Р Е Ш Е Н И Е № 260044
гр.
Пловдив, 05.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.12.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 63 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД срещу М.Н.А. за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 461.25 лева, представляваща стойността на
доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за
периода 12.10.2016 г. до 11.09.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***,
както и сумата в размер на 48.62 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода 31.12.2016 г. до 31.08.2019
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
– 03.10.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
15960/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.
В исковата молба се
излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния период е извършван
при условията на неизправно измервателно устройство, поради което и потребеното
количество вода е било начислявано по тарифа
по 5 куб.м за двама обитатели. Иска уважаване на исковете и присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по ф. № 31552660 от 12.10.2016 г. – за главница в размер на 3.61 лева, по ф. № 31864396/14.11.2016 г. за главница в размер на 18.12 лева, по ф. № 32153037/14.12.2016 г. за главница в размер на 18.12 лева и за лихва от 0.13 лева от дата 31.12.2016 г.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 15960/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.203 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество, наличие на предпоставките за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период /неизправност на измервателното устройство, респективно липса на водомер/, с цена, възлизаща на претендираната стойност.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.
Видно от Споразумение за разсрочено плащане от 22.12.2016 г. /л.19/ ответникът М. Н. А. е подписан като потребител на услугите на ищеца в имот, находящ се в ***, споразумението е подписано чрез пълномощник А.А. – с. на ответника.
Същото се установява и от Споразумение от 31.08.2018 г. /л.18/, в което отново е признато качеството потребител на ответника както и са признати задълженията за периода от 12.10.2016. до 13.08.2018 г.
Ответникът, чрез назначения си особен представител, не оспорва качеството потребител в процесния период.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредбата N 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството.
Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42,
ал.1, т.1 от Наредба N 4 е да снабдява потребителите с вода с
питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за
доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл.8 от Общите
условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.
В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006 г. и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери, като средство за измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което да бъде начислено и остойностено.
Това задължение на ВиК потребителите
е залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5 от Наредба N 4/2004, съгласно която потребителят поставя индивидуален
водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са също негово задължение.
Не се спори, че в имот
на ответника липсва измервателно устройство, а и не се установи от ответника,
че такова е налице. В тази връзка е без значение, че в карнетите е посочен
номер на водомер, доколкото фигурирането на номер на водомер не установява
наличието на такъв. Оспорва се единствено, че липсва предписания за
отстраняване на неизправностите на водомера.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че не му е издадено предписание за въвеждаме в изправност на водомера си, доколкото такъв липсва. Задължение на всеки потребител на ВиК услуга е да постави във водоснабденото си жилище индивидуален водомер, като няма законово изискване да се дава предписания за това от ВиК оператора, предписания се дават в случаите когато се констатира неизправен измервателен уред.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
При невъзможност да бъде приложена тази разпоредба, какъвто е настоящия случай, поради липса на водомер, съгласно чл. 39, ал.5 от Наредбата, аналогичен с чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия, по изключение, се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Съгласно чл.23, ал.7 /чл.25, ал.10/ от Общите условия, определението количества вода, по чл.23, ал.5 се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м за всеки обитател.
Не се оспорва, че имотът на ответника не е топлофициран, както и че в същия живеят повече от един човек – ответникът и с. А. А., която е негов представител при подписване на споразуменията и при получаване на поканите за доброволно изпълнение..
Видно от приложения по делото опис на фактурите, касаещи процесния период /л.10-17/, на ответника е начислявано количество изразходвана, отведена и пречистена вода на база на тези разпоредби - по 10 куб. м. на месец - при нетоплофицирано жилище за двама обитатели, като не е прилагана и нормата за завишаване с 1 куб.м. Същевременно, видно от същите писмени доказателства се установява, че за целия процесен период, количествата начислена вода са по 10 куб.м.. В този случай, въпреки, че ответникът е бил неизправен, не е поставил водомер в жилището си, същият е бил поставен в благоприятно положение, като не е санкциониран, съответно на неизпълнението си, съгласно предвиденото в закона и в Общите условия.
С оглед изложеното съдът намира, че за процесния период правилно е прилагана разпоредбата на чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия, като на ответника са начислявани служебно количества вода, поради липса на водомер, като са спазени изискванията на тези разпоредби за количеството вода, което се начислява в тези случаи.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на ответника, че не са водени редовно карнетите и не е отразявано реалното потребление вода, доколкото в случая не е било необходимо съставянето на такива, поради липса на измервателно устройство – водомер, чиито показатели да се отчитат, по арг. от чл.21, ал.4 /чл.23, ал.4/ от Общите условия и чл. 32, ал.4 от Наредбата № 4/2004 г., съгласно които отразяване в карнетите се извършва на отчетените данни от водомерите. При липса на водомер, няма как да бъде отчето реалното потребление на вода.
Предвид изложеното
съдът намира претенцията на ищцовото дружество за доказана по основание.
Ответникът не оспорва
размерът на претенциите на ищеца, единствено прави възражение за изтекла
погасителна давност, което е своевременно заявено и следва да бъде обсъдено.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.
В чл.31, ал.1 /чл.32, ал. 1 и ал.2/ от Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Видно от приложените по делото фактури за всяко едно от вземанията по тях е настъпила изискуемостта.
Най-рано претендираното вземане е с падеж 12.10.2016 г. /за отчетен период 09.09.2016 г. до 11.10.2016 г./ до датата на подаване на заявлението 03.10.2019 г. не е изтекла предвидената в закона 3 – годишна погасителна давност, за нито едно от вземанията, поради което и възражението на ответника е неоснователно.
Предвид изложеното искът се явява доказан изцяло по основание и размер и следва да се уважи.
Макар и без правно значение, но с оглед формирана на вътрешното убеждение на съда в основателността на претенцията на база събраните по делото писмени доказателства, следва да се посочи, че след приключване на последното съдебно заседание по делото, пред съда се явиха М.А. и А.А., които заявиха готовност да заплащат процесните вземания разсрочено чрез изготвяне на ново споразумение с ищеца, с което недвусмислено признават задълженията си.
Като законна последица от уважаване на иска се явява основателно и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 03.10.2019 г. до окончателното изплащане.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 31.12.2016 г. – с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. октомври 2016 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Ответникът не оспорва размера на начисленото от ищеца обезщетение за забава.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира същото за неоснователно по посочените по – горе съображения, предвид което акцесорният иск също е доказан по основание и размер и ще се уважи изцяло.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока..
Ищецът
доказа следните разноски – по заповедното производство – 25 лева д.т. и 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение. Общо разноски в размер на 75 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят изцяло.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски – 75 лева – д.т. и 100 лева – депозит за особен представител или общо 175 лева, които ще се присъдят изцяло, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът в производството се е представлявал от особен представител и не доказал направата на разноски.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н. сумата в размер на 461.25 лева, представляваща стойността на доставените на ответника
и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 12.10.2016 г. до
11.09.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на
48.62 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 31.12.2016 г. до 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.10.2019
г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15960/2019 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА М.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н. сумата
в общ размер на 75
лева –
разноски по ч.гр.д № 15960/2019
г. на ПРС и 175
лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ