№ 469
гр. Търговище, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530100643 по описа за 2021 година
Предявен е иск за собственост на движима вещ, с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът - ИВ. АС. П. твърди в исковата си молба, че въз основа на пълномощно от
20.01.2016г. и договор за покупко-продажба на МПС от 21.01.2016г., сключен в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, придобил право на собственост върху следната
движима вещ: лек автомобил- марка „Мерцедес”, модел Р 350 ЦДИ 4 МАТИК, рама №
***************, двигател № ******, цвят: сив металик, с ДР№ ****. След това
регистрирал по надлежен ред лекия автомобил в КАТ-Търговище, с нов ДР № ****,
издадени му били малък и голям талон. Ищецът ползвал безпрепятствено автомобила около
една година след покупката, няколко пъти излизал и в чужбина.
На 8.10.2016г. ищецът бил извикан в сградата на МВР-Търговище, където му заявили,
че имало нещо „нередно” около автомобила му, и че следва да му го отнемат за нуждите на
някакво разследване. Обяснили му,че ако не го предаде доброволно, ще му го отнемат
принудително. Така ищецът с протокол за доброволно предаване предал на 28.10.2016г.
собствения си автомобил на полицай в РУ на МВР-Търговище, ведно с голям и малък талон
и стартов ключ. От тогава и до момента собственият му лек автомобил се намира там – в
района на РУ на МВР-Търговище.
Ищецът разбрал, че автомобилът му е отнет за нуждите на разследването по
Досъдебно производство № 1065/2015г. по описа на I-РУ-ОД-МВР-Варна, водено срещу
неизвестен извършител. Два пъти молил прокуратурата да му бъде върнат автомобила, но и
1
двата пъти му било отказано – с постановление от 14.05.2019г. и с постановление от
18.03.2020г. на Районна прокуратура-Варна. Понастоящем производството по ДП №
1065/2015г. по описа на I-РУ-ОД-МВР-Варна е спряно. По отношение на процесния
автомобил са извършени всякакви експертизи и са извършени всякакви други действия по
разследването, но не е установено нещо конкретно, нито някаква нередност около
собствеността на автомобила му. Според действащото законодателство задържането на
някаква вещ за нуждите на разследването е основателно 2 месеца, а в изключителни случаи
4 месеца. В настоящия случай задържането трае вече почти 4 години, продължаването на
това задържане е лишено от всякакви разумни основания и обяснения, и е незаконно.
Продължаването на задържането на автомобила се извършва в нарушение на действащото
законодателство и е лишено от преценка за справедлив баланс между обществения и
частния интерес, което е пряко нарушение на принципа на защита на мирното ползване на
собствеността, прогласен в чл.1 от Допълнителен протокол 1 към Конвенцията за зашита на
правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС); и по смисъла на чл.17 от Конституцията
на Република България и чл.17, пар.1 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС).
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответника, че е собственик на процесното МПС и да го осъди да му предаде владението.
Редовно призован ищецът не се яви лично и се представлява от упълномощен процесуален
представител – адв. Св. А. от АК-Търговище, който поддържа иска така, както е предявен.
Ответникът- Прокуратура на Република България, в едномесечния срок и по реда на
чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който счита иска за неоснователен.
Твърди, че фактическата власт върху процесното МПС се осъществява от МВР-Търговище,
т.е. ответникът не осъществява фактическа власт върху вещта.
С протокол за доброволно предаване от 28.10.2016 г., на основание чл. 109, чл. 110,
чл. 159 от НПК, процесният автомобил е предаден от ищеца на полицай при РУ-Търговище,
в сградата на МВР-Търговище, ведно с голям и малък талон на автомобила, както и стартов
ключ. Автомобилът е бил приобщен като веществено доказателство по досъдебно
производство № 1065/2015 г. по описа на I РУ ОД МВР-Варна. Вещта е иззета на законно
основание - за целите на наказателния процес.
Съгласно чл. 111, ал. 1 от НПК, веществените доказателства се пазят, докато завърши
наказателното производство. Предметите, иззети като веществени доказателства, с
разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети,
преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение /чл.
111, ал. 2 от НПК/.
Първият отказ за връщане на МПС - с постановление от 14.05.2019г. на РП-Варна е
мотивиран с продължаващото извършване на процесуално-следствени действия. Вторият
отказ - с постановление от 18.03.2020г. на РП-Варна е мотивиран с това, че от заключението
2
на назначената трасологична експертиза се установява, че номерът на рама на процесния
автомобил не е автентичен. /„Доколкото идентичността на автомобила не е установена към
момента същият не следва да бъде връщан ….в хода на провежданото разследване не са
събрани всички доказателства необходими за разкриване на обективната истина по делото.
“/ Няма данни тези постановленията да са обжалвани пред по- горестояща прокуратура и
някое от тях да е отменено по реда на инстанционния контрол или от наказателен съд.
Следователно вещта се държи законосъобразно, на годно правно основание.
На следващо място, връщането на процесния автомобил не може да бъде
осъществено по реда на ГПК, респективно чл. 108 от ЗС, тъй като същото може да бъде
сторено по предвидения в НПК ред. По отношение на законосъобразността на актовете на
прокуратурата се произнася по- горестоящата прокуратура или наказателен съд.
Редовно призован в открито заседание, ответникът се представлява от юрк. К., която
поддържа писмения отговор, моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и да и бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение. .
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от пълномощно, рег.№ ** с нотариална заверка на подписа от 20.01.2016г. от
Д. С.-нотариус с рег.№ ** на НК, с район на действие- района на РС-Варна, Е. Й. Д., с
посочен ЕГН и постоянен адрес в гр. В. упълномощила ИВ. АС. П., с посочен ЕГН и
постоянен адрес в гр. Търговище, ул. „Г.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * да я представлява пред
нотариуси, трети ФЛ и ЮЛ, Община, кметства, местни данъци и такси, КАТ, МВР, ИА
„Автомобилна администрация“, технически прегледи, застрахователни институти, като се
разпорежда /продава, дарява, заменя, бракува и др./ със следния нейн собствен лек
автомобил: марка МЕРЦЕДЕС Р 350 ЦДИ 4 МАТИК, с рег. № *****, рама №
***************, двигател № ******, цвят СИВ МЕТАЛИК, в т.ч. и да продава МПС –то
на лица, цена и при условия, каквито намери за добре, включително и да договаря сам със
себе си, да подписва договори за покупко-продажба на МПС, както и да получава
продажната цена.
С писмен договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 21.01.2016г. в гр.
Търговище с нотариална заверка рег.№ ** на подписа от 21.01.2016г. от П.А. – нотариус с
рег.№ *** на НК, с район на действие- района на РС-Търговище, Е. Й. Д. от гр. В.,
действаща чрез пълномощника си ИВ. АС. П. от гр. Търговище въз основа на посоченото
по-горе пълномощно, действаща като продавач, е продала на същия ИВ. АС. П., като
купувач, собствения си лек автомобил- марка МЕРЦЕДЕС Р 350 ЦДИ 4 МАТИК, с рег. №
*****, рама № ***************, двигател № ******, цвят СИВ МЕТАЛИК, ведно с всички
принадлежности към него, за сумата от 1800 лв. Още в същия ден 21.01.2016г. купувачът в
качеството си на собственик ИВ. АС. П. /ищецът по делото/ регистрирал въпросният лек
3
автомобил в ОД на МВР- КАТ-Търговище, с нов рег.№ ***.
Видно от протокол за доброволно предаване от 28.10.2016г. , ищецът предал в на М.
А. С., полицай при РУ на МВР-Търговище, който приел на осн. чл.109, чл.110 и чл.159 от
НПК процесният лек автомобил с рег.№ ***, марка МЕРЦЕДЕС Р 350 ЦДИ 4 МАТИК,
рама № ***************, двигател № ******, както и голям талон, малък талон и стартов
ключ за л.а., като е посочено, че тези предмети могат да имат значение за преписка №
967/2016г. по описа на РУ-Търговище. Отбелязано е в протокола, че предаващият е
пояснил, че тези вещи са негова собственост. Няма спор, а и ищецът сам в исковата си
молба сочи, че предаването на голям и малък талон и стартовия ключ на автомобила е
извършено в сградата на МВР-Търговище и от тогава и до момента лекият автомобил се
намира там-двор към сградата на МВР-Търговище.
Няма спор, че материалите по ДП № 1065/2015г. по описа на I РУ-ОД на МВР-Варна
са били обединени с материалите по преписка с Вх.№ 1485/2016г. по описа на РУ – ОД на
МВР-Търговище, образувана по повод сигнал за извършено престъпление по чл.345а от
ГПК.
От представените писмени доказателства се установи, че ищецът е подавал молби до
РП-Варна за връщане на доброволно предадени от него лек автомобил ведно с
регистрационните талони-голям и малък и стартов ключ. С постановления от 14.05.2019г. и
от 18.03.2020г. е отказано от прокурор при РП-Варна да уважи направеното искане за
връщане на лекия автомобил, големия и малкия автомобил и контактния ключ, които са
били предадени на 28.10.2016г.
Видно от мотивите към първото посочено постановление - от 14.05.2019г.,
наказателното производство образувано и водено срещу неизвестни извършители за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, затова, че на 14.05.2015 г. в гр.
В., отнел чужда движима вещ - л.а. „Мерцедес Бенц R 350“ с италиански per. № ****, с рама
№ *************, от владението на С. Д . А.а, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като отнетата вещ е била без постоянен надзор. Към
материалите по досъдебното производство били обединени материалите по преписка с вх.
№ 1485/2016 г. по описа на РУ Търговище съдържаща материали изпратени от РУ-
Търговище по повод сигнал за извършено престъпление по чл. 345а от НК. В хода на
разследването е установено следното: На 14.05.2015 г. в гр. В. от неизвестно лице бил отнет
л.а. „Мерцедес Бенц R 350“ с италиански per. № ****, с рама № *************. През месец
октомври 2015 г. св.ИВ. АС. П. закупил за себе си в гр. В. л.а. марка „Мерцедес Бенц R350“
с италиански per. № **** , с рама № *********, който му бил предложен и продаден от П. Т.
Д. от гр. В. и М. К. М., с които поддържал приятелски отношения. След това св.П.
регистрирал автомобила в гр. Търговище и започнал да го ползва по предназначение. На
28.10.2016 г. в РУ-Търговище бил получен сигнал, че посоченият автомобил е с променени
номера на рамата. Поради това св.И.П. бил издирен и доброволно предал издирвания
4
автомобил, представляващ „Мерцедес Бенц R350“ с ДК № ********* и прилежащи към него
стартов ключ, голям и малък регистрационен талон. Назначена била трасологична
експертиза, видно от заключението на която номерът на рама не е автентичен. По делото се
извършват процесуално-следствени действия. Предвид обстоятелството, че към момента се
извършват процесуално-следствени действия , и разследването не е приключило, то
прокурорът е преценил, че връщането на вещественото доказателство ще затрудни
разкриването на обективната истина по делото. От материалите по ДП № 1065/2015г. по
описа на Първо РУ-ОД на МВР-Варна се установи, че с Определение № 1177/24.06.2019г. по
ЧНД № 2841/2019г. по описа на РС-Варна е потвърдено цитираното по-горе постановление
№ 6743/14.05.2019г. на прокурор при РП-Варна. Преди това обжалвано и потвърдено
постановление от 14.05.2019г. на РП-Варна, с което е отказано връщане на процесния лек
автомобил, И.П. е искал три пъти връщане на л.а. и всеки път е било отказвано с
постановления на РП-Варна от 19.01.2017г.; от 18.04.2017г. и от 27.11.2017г.
Видно от мотивите на второто визирано по-горе постановление - от 18.03.2020г.,
доколкото идентичността на автомобила не е установена към момента същият не следва да
бъде връщан, а към момента производството по делото е спряно. Прието е от прокурора при
РП-Варна, че не са налице предпоставките за връщане на процесния автомобил, тъй като в
хода на провежданото разследване не са събрани всички доказателства, необходими за
разкриване на обективната истина по делото. Няма данни това постановление да е
обжалвано пред наказателния съд.
Безспорно се установи от материалите по ДП № 1065/2015г. по описа на Първо РУ-
ОД на МВР-Варна, че то е било спирано два пъти – през 2015. и през 2019г., като
многократно е искано продължаване на срока за разследване най-вече за доклад на
наблюдаващия прокурор, за привличане и разпит на виновното лице в качеството на
обвиняем и за предявяване на материалите по разследването. По отношение обаче на
процесния лек автомобил вече са били събрани всички писмени доказателства, извършени
са единична и тройна трасологични експертизи /л.83-88 и л.93-98/, заключенията по които са
обективирани в Протокол № 21/13.02.2017г. и Протокол № 305/27.12.2018г. от експерти в
сектор НТЛ при ОДМВР-Търговище. В ДП не са заявени претенции на друго лице по
отношение собствеността на въпросния лек автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.108 от ЗС и за да се уважи е необходимо
да бъдат установени по безспорен начин, да се докажат от ищеца следните три
предпоставки: 1. че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2. че вещта се намира
във владение или държане на ответника; 3. че ответникът владее или държи без основание.
Безспорно е, че ищецът е собственик на осн. чл. 78, ал. 1 ЗС, тъй като е придобил
владението върху спорния лек автомобил по възмезден начин - чрез договор за покупко-
продажба от 21.01.2016г., макар и от несобственик, но без да е знаел това, като за
5
прехвърлянето на собствеността е спазена писмена форма с нотариална заверка на
подписите.
Лекият автомобил е предаден доброволно на 28.10.2016г. и е приобщен към
веществените доказателства по ДП № № 1065/2015г. по описа на Първо РУ-ОД на МВР-
Варна , съответно преписка № 6743/2015г. на Районна прокуратура-Варна, поради което е
налице материалноправната и процесуалноправната легитимация на ответника. Докато това
производство е висящо, прокуратурата е в правото си да държи автомобила, а преценката по
чл. 111, ал. 2 НПК за връщане на предметите, иззети като веществени доказателства, по
предвидените в тази разпоредба хипотези, принадлежи само на прокуратурата и евентуално
- на наказателния съд. Гражданският съд, който се произнася по предпоставките за
основателност на иска по чл.108 от ЗС, дължи самостоятелен отговор на въпроса дали
ответникът държи вещта на правно основание и следва да извърши самостоятелна преценка
на посочената предпоставка. В този смисъл е съдебната практика - напр.Решение № 10 от
4.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2014 г., I г. о., ГК; Решение № 164 от 26.10.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 557/2017 г., I г. о., ГК.
По силата на чл.127 Конституцията на Република България и чл.46 от НПК, в
изключителната компетентност на прокуратурата е да ръководи разследването и упражнява
надзор за законосъобразното му провеждане, включая спазването на чл.111, ал.2 от НПК,
касаещо случаите на връщане на веществените доказателства на правоимащите преди
завършване на наказателно производство, когато това няма да затрудни разкриването на
обективната истина и вещите не са предмет на административно нарушение. При
постановен от прокуратурата отказ, в правомощията на гражданския съд е да прецени дали
при изземването, респ. задържането не е налице неоснователно ограничение на правата на
притежателя. Събирането и пазенето на веществено доказателство по чл. 109 НПК
съставлява ограничаване на правото на собственост. В конкретния случай ищецът няколко
пъти е искал връщане на лекия му автомобил и е получавал откази от РП-Варна, мотивирани
с това, че в хода на провеждането разследване не са събрани всички доказателства,
необходими за разкриване на обективната истина по делото и следва да продължат
процесуално-следствените действия. Няма доказателства, че продължава необходимостта от
процесуални действия по отношение на този автомобил /доколкото за него са събрани
всички писмени доказателства и заключенията на единична и тройна трасологични
експертизи/, които да оправдаят продължаваното задържане на вещта. Няма и спор относно
принадлежността на правото на собственост върху автомобила. Безспорен факт е, че от
доброволното предаване на 28.10.2016г. на лекия автомобил като веществено доказателства
за нуждите на наказателното производство до настоящия момент са изтекли пет години и
дори разследването да не е приключило, то посоченият продължителен период е напълно
достатъчен за органите на наказателното производство да извършат необходимите
процесуално-следствени действия и да ангажират съответните доказателства, т.е. няма
пречки по чл.111, ал.2 и чл.113 от НПК за връщане на вещите преди приключване на
производството. В тази насока напр. е решение от 24.10.2019г. по В.гр.д. № 262/2019г. по
6
описа на ОСТ. С оглед на тези обстоятелства, следва да се приеме, че към настоящия
момент ответникът без основание задържа вещта на ищеца.
Доколкото се доказа наличието и на трите положителни предпоставки за
основателност на иска по чл.108 от ЗС, то следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на общо 1142.34 лв. , от които 142.34 лв. – за държавна такса и
1000 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Прокуратура на Република
България, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главен
прокурор И. С. Г., чрез упълномощен процесуален представител ИР. ИВ. К. – гл.експерт-
юрисконсулт, че движимата вещ – ЛЕК АВТОМОБИЛ , марка МЕРЦЕДЕС Р 350 ЦДИ 4
МАТИК, с рег. № *****, рама № ***************, двигател № ******, цвят СИВ
МЕТАЛИК, с ДРег.№ ***, е собственост на ИВ. АС. П., ЕГН **********, с адрес гр. Т. , ул.
"Г." № *, вх. *, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр. Търговище, хотел „М.“, офис ***, чрез
пълномощник – адв. Св. А. от АК-Търговище И
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, ЕИК *********, с адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главен прокурор И. С. Г., чрез упълномощен
процесуален представител ИР. ИВ. К. – гл.експерт-юрисконсулт ДА ПРЕДАДЕ
ВЛАДЕНИЕТО върху движимата вещ – ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка МЕРЦЕДЕС Р 350
ЦДИ 4 МАТИК, с рег. № *****, рама № ***************, двигател № ******, цвят СИВ
МЕТАЛИК, с ДРег.№ *** на ИВ. АС. П., ЕГН **********, с адрес гр. Т. , ул. "Г." № *, вх.
*, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр. Търговище, хотел „М.“, офис ***, чрез пълномощник – адв.
Св. А. от АК-Търговище, на осн. чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, ЕИК *********, с адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главен прокурор И. С. Г., чрез упълномощен
процесуален представител ИР. ИВ. К. – гл.експерт-юрисконсулт ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. АС.
П., ЕГН **********, с адрес гр. Т. , ул. "Г." № *, вх. *, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр.
Търговище, хотел „М.“, офис ***, чрез пълномощник – адв. Св. А. от АК-Търговище
направените по делото разноски в размер на общо 1142.34 лв., на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.
7
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8