Определение по дело №12/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 80
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20221700500012
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80
гр. Перник, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500012 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД) ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Кукуш 1, чрез пълномощник юрисконсулт П.П. срещу Разпореждане
№ 955 от 25.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 964/2021 г. на РС Радомир , в
частта, с която е било отхвърлено заявлението на„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД) ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Кукуш 1, /жалбоподателя/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, срещу длъжника С. М. С., ЕГН **********, за сумата от 264,24 лева,
представляваща мораторна лихва. В останалата част претенцията е била уважена и е
била издадена Заповед за изпълнение.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане в
посочения смисъл и за разноски, като сочи, че съдът неправилно е отхвърлил
заявлението без да даде указания на заявителя да отстрани констатираните
нередовности да приведе заявлението си в редовен вид.
ПОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок, от страна, имаща интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедното производство пред РС Радомир е образувано по заявление на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Кукуш 1, чрез пълномощник
юрисконсулт П.П.., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу длъжника С. М. С., ЕГН ********** за следните суми- 1184, 15
лева, от които 269,87 лв-неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги, 479,32 лева – неплатени суми по устройство по договор за
продажба на изплащане и 434, 96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
1
договора, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението-
22.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лева – държавна та
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съдът е отхвърли заявлението за
сумата от 264,24 лева, представляваща мораторна лихва
В т.9 от заявлението заявителят е посочил, че паричното вземане произтича от
неизпълнение на договорни задължение, в т.11б е посочил, че задължението е за
предаване на “движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да върне; за
предаване на движима вещ, която е обременена със залог и за предаване на движима
вещ, която е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението“. В т.12
от заявлението са описани претендираните суми, като за горецитираните такива, за
които съдът е уважил заявлението в т.12 е налице индивидуализация на всяка една от
претенциите. Същевременно относно мораторната лихва, която се претендира в т.9б е
посочено само че е за сумата от 264,24 лева, представляваща мораторна лихва- „от
датата представляваща първи ден от забавата на плащане по всеки отделен документ
до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда“, като дати и
падежи на са посочени, а само в т.12 е представени таблица със суми и падежи /като са
описани месечните фактури/
При тези данни, с обжалваното разпореждане РС Радомир е счел, че следва да
отхвърли заявлението за сумата от 264,24 лева, представляваща мораторна лихва. В
останалата част претенцията е била уважена и е била издадена Заповед за изпълнение,
като само е посочил в атакуваната част от разпореждането, че няма посочена начална и
крайна дата на претенцията. Съдът не е давал указания за отстраняване на
констатирани нередовности в заявлението, а направо го е отхвърлил за тази част от
претенцията. Съдът не е изложил мотиви, че заявлението не отговаря на изискванията
за редовност на искова молба.
Настоящата инстанция принципно споделя изводите на районния съд за
несъответствие на заявлението с изискването за редовност на искова молба относно
тази претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 ГПК, т.е. на изискванията за редовност
на искова молба. В случая заявлението не съдържа фактически твърдения относно
настъпването на правопораждащите спорното право факти и предпоставящи
преценката на съда за ликвидността и изискуемостта на претендираното вземане.
Задължението, чието изпълнение се претендира в настоящото заповедно производство,
следва обаче в това число и акцесорното такова за лихва-да е установено с всички
индивидуализиращи белези - по основание и размер. В случая от страна на заявителя е
направено искане за издаване на заповед за изпълнение извън уважените части,
неатакувани от жалбоподателя и за сумата от 264,24 лева, представляваща мораторна
лихва, без да е посочена именно индивидуализация в посочения по-горе смисъл-
основание и размер на същата- без да са изложени ясни фактически твърдения относно
основанието/основанията за възникване на твърдяното вземане, както и относно
изискуемостта. Индивидуализацията на вземането - съществуването, ликвидността и
изискуемостта му не може да бъде извлечена от вписаните обстоятелства в т. 9, т. 11 и
т. 12 от заявлението, при наличие на противоречие между т. 9, 11 и т.12. Необходимо е
заявителят да посочи ясно, конкретно и пълно юридическият факт, от който възниква
вземането, както и всички съществени елементи на правоотношението.
Съобразно приетото в т.1 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по ТД
№4/2013г., заповедният съд не е длъжен при констатирана нередовност на заявлението
по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 ГПК,
да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на
указания на заявителя се дължи само в изрично уредената хипотеза в чл.425, ал.2 ГПК,
2
както и при невнесена в пълен размер ДТ за заявлението.
Независимо от така дадените за съдилищата задължителни указания, към
момента на подаване на настоящото заявление и постановяване на обжалваното
разпореждане, е настъпила законодателна промяна в приложимия за казуса
процесуален закон, като с изменение, обнародвано в ДВ № 86/27.10.2017 г., е изменена
разпоредбата на чл. 411, ал.2,т.1 ГПК и е предвидено задължение на съда да предостави
на заявителя тридневен срок за отстраняване на нередовностите на заявлението, в
случаите, когато то не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и да го отхвърли едва
след като заявителят не отстрани тези нередовности в срок.
В случая районният съд не е предоставил възможност на заявителя да приведе
заявлението си в съответствие с изискването на чл. 410, ал. 2, вр. с чл. 127, ал.1, т. 4
ГПК, а направо е отхвърлил заявлението досежно претенцията за лихва за забава, което
е в нарушение на новата редакция на нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и прави
обжалваното разпореждане незаконосъобразно и подлежащо на отмяна само на това
основание в атакуваната му част.
Изложеното прави безпредметно обсъждането на останалите доводи в частната
жалба.
Ето защо разпореждането на първоинстанционния съд следва да се отмени в
атакуваната част, а делото да се върне на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по заявлението, при съобразяване разпоредбата на чл.
411, ал.2,т.1 ГПК и указване на заявителя предоставената от посочената норма на
закона възможност да отстрани допуснатите в заявлението нередовности.
Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК,
съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните
производства, когато 1/ те самите слагат край на делото по материалноправния спор
или 2/ макар и да не са такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В
останалите случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се
частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в
чия полза е решението по материалния спор. Поради което в настоящото производство
съдът не дължи произнасяне по отношение искането за разноски в настоящото
производство / в този смисъл и Определение №234/24.06.2020 по дело №1958/2019 на
II т.о./
Водим от изложеното, ПОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 955 от 25.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 964/2021 г.
на РС Радомир, в частта, с която е било отхвърлено заявлението на„А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Кукуш 1, /жалбоподателя/ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника С. М. С., ЕГН **********, за сумата
от 264,24 лева, представляваща мораторна лихва.
ВРЪЩА делото на РС-Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия
по делото, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4