№ 1681
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20223110203766 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят И. П. П. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.“Братя Георгиевич“ №36, ет.1, офис1, оспорва Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - гр. София, с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП, е наложено административно наказание –"Глоба" в размер на 300. 00
(триста) лева.
Жалбоподателят твърди, че е заплатил дължимата винетна такса.
Моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа подадената жалба на посочените основания. Претендира
присъждане на съдебните разноски съобразно представен договор за правна
помощ.
Въззиваемата страна, представлявана от ю. к. П., оспорва подадената
жалба и изложените в нея доводи. Намира, че при издаването на електронния
1
фиш са спазени формалните изисквания на закона, а нарушението е
безспорно установено. Счита, че отговорността за неправилно декларираните
данни на превозното средство пада върху водача, с оглед разпоредбата на чл.
10а, ал. 3а от ЗП. Претендира заплащане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, на жалб. И. П. П. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.“Братя Георгиевич“ №36, ет.1, офис1, в качеството му на собственик на лек
автомобил, марка "Ауди А8", с рег. № В 0**4 НР, с обща допустима
максимална маса 2675, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО5, за това, че на
25.05.2020 г., в 09. 25 часа, на републикански път І-9 в района на км. 150+946,
с посока увеличаващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, е фиксирано нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102 от
ЗДвП, установено с устройство № 20911, на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с
чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 300, 00(триста) лева.
Указано е задължението за заплащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП,
в размер на 10, 00 (десет) лева.
Видно от приложения заверен препис на касов бон на 03.04.2020 г., е
закупена годишна винетка КЗ, на стойност 97 лева, за лек автомобил с рег. №
В 0634 НР.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е основателна.
От процесуална страна, оспорваният електронен фиш е съобразен с
процесуалния закон и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП, данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
2
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Разпоредбата на чл. 189ж от ЗДП, е специална по отношение на
разпоредбите на общия административнонаказателен процес – конкретно чл.
57 от ЗАНН, поради което при преценка на формалната законосъобразност
следва да се държи сметка на спазването на намиращата приложение
специална норма. В същата няма изискване за отразяване на длъжностното
лице издало електронния фиш. Това според съда не представлява празнота в
уредбата, а напротив подчертава техническия характер на изявлението, тъй
като липсва и реквизит – подпис, като основен елемент от удостоверяване на
волеизявленията според общите изисквания за документиране.
По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния
закон, поради което ЕФ, се явява незаконосъобразен и следва да се отмени,
поради следното:
От обективна страна, е надлежно установено от разпечатаните
показания на техническото средство, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Снимките,
видеозаписите, разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
От тези доказателства се установиха обективните признаци на
нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДв. П, свързани с движение на автомобила
по пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДв. П, вр. с чл. 10, ал. 11, т. 1 от
Закона за пътищата, вменява задължение за водача, преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена
от трето лице. Това задължение в случая е било възникнало, тъй като се касае
за МПС лек автомобил, предназначено за превоз на пътници, с обща
технически допустима максимална маса 2675, брой оси 2, категория ППС:
ЕВРО5.
Спорния въпрос е дали такава такса е била заплатена, след като
жалбоподателят е закупил винетка, при грешка във вида на посоченото ППС,
3
каквото не притежава, при правилно отразяване на държавния контролен
номер.
Според съда, макар и при техническа грешка в посочване на вида на
ППС, за което се заплаща таксата, фактически такава е била заплатена в
необходимия размер.
От правна страна е важно да се установи дали лицето е било
заплатило държавна такса в необходимия размер за движение по пътищата
включени в обхвата на платената пътна мрежа. В случая няма дублиране на
превозни средства с този контролен номер, поради което следва да се приеме,
че в действителност паричното задължение е било изпълнено. Не е налице
вреда нито за фиска и специално в случая за фондовете на АПИ, по чл. 44, ал.
1, т. 2 от ЗП.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 3а от ЗП, предвижда при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното
превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната
такса се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса.
Тази разпоредба обаче, не следва да се тълкува изолирано, а в общия дух на
закона и на целта за която се заплащат винетни такси - за предоставена
насрещна услуга. В конкретния случай, при вярно деклариран ДКН и
заплатена такса в размер за винетка, която съответства на категорията на
МПС-во, няма основание да се приеме, че е налице неизпълнение на
възложеното по закон задължение на водача.
На следващо място, за да е съставомерно едно деяние като
административно нарушение е необходимо, най-малко от субективна страна
да е осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.
В случая обаче от установените факти, освен че не може да се
направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се
формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14
от НК, която намира субсидиарно приложение и в административното
наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат
към състава на престъплението, изключва както умисъла така и
непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не
се дължи на непредпазливост / 14, ал. 2 от НК/ – т. е. деецът да е бил длъжен
и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е направил.
4
В настоящата хипотеза не са налице доказателства за това, че
жалбоподателя е бил информиран по какъвто и да е начин, че е налице
грешка при отразяване на вида на ППС, при заплащането на винетна такса и
плащането му е зачетено от контролните органи, като невалидно.
Предвид изложеното съдът намира деянието на жалбоподателя за
несъставомерно от обективна и субективна страна, поради което е налице
неправилно приложение на материалния закон и НП подлежи на отмяна.
Предвид основателността на жалбата, на осн. чл. 144 от АПК, вр. чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят в полза на жалбоподателя и
направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на
пълномощника, в размера на 300 лв.
Видно от приложения договор за правна помощ, за осъщественото
представителство е заплатено възнаграждение в размер на 300 лева, в брой.
Предвид относително несъществената фактическа и правна сложност на
казуса, следва да се редуцират разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение до минимума в редакция на разпоредбата по чл. 18, вр. с чл.
7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, към момента на сключването на договора за
правна помощ.
Отговорността за разноски следва да се понесе от бюджета на органа
издал отменения ел. фиш - АПИ.
Воден от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от АГЕНЦИЯ "ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА", с който на жалб. И. П. П. ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, ул.“Братя Георгиевич“ №36, ет.1, офис1, в качеството му на
собственик на лек автомобил, марка "Ауди А8", с рег. № В 0**4 НР, с обща
допустима максимална маса 2675, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО5, за
това, че на 25.05.2020 г., в 09. 25 часа, на републикански път І-9 в района на
км. 150+946, с посока увеличаващ километър, включен в обхвата на платената
5
пътна мрежа, е фиксирано нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102
от ЗДвП, установено с устройство № 20911, на основание чл. 179, ал. 3, във
вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 300, 00(триста) лева.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", гр. София,
бул. "Македония" № 3, ДА ЗАПЛАТИ на И. П. П. ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, ул.“Братя Георгиевич“ №36, ет.1, офис1 СУМАТА от 300 / триста/
лева, деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
на страните, пред Варненския административен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6