МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №
382/18г ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
Делото е
образувано по внесен обвинителен акт по досъдебно производство по ДП № 409/2017 г. по описа на СПП при ОДМВР Варна, срещу:
В.Й.В. – ЕГН **********, за извършено престъпление чл. чл. 343, ал.1, б."в" от НК, за това, че на 13.09.2017 г. в гр. Варна при управление на МПС,
л.а. „Фолксваген Голф" с per. № В 9734 PC, нарушил правилата за движение, чл. 50 ал.1 от ЗДвП, и
по непредпазливост причинил смъртта на С. И. С., починал на 14.09.2017 г.
При разглеждане
на делото, същото по искане на подсъдимия и неговата защита е протекло при
условието на съкратено съдебно следствие пред първа инстанция,
предвидена в Глава XXVII от НПК.
В съдебно
заседание ВОП подържа обвинението, като счита, че то безспорно е доказано. По
отношение на оказване помощ от страна на подсъдимя към пострадалия, счита че
няма котегорични и безспорни доказателства, които следва да доведат до
преквалификация на извършеното по провилигированият текст от НК. Становището на държавното обвинение
е, че в конкретния случай има съпричинителство от страна на пострадалия, имайки
предвид значителното превишаване на разрешената в конкретния пътен участък
скорост от управляванея от него мотоциклет, което следва да бъде отчетено при
налагането на наказанието. Предлага подсъдимия да бъде осъден по предявеното му
обвинение, между минималния и средния
размер, но клонящо към минимума, предвиден в закона, редуцирано със законовата 1/3, като
изтърпяването на това наказание да бъде отложено с максимално допустимия срок, спрямо
размера му. В настоящият случай, условното наказание с максимално възможен
изпитателен срок, би въздействало превъзпитателно и предупредително върху
подсъдимия в най-висша степен. Съответно на размера на наказанието лишаване от свобода, да бъде лишен и от право да управлява МПС.
Частното
обвинение в лицето на адв.В. не счита, че правната
квалификация на деянието следва да бъде променена, тъй като помощта, която подсъдимия твърди, че е оказал на
пострадалия, е само по негови думи и няма събрани такива доказателства по
делото. Моли да се има предвид, че изхода от произшествието е бил летален за пострадалия С.. Прекъснат е един живот, променен е живота и на всички негови близки. Това е нещо незаличимо в паметта на всеки един човек.
Поради това счита и моли да бъде наложено наказание към минимума на предвиденото в закона, което да
редуцирате с 1/3, но да бъде ефективно, а да не отложено с изпитателен срок..
Адв.М.Р.
- защитник на подс.В. в съдебно заседание изтъкна
тезата, че в конкретния
случай има достатъчно годни доказателства за да се приеме че подсъдимия е
оказал помощ на пострадалия, което следва да доведе до промяна на правната
квалификация на извършеното от него.
Защитата
моли да бъде съобразено и неправомерното поведение на пострадалия, който
се е движил с управлявания от него мотоциклет със скорост два пъти надвишаваща
разрешената скорост в пътния участък където е станало произшествието.
Пледира за наказание с приложение на чл.55 от НК и счита, че
и мерки „Пробация“- първите две задължителни по чл.42а от НК, биха
изпълнили целите на специалната и генералната превенция. По отношение нанаказание по 343Г от НК, счита 1 година лишаване от правоуправление,
е адекватно в конкретния случай, включително и с оглед данните за това какъв
водач е В..
Подсъдимият В. при
упражняване правото си на лична защита изразява съжаление за случилото се и
признава вината си. В дадената му последна дума моли съда за минимално
наказание.
Предвид реда на провеждане на делото, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
Настоящият състав на ВОС, след като прецени събраните по делото
доказателства и направените от страните доводи прие за установена фактическа
обстановка такава каквато е отразена в обвинителния акт:
На 13.09.2017 г. около 20.30 часа подс. В. управлявал
л.а. „Фолксваген Голф" с per. № В 9734 PC по ул. „Васил Друмев" в гр. Варна. В автомобила
пътували съпругата му, свид. В. и дъщеря му А.. На кръстовището с бул. „Княз
Борис I" той спрял на знак „Стоп". Дал предимство на движещите се по
булеварда в посока центъра МПС и навлязъл с бавна скорост в зоната на
затревената разделителна ивица. Достигнал до знака Б-1, регулиращ кръстовището
на улицата с платното на булеварда в посока „Златни пясъци" и отново
спрял. Намирал се максимално близо до знака, без да навлиза в пътя с
предимство.
Времето било на смрачаване, но участъкът от пътя бил
добре осветен от уличните лампи и видимостта била добра. Пътното Платно било
сухо.
По същото време и при същата пътна обстановка по бул.
„Княз Борис I" в посока „Златни пясъци" се движел пострадалия
С. С., управляващ в лявата лента
на пътното платно с изключително превишена скорост мотоциклет „Кавазаки Z 1000" с per. № В 5823 К.
В. не възприел движещият се мотоциклетист и започнал
да навлиза в лявата лента на булеварда, карайки с ниска скорост, определена от
автотехническа експертиза в момента на катастрофата като такава от порядъка на
8.83 км/ч.
Навлизането на автомобила на В. в лявата лента на
булеварда било наблюдавано от непосредствена близост от свидетелите Г. и Г.,
които се движели в автомобил след В.. Свидетелите видели връхлитащия
мотоциклет, управляван от пострадалия С.. Описват го като бяла светлина, която
се ударила във „Фолксваген"-а.
Мотоциклетът се блъснал под много остър ъгъл в дясната
задна странична част на автомобила, като мотоциклетистът паднал на пътното
платно и останал на място.
В. спрял незабавно автомобила излязъл от него и се
насочил към пострадалия. Накарал съпругата си да позвъни на телефон 112.
Подсъдимия с помощта на нож, подаден му от неустановено лице свидетел на
катастрофата, разрязал ремъка на шлема на мотоциклетиста, с което освободил
дихателните му пътища. Това действие било възприето и от свидетелите по делото,
но те не възприели кой е водачът на катастрофииралия автомобил и не могли да потвърдят, че именно той е
оказал тази помощ на пострадалия.
Видно от приложения по делото диск и съпроводително
писмо на НЦ 112, множество лица, сред които и свидетелката Владева, потърсили
помощ и повикали линейка.
Пострадалият С. бил транспортиран в спешния център на
МБАЛ „Света Анна". Въпреки положените медицински грижи, на следващия ден,
14.09.2017 г., той починал.
В рамките на разследването била назначена съдебно
медицинска експертиза, която определила причината за настъпилата смърт - тежка
съчетана травма, ангажираща глава, гръден кош, корем и крайници, като водеща за
настъпването на смъртта е гръдната травма, изразяваща се в разкъсвания на левия
бял дроб, левостранен пневмоторакс, множество контузии на белите дробове
двустранно, аспирация на кръв в белите дробове, ателектаза в областта на
долните дялове на белите дробове двустранно, контузия на сърцето в областта на
предната стена на лявата камера, счупване на гръдната кост в горна трета,
фрактури на първо до девето и на единадесето и дванадесето леви ребра, довела
до развитието на остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Вещото лице
констатирало пряката и непосредствена причинно следствена връзка между тези
наранявания, получени при описаното ПТП и настъпилата смърт.
Било констатирано и алкохолно опиване на пострадалия С.,
макар и в субклинична степен-0.31 на хиляда.
Подсъдимия В. не бил употребил алкохол преди да седне
зад волана, което е видно от съответната химическа и медицинска експертизи.
За установяване на фактическата обстановка, свързана с
описаната катастрофа по делото била назначена и автотехническа експертиза.Видно
от заклюючението на вещото лице скоростта на движение на подс. В. в момента на
катастрофата била определена като 8.83 км/ч. Пострадалият управлявал
мотоциклета сй със скорост, повече от два пъти над разрешената - 109:09 км/ч.
Ако би съобразил скоростта на движението си с разрешената в градски условия, до
катастрофа изобщо не би се стигнало. Нещо повече, вещото лице е описало
възможни сценарии на поведение на пострадалия, при които той би могъл да
предотврати настъпването на ПТП дори и при скорост от 92.24 км/ч, отново
значително над разрешената.
Вещото лице е изчислило, че подсъдимия е имал отлична
видимост към посоката на идване на мотоциклетиста. Той е могъл да го възприеме
от поне 165 метра същият и да не предприема навлизане в лентата му на движение.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позова на направените
самопризнания на подс. В. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят
от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото
по реда на чл.283 от НПК.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда :
Действайки по
гореописания начин, подсъдимия В. безспорно е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал 1 б. Б от НК
като на 13.09.2017 г. в гр. Варна при управление на МПС, л.а.
„Фолксваген Голф" с per. № В 9734 PC, нарушил правилата за движение, чл. 50 ал.1 от ЗДвП, и
по непредпазливост причинил смъртта на С. И. С., починал на 14.09.2017 г., като
след деянието направил всичко зависещо от него за окаазване помощ на
прострадалия.
За да се
квалифицира деянието по привилигированият текс от НК, съда прецени че
подсъдимия В. е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Дали е направил всичко зависещо от
него се преценява конкретно с оглед възможностите му, както и от обстановката в която е действал, и
характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. В
конкретния случай безспорно по делото е установено че съъпругата на подсъдимия
се е обадила на спешния телефон 112 за оказване на специализирана медицинска
помощ на пострадалия. Безспорно е
установено че лице с нож е разрязъл ремъка на предпазния шлем на главата на
пострадалия, с което е облекчил положението му. Спорното е дали този човек е
подсъдимия или друго неустановено по делото лице. Изхождайки от конкретната
установена по делото ситуация, непосредствено след настъпването на ПТП, съда
прие, че лицето разрязло ремъка на шлема на пострадалия е именно
подсъдимия.Това се налага от събраните по делото гласни доказателства, каквито
са обясненията на В. и на неговата съпруга относно този факт, така също и
показанията на независими случайни свидетели описвайки наличието на такова
събитие без да могат да определят дали това е лицето което е управлявало катастрофиралия
автомобил.Това че същите не могат да отъждествят оказващото помощ лице с
подсъдимия е съвсем нормален и естествен факт, като се има предвид
екстремалната обстановка след ПТП с такъв резултат и наличието на множество
хора на местопроизшествието.Твърдяното от свидетелите с нищо не протеворечи на
твърдяното от подсъдимия и неговата съпруга. За да приеме че е оказана помощ на
пострадалия съда прие че тя е била необходима, тоест оказана е на жив човек, независимо от характера и
степента на нараняването му, и е насочена
субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на
пострадалия.
Настоящият
състав на ВОС приема ,
че с действията си В. в пълен
обем е изпълнил изискванията на закона и следва да носи отговорност по привилегирования състав на
специалната норма.
Престъплението е извършено от
подсъдимия по непредпазливост. Водачите на превозните средства са
задължени да възприемат всички изменения в пътната обстановка и да се движат по
всяко време безопасно. Основната причина за настъпването на ПТП е отнемането на предимството на
моториста, който се е движил по главен път.На следващо място като причина е
движението на пострадали със скорост два пъти превишаваща разрешената скорост в
населени места, което го е лишило от възможност да спре за да избегне
настъпването на сблъсък между него и лекият автомобил отнел му предимството.
Определяйки
вида и размера на всяко едно от наказанията, съдът съобрази всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация.
Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по правилата на която съдът
определи наложените наказани, при индивидуализацията на същите следва да се
вземе предвид на първо място обществената опасност на конкретното деяние. В
тази връзка следва да се разгледат всички обективно проявени признаци на извършеното деяние, което
в конкретния случай е със завишена степен на обществена опасност, определяща се
както от непосредствения обект на засягане, а именно – свързани с правилата за движение при
управление на превозни средства, така и с престъпния резултат –причиняване
смърт на пострадалия Светослав С..
С оглед индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и степента на
обществената опасност на дееца, която се определя при съвкупен анализ на данни
свързани с неговата личност. В
конкретния случай подсъдимия е с чисто съдебно минало, има добри
характеристични данни, ангажиран е с обществено полезна дейност каквато се
явява работата му като художник, изразил е искрено съжаление и е критичен кам
извършеното, съдействал е при разследването от самото му начало.
В конкретния случай, отегчаващи отговорността
обстоятелства свързани с личността на
подсъдимия липсват. Действително по делото има писмени доказателства за множество допуснати
нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия В., но те са за
период предхождащ значително по време произшествивето и за дребни нарушения,
видно и от размера на наложените санкции по административен ред. Поради тази
причина съда не ги отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства.
По поставения от защитата въпрос за приложението на чл.55 от НК, следва да
се отбележи че изхождайки
от конкретните обстоятелства по настоящото дело, настъпването
на най тежкия възможен резултат при това ПТП не може да се направи извод относно
наличието нито на многобройни нито изключително по характера си смекчаващи вината
обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото предвидено от закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното, и които да обоснове и прилагане на чл. 55 от НК.
С оглед индивидуализацията на наказанието не на последно място следва да се
отбележи и противоправното поведение на пострадалия С., който се е движил със
скорост от 109 км/ч, което превишава повече от два пъти разрешената скорост за
двежиние на МПС в населени места.
Предвид горното, при установената фактическа
обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието,
след като се съобрази с целите на генералната и специалната превенция, с
обстоятелството че производството по делото е по реда на глава ХХVII от НПК,
съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В. трябва да бъде определено при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл.
343а, ал.1, б."Б", и чл. 54 от
НК съда му
определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. С оглед процедурата при
която е протекло производството на основание чл.58а от НК това наказание следва да се редуцира като
съда наложи на подс.В. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на
ЕДНА ГОДИНА.
За прилагането
на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на три кумулативно дадени
предпоставки - да е наложено от съда
наказание лишаване от свобода в размер
до три години
включително, деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, както и преценка на съда, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да
изтърпи наказанието.В конкретния случай съда прие че и трите предпоставки са налице. Съдът намира, че за постигане целите
на наказанието, не се налага подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му
наказание "Лишаване от свобода" и да се откъсва от естествената му
социална и професионална среда, каквото е предложението на
частните обвинители,като спрямо него успешно може да бъде приложен института на условното
осъждане, поради което и на основание чл. 66,
ал. 1 от НК отложи изпълнението на така определеното наказание с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание
чл. 343Г от НК на подс. В. бе наложено и кумулативно предвиденото наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС който с оглед справедливостта, според съда
следва да бъде за срок от ТРИ ГОДИНИ. Тъй като наред с основното и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС има за цел поправяне
и превъзпитание на дееца, както и предупредително и възпиращо въздействие към
други лица склонни към извършването на подобни нарушения на правилата за
движение, съда счита че налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за ЕДНА ГОДИНА, каквото е становището на защитата е явно несправедливо.
Този извод се налага особено красноречиво като се направи справка за какви
нарушения съгласно ЗдВП се налага лишаване от право да се управлява МПС за срок
от една година.Чл.174 ал.1 т.2- управление след упатреба на алкохол от 0.8 до
1.2 на хиляда до една година лишаване от право да упрявлява МПС. Ако е
извършено повторно да три години.Чл.175 от един до шест месеца ако табелите за
регистрация не са поставени на определинете за това места, ако водача използва
устройство предназначено за автомобил със специално предназначение без да има
за това право, ако откаже да предаде документите си или осуети проверка, наруши
задълженията си като участник в ПТП и при настъпило ПТП в което няма участие
откаже необходимото съдействие. И ал. 2 която предвижда до една година лишаване
от право да управлява МПС, ако горните нарушения са извършени повторно. Не може
при тази косттатация да се счита че е справедливо налагане на наказание за
причиняване на ПТП с резултат причинена смърт при каквито и да са незначителни
норушения на правилата за движение и каквото и „голямо“ съпричиняване да има от
пострадалия, като наказание за гореизброените нарушения извършени повторно.
Налагането на наказание в размер на три
години, каквото според съда е справедливото наказание, няма да затрудни
подсъдимия с оглед неговата трудова ангажираност изхождайки от състоянието на
обществения транспорт в гр.Варна, който осигурява възможност за придвижване до
работното място на подсъдимия и до домът му.
По отношение наведените доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както бе
отбеляязано по горе, съда прие че това е типичен случай при което този извод е
безспорен и бе отчетен при определяне на размера на наложеното наказание ЛС и
лишаването от право да се управлява МПС.
Разноските по
делото съда възложи на подсъдимия.
По тези
съображения , съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: