Р Е Ш Е Н И Е
№569
гр. Хасково, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито
съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Дорета Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №455/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я.Е.П. - управител, подадена чрез
адв. С.Ж., срещу Решение към MRN 21BG002002043720R4/25.01.2021г., с рег. №32-122628/16.04.2021
г., на С.Д. Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция
„Митници“, с което е била увеличена митническата стойност на внесените от
дружеството стоки по фактура №JK-EXP-4751-2020 от 11.12.2020г.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение. Счита се, че за да пристъпят към определяне на по-висока
митническа стойност, митническите органи трябвало да обосноват наличието на
съмнения, относно достоверността на декларираната митническа стойност и после
да докажат, че са спазили процедурата по увеличаването. Използването на термина
„справедливи цени“ представлявало статистическа стойност и не можело да бъдат
вменени на отделен вносител. Сочи се, че в оспореното решение,
административният орган се позовал на решение не СЕС по дело №291/2015, но в
същото се говорило за договорна стойност, необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В тази
връзка, в акта липсвали мотиви относно изчислената средностатистическа стойност
на покупните цени на сходни стоки и доказателства за това, че т. нар.
„справедливи цени“ касаели сходни стоки. Неясно било как била определена като
стойност „справедливата цена“, тъй като не било достатъчно да има дефиниция в
закона, а трябвало да бъдат посочени конкретни стойности за всеки отделен
артикул и в кой нормативен акт били записани тези стойности. На следващо място
се сочи, че митницата не извършила проверка в счетоводството на дружеството.
Твърди се, че в случая не било спазено изискването на последователно прилагане
на методите на чл.74, § 2 от Митническия кодекс на Съюза. Последното се
аргументира с това, че имало доказателства за внос на идентични или сходни
стоки на територията на страната. Не била спазена и разпоредбата на чл.141, § 3
от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС, която била императивна и не давала
възможност на митническите органи да я дерогират и да преминат към прилагане на
чл.74, § 3 от Митническия кодекс. Не било ясно и защо митническият орган
пристъпил към определяне на митническа стойност по чл.74, § 3 от МК, тъй като
жалбоподателят представил на митническите органи фактура, платежни документи за
заплащане на стоките, фактура за транспортните разходи до страната, с което
доказал декларираната митническа стойност на внесените стоки. По изложените
съображения се претендира отмяна на атакувания административен акт и присъждане
на разноски по делото.
Допълнителни доводи в насока незаконосъобразност на
атакуваното решение се излагат в писмени бележки, с които се допълва, че в акта
не била посочена конкретна хипотеза на чл.74, параграф 3 от МК за увеличаване
на стойността на внесените стоки, което водило ди нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя.
Ответникът, Директор на Териториална дирекция (ТД) Митница
Варна към Агенция „Митници“, в писмен вид и в съдебно заседание чрез
процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Навеждат се подробни доводи в тази насока. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от дружеството жалбоподател адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.01.2021 г. с митническа декларация (л.32) от
дружеството жалбоподател „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, чрез представителя „ЕС – ПИ КОНСУЛТ“
ООД, са декларирани пред митническите органи и представени документи за
„употребявани дрехи“ - 472 пакета (кл.31) с тарифен код **********, с изпращач
„ДЖИ ЕНД КЕЙ ТЕКСТИЛ ИНТ.“, *, с държава на изпращане - Пакистан и държава
на получаване - България, бруто тегло 11130, режим 4000, нето тегло 11055, на
обща фактурна стойност 11 057 USD (валутен курс 1.607620), с начислени за вноса
мито (А00) 942.10 лв. и ДДС (В00) 3906.73 лв. Записаната статистическата
стойност на стоката е 17775.45.
На 25.01.2021 г. до „ЕВРОТЕКС“ ЕООД е изпратено писмо
изх.№32-25391/25.01.2021 г. (л.31) от началник МП „Варна запад“, с което към
дружеството е отправена молба, за нуждите на допълнителната проверка на
горепосочената митническа декларация, съгласно чл.188 „б“ от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.140 пар.1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, в седем дневен срок от връчване на
писмото да представи подробно изброени документи и информация.
Като приложения към писмо вх. №32-30966 от 28.01.2021г.
(л.27 гръб, л.28), от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД са били представени част от исканите
документи и информация.
На 02.02.2021 г. началникът на МП „Варна запад“ при ТД
„Северна морска“ е изпратил до началника на отдел „Митническа дейност“, ТД
„Северна морска“, Служебна бележка рег.№32-35849/02.02.2021 г. (л.27), относно
рисков профил 9025/11.11.2020 за определяне на митническа стойност по
митническа декларация № 21BG002002043720R4/25.01.2021 г.
До „ЕВРОТЕКС“ ЕООД е изпратено писмо рег.№32-58223/19.02.2021
г. (л.20-23) от директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което,
в съответствие с нормата на чл.22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
вр. чл.8 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 за допълнение на
Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на
подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза,
управителят на дружеството е бил уведомен за мотивите, на които ще се основава
решението на митническия орган относно митническа декларация с MRN 21BG002002043720R4/25.01.2021г.
В писмото се сочи, че митническите органи не приемат така декларираната
митническа стойност на стоката по декларацията. Налице били съмнения относно
реалността на декларираната митническа стойност и нямало категорични
доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. В
писмото е посочена справедлива цена на ЕС за стоката в размер на 7.75 лв./кг.
След извършен сравнителен анализ се установило, че за периода от юни 2019 г. до
февруари 2020 г. „ЕВРОТЕКС“ ЕООД регулярно внасяло стока „употребявани дрехи“
от Пакистан в приблизително същото количество и били декларирани по-високи
стойности за стоката. Декларираната договорна стойност в случая била необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при
сходни стоки в ЕС. Породените съмнения не отпаднали и след представянето на
допълнителни документи от дружеството вносител, поради което митническата
стойност не следвало да се определи по метода на договорната стойност. Съгласно
писмото, на основание чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, е
определена нова митническа стойност за стоката в общ размер на 42054.60 лева,
от което възниквало задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в
размер на 1395.67 лева – мито, и 5545.94 лева –ДДС. С писмото дружеството се
уведомява на основание чл.26 ал.1 от АПК за започване на административното
производство, като му се предоставя възможност за изразяване на становище по
посочените мотиви в тридесетдневен срок от получаване на писмото.
С писмо вх.№32-69835/01.03.2021 г. (л.24-25) „ЕВРОТЕКС“
ЕООД изразило несъгласие със започналото производство по издаване на решение за
увеличаване на митническата стойност на стоките, като е посочено, че
дружеството декларирало правилно стойността съобразно договореното и платеното
за стоките.
С процесното Решение с рег. №32-122628/16.04.2021 г. към
MRN 21BG002002043720R4/25.01.2021 г., издадено от С.Д. Директор на ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“, на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр. 66в от
ЗМ, във връзка с чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.140 и
чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл.5, т.39 от Регламент
(ЕС) №952/2013, вр. чл.77, параграф 1, вр. чл.85, параграф 1, вр. чл.101,
параграф 1, вр. чл.102 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл.59 от АПК, е отказано приемане на митническата стойност на
декларираната стока в митническа декларация с MRN 21BG002002043720R4/25.01.2021г.
и е определена нова митническа стойност на тази стока в размер на 44109.45
лева, представляваща сумата от 3.99 лв./кг. Разпоредено е да се коригира
митническа декларация с MRN 21BG002002043720R4/25.01.2021 г. относно
статистическа и митническа стойност на стоката и метод за определяне на
стойността. Разпоредено е още да се вземе под отчет начисленият с решението
размер на държавните вземания. Посочени са начислените, взети под отчет и
заплатени задължения за мито и ДДС в размер, съответно 942.10 лева и 3906.73
лева и са определени дължими за доплащане нови задължения за мито – 1395.70
лева и ДДС – 5545.94 лева от задължено лице „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, *.
Решение с рег. №32-122628/16.04.2021г. към MRN 21BG002002043720R4
/25.01.2021г. е изпратено до „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, *,
видно от Известие за доставяне на Български пощи (л.13), като писмото е
получено на 19.04.2021 г.
По искане на оспорващото дружество по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице
Л.Ц.Й..
В изпълнение на поставените задачи експертът заключва на
първо място, че платената цена от дружеството за процесните стоки е 11 057
USD. Други подлежащи на плащане суми по фактурата, приложена към митническата
декларация, не се установили. Плащането било извършено от банкова сметка ***к
ЕАД на 23.11.2020 година в размер на 20 000 USD. Плащанията били отразени
в счетоводните регистри на жалбоподателя. Представените доказателства били
„Извлечения по сметка издадено от Райфайзен Банк №83 от 23.11.2020 година.
Редът за извършените плащания е представен в таблици към предходната задача. В
процесната фактура се сочила цената на стоката в размер на 11 057 USD. Тази
сума била декларирана в процесната митническа декларация и се намирала в
счетоводните регистри на жалбоподателя. Следователно било налице съответствие
между платената цена на стоката и декларираната стойност по процесната
митническа декларация. И в двете митнически декларации било декларирано обобщено
наименование „Употребявани дрехи“ и тарифен код 6309 00 00 00. От данните,
намиращи се в досието на процесното дело за процесната митническа декларация от
25.01.2021 година и тази митническа декларация, използвана от митническите
органи като база 20BG002002030003R7 от 22.05.2020 година се установявало, че
видовете стоки били: дамски и мъжки зимни якета, елеци, палта, блузи и други (в
процесната фактура) и дамски и мъжки панталони, блузи и други облекла (в
сравняемата фактура). Следователно, от така направения анализ бил налице извод,
че артикулите по фактура JK-EXP-4751-2020/11.12.2020 година се
различават по основни показатели от тези по фактура 340/2019-20.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата против оспорения акт е процесуално допустима,
като подадена при спазване на 14-дневния срок за обжалване от датата, на която
решението е получено от дружеството жалбоподател и е депозирана от надлежна
страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с
оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
основателна.
Обжалваният акт е издаден от директор на Териториална
дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“, който притежава качеството
„митнически орган“ по смисъла на член 5, т. 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза (по-нататък Регламент (ЕС) №952/2013). Към датата на издаване
на обжалваното решение – 25.01.2021 г., същият спада към митническата администрация на Р.
България, която отговаря за прилагането на митническото законодателство, както и
има качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да
прилага определени митнически законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ
изрично е предвидено, че решенията по прилагане на митническото законодателство
се издават от директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални
дирекции, а според ал.7 на същия член, решения, взети без предварително
заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго.
С оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства
в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват задължения за
дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало данъчно задължение.
Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се
извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по
реда, определен за митническото задължение, то актът е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно, издадено по прилагане на
митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и представлява
административен акт, който на основание чл.220 ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване
по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в него са посочени
фактически и правни основания за издаването му.
Като фактическо основание административният орган е
посочил на 25.01.2021 г. дружеството
вносител „ЕВРОТЕКС“ ЕООД декларирало на режим „допускане за свободно обръщение“
дрехи втора употреба, 472 колета, 11130 кг. бруто тегло, 11055 кг.
нето тегло, държава на износ Пакистан, деклариран произход Пакистан, условие на
доставка CIF Варна. Към митническата декларация били приложени редица
документи, сред които и търговска фактура № JK-EXP-4751-2020 от 11.12.2020 г., опаковъчен
лист от 11.12.2020г., коносамент №MEDUPS170736,
застрахователна полица, фактура за вътрешен транспорт, терминални и други
разходи, платежни нареждания за внасяне към бюджета на мито и ДДС, сертификат
за фумигация, фактура за митническо представителство, пълномощно. В акта е
записано, че била извършена проверка на внасяните стоки. Описана е
осъществената с вносителя комуникация. За целите на проверката на декларираната
митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база
наличната информация в митническата информационна система, митническите органи
използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години - т. нар. „справедливи цени“,
съгласно нормата на § 1 т. 40 от допълнителните разпоредби от Закона за
митниците. Прието е, че основателни съмнения можело да съществуват конкретно,
когато декларираната стойност била по-ниска от определена рискова прагова
стойност. За целите на управление на риска рисковата прагова стойност можело да
бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставяли на
разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). След разглеждане на представените
документи за стока „дрехи втора употреба“ по митническа декларация MRN 21BG002002043720R4/25.01.2021
г. се установило, че нямало представен външнотърговски договор сключен между
пакистанското дружество J and K International Pvt Ltd. и вносителя
„ЕВРОТЕКС“ ЕООД, от който да били видни, условията по сделката, договорени
поръчки, начини и срокове на разплащане, отстъпки и др. В търговската фактура №
JK-EXP-4751-2020 от 11.12.2020г. липсвала информация относно срока и
начина на разплащане по сделката. Посочено е, че предоставените документи и
разяснения пред митническите органи не дават възможност да се проследи
документално начина на извършване на разплащанията между контрагентите. Въз
основа на изложеното и след представяне на документи, касаещи проверката на
декларираната митническа стойност и които биха дали информация за това какви
цени на стоките в пратката са били договорени, какви са сроковете и начините на
заплащането им, основателно оставали съмненията относно реалността на
декларираната митническа стойност и нямало категорични доказателства за реално
платената или подлежаща на плащане цена на стоката. В решението за
справедливата цена на ЕС е определена такава в размер на 7.75 лв./кг. След
извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, се установило, че за периода юни 2019 г. до февруари
2020 г. „ЕВРОТЕКС“ ЕООД регулярно внасяло стока „употребявани дрехи“ от
Пакистан, в приблизително същото количество и били декларирани по-високи
стойности за внасяната стока код по КН 63090000. Извършен бил анализ на
митническата стойност на стоки с посочения код с произход Пакистан във всички
държави-членки за 2019 г., 2018 г. и 2017 г. Средностатистическата стойност,
изчислена на база вноса във всички държави членки е 8.68 лв./кг. за 2017г.,
8.90 лв./кг. за 2018г. и 8,61 лв./кг. за 2019г. Данните били от сайта на
Европейската комисия - https://trade.ec.europa.eu/tradehelp/statistics, като
посочените в колона „EUR/kg“ стойности представлявали митническата стойност на
стоката в EUR, включваща цената на стоката при условие на доставка FOB
Пакистан, разходите за транспорт и застраховка, както и всички останали разходи
до въвеждането на стоката до митническата територия на ЕС. От изложеното можело
да се направи извода, че декларираната договорна стойност на стоката
„употребявани дрехи“ за килограм била необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС.
Предвид това и констатираната разлика в цените не отпадали съмненията относно
точността на митническата стойност на внесените стоки.
Тъй като съмненията продължавали и след предоставянето на
някои документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява
цялата платена или платима за тези стоки сума, митническата стойност не
следвало да се определи въз основа на метода на договорната стойност.
В мотивите на решението е вписано, че когато истинността
на договорната стойност не може да бъде проверена се прилагат други методи за
остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в
максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в
момента и около вноса. Съгласно разпоредбата на чл. 140 параграф 2 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, ако съмненията не отпаднели,
митническите органи можело да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на член 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013. Съгласно
чл. 74 параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 когато митническата стойност на
стоките не можело да се определи съгласно чл.70, тя се определяла, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигнело до
първата от тези букви, по която можело да се определи митническата стойност на
стоките. За приблизително същият период не били установени декларирани
митнически стойности по реда на член 70 от Регламент (ЕС) №952/2013 за
„идентични стоки“. Били открити стоки „употребявани дрехи“, държава на износ и
произход Пакистан, получател дружеството „Евротекс“ ЕООД, но не можело да се
определи категорично, че се касаело за „идентични стоки“, които да били еднакви
във всяко отношение. В този случай след разглеждане на единичните цени, по
които били закупувани разглежданите стоки, митническата стойност следвало да се
определи въз основа на договорната стойност на сходни стоки, посочена в чл.74,
параграф 2 буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013. При изследване на метода
съгласно чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 бил направен
анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обръщение
с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото
време“. При направения анализ в митническата информационна система MIS3A за
оформени митнически декларации за допускане на свободно обръщение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки, не били намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки, от други вносители,
които не били необичайно ниски. В чл. 74, параграф 2, буква „в“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013 бил регламентиран третият вторичен метод за определяне на
митническата стойност на стоките – „стойността, основаваща се на единичната цена,
по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно
количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на
лица, които не са свързани с продавачите“. Този метод също бил неприложим в
конкретния случай, тъй като липсвала статистическа или друг вид база данни,
съдържаща данни за единичната цена, по която се продавало на митническата
територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки,
включително за идентични и сходни стоки. Разпоредбите на чл. 74, параграф 2,
буква „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 също не можело да бъде приложени в
случая.
В решението е направен извода, че поради липсата на данни
относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или
възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл.
74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 не можело да
бъдат приложени за определяне на митническа стойност на стока №36. Поради това
за определяне на митническата стойност на стоката по разглежданата митническа
декларация е приложен метода на чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013,
като митническата стойност е определена на 3.99 лв./кг. Използваната база за
формиране на митническата стойност е MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020г.
Съдът приема, че във връзка с определената митническата
стойност на стоката е необходимо да се има предвид следното:
В Дял II, Глава 3 от приложимия Регламент (ЕС) №952/2013,
озаглавена „Стойност на стоките за митнически цели“, член 69 е предвидено, че
митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа
тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи
специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в
съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 е регламентиран метод за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, като в параграф 1 е
предвидено, че „базата за митническата стойност на стоките е договорната
стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост“, а в параграф 2, че „действително
платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва
да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва
всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за
продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви „а“ до „г“ са
изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се прилага
договорната стойност.
В член 74 са регламентирани вторични методи за определяне
на митническата стойност. Съгласно параграф 1, когато митническата стойност на
стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Правила относно стойността на стоките за митнически цели
са уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140 „Неприемане на декларираните договорни
стойности“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са определени подробни
правила за прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно параграф 1
на член 140, „когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация“. Според параграф 2, ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В процесното решение, за да мотивира съмнение, че
декларираната от дружеството жалбоподател договорна стойност на стоката
представлява общата платена сума, митническият орган се е позовал на Решение на
Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C‑291/15. Цитираното решение е
постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а
от Регламент (ЕИО) №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на
разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от
Регламент (ЕИО) №2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на
митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се
определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който
фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97
на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде
преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки,
при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 е сходен
по своето съдържание с член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то
така направеното тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за
митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена
сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като
доказателство за заплащането ѝ фактура, както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в член 1, параграф 2,
точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“ означава – в
рамките на определянето на митническата стойност – стоки, произведени в същата
държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в
Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу
Staatssecretaris van Financiën и Решение от 19 март 2009 г. по дело
C‑256/07 Mitsui & Co. Deutschland, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
При прилагането на методите за определяне на митническа
стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за
да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена или фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС)
№952/2013, всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по
член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има
предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент
от Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati
Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di
Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на
процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и
впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на член 22,
параграф 7 от Регламент (ЕС) №952/2013, изискващо митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тежест на митническия
орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите съмнения,
неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки и
решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
В случая административният орган е посочил в решението
си, че съмненията относно декларираната митническа стойност на стоката -
„употребявани дрехи“, произтичат от това, че декларираната ѝ договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Изложени са доводи в насока
невъзможност от представените документи да се установи истинността на
договорната стойност, поради което следвало да се приложат други методи за
остойностяване с цел определяне на митническата стойност. Поради липсата на
данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени, по които се продавало най-голямото сборно количество и/или
възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл.
74, пар. 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) N2 952/2013 не можело да
бъдат приложени за определяне на митническа стойност на стока №36.
При така изложените в решението мотиви не може да бъде
проверено дали в издадения акт митническите органи са обосновали надлежно
„основателни съмнения“ относно декларираната стойност на стоките, съобразно
разпоредбата на член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да
достигнат до извод за неприемане на тази декларирана договорна стойност.
В приетото по делото заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и
безпристрастно дадено е направен извод, че платената цена от дружеството за
процесните стоки е 11 057 USD. Други подлежащи на плащане суми по
фактурата, приложена към митническата декларация, не се установили. Плащането
било извършено от банкова сметка ***к ЕАД на 23.11.2020 година в размер на
20 000 USD. Плащанията били отразени в счетоводните регистри на
жалбоподателя. Представените доказателства били „Извлечения по сметка издадено
от Райфайзен Банк №83 от 23.11.2020 година. Редът за извършените плащания е
представен в таблици към предходната задача. В процесната фактура се сочила
цената на стоката в размер на 11 057 USD. Тази сума била декларирана в
процесната митническа декларация и се намирала в счетоводните регистри на
жалбоподателя. Следователно било налице съответствие между платената цена на
стоката и декларираната стойност по процесната митническа декларация. И в двете
митнически декларации било декларирано обобщено наименование „Употребявани
дрехи“ и тарифен код 6309 00 00 00. От данните, намиращи се в досието на
процесното дело за процесната митническа декларация от 25.01.2021 година и тази
митническа декларация, използвана от митническите органи като база 20BG002002030003R7
от 22.05.2020 година се установявало, че видовете стоки били: дамски и мъжки зимни
якета, елеци, палта, блузи и други (в процесната фактура) и дамски и мъжки
панталони, блузи и други облекла (в сравняемата фактура). Следователно, от така
направения анализ бил налице извод, че артикулите по фактура JK-EXP-4751-2020/11.12.2020 година се различават по основни показатели от тези по
фактура 340/2019-20.
Отразено е
също, че видно от наименованието „Product code“ и описанието на съдържанието на
код 63090000 показвал, че номенклатурата на стоките, която се използва в тази
система „THESEUS“, не е същата по обхват и съдържание на номенклатурата на
стоките в ТАРИК, която се използвала от митниците при извършване на
митническите формалности и служела за определяне на размер на вносно митническо
задължение. Освен това, след сравняване на обхвата на артикулите в двете
номенклатури (ТАРИК тарифен код 6309 00 00 и Theseus Product code 63090000),
било видно, че обхватът на артикулите в Theseus бил значително по широк, като
там се включвали и одеяла и пътни одеяла домакинско бельо и артикули за
вътрешно обзавеждане и други, а процесния внос бил само употребявани дрехи.
След проучване на интернет страниците на "THESEUS", се установило, че
в ограничената зона на уебсайта били достъпни данни за експерти за борба с
измамите и избрани потребители. Входните данни били извлечени от СОМЕХ, база
данни поддържана от Евростат, предоставяни от страните-членки и страните
кандидатки. Следователно тази база с данни се ползвала главно за статистически
цели и от експертите от ОЛАФ за борба с измамите. Посочено е, че в оспореното
решение, като причина за неприемането на декларираната митническа стойност се
сочат „възникнали съмнения“, но не били констатирани измами или други
митнически нарушения, поради което ползването на данни от „TНESEUS“, за целите
за сравняване и определяне на митническа стойност не би било приемливо. Такъв
подход водил до изкривяване на информацията и невъзможност за обективна цена на
конкретен продукт в конкретно състояние.
Предвид
направените от експерта установявания в съдебно-счетоводната експертиза, може
да се направи извод, че митническите органи незаконосъобразно са обосновали
съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството жалбоподател
стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата THESEUS цена от
7.75 лв./кг. Тази цена, съгласно новата разпоредба на § 1, т.40 от ДР на ЗМ,
може да представлява „справедлива цена“, като средни цени за групата стоки от
продуктов код 63090000, но тя не може да се приеме за рискова прагова стойност,
нито за средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни на
декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Освен това по несъмнен начин от
заключението на експертизата се установява, че извършеното сравняване с цената
от THESEUS води до изкривяване на информацията, тъй като същата е за стоки от
продуктов код, различаващ се по обхват от стоките от ТАРИК тарифен код
**********, каквито са процесните.
С това
заключение се опровергава като неоснователно съмнението на митническите органи,
че декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена
цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза. Като немотивирано е пристъпил към определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вместо на
базата на договорната им стойност, административният орган е постановил
обжалваното решение в нарушение на материалния закон.
При
извършване на проверка на декларираната митническа стойност на внесените стоки,
стойността не следва да бъде сравнявана с т. нар. „справедлива цена“, извлечена
от информационната система „THESEUS“ и оттам да се стига до определяне на нова
цена по методите в чл.74 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Следва да
се отбележи, че дори да се приемат за доказани предпоставките, визирани в член
140 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които стойността на стоките
не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, то изложените
по-горе съображения за немотивираност на административния акт са относими и към
тази част от процесното решение, с която митническата стойност на стоките е
определена съгласно вторичния метод по член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
В процесното
решение административният орган е посочил, че за периода от юни 2019 г. до
февруари 2020 г. дружеството „ЕВРОТЕКС“ ЕООД регулярно внасяло стока
„употребявани дрехи“ от Пакистан, в приблизително същото количество и били
декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Направен е извода, че в
митическата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение не били намерени резултати за декларирани и
приети митически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не били
необичайно ниски. Тези установявания сочат, че необосновано административният
орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74,
параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да изчерпи този по параграф 2 от
същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Т. е. с оспореното решение
митническата стойност на процесната стока е определена по реда на член 74,
параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е налице ясна обосновка за
приложение именно на този резервен способ, като административният орган не е
посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за
определянето ѝ по някой от предходните методи, изключвани в установената
последователност.
В случая не
е извършен и какъвто и да било анализ на разумните способи, изискуеми от
приложената норма в различните ѝ хипотези, при което не става ясно коя от
хипотезите – на буква "а", "б", или "в" на член
74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 административният орган е приел за
относима, както и защо митническата стойност на стоката е приета именно въз
основа на стойността по цитираната в решението декларация MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020г.
Във връзка с последното следва да се отчете също, че обжалваното решение не
съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен
вторичният метод по чл. 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013. Не се представя
информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за
извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и
съществуването на търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че
декларираните от дружеството стойности съществено се различават. Във връзка с
това, съдът приема, че актът не е мотивиран, а липсата на мотиви представлява
съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за
неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка
за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на
митническата стойност на процесната стока.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна
стойност на процесните стоки и е определил нова такава, директорът на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството
жалбоподател се следват деловодни разноски, платими от ответника. Съгласно
представения от процесуалния представител на жалбоподателя списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата за уговорен и изплатен адвокатски хонорар, съдът приема,
че претендираните разноски са реално сторени, в общ размер на 1510 лв., от
които 50.00 лева внесена държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за вещо лице и 960 лв. уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото. Ответникът, чрез
своя процесуален представител, в срок е възразил, че уговореното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, което съдът намира за
основателно, предвид материалния интерес по делото, а именно 6941.64 лева и
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004
г. на Висшия адвокатски съвет. С оглед на това, съдът приема, че на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 677.82 лв. изчислени съобразно разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендираната от жалбоподателя сума над 677.82 лв. до 960 лв.,
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат не следва да
бъде присъдена от съда. С оглед на което Агенция „Митници“ следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от общо 1227.82 лв. разноски за
настоящата съдебна инстанция.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
към MRN 21BG002002043720R4/25.01.2021г., с рег. №32-122628/16.04.2021 г., на
С.Д. Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“,
с което е била увеличена митническата стойност на внесените от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД
стоки по фактура №JK-EXP-4751-2020 от 11.12.2020г.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я.Е.П. - управител, направените по
делото разноски в размер на 1227.82 / хиляда двеста двадесет и седем лева и 82
ст./ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: