; сведение от А.П.; сигнал до ОПП СДВР; скица на ПТП; протокол за
ПТП; докладна записка до Началника на ОПП СДВР; справка-картон на водач; заповед №
8121з-515/14.05.2018 г.; заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г., и веществени - снимков
материал.
2
Показанията на свид. С., които съдът кредитира като обективни и логични, са
информативни относно съставянето на процесния АУАН. Компетентността му за това
следва от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. От същата заповед и от заповед № 8121К-
13318/28.10.2019 г. следва и компетентността на наказващия орган по издаване на НП.
Обстоятелството, че на 01.07.2021 г. лек автомобил „Р.М.С.“ с ДК № *** бил
управляван от жалбоподателя Н., се изяснява от даденото от него писмено сведение.
Времето, мястото и индивидуализиращите белези на участвалите в настъпилото ПТП
автомобили, се установяват посредством показанията на свид. П. и приобщените писмени
доказателства - писмено сведение, скица и протокол за ПТП. Въз основа последния, както и
от снимковия материал, се изясняват и причинените в резултат от ПТП на лек автомобил
„Б.“ с ДК № *** материални щети. По отношение показанията на свид. П., която е възприела
съдържанието на записа от видеокамерата, с която бил снабден лек автомобил „Б.“ с ДК №
***, съдът прецени, че не са налице основания да не бъдат кредитирани, предвид
обстоятелството, че е предприела действия по сигнализиране компетентните органи за
настъпилото ПТП своевременно след установяване на щетите по автомобила си. Предвид
това съдът прецени изложеното от нея като обективно, достоверно и вярно отразяващо
възприетите факти.
Изводът за това се подкрепя и от обстоятелството, че П. и жалбоподателят не се
познават, при което не са налице нито индикации за заинтересованост от страна на
свидетелката, нито биха могли да бъдат формирани евентуални хипотези за начина, по който
се е сдобила с данни относно индивидуализиращите белези на автомобила на Н., за да ги
съобщи на полицейските служители. С оглед на това, и предвид точното съобщаване на
марката, модела, цвета и регистрационния номер на автомобила, реализирал ПТП, на
пристигналите впоследствие на място полицейски служители, съдът прецени показанията на
свид. П. като обективни, достоверни и лишени от заинтересованост, поради което им се
довери, респективно не възприе възраженията на жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в изискуемата от закона писмена форма, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и от
компетентни органи.
Същевременно обаче настоящият съдебен състав констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон, обуславящи отмяната на НП.
Същите са, както следва:
На първо място, от доказателствата по делото се изясни, че Н. е напуснал
местопроизшествието след реализиране на ПТП, без да спре, за да провери какви са
последиците от произшествието, респективно без да влезе в каквато и да било комуникация
със свид. П. или с водача на увредения автомобил /което на практика е било и невъзможно,
предвид факта, че последният е бил паркиран и щетата е била установена едва на 03.07.2021
г. - по сведение на свид. П./. Същевременно в частта досежно нарушението, цифрово
квалифицирано съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, в АУАН и НП се сочи, че след
настъпване на ПТП водачът го напуснал, без да уведоми компетентните органи на МВР и да
изпълни указанията й, при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП. В този
смисъл се констатира противоречие между установените по делото факти и вменените на Н.
по този пункт на АУАН и НП, доколкото от доказателствата се установи категорично, че
комуникация между него и водача на лек автомобил „Б.“ с ДК № *** не е била провеждана,
доколкото последният е бил паркиран и водачът му не е бил на мястото на ПТП при
възникването му. Следователно несъгласия обективно не биха могли да бъдат налице. При
това се налага изводът, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по
съответния пункт на НП е ангажирана незаконосъобразно, доколкото не е извършил
3
нарушение с правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, с оглед липсата на
контакт, респективно несъгласие с водача на другия автомобил-участник в ПТП.
Извършеното нарушение, каквото безспорно се констатира, в случая е такова по чл. 123, ал.
1, т. 1 ЗДвП, доколкото Н., като участник в ПТП, е следвало, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре и да установи какви са последиците от произшествието.
Предвид това в частта относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в дадена от актосъставителя и наказващия орган
неправилна квалификация на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение.
Последното се явява основание за отмяна на санкционния акт в съответната част. В случая е
неприложимо правомощието на съда да измени наказателното постановление като приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение /по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП/, тъй
като в процесната хипотеза последното би довело до съществено изменение на
обстоятелствата относно извършването на нарушението, описани в АУАН и НП, предвид
липсата на посочване, че Н. не е спрял, за да установи какви са последиците от
произшествието.
Констатираното противоречие при описанието на нарушението в АУАН и издаденото
въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена и от анализа на доказателствения
материал, посредством който се установява действителното фактическо положение,
респективно действително дължимото от Н. поведение, предвид обвинителната функция на
АУАН и НП, доколкото би рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона
право на защита на жалбоподателя да узнае фактическите параметри на претендираната
спрямо него юридическа отговорност.
Що се отнася до нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, приетата за нарушена от
актосъставителя и наказващия орган разпоредба съдържа правно предписание, съгласно
което водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Същевременно по делото липсват каквито и да било доказателства, които да
сочат именно за загуба на контрол върху управляваното от жалбоподателя МПС като
причина за настъпване на ПТП, доколкото разпитаните по делото свидетели не излагат
подобни обстоятелства в показанията си. Липсата на доказателства относно причините за
ПТП, които да сочат извършено от страна на Н. нарушение именно на чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
водят до нарушение на материалния закон и отмяна на НП и по този му пункт.
С оглед изложеното съдът прецени, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и по двата пункта, което като последица налага цялостната му отмяна.
Предвид това депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-021304/20.10.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу ХР. В. Н. за
извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП, за които са му наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на
20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в
размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5