Р Е Ш Е Н И Е
613/30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На втори октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №865 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №18-0869-003543/11 от 28.02.2019 год. на ВПД Началник сектор към ОД
на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на С.И.Й., с ЕГН********** ***
са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП и административно наказание
„глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. В първото съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично, като поддържа жалбата. В последното съдебно заседание по делото
не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.И.Й. прочел публикувана в сайта Jobs.bg обява за работа
като шофьор на увеселително влакче, чрез което се превозвали пътници по време
на коледните празници в гр.Шумен. След проведен разговор с лице, отговорило на
посочения телефон, същият на 07.12.2018 год. се явил на работа. По време на
обучението му същият поел управлението на увеселително влакче, представляващо
МПС, на което са прикачени два броя ремаркета – вагони, предназначени за превоз
на общо 48 пътника /по 24 пътника за всеки от вагоните/. Движели се в
централната част на гр.Шумен, по пешеходната алея на бул.“Славянски“, в посока
от пл.“Кристал“ към Драматичен театър „Васил Друмев“, като пресекли улиците
„Климент Охридски“ и „Панайот Волов“, които са отворени за обществено ползване,
след което продължили по пешеходната зона на бул. „Славянски“. В района на Драматичния театър влакчето било спряно за
извършване на проверка от свидетелите П.С.П.,
Г.П.М. и Л.М.С.. По време на проверката било констатирано, че водачът Й.
притежава свидетелство за управление на МПС от категория „С“ и „Е“, но не
притежава такова от категория „Д“, както и че не притежава удостоверение за
психологическа годност. В същото време управляваното от жалбоподателя превозно
средство, предназначено за теглене на вагони било марка „Мерцедес“, но същото
не било регистрирано по предвидения за това ред, като същото нямало поставени
регистрационни табели. Впоследствие били представени допълнителни писмени доказателства, от които било
установено, че „Увеселителни влакчета“ ЕООД, гр.София регистрирало в сектор ПП
при ОД на МВР - София специален автомобил „Субару 1800“ с рег. №СО4008АХ, който
изпълнявал функции на атракционно туристическо влакче. Същото било отдадено под
наем от „Увеселителни влакчета“ ЕООД, гр.София на „Екшън Райдърс“ ЕООД,
гр.Шумен. На 07.12.2018 год. Община Шумен издала на „Екшън Райдърс“ ЕООД,
гр.Шумен Разрешение №8858 за движение на
атракционно туристическо влакче по пешеходната част на бул.“Славянски“,
като в същото било посочено, че разрешителното се дава по отношение на
атракционно туристическо влакче с площ 22.61 кв.метра, което да се движи по
пешеходната зона на бул.“Славянски“ в гр.Шумен, от пл.“Освобождение“ до
кръстовището с ул.“Христо Смирненски“. На 07.12.2018 год. от Кмета на Община
Шумен била издадена Заповед, в която бил посочен периода от време, през който
атракционното туристическо влакче с рег. № СО4008АХ, за което било издадено
разрешението, следва да се движи, маршрута, който трябвало да следва и организацията на
движение, която следва да бъде създадена и спазвана.
Впоследствие от страна на свидетеля К.Т.Д.,
управител на „Увеселителни влакчета“ ЕООД били дадени писмени обяснения, от
които било установено, че при транспортиране на влакчето от гр.Варна за
гр.Шумен, е бил объркан влекача, като вместо специален автомобил „Субару 1800“
с рег. № СО4008АХ, по отношение на който било издадено разрешение от Община
Шумен, бил транспортиран друг влекач, който бил конструиран с двигател на
„Мерцедес“. Вечерта на 07.12.2018 год. влекачите били разменени, като този с двигател
на „Мерцедес“ бил върнат в гр.Варна, а специалният автомобил „Субару 1800“ с
рег. №СО4008АХ бил транспортиран в гр.Шумен и последният бил представен за
оглед от служители на сектор ПП на следващият ден, при който оглед било
констатирано и несъответствието между влекача, който бил спрян за проверка и
този представен за допълнителен оглед.
На 11.12.2018 год. на жалбоподателя били съставени
три акта за установяване на административно нарушение, като предмет на
настоящото производство е акт за установяване на административно нарушение
№3543/11.12.2018 год. Актосъставителят е посочил, че с описаните в този акт
деяния от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.150а от ЗДвП и чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя,
като е изложил под формата на възражения, че не е съгласен с описаното в акта,
тъй като той просто е кандидатствал за работа. Впоследствие се е възползвал от
законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни
писмени възражения, в които излага, че не е съгласен с описаната в акта
фактическа обстановка и че управляваното от него превозно средство не подлежи
на регистрация, съгласно чл.1, ал.4, т.7 и т.8 от Наредба I-45/2000 год. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №18-0869-003543/11
от 28.02.2019 год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна
полиция Шумен, с което на С.И.Й., с ЕГН********** *** са наложени
административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП и административно наказание „глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетелите Г.П.М., Л.М.С.,
К.Т.Д., В.Г.Х., С.А.А. и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на посочено в пункт първи на
наказателното постановление административно нарушение, съдът приема, от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП За
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на
чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че управляваното от жалбоподателя МПС към
момента на извършване на проверката е било от категорията на визираните в
разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.14 от ЗДвП /моторни превозни средства,
проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача/ за
които законът изисква водачът да притежава категория „Д“. Не се спори по делото, че Й. е притежавал
свидетелство за управление на МПС от категория „В“ и „С“, но не е притежавал
такова от категория „Д“. Следователно същият не е имал правоспособност да
управлява МПС от посочената категория.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият
орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение,
административно-наказателната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда
наказание “глоба” от 100 /сто/ до 300 /триста/ лева за водач, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно минимума на посочената разпоредба, като се е съобразил и
с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и смекчаващите отговорността обстоятелства в
случая - а именно, че констатираното нарушение е извършено за първи път.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя,
че доколкото в публикуваната обява за работа е било посочено, че се изисква
свидетелство за управление на МПС от категория „С“ същият не е бил наясно, че в
действителност му е необходима категория „Д“. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото жалбоподателят е водач, преминал успешно изпит по
ЗДвП, за да се снабди с категории за правоспособност „В“ и „С“, то възражението,
че не е разбрал каква категория се изисква за управляваното от него ППС при
положение, че това са част от специалните знания, които следва да притежава всеки
водач на МПС, положил успешно изпит за правоспособност дори от най-ниска
категория, звучи несериозно. Незнанието на закона, още повече пък когато същият
с оглед естеството на качеството си на водач на МПС, безспорно е следвало да
познава относимите в този смисъл правните норми, не може да доведе до
оневиняване на жалбоподателя и до освобождаване от административно-наказателна
отговорност.
По
отношение на описаното в пункт втори от наказателното постановление
административно нарушение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба №36
от 15.05.2006 год. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания задължава водачите на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари, при извършване на дейност в това им качество, да
представят удостоверение за психологическа годност. От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят към момента на извършване на
проверката, респективно към момента на управление на посоченото МПС не е
разполагал с удостоверение за психологическа годност. Не е спорен и факта, че
управляваното от него МПС – увеселително влакче е било предназначено за
обществен превоз на пътници, следователно водачът е следвало да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност.
С оглед на изложеното съдът намира, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да притежава валидно удостоверение
за психологическа годност при извършване на обществен превоз на пътници, за
което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление. Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.178в ал.5 от ЗДвП. Посочената разпоредба,
освен санкционна, е и материално правна, предписваща дължимото поведение на
санкционираното лице, а именно, че водачите, които извършват таксиметрови,
превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари са
задължени да притежават валидно удостоверение за психологическа годност. В
подкрепа на изложеното е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №261/16.10.2019
год. по КАНД №203/2019 год. по описа на ШАС, което е постановено по идентичен
казус.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият
орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно
нарушение по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение, посочената
разпоредба предвижда наказание „глоба“ в размер на 500 лева за водач, който
извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на
пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно предвидения
в закона абсолютен размер, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и смекчаващите отговорността обстоятелства в случая - а именно, че
констатираното нарушение е извършено за първи път.
Съдът намира, че настоящият случай не може да бъде
квалифициран като маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН. В случая и двете деяния,
обявени за наказуеми са свързани с осъществяване на дейност, свързана с превоз
на пътници, за която нормативната база предвижда строги правила и времеви
периоди, през които същата следва да бъде осъществявана. С деянието се засягат
обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за осъществяване на
тази дейност, който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и
предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на
защита. Неспазването на изискванията, предвидени за водачите, с оглед характера
на дейността, води до сериозен последващ риск за живота и здравето на пътниците
в управлявания автомобил и за останалите участници в движението. Следователно
деянието застрашава нормалното осъществяване на значими обществени отношения,
свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на
гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросните деяния не се
отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи, поради което не са налице условията същите да бъдат квалифицирани, като
маловажен случай.
Съдът намира за ирелевантно към настоящия казус и
обстоятелството каква е била допустимата максимална скорост на движение на
посоченото увеселително влакче и дали същото е подлежало на задължителна
регистрация по предвидения законов ред. Както бе посочено и по-горе ЗДвП визира
изискване за притежание от водача на свидетелство за управление на МПС от съответна
категория, като основен критерии в този смисъл е обстоятелството какъв е броя
на пътниците, превозвани от съответното превозно средство, независимо от
неговата скорост на движение. В настоящия случай от материалите по делото се
установява, че посоченото увеселително влакче е било пригодено за превозване на
48 пътника, поради което безспорно попада в приложното поле на посочената
разпоредба и безспорно касае дейност, свързана с извършване на обществен превоз
на пътници.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата, като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление №18-0869-003543/11
от 28.02.2019 год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна
полиция Шумен, с което на С.И.Й., с ЕГН********** *** са наложени
административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП и административно наказание „глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: