№ 780
гр. П., 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220104930 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес: гр. С., п.к. 1404, р-н Т., бул. „Б.” № 81 В, представлявано от
управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Е. Ц., против Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: П.
п.к. 4400 ул. „П. Б.“ № 76, вх. 1, ет. 8, ап. 22, като моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото сумата
в общ размер от 623,88 лева, от които главница в размер на 500 лева, договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 42,43 лева за периода от 17.07.2017 г.
до 16.11.2017 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 81,45 лева за период
от 16.11.2017 г. до 02.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
3378/2024 г. по описа на РС П..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 05.04.2023 г. „С. к.“ ООД като
цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски
кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД. Сочи, че вземането е индивидуализирано в
Приложение № 1, неразделна част от договора. Посочва, че длъжникът е уведомен за
цесията на посочената в договора ел. поща. В условията на евентуалност моли съда, ако
приеме, че цесията не е надлежно съобщена на ответника, то да се приеме, че с получаването
на исковата молба е надлежно уведомен.
Сочи, че на 17.07.2017 г. между „С. к.“ ООД /кредитодател/ и Д. С. С.
/кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 135423, по електронен
1
път по силата на ЗПФУР. Посочва, че договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е
предоставена цялата информация, изискуема по закон. В условията на евентуалност иска от
съда в случай, че приеме, че договорите не са сключени по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, да приеме, че
договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за
сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Смята, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния
документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
и приложимото законодателство.
Твърди, че процесният договор е сключен при съобразяване разпоредбата на чл. 10,
ал.1 ЗПК.
По силата на процесния договор, ответникът получил сумата от 500 лева, срещу
което се съгласил да върне 4 броя вноски по 198,39 лева в срок до 16.11.2017 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно приложение № 1 към договор за потребителски
кредит, съдържащ погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40,08 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 48,14 %.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договор за кредит
до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита., поради което претендира и
обезщетение за забава. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.
Поради бездействието на ответника депозирал заявлението по чл.410 ГПК, по което
било образувано ч.гр.д. № 3378/2024 г. по описа на РС П.. Съдът издал заповед за
процесните суми, която била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което били
уведомени, че следва да предявят настоящите установителни искове.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или
процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи
предявената искова претенция.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез адвокат
Ц. М. от АК П., назначен в качеството му на особен представител.
Излага доводи за допустимост и неоснователност на претенцията.
Оспорва изцяло исковите претенции и моли съда да ги отхвърли.
Посочва, че е налице разминаване между твърденията в ИМ и приложените
доказателства. Излага подробни съображения.
Оспорва изцяло твърденията на ищцовата страна, изложени в обстоятелствената част
2
на исковата молба.
Твърди, че по делото е приложен Лог файл по договор за паричен заем № 135423, ОУ
и разписка за получаване на заемната сума, които не носят подпис на длъжника Д. С..
Оспорва ответникът да е сключвал процесния договор и да е получавал процесните
суми, поради което не е налице задължение за плащане на сумите.
Смята, че процесният договор е недействителен, тъй като не са спазени
императивните изисквания на ЗПК – чл.11, ал. 1 и ал. 2, чл. 19 и т. н. Смята, че е
недействителен и поради неспазване на разпоредбите на ЗЕТ.
Счита, че не се установява активната процесуална легитимация на дружеството -
заемодател по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.
Смята, че неоснователността на главната претенция води до неоснователност и на
акцесорните.
Оспорва авторството на документа, наименуван Договор за паричен заем Кредирект
№ 135423, сключен па 17.07.2017 г., селективно съгласие на ответника Д. С. за сключване на
договора, както и че са подписани от посочените в него страни. Оспорва факта, че
кредиторът „С. к.“ ООД е предал и че именно ответникът Д. С. е получил заемната сума.
Оспорва представената разписка за извършеше плащане. Оспорва представените документи,
че са надписани от лице с представителна власт и даден мандат от името на „С. к.“ ООД.
Оспорва, че е налице валидно цедиране на ищцовото дружество като цедент по вземанията
срещу ответника Д. С.. Оспорва да е получавано уведомлението за цесия от ответника.
Смята, че прехвърлянето на вземането не е породило действие, тъй като не е в нотариална
форма. Възразява, че с получаването на книжата от особения представител се смята за
получено от ответника и уведомлението за цесия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването за ответника се явява адвокат
М. от АК П., която моли съда да отхвърли исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за паричен заем кредирект № 135423/17.07.2017 г., в
който е посочен, че същият е сключен между „С. к.“ ЕООД, в качеството му на кредитор и Д.
С. С., в качеството му на заемополучател. В договора е посочено, че заемната сума е в
размер на 500 лева, със срок на кредита 4 месечни вноски, с размер на първите три
погасителни вноски от 135,61 лева без неустойка и 198,40 лева с включена неустойка, а
размерът на останалата погасителна вноска е 135,60 лева без включена неустойка и 198,39
лева с включена неустойка, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита - 40,08 %,
годишен процент на разходите 48,14 %. Общият размер на всички плащания е 542,43 лева, а
с включена неустойка е 793,59 лева.
Приложени са общи условия на „С. к.“ ООД за заеми „кредирект“, предоставяне чрез
интернет, от който се установява реда за сключване на заеми предоставени чрез интернет. В
3
чл.6 от общите условия е предвидената електронната форма за сключване на договора. В
нея следва да се попълнят задължителни полета касаещи индивидуализация на
кредитополучателя, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания
заем /размер на главницата и период на погасяване/, две лица за контакт, както и да посочи
желания начин за изплащане на отпуснатата заемна сума: по банков път, на декларирана
банкова сметка или чрез системата „Изи Пей“ – чл.8 от ОУ. В чл.11, ал.2 е посочено, че с
натискането на бутона „Изпрати”, заемателят декларира, че приема така предоставените му
условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от
предоставените документи, при условията, при които те са му предоставени. В чл.13, ал.2 от
ОУ е посочено, че заемателят потвърждава (или респективно отказва) сключването на
договор за заем във всеки един момент, до неговото сключване, посредством телефонно
обаждане до заемодателя на неговия единен национален телефонен номер 0700 80046.
Доколкото отправянето на искане за заем представлява желанието на заемателя да сключи
договор за заем със заемодателя, неговото съгласие за сключване на договор за заем е
наложително само при промяна от страна на заемодателя на първоначално заявените
параметри.
Приложена е неподписана разписка за извършено плащане от 17.07.2017 г. по ePay.bg
с получател Д. С. С. за сумата в размер на 503,77 лева.
По делото е приложен лог файл за паричен заем № 135423, в който е посочено, че на
17.07.2017 г. в 00:00 часа са извършени редица действия от Д. С., ЕГН **********, с посочен
номер на лична карта. На 17.07.2017 г. в 16:05:15 часа е изпратен договор за кредит и ОУ до
*********@*****.***. В същия час е отразено, че кредитът е активен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Видно от приложените материали ч.гр.д. № 3378/2024 г. по описа на РС П. е било
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със
заявител „А. Б. Б.“ ЕООД и длъжник Д. С. С.. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение № 1952 от 12.08.2024 г. за следните суми: 500 лева, представляваща главница,
ведно със законна лихва за период от 09.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 42,43
лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за период от 17.07.2017 г. до
16.11.2017 г., сумата 81,45 лева, представляваща законна лихва за забава за период от
16.11.2017 г. до 02.08.2024 г., както и държавна такса в размер на 13,57 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 27,14 лева. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в законоустановения срок е депозирана настоящата
искова молба.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане. По съществото им съдът счита следното:
За да бъдат уважени исковете с правно основание. чл.6 ЗПФУР, във вр. с чл.240, ал.1,
ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.9 ЗПК и чл. 99 ЗЗД, то следва при условията
4
на пълно и главно доказване ищецът да установи възникването по надлежен ред на заемно
правоотношение, както и че договореният финансов ресурс е предаден/усвоен от ответника-
заемател.
Ищецът поддържа, че в качеството си на цесионер е кредитор на ответника за
вземане по договор за потребителски кредит с № 135423/17.07.2017 г., сключен от
разстояние между „С. к.“ ООД в качеството на кредитор и Д. С. С. в качеството на
кредитополучател. Предвид това приложим ще бъде редът за сключване, разписан в Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. От ответната страна своевременно в
отговора на исковата молба е оспорено възникването на правоотношението, поради което за
съда съществува задължение да обследва този въпрос.
В чл.6, ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция, съгласно която Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно
или повече. В чл.18 от ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от
страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно
този закон се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги.
Както вече бе посочено, процесният договор за кредит се твърди да е сключен от
разстояние и в него не фигурира подпис на потребителя /било то обикновен електронен
подпис, свързващ изявлението за сключване на договора с ответника, квалифициран
електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис/, който по категоричен начин би
могъл да идентифицира лицето- заемател. Самият договор за кредит представлява
електронен документ съобразно чл.3, ал.1 Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно
това „електронен документ“ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма- в конкретния случай текстови запис. Електронният документ съдържа изявления на
конкретни лица, като за целите на настоящия процес следва да се установи кое е лицето
заемател. В конкретния случай липсва подпис на потребителя /квалифициран електронен
подпис или усъвършенстван електронен подпис/, както и каквато и да било друга уникална
сигнатура, която би могла да свърже договора от 17.07.2017 г. с ответника. В случай на
налично подписване с универсален ел. подпис или квалифициран ел. подпис, то би била
налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор - доколкото по
дефиниция тези видове ел. подпис съдържат уникални данни, свидетелстващи за лицето,
5
което е автор на изявлението /В тази насока са Решение № 70 от 19.02.2014 г., по гр. дело №
868/2012 г., по описа на IV Г. О. на ВКС и Определение № 169 от 06.04.2017 г., по ч. т. д. №
672/2017 г., по описа на ВКС, I Т. О./.
В настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан
електронен документ, установяващ договорно правоотношение между ответника и „С. к.“
ООД, основано на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото липсва
проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е извършил кандидатстване за
кредит на интернет адрес /сайт/ на „С. к.“ ООД, съгласно чл.6 от общите условия в
предвидената форма. Във формата следва да се попълнят задължителни полета касаещи
индивидуализация на кредитополучателя, актуална електронна поща, телефон за връзка,
параметри на желания заем /размер на главницата и период на погасяване/, две лица за
контакт, както и да посочи желания начин за изплащане на отпуснатата заемна сума: по
банков път, на декларирана банкова сметка или чрез системата „Изи Пей“. Искането за
отпускане на кредит до кредитната институция представлява електронен документ по
смисъла на чл.3 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
тъй като е налице електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Доколкото липсва доказване на
подадено такова искане в съответната форма, съдът приема, че не може да бъде за
установено, че автор по смисъла на чл.4 ЗЕДЕУУ на някакво електронно изявление и
документ за кандидатстване е ответникът, който да е посочил в заявката си всичките си
индивидуализиращи данни /три имена, адрес, ЕГН, телефон/ и имейл, а адресат /чл. 5 от
ЗЕДЕУУ/ и получател на същото да е „С. к.“ ООД. Според нормата на чл. 8, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ „потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да
се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго”. По делото
обаче няма никакви доказателства за получаването на електронно изявление за
кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по електронен път
/чрез имейл/ или по телефон с електронни изявления да е изпратил проекта на договора за
кредит и погасителния план на ответника. Категорично по делото не се установява и, че
ответникът с електронно изявление или чрез СМС от мобилен телефон да е приел за
окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения погасителен план. Съгласно
чл.18, ал.1, т.3 Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Всички
електронни документи /формата за кандидатстване, проектът на договора и погасителния
план, съгласието за приемането и окончателното сключване на договор/ с доказано авторство
от всяка една от двете страни щяха да бъдат подписани с обикновен електронен подпис.
Това е така, защото данните за потребителя, както и за доставчика сочат и индивидуализират
автора на електронното изявление. Законът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис,
дефинирани в чл.13, ал.2 и ал.3 Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и чл.3, т.11 и т.12 от Регламент /ЕС/ №910/2014, за да е валиден
6
електронният документ. В допълнение следва да се посочи и че възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.
184, ал. 1, изр. 1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител като
препис, заверен от страната /Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г.
о. /. Тоест, при наличието на изрично оспорване от страна на ответника, сам по себе си
възпроизведеният на хартиен носител неподписан договор не би могъл да се приеме като
валидно доказателство, установяващо възникването на правоотношение между кредитора и
потребителя на финансова услуга. В настоящия случай от представените по делото
доказателства не се установява извършването от ответника на посоченото в исковата молба
електронно изявление и потвърждение, за да се приеме, че е възникнало твърдяното валидно
облигационно правоотношение. Не са ангажирани каквито и да е доказателства за това, че
ответникът е потвърдил електронно сключването на договора, както и получаването на
останалите представени документи – ОУ за предоставяне на кредити и Стандартен
европейски формуляр.
За пълнота следва да се посочи, че по делото е приложен лог файл от страна на
ищцовото дружество, което съдът не цени, доколкото е изготвено от самото ищцово
дружество, респективно кредиторът и не на последно място бе оспорено от ответника, във
връзка с което не бяха ангажирани никакви доказателства.
Горното обуславя извод, че не е доказано постигнато между „С. к.“ ОДД и ответника
съвпадение на волите за сключване на договор за кредит с посочените в исковата молба
параметри.
На следващо място, за да бъде прието, че договорът за кредит е сключен, е
необходимо да се установи по несъмнен начин, че заемната сума е предоставена и усвоена от
кредитополучателя, доколкото договорът за заем е реален такъв. По делото няма ангажирани
доказателства, които да водят до извод за реално предаване на сумата от 500 лева.
Представената неподписана разписка за извършено плащане от 17.07.2017 г. по ePay.bg с
получател Д. С. С. за сумата в размер на 503,77 лева, не обуславя извод за получаване на
сумата.
Предвид изложеното се налага крайният извод, че между „С. к.“ ООД и ответника не
се установява възникнала валидна облигационна връзка, от която да произтекат права и
задължения. Следователно вземане за сумата от 500 лева, ведно с договорните лихви и
обезщетението за забава не е съществувало в патримониума на цедента „С. к.“ ОДД, което да
бъде прехвърлено на ищеца „А. Б. Б.“ ЕООД с договора цесия от 05.04.2023 г..
По изложените съображения предявените искове се явяват недоказани по своето
основание и подлежат на отхвърляне.
Съдът не счита, че не е необходимо да се произнася по останалите възражения на
ответника поради извода за липса на възникнала валидна облигационна връзка по договор за
кредит.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
7
сторените от него разноски, но такова искане не е направено.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. С.,
п.к. 1404, р-н Т., бул. „Б.” № 81 В, представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк.
Е. Ц., против Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: П. п.к. 4400 ул. „П. Б.“ № 76, вх. 1, ет. 8, ап.
22, искове за признаване за установено по отношение на ответника, че същия дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер от 623,88 лева, от които главница в размер на 500
лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 42,43 лева за периода
от 17.07.2017 г. до 16.11.2017 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 81,45
лева за период от 16.11.2017 г. до 02.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 3378/2024 г. по описа на РС П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8