Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 170
гр. Перник, 06.10.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като
разгледа административно дело № 722/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145-178 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на В.Я.Л., ЕГН ********** *** против заповед № 1397/05.10.2020 г.,
издадена от кмета на Община Перник, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ,
във вр. с § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ и чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА не е
приет проекта за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и
план за застрояване на урегулиран поземлен ****по регулационния план на с. Б.,
общ. Перник, за което е подадено заявление вх. № 20/ТР-531/11.02.2020 г.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи се, че по реда на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ кметът на община Перник е извършил
преценка за наличие на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 във вр. с § 6, ал. 2
от ПЗР на ЗУТ и е разрешил изработването на проект за изменение на ПУП – ПР на
част от кв. 15 по РП на с. Б. за промяна на регулацията на УПИ ****по имотните
граници на ПИ ***, поради което той не е разполагал с процесуална възможност в
последствие да приеме, че тези условия не са налице и да откаже заявеното
изменение. Твърди се, че изводът на административния орган, че планът за
регулация досежно УПИ ІV – *** е приложен, не съответства на събраните в хода
на административното производство доказателства. Искането към съда е да отмени
оспорената заповед и да върне административната преписка на кмета на община
Перник с указания за тълкуването и прилагането на закона. Заявена е претенция
за присъждане на разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателката, чрез пълномощника си адвокат Б. поддържа
жалбата. Моли съда да отмени оспорената заповед и да присъди направените
съдебни разноски. В указания срок са представени подробни писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е.,
оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорения акт.
Искането към съда е да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира
присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание, заинтересованата страна – Л.М.А., чрез пълномощниците си –
адв. К. и адвокат Ч., оспорва жалбата по подробно изложени в съдебно заседание
аргументи. Моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Представя подробни писмени бележки.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Въз
основа на становище по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ на главния архитект на
община Перник, дадено по искане вх. № 19/ТР-3938/04.09.2019 г. на В.Я.Л.,*** е
издал заповед № 138/09.09.2019 г., с която на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е
разрешил да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР на ПЗ на част от кв. 15
по регулационния план на с. Б., с който се променя регулацията на УПИ ****по
имотната граница на ПИ *** и се определя застрояването при условията на зона
Жм. В мотивите и е приел, че имотните граници на ПИ *** не съвпадат с
регулационните линии по действащия план, че дворищнорегулационният план не е
приложен и няма прехвърляне на собственост в нотариална форма.
В
съответствие с издадената заповед е изготвен проект за частично изменение на
ПУП – ПРЗ на УПИ ІV – *** и УПИ ІІІ, кв. 15, с. Б., общ. Перник. В него е
отразено, че съгласно предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ на с. Б. част от ПИ *** се придава към УПИ
ІІІ, като планът не е приложен в срока по § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, което е
основание за изменението му по § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Изменението предвижда
съвпадането на западната дворищнорегулационна линия на УПИ ****с имотната
граница на имот № ***, при което се променя площта на УПИ ІV – *** от 1074 кв.
м. на 1303 кв. м. и площта на УПИ ІІІ – от 1124 кв. м. на 895 кв. м.
Със
заявление, с вх. № 20/ТР-531/11.02.2020 г.
В.Я.Л. *** да бъде одобрен изготвеният проект за подробен устройствен
план – план за регулация и план за застрояване.
С
обявление № 20-531/11.02.2020 г. административният орган е съобщил на
заинтересуваните лица за изработения проект за ПУП и им е указал възможността
да подадат възражение в 14-дневен срок.
В
посочения срок е постъпило възражение с вх. № 20/ТР 531-1/16.07.2020 г. от Л.М.А.
– собственик на УПИ ІІІ, в кв. 15 по плана на с. Б.. В него е посочено, че
регулационните сметки с бившите собственици на УПИ ІV - ***, кв. 15 по плана на
с. Б. са уредени и разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗУТ е неприложима. Към
възражението са приложени нотариални актове с **** **** ****1975 г., с ****
**** ****1982 г., декларация от Ц.С.***А., с № 2/29.01.1982 г., удостоверение
за наследници от 04.04.2018 г., писмо изх. № 18/ТР-3033/21.08.2018 г., скица
изх. **** **** ****2016 г. на УПИ ІІІ-***а по ПЗР от 1979 г. на с. Б.,
удостоверение изх. № 18/ТР3034/18.07.2018 г. От тях се установява, че
заинтересованата страна Л.М.А. се легитимира като собственик по силата на
наследяване на идеални части от УПИ ІІІ-***а, кв. 15 по плана ПЗР на с. Б.,
както и на идеални части от 400 кв. м., придобити от наследодателя и по
регулация, чрез придаването им от имот пл. **** към УПИ ІІІ-***а по плана на с.
Б..
При
тези данни, със заповед № 1397/05.10.2020 г. кметът на община Перник на
основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е
отказал да приеме проекта за изменение на подробен устройствен план – план за
регулация и план за застрояване на урегулиран поземлен ****по регулационния
план на с. Б., общ. Перник.
Заповедта
е връчена на жалбоподателката на 27.10.2020 г., която в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК е подала жалба срещу нея.
В
хода на съдебното оспорване страните са ангажирали писмени и гласни
доказателства. Назначени и приети са съдебно-техническа и две допълнителни
съдебно-технически експертизи, изготвени от вещо лице, с правоспособност за
извършване на дейности по кадастъра - М.Д., както и съдебно – геодезическа
експертиза, изготвена от вещо лице – геодезист – Л.М..
От
приложените нотариални актове **** **** ****2017 г., № **** **** ****2013 г., №
**** **** ****1968 г., № **** **** ****1974 г., № **** **** ****1984 г. се установява,
че жалбоподателката се легитимира като собственик на УПИ ІV-***, кв. 15 по
плана с. Б. с площ от 1134 кв. м., а по скица 1074 кв. м.
Съдът
кредитира изцяло становищата на двамата експерти, тъй като обективни и
обосновани, дадени с необходимите знания и професионален опит. Подкрепят се и
се допълват взаимно, както и от останалите събрани по делото доказателства. Към
заключенията са изготвени цветни скици, включително и комбинирани такива, които
ясно онагледяват пълния кадастрален и регулационен статут на процесните
поземлени имоти от включването им за първи път в кадастрален и регулационен
план през 1932 г. до настоящия момент.
От
заключенията на вещите лица и приложените към тях скици е видно, че първият
кадастрален и регулационен план на с. Б. е одобрен със заповед № 1034/1932 г. Следващият
кадастрален и регулационен план на селото е одобрен със заповед №
ІІІ-145/22.02.1979 г. и е действащ към настоящия момент.
УПИ
ІV - *** по сега действащия ПУП - ПР на с. Б. е идентичен с УПИ ****по плана от
1932 г. За УПИ ****по ПР от 1932 г. са отредени части от имоти ****,****,****,****,****по
кадастралния план от 1932 г. С нотариален акт № ****,****,****,1968 г. е
констатирано правото на собственост, придобито по давностно владение на 500 кв.
м., представляващи част от УПИ ****,, отредени за образуването му от имот ***.
С нотариален акт № ****,1974 г., издаден
на основание чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ /отменен/ собственикът на имот с пл. *** е признат и за собственик по силата на
дворищна регулация на следните имоти: 410 кв. м., придаваеми от имот с пл. №
410; 18 кв. м, придаваеми от имот с пл. № 385; 234 кв. м., придаваеми от имот
пл. № 386; 48 кв. м., придаваеми от имот с пл. № 388; 275 кв. м., придаваеми от
имот пл. № 387. В нотариалния акт е констатирано, че за придадените по регулация
места са внесени общо 975 лв. по сметка
на собствениците им.
Съгласно
регулационния план от 1932 г. на с. Б. УПИ ****,е идентичен с УПИ ІІІ – ***а по
сега действащия план. За УПИ ****,са отредени части от имоти с №№ **** ****
**** **** **** ****по кадастралния план от 1932 г. Правото на собственост върху
УПИ ****, с площ от 720 кв. м. с
неуредени регулационни сметки е било предмет на прехвърлителна сделка, обективирана
в нотариален акт **** **** ****1975 г.
Имот
с пл. *** по кадастралния плана от 1979 г. е образуван от части от имоти ****
**** **** **** **** ****по кадастралния план от 1932 г., за които за уредени
регулационните сметки и е съставен нотариален акт № ****,1974 г. Имот с пл. ***
по кадастралния план от 1979 г., в по-голямата си част е отреден за УПИ ІІІ-***,
кв. 15 по регулационния план от 1979 г. Площ от западната му част е придадена
към съседния УПИ ІІІ - ***а по ПР от 1979 г. УПИ ІІІ-***а е образуван от имот 9***, част от имот 9191 и посочената западна част
от имот *** по кадастралния план от 1979 г. В нотариален акт № 28, том ІV, дело
1004/1982 г. е обективирано уреждането на регулационните сметки между
собствениците на УПИ ІІІ-***а по регулационния план от 1979 г., бивш ****,по
плана от 1932 г. и на имот **** по кадастралния план от 1979 г., като
собственикът на УПИ ІІІ-***а е признат по силата на дворищна регулация на
собственик на 400 кв. м., придадени от имот № ****. С декларация, със заверка
на подписа № 2/29.01.1982 г., извършена от секретаря на кметство Б., Ц.С.***А. е
декларирала, че регулационните сметки със собственици на парцели ****, ІІІ-***а
и имот ****по регулационния план на с. Б. са уредени. Същата е посочена в
нотариалния акт, като основание за издаването му. В последствие по силата на
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № **** **** ****1984 г. Ц.С.***А.
е придобила в собственост УПИ ІІІ-***а с площ от 1134 кв. м.
Със
заповед № 1867/13.11.1984 г. на ОНС гр.
Перник е променена дворищната регулация на парцели ІІІ-***а и ІV-***, кв. 15
само в частта по имотната граница на имот ****, като промяната в площта е 13
кв. м., придадени от УПИ ІV-***, към УПИ ІІІ-***а, кв. 15 по плана на с. Б..
С
молба с нотариална заверка на подписите, извършена на 08.03.1983 г., входирана
в ОНС – Перник с вх. № 422/21.04.1989 г., собствениците на УПИ ІІ-***б, УПИ
ІІІ-***а и УПИ ****са поискали изменение на регулационния план по начин, че
парцелите на всеки от тях да е с еднаква площ и лице към улица. Със заповед №
496/08.03.1990 г. на ОНС – Перник е одобрено изменението на дворищната
регулация на парцели ІІ-***б, ІІІ-***а и ІV-***. От заключенията на двете вещи
лица – Д. и М., включително и приложените към всяко от тях комбинирани скици е
видно, че измененията одобрени с тази заповед не водят до разлики в
предвижданията касаещи парцел ІІІ-***а и ІV-***, кв. 15 по плана на с. Б..
Установява се също, че оградата между двата урегулирани поземлени имота не е
разположена нито по регулационната, нито по кадастралната граница, а между
двете, като навлиза с 115 кв. м. в УПИ ІV-***, кв. 15 по плана на с. Б.. В тази
връзка относно местоположението оградата, съдът дава вяра изцяло на
заключението на вещото лице Л.М., подкрепено от заключението на вещото лице Д.,
изводът на които се основава на извършено геодезическо измерване и не взема
предвид показанията на свидетелите, доведени от страните.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал.
1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от заинтересувно лице по чл. 131,
ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 1 от ЗУТ, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и срещу
подлежащ на съдебен контрол административен акт на основание чл. 215, ал. 1,
във вр. с чл. 214, т. 1 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна, по следните съображения:
Производството
пред административния орган е протекло по реда на чл. 135 от ЗУТ, във вр. с §
8, ал. 1, т. 3, във вр. с § 6 от ДР на ЗУТ.
Заповед № 1397/05.10.2020 г., с което е
приключило, е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ –
кмет на Община Перник. Обективирана е в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 3, във
вр. с ал. 1 от ЗУТ писмена форма и е със съдържанието и реквизитите, посочени в
чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочен е издателят и адресата, изложени са фактическите основания,
послужили за постановяването и, ясно е изразена волята на административния
орган, отразен е редът за обжалването и, подписана е и е датирана.
В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на общите процесуални правила и е спазена
процедурата, регламентирана в чл. 135 от ЗУТ. Административното производство е
започнало с подаването на заявление от заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2,
т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗУТ. Изразено е становище от главния архитект на
община Перник по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. Издадена е заповед по чл. 135,
ал. 3 от ЗУТ. По делото не са представени доказателства за разгласяването и по
реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ във връзка с изискването на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ
в приложимата му редакция, публикувана в ДВ, бр. 1 от 2019
г., в сила от 1.01.2019 г., но предвид издадения отказ за изменение на ПУП,
това не е довело до засягане процесуалните права на заинтересуваните лица,
различни от заявителя. Затова и не представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила, обосноваващо незаконосъобразност на
оспорения акт.
Изработеният проект за изменение на ПУП е съобщен
на заинтересуваните лица, като им е указана възможността за отправяне на
възражения. Такива са постъпили и са взети предвид от административния орган
при издаването на оспорения акт.
От изложеното следва, че заповедта на кмета на
община Перник не страда от пороци по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК и следва
да се разгледа съответствието и с материалния закон и неговата цел.
За да откаже изменение на ПУП – ПР и ПЗ съгласно
проекта, представен със заявление вх.
№ 20/ТР-531/11.02.2020 г. административният орган е приел, че вътрешната
регулационна граница между УПИ ІІІ и УПИ ІV-***, кв. 15 по плана на с. Б.
съвпада с кадастралната граница, регулационните сметки са уредени и не е
представен предварителен договор за прехвърляне на собственост за площ от 229
кв. м. съгласно изискването на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ.
Видно
от заявлението на жалбоподателката и приложения към него проект, изменението на
ПУП – ПР и ПЗ се иска на основание § 8, ал. 2, т. 3, във вр. с § 6 от ДР на ЗУТ.
В разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3, във вр. с § 6, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ДР
на ЗУТ е предвидено специално основание за изменение на ПУП. То е приложимо
само по отношение на подробни устройствени планове, действащи преди влизането в
сила на ЗУТ/ ДВ, бр. 1 от
2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ и неприложени по реда на
ЗТСУ/отменен/ до отмяната му или в срока по § 6, ал. 2 от ЗУТ, изтекъл на
31.09.2001 г. и се осъществява чрез поставяне на вътрешните регулационни линии
на урегулираните поземлени имоти в съответствие със съществуващите кадастрални граници.
По
отношение на посоченото от административния орган основание за отказа да се
одобри изменение на ПУП - неизпълнение на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, следва да се
посочи, че същото е неотносимо към правния
спор. Нормата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ е в съответствие с възприетото от ЗУТ
правило за изменение на регулационните граници на недвижимите имоти при
съгласие на собствениците им. Тя предвижда, границите да се променят след
заявено съгласие от собствениците на урегулираните поземлени имоти и сключен
между тях предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху
съответната площ, с нотариална заверка на подписите.
В
настоящия случай тази хипотеза е неприложима, тъй като искането за изменение на
ПУП е заявено на друго основание –неприложен ПУП, влязъл в сила преди
31.03.2001 г., с който част от площта на имот с пл. *** е отреден за
образуването на УПИ ІІІ-***а, кв. 15 по плана на с. Б., като изменението
предвижда съвпадане на дворищно регулационната граница между УПИ ІІІ-***а и УПИ
ІV – *** с кадастралната граница на имот пл. № ***. Изложеното се субсимира от
нормата на § 8, ал. 2, т. 3, във вр. с § 6, ал. 2 от ДР на ЗУТ, която е
специална по отношение на останалите разпоредби в този закон, предвиждащи
различни предпоставки за изменение на ПУП. Нейната цел е плавното преодоляване
на принципното различие межда устройствения закон, действал до 31.01.2001 г. –
ЗТСУ и следващия такъв – ЗУТ и осигуряване на възможност на собствениците на
поземлени имоти, урегулирани по времето на действие на ЗТСУ /отменен/ да
приведат вътрешните им регулационни граници в съответствие с обема на правото
си на собственост, след отпадане на очуждителната сила на неприложения
регулационен план на основание § 8, ал. 1 от ДР на ЗУТ. Затова наличието на
предпоставките за приложението и е достатъчно
за одобряване на изменение на ПУП, без да е необходима да са изпълнени
условията на останалите разпоредби на ЗУТ, предвиждащи основания за промяна на
регулационните граници. По тази причина административният орган не е следвало
да проверява дали между собствениците на урегулираните поземлени имот е сключен
предварителен договор за прехвърляне правото на собственост, а само дали е
налице неприложен ПУП, влязъл в сила по време на действието на ЗТСУ и дали
исканото изменение предвижда съвпадане на вътрешната регулационна граница между
урегулираните поземлени имоти с кадастралната им граница.
В
случая не е спорно, че действащият ПРЗ за УПИ ІІІ – ***а и УПИ ІV – ***, кв. 15
на с. Б. е одобрен със заповед ІІІ-145/22.02.1979 г., изменен със заповед №
1867/13.11.1984 г. и със заповед № 496/18.03.1990 г. Т.е. налице е първата
предпоставка по § 8, ал. 2, т. 3, във вр. § 6, ал. 2 от ДР на ЗУТ – действащ
към 31.03.2001 г. ПУП – ПРЗ, одобрен по реда на ЗТСУ /отменен/.
Спорен
по делото е въпросът дали регулационният план е приложен. В оспорения отказ,
административният орган е приел, че регулационната и кадастралната граница
между УПИ ІІІ-***а и УПИ ІV – ***, кв. 15 по плана на с. Б. съвпадат, което по
съществото си е извод за приложен ПУП. В тази посока и са и аргументите на
заинтересуваната страна.
Настоящият
състав на Административен съд – Перник, счита, че тези твърдения не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Спорният въпрос е напълно
изяснен от приложените нотариални актове, съставени на основание чл. 134, ал. 2
от ЗТСУ/отм./ за констатиране на право на собственост върху придадени към
парцел части от недвижим имот, декларация, със заверка на подписа №
2/29.01.1982 г. на Ц.С.***А. и приетите съдебно-технически експертизи, ведно с
приложените към тях скици.
Законът
за териториално и селищно устройство/ЗТСУ/, обнародван в ДВ бр. 29 от 10.04.1973 г., в
сила от 1.06.1973 г. и отменен с ДВ бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001
г., възприема принципа за отчуждително действие на влезлите в сила дворищнорегулационни
планове. Съгласно чл. 110 от
ЗТСУ недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически
лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния
план, като собственикът на парцела към който се придават местата е длъжник по
дворищнорегулационния план. Завземането им от собствениците на парцелите към
които са придадени е поставено под условие –обезщетяване
на правоимащия съгласно закона и правилника за неговото
приложение/чл.
114, ал. 1 от ЗТСУ/. Обезщетяването може да бъде установено чрез заявление от
правоимащите с нотариална заверка на подписа им до кмета на община за уреждане
на регулационните сметки/чл. 111, ал. 1 от ЗТСУ/ или чрез доказателства за
заплащане на обезщетение по принудителен ред въз основа на издаден изпълнителен
лист/чл. 113 от ЗТСУ/. Заплащането на обезщетение е основание за издаване на
нотариален акт по чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ/отм./ за придобитите по регулация
имоти, което от своя страна е предпоставка за принудителен въвод във владение
на същите по реда на чл. 135 от ЗТСУ/отм./. Изпълнението на всяко едно от
горните условия означава, че ПУП е приложен. Този извод следва от нормата на
чл. 33 на ЗТСУ, която предвижда предпоставките, при които парцелните граници
стават имотни граници. Това е и същността на понятието „приложен регулационен
план“. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. №
2/93 г., ОСГК, което дава задължително за правоприлагащите органи тълкуване на
чл. 33 от ЗТСУ/отм./. Според ал. 1 на разпоредбата, когато регулационният план страда
от пороци, по правило, регулационните граници по него не се считат за
кадастрални, т. е. той не може да бъде приложен. Предвидено е едно изключение -
ако придадените части от имоти са завзети по законния ред и са изтекли 10
години от този момент. В този случай страдащият от пороци дворищно-регулационен
план е приложен, като регулационните граници стават кадастрални граници.
В чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ/отм./ са предвидени предпоставките за
прилагане на законосъобразни дворищно-регулационни планове, действащи по време
на този закон и имащи за последствие съвпадане на дворищно регулационните граници
с кадастралните. Те са три и наличието на всяка една от тях е достатъчно, за да
се счита плана за „приложен“. Това са: доброволно отстъпване на придаваемия
имот по реда на чл. 111 от ЗТСУ – подаване на нотариално заверено заявление до
кмета на община от собствениците на имота, от който е отчуждената част, че са
обезщетени; извършен въвод във владение по реда на чл. 135 от ЗТСУ чрез съдебен
изпълнител; заплащане на парично обезщетение за придаваемите части доброволно
по реда на чл. 112 от ЗТСУ, във вр. с чл. 282 от ППЗТСУ или принудително по
реда на чл. 114 от ЗТСУ.
В настоящия случай, към момента на влизане в сила на ЗТСУ –
01.06.1973 г. за село Б. са били действащи кадастралният и регулационният план
от 1932 г.
От нотариален акт № ****,1974 г. е видно собственикът на имот
с пл. ***, от който 500 кв. м. са отредени за парцел ****, е заплатил по реда
на чл. 112 от ЗТСУ обезщетения на собствениците на имоти с пл. ****,****,****,****,****,
за придадените от тях части за образуването на УПИ ****,. Следователно по
силата на чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ за тези части дворищно регулационният план от
1932 г. е приложен. При одобряването на нов кадастрален и регулационен план
през 1979 г., тези площи, заедно с частта от имот *** са включени в новообразувания
кадастрален имот, с пл. № ***. Извън последния е останала само частта от имот с
пл. ***по кадастралния план от 1932 г., която е била включена в УПИ ****и за
която не е установено да са уредени регулационните сметки. Посоченото ясно е
отразено на комбинираните цвутни скици, изготвени от двете вещи лица и
приложени към заключенията им.
По делото не са представени доказателства регулационният план
от 1932 г. да е приложен по отношение на придаваемите части от имоти към парцел ****. По
регулационния план от 1979 г. този парцел е идентичен с УПИ ІІІ-***а. За него е
отреден имот с пл. № *** и са придадени части от имоти, с пл. ****и западната
част от имот ***. Посоченото е видно от приложените към заключенията на вещите
лица комбинирани скици. С нотариален акт **** **** ****1982 г. въз основа на
декларация със заверка на подписа № 2/29.01.1982 г., подадена по реда на чл.
111, ал. 1 от ЗТСУ е констатирано, че собственикът на УПИ ІІІ-***а придобива по
регулация собствеността върху частта от имот с пл. № ****, придадена към УПИ
ІІІ- ***а по плана на с. Б.. Затова по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ следва
да се приеме, че в тази част дворищно-регулационния план от 1979 г. е приложен.
При доказателствена тежест на ответника и на заинтерсуваната
страна не се установи до влизането на ЗУТ/31.03.2001 г./ или в срока по § 6,
ал. 2 от ЗУТ /31.09.2001 г./ да е изпълнена някоя от предпоставките на чл. 33,
ал. 2 от ЗТСУ по отношение на площта придадена от имот с пл. № *** към УПИ ІІІ
– 198а по плана от 1979 г. към УПИ ІІІ-***а,
кв. 15. Не се представиха доказателства нито за подаване на заявление от
собственика на имот пл. № *** по чл. 111, ал. 1 от ЗТСУ за обезщетяването му от
собственика на УПИ ІІІ-***а, нито доказателства за заплащане на такова по реда
на чл. 112 от ЗТСУ или по чл. 114 от ЗТСУ/отм./, нито за извършен въвод във
владение по реда на чл. 135 от ЗТСУ. Като такава не може да се приеме
подадената от собствениците на працели с №№ ІІ-***б, ІІІ-***а и ІV-198 обща
молба за изменение на ПУП, с вх. 4221/21.04.1989 г., с нотариална заверка на
подписите, извършена на 08.03.1982 г. Видно от заключението на съдебно
техническата експертиза последващите изменения на регулационния план, одобрени
със заповеди от 1984 г. и ***0 г. не касаят придадената площ от имот с пл. ***
към УПИ ІІІ-***а.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че по отношение
на тази част, дворищно-регулационния план от 1979 г. не е приложен.
Регулационната линия между УПИ ІІІ-***а и УПИ ІV-***, кв. 15 по плана на с. Б.
не е съвпаднала с кадастралната. По силата на § 8, ал. 1 от ДР на ЗУТ е
отпаднало отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1979 г. по
отношение на придадената част от имот с пл. *** към УПИ ІІІ-***а, кв. 15. Затова
е налице основанието на § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ за собственика на УПИ ****да
поиска изменение на действащия регулационен план, като регулационната му
граница с УПИ ІІІ-***а съвпадне с кадастралната граница на имот с пл. № *** по
кадстралния план на с. Б. от 1979 г., каквото е и предвидено с предложения за
одобрение проект за изменение на ПУП – ПР и ПЗ, за което е подадено заявление с
вх. № 20/ТР-531/11.02.2020 г.
Ответният административен орган – кмет на община Перник е
достигнал до различен извод и е приел, че регулационният план от 1979 г. на с. Б.
е приложен. Затова издаденият от него отказ е материално незаконосъобразен и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отменен. Съгласно чл. 173, ал. 2
от АПК административната преписка следва да бъде върната на кмета на община
Перник за ново произнасяне по заявление вх. № 20/ТР-531/11.02.2020 г. при
съобразяване на тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото
съдебно решение.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
община Перник следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски,
както следва: 600 лв. – адвокатско възнаграждение, 450 лв. – възнаграждение за
вещо лице, 20 лв. – държавна такса за завеждане на делото и за издаване на
съдебни удостоверения или общо 1070 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
по жалба на В.Я.Л.,
ЕГН ********** *** Заповед № 1397/05.10.2020 г., издадена от кмета на Община
Перник, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с § 8, ал. 2, т. 3
от ПР на ЗУТ и чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА не е приет проекта за изменение на
подробен устройствен план – план за регулация и план за застрояване на
урегулиран поземлен ****по регулационния план на с. Б., общ. Перник, за което е
подадено заявление вх. № 20/ТР-531/11.02.2020 г., като незаконосъобразна.
ВРЪЩА
административната преписка на административния орган – кмет на Община Перник за
ново произнасяне по заявление вх. № 20/ТР-531/11.02.2020 г. при спазване
указанията на съда, във връзка с тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
община Перник, със седалище: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А да заплати на
В.Я.Л., ЕГН ********** *** сумата от общо 1070.00 лв. /хиляда и седемдесет
лева/, представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/