РЕШЕНИЕ
№ 1454
гр. В., 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20203110111400 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Д.“ ЕАД с ЕИК****
срещу „А. П. И.“ гр.С., чрез Областно пътно управление - гр.В., ул. „Д. П.“ №*, с която е
предявен иск с правно основание чл.411 от КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 3095,78лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№44012131914215 в размер на 3080,78лева и ликвидационни разноски в размер на 15лева
по имуществена застраховка за вреди, за настъпило застрахователно събитие на 12.05.2019г.,
в резултат на което са нанесени щети на л.а. „С. Т.“, с рег.№ ***, преминал през паднал и
необезопасен бализ на пътя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 15.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
С определение № 11081/01.12.2010г. „А. Ч. М.“ АД, с ЕИК*** и седалище и адрес
на управление гр.Ш., ул. „А. К.“ №8 е конституирано в качеството му на трето лице -
помагач на страната на ответника - А. П. И.”, гр. С., на основание чл.219, ал.1 ГПК и е приет
на основание чл.219, ал. 3 ГПК за съвместно разглеждане в рамките на настоящото
производство предявения от „А. П. И.“ гр.С., бул. „М.“ №* срещу „А. Ч. М.“ АД, с ЕИК ***
и седалище и адрес на управление гр.Ш., ул. „А. К.“ №8 в условията на евентуалност
обратен иск с правно основание чл. 79, а.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца стойността на уважената ищцова претенция по първоначалния иск, включваща
сумата от 3095,78лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№44012131914215 - 3080,78лева и ликвидационни разноски в размер на 15лева по
имуществена застраховка за вреди, за настъпило застрахователно събитие на 12.05.2019г., в
резултат на което са нанесени щети на л.а „С. Т.“, с рег. № ****, преминал през паднал и
необезопасен бализ на пътя, ведно със законната лихва от датата на подаване на обратния
иск – 13.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2019г. около 23:40часа в Община Д. на
АМ“Хемус“ е реализирано ПТП с л.а. „С. Т.“, с рег. № ****, управляван от Д. А.. А.., който
1
преминал през паднал и необезопасен бализ на пътя при км 399+, като същият ударил л.а. В
резултат на произшествието по автомобила настъпили вреди изразяващи се в увредени
предна броня, решетка, аморт.пр.броня, кора под предна броня, радиатор воден, радиатор
климатик, подкалник пр.десен, дифузьор радиатор, охладители радиатор, греда под
радиатор, греда вертикална предна лява, кора под двигател. Повреденият автомобил бил
застрахован в ищцовото дружество по застраховка „Каско+“ с полица № 440118213142028.
По молба на Д.А. в ищцовото дружество била заведена щета №44012131914215, по която
след оглед на щетите бил съставен Опис на претенция от 14.05.2019г. След извършен
допълнителен оглед били посочени още детайли. За отремонтирането на процесния л.а. била
представена фактура от доверен сервиз „Т. К.“ ЕООД на стойност 3080,78лева. С
ликвидационен акт от 25.06.2019г. ищцовото дружество одобрило сумата, като с платежно
нареждане я превело на „Т. К.“ ЕООД. На основание чл.411 КЗ ищецът встъпил в правата на
застрахования след изплащане на застрахователното обезщетение. Тъй като пътят, на който
настъпило произшествието представлявал част от Републиканската пътна мрежа, то
ответника А. П. И.“ бил длъжен да ремонтира и поддържа пътя в съответствие с
изискванията на движението и осигуряването на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година. Ответникът не изпълнил горното си
задължение, както и задълженията си по чл.19, ал.2 и §1 т.14 от ДР ЗП, поради което и
носел отговорност за произлезлите следствие на произшествието вреди. Ищцовото
дружество поканило ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение с
регресна покана, получена от представител на ответника на 13.01.2020г., но плащане не
било извършено към датата на предявяване на иска. Ищеца моли за уважаване на
предявения иск, прави доказателствени искания и претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. П. И.“, с който
оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че към датата на произшествието не е било
налице действително застрахователно правоотношение, както и че процедурата по
изплащане на застрахователното обезщетение не е спазена. Оспорва, че необозначено и
несигнализирано препятствие – паднал бализ на пътя по посока гр. С. е причина за
настъпилото ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, отразен в Протокол за
ПТП№1736207/12.05.2019г., както и описаните в него щети. Твърди, че водачът на
увреденото МПС с поведението си е допринесъл в изключителна степен за настъпване на
ПТП и има изключителна вина за настъпване на вредоносния резултат, тъй като нарушил
разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, управлявайки л.а. с несъобразена с пътните условия и
знаци скорост. Посочва, че към датата на произшествието автомагистрала Хемус,
разположена на територията на област В. е поддържана от „А. Ч. М.“ АД, поради което
прави искане за привличането на дружеството като трето лице - помагач по делото и в
условията на евентуалност предявява обратен иск срещу същото. Ответника моли за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, прави доказателствени искания и
претендира сторените по делото разноски.
В предявения в условията на евентуалност и приет за съвместно разглеждане в
производството иск ищецът А. П. И. посочва, че на 15.05.2015г. между него и ответника по
обратния иск „А. Ч. М.“ АД бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка с
предмет: извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно
възстановителни работи при аварийни ситуации) на автомагистрали „Хемус“ и „Марица“ на
територията на ОПУ-В., ОПУ-Ш. и ОПУ-Хасково, стопанисвани от АПИ. Съгласно
договора изпълнителят бил длъжен да предприеме всички необходими действия за
осигуряване на безопасни условия за движение и да отговаря за поддържането на
републиканските пътища в добро експлотационно състояние. Съгласно задание №16/2019г.
изх.№53-00-2451/13.03.2019г. на ответника са възложени ремонтни дейности в участък
км389+717 до км400+100/ляво платно./ Съгласно т.4 от Заповед №РД-11-285/13.09.2019г. на
2
инж. Д. А. – Председател на Управителния съвет на АПИ, изпълнителят на СМР е задължен
да постави необходимата сигнализация, която следва да отговаря на изискванията на БДС
1517/2016г. Съгласно чл.1, ал.2 от договора изпълнителят бил длъжен да изпълнява
възложената работа при спазване изискванията на „Технически правила за поддържане и
ремонт на пътищата“ издадени от Национална А. П. И.“ – 2009г., „Техническа
спецификация“ на АПИ от 2014г., както и плана за зимно поддържане на републиканската
пътна мрежа, като въпреки договорните задължения ответникът не е обозначил участъка
като участък, в който се извършват ремонтни дейности. На основание чл.33 от договора при
причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или
некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и
технически изисквания изпълнителят носел пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди. Ищецът по обратния иск моли, в случай, че бъде осъден
по делото да възстанови на ищеца заплатеното застрахователно обезщетение, то ответникът
по обратния иск да бъде осъден да му заплати сумата от 3095,78лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на обратния иск до окончателното и изплащане, ведно със
сторените по делото разноски.
В отговор на исковата молба по предявения обратен иск, ответникът по същия
изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че е предприел всички необходими
действия, за да изпълни в срок възложената му с месечно задание работа. Към датата на
процесното ПТП срока за изпълнение на възложените му дейности не бил изтекъл. Твърди,
че възложителят е приел работата без забележки и не се установява неизпълнение на
възложено задание по договора. При липсата на доказателства за некачествено извършена
ремонтна дейност , отговорността следвало да бъде поета от АПИ – който бил задължен да
следи за състоянието на пътя и да отстранява недостатъците по пътното платно. Моли за
отхвърляне на предявения обратен иск и за присъждане на сторените в производството
разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. си представители поддържат
изложеното в исковите молби и отговорите по тях и претендират присъждане на сторените
по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Със застрахователна полица №440118213142028/11.12.2018г. процесният л.а. „С.
Т.“, с рег. №****, бил застрахован по договор за застраховка „Каско +“ при ищцовото
дружество, със срок на валидност на договора от 00.00 часа на 12.12.2018г. до 23.59часа на
11.12.2019г. /л.5/.
На 13.05.2019г. Д.А. подал до ищеца уведомление за изплащане на застрахователно
обезщетение за вреди във връзка с претърпяно ПТП на 12.05.2019г. посочвайки, че при
движение със застрахования л.а. от В. за С. по автомагистрала Хемус се ударил в паднал на
пътя бализ от пътен знак /л.25 гръб/.
По подаденото заявление ищцовото дружество съставило опис –заключение по
щета №44012131914215/13.05.2015г., калкулация по претенция, като с ликвидационен акт в
полза на застрахованото лице било определено застрахователно обезщетение в размер на
3080,78лева /л.10-13/. Същото било изплатено с платежно нареждане на 26.06.2019г. на
собственика на л.а. – В.Николова във връзка с представена фактура от доверен сервиз, видно
от представеното с исковата молба платежно нареждане за групово плащане /л.15/.
Ищцовото дружество изпратило на 09.01.2020г. регресна покана до ответника за
3
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 3095,78лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №44012131914215 -
3080,78лева и ликвидационни разноски в размер на 15лева. Поканата е получена на
13.01.2020г., видно от представения отговор от ответника, с който е отказано изплащането
на обезщетението /л.5/.
За установяване на твърденията си в подкрепа основателността на предявения
обратен иск, както и за установяване на съпричиняване на вредите от страна на водача на
увредения автомобил ответника е представил следните писмени доказателства: Заповед №
РД-11-285/13.03.2019г., с която е наредено да се организира движението в участъка на АМ
„Хемус“ от км 389+717 до км 400+100 ляво- Участък I, от км 393+500 до км 400+100, дясно
– Участък II и от км 406+850 до км 416+200, дясно и ляво- Участъци III и IV, като се създаде
временна организация на движението чрез затваряне на платна за движение във връзка с
дълготрайни ремонтни работи, с отбиване на движението. Целта на проекта е да се уведомят
водачите на МПС, движещи се по АМ Хемус, за извършващите се СМР в отделния работен
участък; Договор № РД-38-9/15.05.2015г. за възлагане на обществена поръчка за извършване
на поддържане на АМ „Хемус“ с възложител АПИ и изпълнител Автомагистрали Черно
море“ АД; констативни протоколи за въвеждане на временна организация на движението;
възлагателно писмо към Договор № РД-38-9/15.05.2015г.; уведомление до „Автомагистрали
Черно море“ АД, с което АПИ възлага изпълнение на ремонтни дейности в участък км
389+717 до км400+100/ляво платно/.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите Д. АНДР. АНДР., СТ. Г. Георгиев и е
назначена съдебно - автотехническа експертиза.
Свидетелят А. свидетелства, за това че е пътувал от гр.В. по посока гр.С. по АМ
„Хемус“ в тъмната част на денонощието около 22.00ч., когато някъде след гр. Д. е преминал
през препятствие на пътното платно – бализ. Твърди, че пътят в едната лента на
магистралата е бил затворен и движението се е осъществявало само в едната пътна лента,
разделена посредством пътни знаци на две платна. Твърди, че се е движил с не повече от 70-
80км/ч, тъй като пред него е имало камион. Сочи, че е видял препятствието в последния
момент, доколкото същото било в цвят близък до този на асфалта и е решил да премине през
него, така че то да остане в средата на платното, за да не увреди гумите на л.а. Свидетелят не
спрял веднага, като преустановил движението в по – късен момент на безопасно място на
платното, но усетил, че след удара с препятствието двигателят на л.а. се затормозил. На
таблото на л.а. се появила индикация за проблем. След като подал сигнал на тел.112 за
пътния инцидент, свидетелят повикал и пътна помощ.
В показанията си св. С.Г., след като му беше предявен протокол за ПТП
№1736207/12.05.2019г. в о.с.з., заявява, че в качеството си на служител към сектор ПП към
ОД на МВР- В. е посетил местопроизшествие на магистрала „Хемус“ с л.а. „С.“, който се
бил блъснал в основа на знак – бализ. Твърди, че имало много такива знаци на платното за
движение, тъй като пътят бил ремонтиран и част от тях, само в долната им част били
разместени и не се виждали. Сочи, че това е наложило да се ходи 3-4 пъти за съставяне на
протоколи. Спомня си, че времето е било ветровито, както и че много от пътните знаци,
които са били паднали впоследствие са били преместени от него и колегите му за
безопасността на водачите.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като дадени под страх от наказателна
отговорност, последователни и за лично възприети от свидетелите факти и обстоятелства.
В заключението си вещото лице по допуснатата авто-техническа експертиза посочва,
4
че механизмът на процесното ПТП е следният: управлявания от св. А. л.а. преминава през
намиращата се на пътното платно основа за монтиране на пътен знак, с габаритни размери
по – големи от пътния просвет на автомобила, вследствие на което настъпва удар между
основата и долната част на предната броня на л.а., като при последващо преминаване над
тази основа, тя контактува с долно разположените елементи и системи на двигателя –
радиатори на охладителна система и климатична система. Стойността за възстановяване на
щетите по застрахования автомобил е в размер на 3080,78лева, която отговаря на
изплатеното застрахователно обезщетение. Експертът сочи, че е налице причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за л.а. Според вещото лице
при движение на автомобил на дълги светлини, водачът на превозното средство може да
възприеме тъмен обект на платното за движение на разстояние от около 100 метра, а при
движение на къси светлини - от разстояние до около 50 метра пред автомобила. При скорост
на движение от 80 км/ч и при движение на къси светлини /съгласно показанията на св. А./,
които осигуряват осветеност до около 50 метра пред автомобила, експертът е приел, че не е
съществувала техническа възможност да бъде предотвратено настъпването на
произшествието чрез предприемане на спиране на автомобила, защото разстоянието, което
му е било необходимо да спре от момента на възприемане на опасността до момента на
окончателното си спиране, така наречената „опасна зона“, при скорост на движение от 80
км/ч, която е имал автомобила, е било в рамките на 92,6метра.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За уважаване на предявеният иск по реда на чл.411 от КЗ в тежест на ищцовото
дружество бе да докаже, че между него и притежателя на увредения автомобил е сключен
валиден договор за имуществена застраховка, че в следствие настъпилото ПТП при
посочения механизъм са били нанесени щети описани съобразно опис щета, които могат да
бъдат в резултат на ПТП, като за тяхното поправяне /материали и дейност/ е заплатено
застрахователно обезщетение в претендирания размер при наличие на всички предпоставки
за заплащане на застрахователно обезщетение.
По делото бе установено наличието на застрахователен договор по застраховка
„Каско +“ с полица № 440118213142028, сключен между ищеца и собственика на л.а. с
период на застрахователно покритие от 12.12.2018г. до 11.12.2019г, в периода на действие
на който е настъпило процесното ПТП на 12.05.2019г. Съдът намира за доказан по
категоричен и безспорен начин твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на
ПТП – на 12.05.2019г. застрахованият автомобил „С. Т.“, с рег. № ******, е преминал през
паднал и необезопасен бализ на пътя по АМ „Хемус“ по посока от гр.В. към гр.С..
Доказването на посочения механизъм на настъпване на ПТП и мястото на настъпване на
същото се установиха от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
съдебно-автотехническа експертиза, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
По делото не е спорно, че задължението да поддържа изправността на процесния
пътен участък, е възложено по силата чл.30, ал.1 от Закона за пътищата на А. П. И.”,
включително упражняването на надзор върху служителите, отговарящи пряко за тази
дейност. На посочения пътен участък е бил наличен паднал бализ - основа за монтиране на
пътен знак, който е бил необезопасен и през който е преминал застрахования лек автомобил,
вследствие на което са настъпили и описаните от застрахователя щети. Вредите са
причинени от бездействие на работници или служители, на които ответникът е възложил
5
поддържането на път от републиканската пътна мрежа. Следователно ответникът не е
изпълнил законово вменените му задължения, не е упражнил и нужния контрол по
изпълнение на възложената работа, поради което поведението му е противоправно и
ангажиращо отговорността му по чл. 49 ЗЗД.
Недоказано остана възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
щетите от страна на водача на увредения автомобил, доколкото от свидетелските показания
се установи, че процесният л.а. се е движил със скорост не по –висока от 70-80км/ч, респ. не
се установи процесния автомобил да се е движил с неразрешена такава. От друга страна от
изслушаното заключение на вещото лице се установи, че не е съществувала техническа
възможност да бъде предотвратено настъпването на произшествието.
При това положение и на основание чл. 411 КЗ с плащането на обезщетението
застрахователят встъпва в правата на застрахования против причинителя на щетата до
размера на платеното обезщетение и предявения иск се явява напълно доказан и основателен
и следва да бъде уважен.
При уважаване на предявения иск, съдът следва да се произнесе и по предявения в
условията на евентуалност обратен иск.
За доказване на предявения обратен иск ищецът по същия следваше да докаже, че по
силата на сключен между страните договор е възложил на ответника поддържането на
участъка от магистралата където е настъпило процесното ПТП. Между страните по
обратния иск А. П. И.“ и „А. Ч. М.“ АД е сключен договор за възлагане на обществена
поръчка за извършване на поддържане на процесния участък от АМ „Хемус“. Предмет на
договора е извършване на дейност по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации) на участъци от АМ „Хемус“, сред които и
процесния. Участъкът на настъпване на произшествието е включен в допълнително задание
№16/2019г. с възлагането за ремонт на процесния участък от км.389+717 до км.400+100
/ляво пътно платно/, като за изпълнителя е възникнало и задължението да обезопаси
посочения участък чрез поставяне на необходимата сигнализация, отговаряща на
изискванията на БДС 1517/2016г. Отговорността на ответника по насрещния иск е за
неизпълнение на задължението му да обезопаси пътния участък по начин, по който да
сигнализира препятствието - бализ, като го обозначи, респ. да го премахне от пътното
платно, така че да не става причина за настъпване на ПТП.
По изложените съображения предявения обратен иск се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 879,87лв.,
съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да
се присъдят в тежест на ответника.
Ответникът и ищец по предявения обратен иск също има право на разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25,
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в
полза на ответника в размер на 300лева. Тъй като определеното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева обхваща както защита по предявения и уважен обратен
иск така и защита по уважения иск срещу ответника, то следва да се присъди съразмерно на
отхвърлените и на уважените срещу страната искове, като това се отнася и по отношение на
платените депозити за експертиза и за призоваване на свидетел. Платената ДТ за предявения
обратен иск следва да се присъди в пълен размер. С оглед на гореизложеното в полза на
6
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 343,83лева.
Разноски в посочения размер следва да се поставят в тежест на ответника по
обратния иск.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А. П. И.“ гр.С., бул. „М.“ №3, чрез Областно пътно управление – В.,
гр.В., ул. „Д. П.“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ЕАД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление гр.В., бул. „М. Л.“ №** сумата от 3095,78лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №44012131914215 в размер на 3080,78лева и
ликвидационни разноски в размер на 15лева по имуществена застраховка за вреди, за
настъпило застрахователно събитие на 12.05.2019г., в резултат на което са нанесени щети на
л.а. „С. Т.“, с рег.№ ***, преминал през паднал и необезопасен бализ на пътя, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 15.09.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.411 КЗ.
ОСЪЖДА „А. П. И.“ гр.С., бул. „М.“ №3, чрез Областно пътно управление – В.,
гр.В., ул. „Д. П.“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ЕАД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление гр.В., бул. „М. Л.“ №21 сумата от 879,87лв., представляваща направени по
делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А. Ч. М.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.Ш., ул.
„А. К.“ №8 ДА ЗАПЛАТИ на „А. П. И.“ гр.С., бул. „М.“ №., чрез Областно пътно
управление – В., гр.В., ул. „Д. П.“ №. сумата от 3095,78лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №44012131914215 в размер на 3080,78лева и
ликвидационни разноски в размер на 15лева по имуществена застраховка за вреди, за
настъпило застрахователно събитие на 12.05.2019г., в резултат на което са нанесени щети на
л.а. „С. Т.“, с рег.№****, преминал през паднал и необезопасен бализ на пътя, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 15.09.2020г.
до окончателното изплащане на задължението ПРИ УСЛОВИЕ, че „А. П. И.”, чрез
Областно пътно управление – В. с адрес гр. В., ул. „Д. П.“ 3 ЗАПЛАТИ на „Д.“ ЕАД с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.В., бул. „М. Л.“ №21 присъдената сума по
предявения иск с правно основание чл.411 КЗ от 3095,78лв., на основание чл.79, ал.1, пр.2
ЗЗД.
ОСЪЖДА „А. Ч. М.“АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.Ш., ул. „А.
К.“ №8 ДА ЗАПЛАТИ на„А. П. И.“ гр.С., бул. „М.“ №*, чрез Областно пътно управление –
В., гр.В., ул. „Д. П.“ №3 сумата от 343,83лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „А. Ч. М.“ АД , с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.Ш., ул. „А. К.“ №*, конституирано на
страната на ответника „А. П. И.” чрез Областно пътно управление – В. с адрес гр. В., ул. Д.
П. 3.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
7
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8