Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба от длъжника С."Н" гр.С. против постановление от 14.10.2015 г. на ЧСИ Д.Колева, рег.№ 728, по изп.д.№ 835/2015г.,с което същата се произнесла по негово възражение за събиране на посочени такси и разноски в покана за доброволно изпълнение, както и против всички извършени до момента по отношение на разноските и инкорпорирани в поканата за доброволно изпълнение действия, с които в тежест на длъжника са възложени пропорционална такса за частно съдебно изпълнение по чл. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС и адвокатско възнаграждение. Счита постановлението и действията по отношение на разноските за незаконосъобразни по изложени за това подробни доводи. Моли обжалваното постановление и всички извършени до момента по отношение на разноските и инкорпорирани в покана за доброволно изпълнение действия, посочени по-горе, да бъдат отменени, или при условията на евентуалност, да бъде намалено адвокатското възнаграждение до 200 лв., а таксите по изпълнението- до размера на обикновените такси- за образуване на изпълнително дело, за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника и на запорно съобщение. С жалбата се правят и искане за спиране на изпълнителното дело до влизане в сила на съдебно решение по а.д.№ 4389/2015г. по описа на ВАС, петчленен състав /по жалба на Камарата на частните съдебни изпълнители против Постановление № 215/24.07.2014г. на МС за допълнение и изменение на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, приета с ПМС № 92/2006г./, и искане за отвод на осн.чл.22,ал.1,т.5 и т.6 ГПК на съдебните състави на Окръжен съд В.Търново по изложени за това доводи. Претендират се разноски. В законоустановения срок е постъпило възражение от взискателя по изп.дело чрез пълномощника адв.Йорданов. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това доводи и моли същата да бъде оставена без уважение като такава. Приложени са от ЧСИ Д.Колева копие от изп. дело и мотиви по обжалваните акт и действия. ВТОС като обсъди доводите, посочени в жалбата и възражението, и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното: Преди да се произнесе по подадената жалба срещу действията на ЧСИ, съдът счита, че следва да се произнесе по направеното в нея особено искане за отвод на всички съдии от състава на ВТОС. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1 ГПК за искания отвод – членовете на състава нито са заинтересовани от изхода на делото, нито се намират в особени отношения със страните по делото или с ЧСИ Дияна Колева, чиито действия се обжалват, което да поражда съмнения за безпристрастност при постановяване на крайния акт. На следващо място фактът, че членове на съдебния състав са се произнасяли по казуси между същите страни, като са отхвърляни или уважавани претенции на някоя от страните, не би могло и не следва да се тълкува и приема като обстоятелство, навеждащо основателно съмнение за пристрастност. Затова съдът счита, че направеното искане за отвод на състава на съда е неоснователно поради липсата на визираните в чл. 22 ГПК предпоставки, и като такова следва да бъде оставено без уважение. По направеното искане за спиране на производството по изп.дело-същото е неоснователно, тъй като не е налице нито една от хипотезите по чл.229 ал.1 ГПК за спиране на производството. Освен това, съгласно ТР № 2 от 19.11.2014г.по т.д. № 2/ 2014г. на ОСГТК на ВКС, висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. Предвид изложеното, и това искане следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Жалбата е процесуално допустима-подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ. Жалбата е неоснователна по следните съображения: Видно от приложеното копие на изп. дело № 835/ 2015 г. на ЧСИ Д.Колева, рег. № 728, район на действие ВТОС, е, че същото е образувано по молба на Ц. С. чрез пълномощника адв.Йорданов, срещу С. "Н." гр.С. въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.09.2015г., съгласно който длъжникът е осъден да заплати на С. сумата 500 лв. обезщетение и 1181,67 лв. разноски по делото. Видно от приложените по изп.дело пълномощно, договор за правна защита и съдействие и фактура, е, че договореният и заплатен адвокатски хонорар от взискателя по делото е в размер на 420 лв. До длъжника е изпратена на 23.09.2015г. покана за доброволно изпълнение, получена от него на 24.09.2015г., включваща освен главницата и разноските по изп.лист и изчислена дължима законна лихва за забава, както и сумата за адв.възнаграждение по изп.дело и начислени такси по ТТРЗЧСИ. На 02.10.2015г. длъжникът е направил възражение срещу събирането на посочените такси и разноски по изп.дело, като счита същите за недължими, тъй като в срока за доброволно изпълнение е погасил доброволно и изцяло дължимите по съдебното решение суми, като е превел същите по сметката на ЧСИ. Направил е искане пред ЧСИ да отмени изцяло действията си, с които е начислил в негова тежест разноските за адв.възнаграждение по изп.дело и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, при условията на евентуалност-за намаляване размера на адв.възнаграждение до 200лв., а таксите на ЧСИ-до 66 лв. С атакуваното постановление от 14.10.2015г. ЧСИ Д.Колева е отказала да уважи искането на длъжника да отмени изцяло действията си, с които е начислила в негова тежест разноските за адв.възнаграждение по изп.дело и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, уважила е искането само в частта относно размера на дължимата законна лихва, като е приела, че същата се дължи до датата на погасяване на главницата, предвид на което е постановила да се намали размера на лихвата от датата на присъждането й до датата на плащането, направено от длъжника, както и да се намали и съответната пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху приспаднатия размер на законната лихва върху главницата до датата на плащането й. Постановлението е законосъобразно, а възраженията на длъжника за недължимост на разноските за адв.възнаграждение по изп.дело и на такси по т.26 от ТТРЗЧСИ са неоснователни, по следните съображения: Възражението на длъжника, че не дължи разноски за адв.възнаграждение по изп.дело са на няколко основания: поради това, че взискателят не му е предоставил възможност за плащане преди образуване на изпълнително дело; поради това, че е платил в срока за доброволно изпълнение; поради това че с документите, които са представени, не се доказва взискателят да е платил тези разноски; както и че не се дължат такива по чл.10 т.2 от Наредба № 1/ 2004г., тъй като от упълномощения адвокат на взискателя не са извършвани никакви други действия по изп.дело, освен подаването на молба за образуване на същото, за което се дължат разноски само по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г. Всички тези възражения са неоснователни. На първо място, съгласно разпоредбата на чл.95 от ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Съгласно чл.97 ал.1 ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, като пари могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда. В случая длъжникът не е сторил това-не е внесъл дължимата сума в банка по сметка с титуляр кредитора, поради което не може да се освободи от задължението си и не може да се приеме, че не е дал повод за образуване на изп.дело. Тъй като дължимата престация е парична, предвид на което по съществото си представлява носимо задължение, кредиторът може да изпадне в забава само ако е отказал да получи дължимата сума. Такива данни не са налице, а освен това непосочването на банкова сметка от кредитора, по която длъжникът да я преведе, както твърди жалбоподателят, не обосновава приложението на чл. 95 ЗЗД. Освен изложеното, следва да се отбележи и че разпоредбата на чл.79 ал.1 ГПК не препраща към приложение на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, тя е неприложима в изп.производство. Съгласно т.1 на ал.1 на чл.79 ГПК при плащане, направено след започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от заплащане на дължимите разноски по изпълнението, които включват както разноските за адвокатско възнаграждение, така и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Фактът, че плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение също не освобождава длъжника от дължимостта на разноските. Това е така, защото няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, въведен с разпоредбата на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК.По другите възражения: фактът, че не е доказано кой е заплатил договорените адвокатски възнаграждения, не изключва възникване на отговорността на ответника за разноски. Отговорността е обусловена само от крайния изход на делото и от факта на плащане на възнаграждение на лицето, оказало правна помощ. Ирелевантен е фактът дали страната лично е внесла сумата или сумата е внесена от трето лице, тъй като погасяването на парично задължение чрез плащане може да се направи на кредитора /в случая на процесуалния представител по пълномощие на взискателя/ от всяко трето лице.Достатъчно е да е заплатено на упълномощения адвокат възнаграждение и да са представени доказателства за плащането, каквито в случая са налице. Предвид на това, е възникнала отговорността на длъжника за разноски за адв.възнаграждение по изп.дело, и то както по чл.10 т.1, така и по т.2 от Наредба 1/ 2004г.-за образуване на изп.дело и за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело. Това е така, тъй като предвид разпоредбата на чл.1 от Наредбата, критерий дали се дължи адвокатско възнаграждение е не фактът дали е осъществена определен вид правна защита, а критерият е какво е договорено да бъде извършено като вид правна защита.Щом има договореност да се окаже определен вид правна защита, както е в случая, се дължи най-малко минимумът, определен с Наредбата. Въпросът дали реално са извършени действия по процесуално представителство и защита и в какъв обем, би могъл да се обсъжда само ако се касае до хипотезата на намаляване на адвокатското възнаграждение, но тъй като то е определено и заплатено в минималните, предвидени в Наредба № 1/ 2004г. размери, то този въпрос не следва да се обсъжда. С разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК съдът е овластен единствено и само с оглед фактическата и правна сложност на делото да намали дължимия размер на адвокатско възнаграждение до минимума, определен с Наредбата, и то при прекомерност на договореното, а не да не присъжда изобщо такова. Както бе посочено, в случая няма основания за намаляване на размера на адв.възнаграждение, тъй като то е договорено и заплатено в минималните определени с Наредбата размери-видно от приложеното пълномощно по изп.дело, взискателят е упълномощил "Адвокатско дружество-Йовчев и Евгениев" да образува и води изп.дела и да получава суми по тях, като е договорен и заплатен адв.хонорар в размер на 420лв. /с ДДС/, от който-200лв. по чл.10 т.1 от Наредба № 1/ 2004г. и 150 лв. по чл.10 т.2 от Наредба № 1/ 2004г. Възражението на длъжника, че не дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.дело са на няколко основания: тъй като е платил в срока за доброволно изпълнение; тъй като от ЧСИ не са извършени действия по принудително изпълнение, за които да му се дължи такса върху материалния интерес; тъй като ЧСИ неправилно е начислил таксата по т.26 с поканата за доброволно изпълнение и такава такса се дължи върху събраната сума, каквато към момента на начисляването й няма; тъй като към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение е влязла в сила нова алинея на разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ съгласно която "Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира"; както и тъй като таксата не е изчислена правилно. Освен това възразява, че в ПДИ е посочено, че задължението възлиза на 2653,49 лв., но тази сума не съответства на сбора от присъдените в полза на взискателя по изп.лист суми за главница, лихви и разноски, която е в размер на 1898,48 лв. и представлява материалния интерес по делото. Всички тези възражения са неоснователни. На първо място, както бе посочено по-горе, при плащане, направено след започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от заплащане на дължимите разноски по изпълнението, които включват както разноски за адвокатско възнаграждение, така и за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Фактът, че плащането е извършено в срока за доброволно из´ълнение, не освобождава длъжника от дължимостта на разноските, тъй като няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, въведен с разпоредбата на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК.Плащането в настоящия случай е направено след образуване на изпълнителното дело, след изпращане на ПДИ и наложен запор от ЧСИ върху банкови сметки на длъжника. В ТТРЗЧСИ не съществува изключение, по силата на което таксите по т. 26 да не се събират, ако сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение. Промяната в т. 6 от т. 26 ТТРЗЧСИ, не действа към настоящия момент по силата на влязло в сила Определение № 10729 на ВАС по адм. дело № 10545/2014 г., с което е спряно действието на изменението в Тарифата. Това изменение не е имало действие и към момента на начисляване на пропорционалната такса и издаване на обжалваното постановление, а съдът съобразява материалноправните и процесуални норми, действали към момента на постановяването на акта. Съгласно разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Таксата по т.26 се дължи за това, че дължимата парична сума е събрана в хода на изп.производство, като представлява възнаграждение за крайния резултат- удовлетворяване на паричното притезание, удостоверено с изпълнителния лист. За дължимостта й е ирелевантен начинът на плащане-на взискателя или по сметка на ЧСИ, както и обстоятелството дали е платена в срока за доброволно изпълнение или е събрана след него. Освен това, начисляването на дължимите разноски в ПДИ, представляващи пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, не е факт, който да изключи дължимостта на таксата, тъй като фактът на събирането й, който в случая е налице, обосновава нейната дължимост. Дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ е изчислена правилно, съобразно изискванията за начина на пресмятане на пропорционалните такса, визирани в т.26 б."в" от ТТРЗЧСИ. Нейният размер се определя на базата на събраната сума, която включва освен вземанията, удостоверени с изпълнителния лист, и вземанията, които взискателят е заплатил за адвокатско възнаграждение по изп.дело. Относно последното възражение за несъответствие между посоченото в ПДИ задължение, възлизащо на 2653,49 лв., и сбора от присъдените в полза на взискателя по изп.лист суми за главница, лихви и разноски, която е в размер на 1898,48 лв.: очевидно е, че сумата 2653,49 лв., представлява сборът от присъдените в полза на взискателя по изп.лист суми за главница, лихви и разноски общо 1898,48 лв., разноските за адв.възнаграждение за изп.производство 420 лв. и начислените такси по ТТРЗЧСИ 330,01 лв. Това са всички дължими от длъжника суми по изп.дело, поради което и това възражение е неоснователно. С оглед изложеното, обжалваните постановление и действия на ЧСИ по отношение на разноските са законосъобразни. Жалбата срещу тях е неоснователна по изложените съображения и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. „Н”, гр. С. за отвод на състава на съда като неоснователно. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. „Н”, гр. С. за спиране на изпълнението по изп. дело № 835/ 2015г. по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728, район на действие- ВТОС, като неоснователно. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба № 11477 от 27.10.2015г. на С. "Н" гр.С.", срещу постановление от 14.10.2015г. по изп.дело № 835/ 2015г. по описа на ЧСИ Д.Колева, рег.№ 728, район на действие ВТОС, с което ЧСИ е определил размера на разноските, дължими за адвокатско възнаграждение, и размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: Особено мнение по в.гр.д. № 1346/2015 г. на ВТОС По въпроса относно наведените в жалбата възражения, които се отнасят до недължимостта на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСК, намирам, че същите са основателни. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. Таксите са прости и пропорционални, като същите се дължат авансово от взискателя, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата - чл. 29, б. "б" от Тарифата. Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата се следва при приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната сума /т. 1 от забележките към т. 26 от Тарифата/. По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд от ЧСИ /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС /. Общ принцип на правото е, че се дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, като това възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/услуга. В конкретния случай присъдената сума е погасена доброволно от длъжника, в срока за доброволно изпълнение, като вземането е удовлетворено изцяло. При този начин на изпълнение съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ за принудително събиране на вземането посредством някой от изпълнителните способи, а всичко друго, реално извършено от него, е таксувано със съответната проста такса. Обстоятелството, че при плащане в срока за доброволно изпълнение не се следва пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, се извежда и от термина на закона - "събрана сума", което предполага събрана посредством способите на принудително изпълнение, а не платена доброволно. Аргумент в подкрепа на това, че не се дължи такса при плащане в срока за доброволно изпълнение може да се изведе и от нормата на чл. 79, ал. 3 ГПК, съгласно която за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира, както и от нормата на чл. 428 ГПК, съгласно която в срока за доброволно изпълнение не се предприемат действия по принудително събиране на вземането. Именно по тези причини и с оглед спазване принципа за равнопоставеност по чл. 5, ал. 2 от Конституцията на РБългария /ср. с чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/, към т. 26 от Тарифата е извършено допълнение в смисъл, че при погасяване от страна на длъжника на задължението в срока за доброволно изпълнение, тази пропорционална такса не се събира. Действително действието на тази норма е спряно и съдът не може да я приложи, но напълно споделя аргументите, възприети при обжалването й в Решение № 15565/18.12.2014 г. по адм.д. № 10545/2014 г. на ВАС. По така изложените съображения считам, че таксата по т. 26 от Тарифата е начислена от ЧСИ неправилно, поради което такава не се следва. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, намирам следното: В случая възнаграждението е определено с фактура, издадена след сключване на договора за правна защита и съдействие, в която е описано като следващо се възнаграждение минималния размер за образуване на изпълнителното дело и минималния размер за процесуално представителство, визирани в чл. 10, т. 1 и в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението в частната жалба в случая представлява своеобразно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, която прекомерност се изразява не в завишаване над минималния размер на възнаграждението, посочен в определен текст от Наредба № 1/2004 г., а в определяне на възнаграждението в минималните размери по различните текстове, по които реални действия не са извършвани в изпълнителното производство от адвоката. От разноските за възнаграждение на един адвокат при изпълнителното производство се признава тази част, която съответства на действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, като в случая следва да се отчете и обстоятелството, че при образуване на изпълнителното производство адвокатът е възложил на съдебния изпълнител изготвянето на различни действия, включително и да определя изпълнителния способ, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. С оглед естеството на изпълнителния процес, разноските за адвокатско възнаграждение са визирани в чл. 10 от Наредба № 1 като възнаграждение за образуването му /т. 1/, и съответни възнаграждения според това, дали се касае до процесуално представителство за изпълнение на парични вземания или на непарични вземания /т. 2 и 3/. При определяне на разноските от ЧСИ неизменно следва да се отчетат и възложат на длъжника само необходимите разноски, направени и съответни на етапа, в който изпълнителното производство се намира. Общото правило е, че длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид на това, с плащането в срока за доброволно изпълнение, изпълнителното производство не се е развило до прилагане на конкретни изпълнителни способи, налагащи процесуално представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1. Получаването на книжа по делото и суми от доброволното изпълнение не съставляват същински изпълнителни действия, изискващи нарочна правна помощ, за да бъдат възлагани недобросъвестно на длъжника разноските за тях. По изложените съображения приемам възражението за основателно, като адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано само до размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. от 240 лв. с ДДС. Съдия Мая Пеева: |