№ 203
гр. Варна, 05.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско
дело № 20233001000596 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:18 часа се явиха:
-ро
След спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1, предл. II от ГПК:
Въззивното дружество „ПЕНЕМАТ“ ООД , със седалище с. Ветрино,
обл. Варна, редовно уведомено от предходно заседание, явяват се
управителите на дружеството Т.П. и П. П., заедно с адв. Б. Ж. и адв. Р. П. ,
редовно упълномощени и приети от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Т. К. П. , редовно уведомена от предходно
съдебно заседание, не се явява. За нея се явяват адв. М. Р. и адв. Б. Р.,
редовно упълномощени и приети от съда от първата инстанция.
Вещото лице М. М. Д., редовно призована, явява се лично.
АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М. Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б. Р.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Процесуалните представители на страните заявиха, че не възразяват
по изслушване заключението на вещото лице.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение по съдебно-счетоводната
експертиза с вх. № 3802/28.05.2024 г. и пристъпи към изслушване на вещото
лице:
1
М. М. Д., *****, българка, българска гражданка, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната
отговорност по чл. 291 НК, обещава да даде вярно и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Д.: Поддържам представеното заключение.
Искам да направя 2 допълнения.
В деня на подаване на заключението от мен, получих по ел. поща
писмо относно размера на начислените провизии за 2023 г., което мисля, че е
важно и считам, че трябва да предоставя на съда.
Също установих и техническа грешка, на стр. 21 от заключението,
долу, като датата е със сгрешена година. Вместо 28.02.2022 г., съм записала
28 два пъти.
СЪДЪТ връчи на в.л. Д. заключението, за да извърши корекцията.
В. л. Д. на въпроси на Председателя на състава: Полученото писмо
няма да се отрази в заключението. То изхожда от «Пенемат» ООД и е
свързано с отчета за 2023 г.
СЪДЪТ връща писмото на в. л. Д..
В. л. Д. на въпроси на адв. Ж.:
АДВ. Ж.: На стр. 4 от заключението, след една табличка в началото на
-ри
страницата, 2 абзац, (адв. Ж. зачита заключението), накрая е записано, че
простият съюз „и“ следва да се замени с „или“. Какво сте имали предвид като
правите тази забележка?
В. Л. Д.: Имам предвид, че така разгледана неустойката за забава или
неустойка за разваляне на договора са два компонента на очакваните
задължения за изплащане, а всъщност горе в табличката те са три, т.е.
единият вид плащане, което е очаквано не изключва другия. Всъщност, за
блок 1 имаме едновременно и неустойка за забава, и неустойка за разваляне
на договора.
АДВ. Ж.: Как ще обясните тогава съждението, че това е кумулирано и
начислявано – и едното, и другото за един и същи договор? Това ли твърдите,
че сте възприела?
В. Л. Д.: Не, просто пояснявам, че видовете задължения, които са
дефинирани в актюерския доклад са три, т.е. възможно е и трите
едновременно да намерят проявление спрямо даден обект.
АДВ. Ж.: Установихте ли от актюерския доклад, че там, където са
начислявани провизии при евентуално разваляне на договора за връщане на
покупната цена и неустойки за неизпълнение, не са начисявани провизии за
неустойки за забава, за да се избегне тавтологията. Това имахте ли го
предвид?
В. Л. Д.: Да, добре съм запозната с изчисленията.
2
АДВ. Ж.: Добре, но тогава как се съчетава този Ваш извод за това, че
трябва да се замени съюза „и“ с „или“, при положение, че няма начислени
неустойки и за забава, и неустойка за цялостно неизпълнение при разваляне
на договора за едни и същи договори.
Според мен тази грешка не е случайна.
В. л. Д. на въпроси на Председателя на състава: Провизиите касаят
неустойка за забава и неустойка за разваляне на договора.
Да поясня, че и по-нататък в заключението аз съм казала, че някъде
има разлика в термините, но се съобразяваме с това, което е уточнено в
актюерския доклад.
АДВ. Ж.: Вярно ли е, че когато изисквахте информация от
дружеството, за да изготвите Вашето заключение, Ви беше изпратена по
електронната Ви поща подробна информация за принципите и за онези
положения, които са следвани при изчисляване на тези провизии, където
изрично беше написано, че при начисляване на провизиите е съблюдавано и е
избегнато начисляване на провизии за задължение за неустойка за забава,
едновременно върху такива договори, върху които се начисляват и провизии
за задължения при тяхното прекратяване?
В. Л. Д.: Да, това ми е известно.
АДВ. Ж.: Добре, а защо в такъв случай се прави това внушение, че се
начисляват едновременно провизии от единия и другия вид за едни и същи
договори.
АДВ. М. Р.: Моля, колегата да не отправя внушения, че вещото лице не
се е съобразило с него и да задава конкретен въпрос!
АДВ. Ж.: Ако вещото лице е разбрало нещо друго и е ясно на съда,
няма повече да задавам въпроси във връзка с този съюз.
Когато казвате на стр. 4 от заключението в констативната част, накрая,
че относно начисляването на провизиите на експертизата са представени само
Актюерския доклад и Заповед на управителя на «Пенемат» ООД, във връзка с
това «само», искам да Ви запитам има ли нещо, което сте поискала да Ви се
предостави като информация от дружеството и което да не Ви е
предоставено?
В. Л. Д.: В процеса на искане на информация, когато за уточнение на
какъв принцип, откъде са взети сумите за изчисляване на провизиите,
експертизата поиска регистри по някои сметки и конкретизирам сметка 411.3
- основната сметка за клиентските вземания, това няма как да се докаже,
първоначално ми беше казано, че юристът е казал, че това е достатъчно и
няма да ми се даде тази информация. След това обаче аз настоях, защото бях
решила, че ще уведомя съда, а ми се искаше да свърша работата и получих
информация.
Само искам да кажа, че информацията беше поискана за първи път на
3
22.04. Виждате, че финалното получаване на информация е на 28.05. Заявено
беше също така, че на 22.05 ще бъде предоставен новия актюерски доклад,
защото това е важно за някои от задачите на експертизата, които касаят 2023
г. и към настоящия момент – 2024 г., но такава информация не беше
получена. Възможно е да има някакви причини.
Когато казах, че искам в първото писмо доказателства, свързани с
начисляването на провизиите, аз имах предвид становища, доклади, справки,
писмени обяснения, извън счетоводните регистри. Такива официални
документи нямаше. Предоставена ми беше единствено заповед за отчитането
на провизиите, която съм цитирала и никакъв друг официален писмен
документ, свързан с провизиите. Вие сте се запознали със заключението.
В практиката ми, която е над 30 години, аз нямам случай да се
начислят провизии в съществен размер, където да не получа ясно становище
от юриста на дружеството, когато става въпрос за съдебни дела. Когато става
въпрос за провизии по повод съдебни дела, мнението на юриста е доста
важно, защото то стъпва, първо, на размера на иска, който е да кажем база и е
един от основните компоненти, ако се цели да се начислят провизии, т.е. тази
сума се фиксира и обикновено е ясна. След това юристът казва какви са
допълнителните разходи, свързани със съдебно производство, експертизи и
др. и така обикновено се стига до преценка на приблизителната стойност,
която би могла да се начисли като провизия, т.е., когато съм искала
документи, аз съм искала това - официални други документи по повод на
провизиите.
АДВ. Ж.: Вярно ли е, че в имейла Ви беше предоставена подробна
справка за юридическите съображения, поради които е начислена провизията,
вкл. получени от управителя под формата на консултации от мен лично и
също така вярно ли е, че във връзка специално с делото за делба, което е било
заведено 2022 г. и с начисляване на всички други провизии, Ви бяха
предоставени и всички таблици, изчисления, които бяха предоставени на
актюера за изготвяне на доклада за 2022 г.? Освен актюерския доклад, говоря
и всички материали, с които актюерът беше работил.
В. Л. Д.: Да уточня - актюерът предостави единствено справка, която е
използвана за достигане до крайните стойности на провизиите в актюерския
доклад. След като допълнително аз в тази справка в Ecxel не намерих как са
установени лихвите или неустойките за забава за т. нар. ответници и за
неответниците, адв. Ж. ще признае, имаме доказателства, той се опита да ги
изчисли сам, изпрати числа, които не бяха същите, и след многократно
настояване актоюерът даде информация в Ecxel специално за тези показатели,
които аз в приложенията показвам как са изчислени.
Все пак съм използвала тези допълнително представени документи за
изготвяне на експертизата. Аз съм цитирала тези екселски таблици.
АДВ. Ж.: Смятам, че сме предоставили на вещото лице и други
доказателства, които ще доведат и до друг извод. Вещото лице казва, че само
4
това е представено, а излиза, че не е само това.
В. Л. Д.: Документите са описани в заключението като предоставени
документи и книжа.
АДВ. М. Р.: Пак се разкъсва връзката в изречението е се вадят
фрагментарно нещата и оттам се променя смисълът. Думата е начисляване.
Документите само за начисляване, нали?
В. Л. Д.: Не знам дали адв. Ж. има предвид писмените обяснения,
които на два пъти ми прати. Те по никакъв начин не променят стойностите и
резултатите. Първото писмено обяснение е изпратено по имейла и започва със
«Здравей!», изложение от няколко страници и накрая «Поздрави!», без име.
-ти
АДВ. Ж.: На стр. 7, абзац 3 от долу нагоре, се съдържа следния
извод – видно от коментираните изчисления по-долу неустойката при
прекратяване е обвързана с очакваното просрочие при изпълнението на
договорените строителни дейности и е определена като лихва за забава. Бих
искал вещото лице да поясни това, защото ми е абсолютно неясно. Къде се е
случило това? Кога е определена неустойката при прекратяване и е обвързана
със забава на строителството, а не с висящия процес?
В. Л. Д.: Отговорът се съдържа в приложение 1 за блок 1. В колона 7 е
посочена базата, върху която се прилага процента за изчисляване на т.нар.
неустойка за прекратяване, а самата неустойка при прекратяване е изчислена
в колона 8. Аз съм се постарала да е видно, че тази сума - неустойката при
прекратяване, е формирана, като е приложен процентът за закъснение 7.2, а не
този, който виждаме в договорите като 10 % за неустойка, т.е. приложен е
процентът, който е за лихва за забава. Защото в договорите, които аз
разгледах, ясно беше записано, че неустойката за прекратяване или разваляне
е 10 % и тук сумата е по-малка. Това е особеността.
АДВ. Ж.: Стр. 9, по средата на страницата: «В обобщение на
гореизложеното, се установява, че наличните документи относно
начисляването на провизиите, не съдържат конкретни основания за
преценяване на миналото събитие, като задължаващо събитие, съгласно т. 6.1
на Счетоводен стандарт № 37». Във връзка с този Ваш извод и всичко, което е
изложено в първите две точки, въпросът ми е какво отричате като казвате, че
няма основание - факта по отношение на делото, че има такова дело през
цялата 2022 г. или отричате правните последици на това дело, които са
съобразени при начисляване на провизиите, или и двете?
В. Л. Д.: Нито първото, нито второто. Счетоводното законодателство
казва, че за да има задължаващо събитие, към датата на изготвяне на
финансовия отчет, включващ и събитията към датата на баланса, трябва да се
има предвид всичко, което се случва, за да може да се прецени съществува ли
задължението или не, т.е., както е използван израза в стандарта, по-вероятно
ли е да се случи или не. В случая е преценено, че събитието е по-вероятно да
се случи, затова са и начислени провизии, но няма, отново потвърждавам,
5
писмени доказателства защо е направен този извод и във връзка с него защо е
избрана такава база да се начислят близо 3 милиона и нещо провизии. Т.е.,
когато се подхожда по този начин, счетоводството винаги трябва да може да
аргументира тези начисления, иначе, както съм посочила текстове от
счетоводното законодателство, това се явява необосновано начисляване на
задължения. А за да бъде начислено като такова, трябва да е много вероятно,
т.е. по-вероятно да е, че ще има такова плащане, че ще има изходящи
икономически ползи за предприятието.
В. л. Д. на въпрос на Председателя на състава: Текстът за миналото
събитие в т. 6.1 – минало събитие, което води до текущо задължение, не съм
го болдвала, няма доказателство, че е налице текущо задължение, което е
дефинирано в т. 5 от стандарта как се определя.
В. л. Д. на въпрос на Член на състава: Миналото събитие не е
квалифицирано като задължаващо събитие.
АДВ. М. Р.: Още по-малко като вероятно.
В. Л. Д.: Да, точно така. Безспорен факт има за делата, но няма
безспорен факт за това, че е преценено, че те наистина ще се случат.
В. л. Д. на въпрос на Член на състава: Доказателствата, които биха
го направили задължаващо събитие са становище на юриста и свързано с него
решение на ръководството. Говорим за счетоводни документи в по-общия
смисъл.
АДВ. Ж.: Смятате ли, че настъпването на правните последици от едно
заведено дело зависи от някакво становище? Защото изведнъж имаме извод,
че няма основание, не е задължаващо събитие. Много странно изглежда.
В. Л. Д.: В търговската практика и в моята лично нямам клиент, който
да не води всякакви дела - съдебни, изпълнителни, арбитражни, какви ли не.
Към начисляване на провизии, се подхожда много трудно след дълги и
убедителни разговори с ръководството, да го убедим, че трябва да покаже
сега бъдещите си загуби и винаги това се случва с много сериозно
мотивирано заключение на юристите. В повечето случаи юристите казват, че
очаквания изход от делото не може да се предвиди. Тогава всичко остава в
преценка на ръководителя.
АДВ. Ж.: Попитахте ли и изискахте ли становищата, които
управителят на дружеството е получил.
В. Л. Д.: Поискала съм писмени доказателства с няколко имейли –
доклади, становища и др.
АДВ. М. Р.: Само в тази връзка, моля да попитам нещо вещото лице.
Във вашето становище е коментирано становище на адв. Б. Ж. – процесуален
представител на «Пенемат» ООД по делото за делба. Каква е позицията на
колегата, която е застъпил?
В. Л. Д.: Да, видях го. Позицията е, че искът е недопустим и на езика
6
на счетоводството за мен означава, че не се начисляват провизии.
АДВ. Ж.: Във връзка с установеното от Вас на стр. 11 от
заключението, че Ф.Ю.З., която е закупила апартамент, не е била ответник по
делото, поискахте ли някакво обяснение от дружеството защо е това
разминаване и защо сме начислили провизии за това лице като при
ответниците?
В. Л. Д.: Не, аз разполагам с документи и просто го написах.
АДВ. Ж.: А проверихте ли това лице кога е придобило своя имот -
дали преди 05.01.2022 г. или след това?
В. Л. Д.: Не съм извършвала никакви допълнителни проверки. Просто
анализирах информацията от регистъра за задължения към клиенти по аванси
и ги сравних с исковата молба. Чисто счетоводно съм подходила.
АДВ. Ж.: Имала ли сте предвид, че има голяма вероятност това лице
да стане страна по делото, след като то е за делба?
В. Л. Д.: Нищо не съм имала предвид. Казах какво съм извършила.
АДВ. Ж.: Във връзка с последните провизии по висящ процес с 30 и
няколко лица – ответници по делото, Вие отричате ли и отхвърляте ли с
Вашето заключение съображенията на актюера при начисляване на
провизиите във връзка с това дело, във връзка с това, че е прието по
договорните задължения за се прехвърля собствеността вместо да са налични
спорове за тази собственост, както и други съображения във връзка с
правните последици по делото и възникване на евентуално задължение на
продавача във връзка с това дело? Имали ли сте превид това, като казвате
накрая, че управителят е нямал основание да начислява провизии за висящото
дело и кое имате предвид? Очевидно факта на делото не го отричате? Кое
отричате? Не и правните последици, но кое отричате? Пак до
вътрешноведомствени документи ли се отнася?
В. Л. Д.: Стигаме отново до счетоводни правила, които мисля, че с
лекота смятате за несъществени. Трябва да има безспорно писмена
информация какъв е рискът това дело да произведе задължения за близо 5
милиона.
Интересно ми стана това, което споменахте, че съображения за
начисляване на провизиите има актюерът. Това ми направи впечатление през
цялото време. Тук отсъства ръководството, актюерът прави всичко.
АДВ. Ж.: Вие какво внушение правите в момента?
В. Л. Д.: Искам да кажа, че Вие казахте, че това са съображения на
актюера, които аз трябвало да имам.
АДВ. Ж.: Да, ние сме се обърнали към актюера, но сме му дали и
необходимата информация за това.
Изводът на т. 4 на стр. 14 е, че експертизата счита, че към датата на
смъртта на съдружника – 18.02.2022 г. не са били налице основания, даващи
7
право на ръководният орган да вземе решение за заделяне на провизии».
Фактът на делото не го отричате, така ли?
Това становище по отношение на бившия управител по отношение на
това, че не е знаел за делото ли се отнася?
В. Л. Д.: Разбира се. За да се отрази нещо счетоводно във финансов
отчет, било той годишен или междинен, трябва да имаме реакция, отношение,
мнение, разпореждане на ръководството, на този, който си слага подписа под
съответния финансов отчет. По никакъв начин аз не видях в материалите по
делото такъв факт.
АДВ. Ж.: Когато се срещахме с Вас в офиса на «Пенемат»,
предложихме ли да Ви да Ви предоставим всички документи и книжа във
връзка със строителството и всички експертизи и експертни мнения, в които е
имало срокове за завършване на строителството? Сега ще пристъпим към
провизиите за забава. И Вие отказахте ли да Ви ги дам със становището, че
нищо не разбирате от строителство?
В. Л. Д.: Разбира се. Вие ми казахте накратно, че ръководството е
преценило на база на мнение на строителни експерти, че ще има закъснение и
аз съм го приела.
В. л. Д. на въпрос на Председателя на състава: И сега да ми ги
предложат, няма да ги поискам. Аз приемам това мнение.
АДВ. Ж.: Тези документи за забавата на строителството нямат ли
отношение към тези документи, за които Вие говорите, които съставляват
счетоводно основание за начисляване на провизии?
В. Л. Д.: Да, и към 28.02.2022 г., и към 31.05.2022 г., когато е съставен
от Вас междинния счетоводен баланс, там няма начислени провизии. Не знам
какво повече да кажа по въпроса. Този междинен счетоводен баланс е
подписан от главен счетоводител и управител. Тези провизии са начислявани
в края на годината за цялата 2022 г.
АДВ. Ж.: Следователно тези документи, по които сме начислили
провизиите за цялата 2022 г. имат ли отношение към основанията за
начисляване на провизии, за които Вие говорите, че липсвали в
документацията на дружеството или в информацията, която Ви е
предоставена?
В. Л. Д.: Ако по някакъв начин искате да кажа, че в отчета за 2022 г.
има начислени провизии, то автоматично към междинния – към 28.02.2022 г.
трябва да има такива провизии, отговорът ми е не. Няма такива
обстоятелства. Това би бил един условен баланс. Ако ръководството би
знаело какво би предприело, финансовият отчет се изготвя от ръководството,
където активно личи неговото отношение спрямо всички случили се или
очаквани събития, в т.ч. негативни, в т.ч. бъдещи плащания като провизии.
Това е условно.
АДВ. Ж.: Тогава ще задам другояче въпроса. Когато сте казала, че към
8
28.02.2022 г. не е налице забава…
В. Л. Д.: Такова твърдения няма никъде.
АДВ. М. Р.: Ще Ви посоча каква е забавата, колега, и стойността за бл.
1, бл. 2, 3 и 4.
Репликирам Ви, защото тръгвате с некоректен въпрос. Категорично ще
се противопоставям на всеки Ваш въпрос, който не е коректен спрямо
написаното от вещото лице. Опитвате се да внушавате нещо, което не е
вярно.
Отворете на стр. 18, вижте последните абзаци и ще видите какво е
написано. В последните два абзаца точно към 28.02.2022 г. е посочено колко
са по блокове – 30 и нещо, 90 и нещо и т.н. Затова Ви репликирам. Там беше
и корекцията, която се направи от 2028 на 2022 година.
АДВ. Ж.: Ще кажа какво съм имал предвид аз, като съм го чел. На стр.
19 в началото пише, че няма лихви за забава по договорите с купувачите от
бл. 2 към 28.02.2022 г., тъй като договорените дати за завършване са на и след
31.12.2022 г.
В. Л. Д.: Това е приложение 5. Приложение 5 в колона 4 сочи дата за
завършване на обекта по договорите 31.12.2022 г. Разликата в следващата - 5
колона е, че няма закъснение. Общо 34 дни не са достигнали, за да се начисли
провизия за забава.
АДВ. Ж.: Когато казвате, че няма основание да се начисли за този блок
провизия за забава през 2023 г., отричате ли, че към февруари и по-нататък
през цялата година строителството е в забава за тези блокове?
В. Л. Д.: Такива технически въпроси мисля, че няма смисъл да
коментирам. Това е Ваша основна теза.
АДВ. Ж.: Защото има технологичен срок за завършването.
В. Л. Д.: В писмените обяснения точно това е написано – с оглед
прогнозата за продължителността на забавата, моля да се съобрази, че от
фактическа страна компетентен да дава заключение по технологично
необходими срокове за изпълнение на даден строеж, следва да е строителният
инженер, поради това след устна консултация на актюера относно забавата,
са дадени след устна консултация с компетентното строителство лице,
следните периоди за забава, считано от 01.01.2022 г., съобразени със
стойността на сделката за отделни сгради, блокове и т.н. Тук следват тези
месеци, които аз не разбирам как са определени, но от сроковете, които са
дадени в таблицата на актюера, те са игнорирани, защото се очаква със
сигурност, че няма да се спазят. Това е накратко.
АДВ. Ж.: В момента, в който възлагаме на актюера изготвянето на
доклада, все още наистина е възникнал въпроса на устна консултация с
надзора в строителството, какви са очакваните срокове за довършването на
всички блокове и етапи. След това има изготвено и становище във връзка с
9
тези срокове от надзора. Въпросът е, че когато аз поисках да Ви предоставя
тези документи, Вие не ги поискахте.
В. Л. Д.: За да е ясно - експертизата от десетки години работи това и
получава информация само по електронна поща.
Тъй като са ми познати тези юридически похвати, аз искам винаги да
получавам по електронна поща това, което съм поискала изрично писмено.
АДВ. Ж.: Нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ. П.: Нямам въпроси към вещото лице.
УПРАВИТЕЛЯТ П.: Нямаме въпроси.
УПРАВИТЕЛЯТ П.: Нямаме въпроси.
В. л. Д. на въпроси на адв. М. Р. и Б. Р.:
АДВ. М. Р.: На стр. 12, долу и стр. 13 от заключението какво е имало
предвид вещото лице във връзка с констатацията и за неправилно изготвяне
́
на ГФО за 2022 г., в частност счетоводния баланс, свързано с двойното
начисляване на получените аванси от лицата – купувачи на отделни обекти от
строящата се сграда и в същото време с начисляването на провизиите?
АДВ. Б. Р.: Защо считате, че допълнително двойно са начислени суми,
които представляват аванси, дадени от 3-ти лица по предварителни договори,
които се дублират от своя страна частично с начислените провизии?
В. Л. Д.: Най-общо, въззивното дружество има предварителни
договори, с които продава имоти по стандартни типове договори, като след
Акт 14 се изготвя нотариален акт и след това се договаря завършване на
строителни услуги след Акт 14.
Тъй като в предварителните договори е предвидено авансово плащане
на суми от купувачите, то и до момента, до който услугите не бъдат
предоставени на тези лица, счетоводството ги отчита като задължения към 3-
ти лица в пасива на счетоводния баланс, раздел задължения. Сега тук идва
интересният момент. Със 100 % вероятност за блок 1, очакваме делото да
завърши неуспешно и провизиите, които сме изчислили, да се наложи да ги
платим в компонентите за прекратяване на договори в частта за плащане или
в компонента неустойка, която се оказва, че е лихва. След като твърдим със
100 % сигурност, т.е. ние сме убедени, че това, което сме започнали да
строим върху терен, който е предмет на сериозен иск, то аз, като счетоводител
казвам, че това означава, че сте убедени, че няма да можете да си реализирате
докрай договорите, разваляте ги. И тези останали суми Вие няма да можете да
отчетете като приходи от продажба на продукция или услуги в
строителството, защото обектът на продажба, предметът, самите
самостоятелни обекти - апартаментите, търговски обекти, гаражи, те
евентуално няма да бъдат Ваша собственост, така че няма да бъдат приход
тези съществуващи към момента аванси, затова имайте предвид, че те ще
покрият част от провизиите, защото иначе би било счетоводен абсурд да се
10
отчете приход в авансите, а отделно да се начислява провизия. Не може
едновременно двете неща да се случат.
Тук става въпрос за сума от рода на 1 200 000, т.е. приемаме, че
провизиите са правилно изчислени. Общо бяха 4 900 000. Тези 1 200 000 не
би трябвало да се отчитат по този начин, защото тогава задължението вместо
обикновено търговско задължение, ще се трансформира в горния раздел в
пасива на баланса като провизии.
АДВ. М. Р.: Посочените в актюерския доклад евентуални задължения
според Вас в коя категория попадат, съгласно стандарта - дали са провизии
или са условни задължения?
В. Л. Д.: Въззивното дружество не е доказало, че е по-вероятно да се
наложи да плати тези провизии и задължения в трите им компонента на
купувачите. Те са преценили, че това е по-вероятно да се случи, но
експертизата не намира такива доказателства, дори и към момента и във
връзка с документа, който представих. Безспорно разваляване на договори
няма, останали са само задължения за лихви. Първите две категории изчезват.
АДВ. Б. Р.: В тази връзка има ли някаква несигурност и по отношение
на размера на провизиите?
В. Л. Д.: Разбира се. Аз неслучайно съм посочила, че надежността на
оценяването е важен принцип. Не може никой главен счетоводител да си
позволи да отрази счетоводно каквато и да е позиция – актив, пасив, приход,
разход, ако няма достоверна оценка. Вярно, има приблизителна оценка, но тук
се оказва, че оценката трябва да е 0, а ние сме начислили над 3 милиона.
Доста голяма разлика.
АДВ. Б. Р.: В тази връзка има ли към днешна дата ревизиране на
позицията на дружество по отношение размера на провизиите?
В. Л. Д.: Да, дружеството изпрати в деня на внасяне на заключението
нов регистър, в който към края на 2023 г., това е актуално и до днес, би
трябвало да са отчели всички събития. Съществуващите провизии за строеж,
както ги наричат, са в размер 1 511 000 лв.
АДВ. Б. Р.: Във връзка с казаното преди малко – имат ли отношение и
постановените съдебни актове, с които се отхвърля въобще възможността
дружеството да дължи по предварителните договори лихва за забава?
В. Л. Д.: Да, аз съм посочила, че получих това решение на Районен съд
- Провадия, в което се казва, че според договорните клаузи, те не предвиждат
претендиране на лихва за забава за етап от строителството. Най-общо лихвата
за забава е за въвеждането в експлоатация на сградите. Накратко, аз не съм
юрист, но разбрах, че там пък няма фиксирани срокове и съответно съдът с
решението си отхвърля иска.
АДВ. М. Р.: В тази връзка, Вие видяхте ли такива клаузи, които са
коментирани в съдебното решение?
11
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. М. Р., тъй като е извън предмета
на задачата и извън компетентността на вещото лице.
АДВ. М. Р.: Във връзка с казаното преди малко, че в деня на внасяне
на заключението Ви е предоставена допълнителна информация за сериозна
редукция на провизиите за 2023 г., бихте ли ми казали това по някакъв начин,
как се съотнася с констатациите за начислени провизии за предходната
година от страна на дружеството? Говорим за разлика от порядъка на над 2
милиона лв.
В. Л. Д.: Над 3 милиона лева е разликата.
В. л. Д. на въпрос на Член на състава: Това е подлежаща на корекция
фундаментална грешка към минал период. Тук дружеството следва в ГФО за
2023 г., който все още е в процес на изготвяне и законовият срок е до края на
този месец, дружеството със сигурност следва да приложи изискванията на
стандарт 8. Той третира няколко неща, но нас ни касаят фундаменталните
грешки. А фундаментална е всяка грешка във финансовия отчет, която дава
невярна представа за имущественото и финансово състояние на дружеството,
а грешката от рода на 4 милиона е изключително съществена, спрямо
показания размер на собствения капитал към 2022 г., който е около 11
милиона, т. е. говорим за нещо от рода на 40 и няколко милиона грешка.
АДВ. М. Р.: Последният ми въпрос е относно баланса за 2022 г. Там
намерили ли са отражение задълженията към П. П. и Т. П. за стойността на
техните дружествени дялове?
В. Л. Д.: Да, това беше моята голяма изненада, че във финансовия
отчет за 2022 г. по никакъв начин счетоводно не е отразено задължението,
дори в размер на частичния иск от 4 милиона лв., към наследницата. Да,
оповестено е, че се води дело за тази сума. И тук веднага се замислих, че е
интересно как ръководството преценява сигурността и несигурността - кое е
по-вероятно да се случи и кое не е. Видяхме, че в предния случай по гр. дело
№ 25/2022 г., те преценяват, че ще се случи и начисляват провизии, но за този
случай, където дори и да се изчисли дружествения дял на база на
съществуващите данни във годишния финансов отчет за 2022 г.,
дружественият дял на Т. П. е 4 616 300 лв., т.е. на база на техните
предвиждания, защо не са го начислили?
АДВ. Ж.: Във връзка с коя задача на вещото лице се задават тези
въпроси?
В. Л. Д.: Този въпрос е във връзка с разбирането за провизии на
въззивното дружество.
АДВ. М. Р.: Последният ми въпрос към вещото лице е следния:
Намирате ли пряка връзка между заведеното дело за делба № 25 до
възникване на каквото и да е задължение спрямо трети лица?
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. М. Р., тъй като вещото лице вече е
дало отговор на този въпрос.
12
АДВ. М. Р.: Оттеглям си въпроса.
АДВ. Ж.: След въпросите на колегите, аз имам още въпроси във връзка
с тази тавтология при начисляване на провизии за нещо, което седи като
задължение по баланса. Искам да попитам вещото лице следното: Когато има
аванс за някаква бъдеща услуга или строителство, всъщност това задължение
е в размер на стойността на аванса, нали така?
В. Л. Д.: Представеният аванс на дружеството представлява негово
задължение към клиенти.
АДВ. Ж.: Въпросът ми е за това задължение. То очевидно не е за
парична стойност, а е за някаква предметна престация – аз трябва да построя
нещо, която има стойност, нали така? Само че предметът е различен – не е
парично задължение.
Когато получа аванса и той се отрази като тази част като пасив за
бъдеща услуга, какво влиза като актив на дружеството в същия този момент?
В. Л. Д.: Да. Това е парична престанция, която има стойност. Когато се
получи аванса и се отрази като пасив, в същия този момент в актива се
отразяват пари.
АДВ. Ж.: Когато това е за строителство, което се извършва всеки ден,
тези пари фактически отразяват ли се в някаква сметка как се превръщат в
материален актив или в актив, който отива за изпълнение на тази услуга? За
баланса говорим. Когато се трансформира в нещо построено, дали тази
трансформация е отразена в баланса за 2022 г.?
В. Л. Д.: По принцип, ние счетоводителите казваме, че парите нямат
панделки. По принцип дадени пари за аванси могат да се харчат за всичко по
преценка на дружеството, в това число и непряко за обекта на договора,
предмета на договора, така че не разбирам какво се има предвид тук?
АДВ. Ж.: Ами, има се предвид следното нещо - ако има евикция и този
актив, в който се влагат пари не е на дружеството, не е обаче и на купувача, не
е ли вярно, че ще трябва допълнителен ресурс, за да се върне този аванс,
който е вложен в нещо, което не е нито на продавача, нито на купувача?
АДВ. М. Р.: Възразявам срещу въпроса. Той е извън предмета на
делото.
СЪДЪТ допуска въпроса на адв. Ж..
В. Л. Д.: Много е интересен въпросът. Ако наистина Вие твърдите, че
има евикция и смятате, че тя ще се реализира, провизията ви трябваше да
бъде в размер над 10 милиона лв., която включва абсолютно всички
продажби, които са върху оспорвания терен и връщане суми не само на
ответниците и съответно разходите, които сте инвестирали в тези активи, те
ще Ви бъдат загуба за етапа незавършено строителство.
АДВ. Ж.: Претенцията е за една част от терена и приобщеното действа
във вертикал.
13
В. Л. Д.: Може би тук трябва да кажа, че това е правен въпрос, но аз
като счетоводител, не мога да си представя как един терен, върху който има
сграда и вътре живеят ответници и неответници, че ако действително има
спор за изграждането на тази сграда, само част от лицата, собственици на
обекти, ще претендират за възстановяване на сумата.
АДВ. Б. Р.: Само за част от сключилите предварителни договори лица
ли са провизиите?
В. Л. Д.: Провизиите са само за тези лица, които са посочени в
исковата молба. В исковата молба съществува и «Пенемат» и «Пенемат» е
продало на другите, които не са подредени в списъка като ответници.
АДВ. Ж.: И то има предварителни договори за това.
Във връзка с това, имам още един въпрос: това задължение по аванса,
което има парична стойност, в единия случай, ще бъде при евикцията
задължение за връщане на парична стойност, а в другия случай е задължение
за предоставяне на строителна услуга. И когато има предоставяне и след това
има евикция, не е ли вярно, че трябва да има за следващото задължение, което
може да възникне за връщане на цената наличен ресурс? И активът не е нито
мой, нито на купувача.
В. Л. Д.: Тук има някакви разбирания, които не почиват на
счетоводните норми. Счетоводните правила са други. Накратко, Вие искате
да кажем, че ще признаем в размер на 1 200 000 приходи, обаче ще си
начислим провизии в размер на 4 млн. лв. След като Вие твърдите, че
договорите на тези лица се очаква да се развалят, никакъв приход, ще
погасите с тях задълженията им, плюс добавените от Вас.
В. л. Д. на въпроси на Председателя на състава: В тази ситуация
провизия би било това, което дружеството би изгубило от това, което е
вложило като средства за изграждане на сградата. Но надежността на
оценката не трябва да се игнорира. Тук много грубо е нарушено това
изискване.
АДВ. Ж.: Отчитаме правилата за това, че продавачът отговаря за
евентуална евикция, а тя е най-хубаво доказана, когато има иск. Веднага
възниква отговорност за връщане на покупна цена и за плащането.
АДВ. М. Р.: Не е с исковата молба.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да се приобщи към доказателствения материал по делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице М. М. Д., на което определя
окончателно възнаграждение в размер на 3000 лв., които да се изплатят от
внесения от страните депозит.
14
(Изд. РКО за сумата от 3000 лв.)
АДВ. Ж.: Искания по доказателствата правя във връзка с експертизата.
Имаме становище, изготвено от Строителния надзор до дружеството
„Пенемат“ във връзка със сроковете за завършване на строителството до
31.03.2023 г. и което е било налице в дружеството. Поисках да се представи
на вещото лице. Има изготвена от мен правна консултация на 11.01.2023 г.,
веднага след като се задействах, като имах пълномощно и тръгнах да
действам по дело № 25. Специално за сроковете на строителството
предложих да ги предоставя на вещото лице тези книжа, но тя ми отказа с
мотив, че не и трябват тези документи. А също така не е искана от нас тази
́
правна консултация. Тя искаше да и предоставим само актюерския доклад.
́
Но тези документи съществуват в дружеството и аз ги предоставям на
съда и моля да ги приемете като доказателства по делото.
АДВ. Б. Р.: На първо място, с оглед цитираните записки, искането за
приемане на тези документи е преклудирано, с оглед датите на съставяне.
На следващо място, тези документи бяха коментирани от вещото лице.
Те касаят преценка на обстоятелства, които са извън нейната компетентност,
въобще не касаят правни въпроси. Наред с това е следвало да бъдат
ангажирани като доказателства още в предходно заседание, след като касаят
именно предмета на това заключение. Моля да не ги приемане по делото.
АДВ. Ж.: Това са вътрешноведомствени документи, които беше
възможно да бъдат проверявани от вещото лице във връзка с изготвяне на
заключението.
Представям и един нотариален акт, който е на лицето Ф.Ю.З., за което
вещото лице е установило, че не е ответник по делото. Твърдя, че това е било
пропуск на ищеца по иска за делба. Актът е преди 05.01.2022 г. Известен е
бил, пропуснат е от ищеца и по силата на служебното начало, всички
останали също очакват, че това лице също ще стане страна по делото, поради
което провизия и за него е начислена. Това са съображенията.
АДВ. М. Р.: По същите аргументи, които вече бяха изложени, ще Ви
помоля да отклоните искането за приобщаване на нотариалния акт към
доказателствата.
АДВ. Б. Р.: Съвсем кратко становище: Именно всички тези
обстоятелства, които касаят календарната 2022 г. е следвало да намерят
отражение в отговора на исковата молба, допълнителния такъв и в някои от
следващите заседания, които са правени пред първа инстанция. След като
няма абсолютно никакво твърдение за наличие на провизии в рамките на
първата инстанция, не можем в момента да попълваме с факти и
обстоятелства, които са възникнали към онзи момент производството едва
пред въззивната инстанция и то във второто съдебно заседание да се
представят тези документи. Считам, че са преклудирани и моля да не се
приемат.
15
АДВ. Ж.: Аз имам искания във връзка с експертизата. Оспорвам
заключението на вещото лице. Основанията за това са следните – не са
налице основания за начисляване на провизии към края на месец февруари, а
също и към края на 2022 г., доколкото разбирам от самото заключение, във
връзка със заведеното дело на 5-ти януари, опират изцяло до съобразяване на
правните последици на един предявен иск, в който 60 и колко – 70 лица –
купувачи на жилища в блок 1, който попада над мястото, което се претендира,
са конституирани като ответници, заедно с дружеството „Пенемат“.
Начисляване на тези провизии се осланя изцяло на правилата, че в
българското право продавачът отговоря и при евентуална евикция. Няма
значение дали тази евикция ще настъпи или не, въпросът е, че има заведено
дело. Никой купувач няма задължението да изчака края на делото, за да види
как ще свърши, за да се формира неговото право да развали договора и да
потърси отговорност. Точно по тази причина провизиите за разваляне на
договори са начислени само на 100 % за блока, който попада над това място и
само по отношение на всички онези лица, спрямо които имотът вече е
прехвърлен по нотариален ред, т.е. собствеността е прехвърлена. Не е
начислена спрямо всичките други лица, въпреки че и спрямо тях не можем да
си изпълним задълженията през 2022 г., защото предварителните договори
имат клауза за прехвърляне на чиста от всякакви тежести собственост. Не
говоря за това, че през цялата 2022 г. и 2023 г. всъщност, откакто стана
известно това, всички банки прекратиха всякакво финансиране към
купувачите, което е огромен проблем, вкл. на висящи договори за кредити и
цялата тази обстановка не се нуждае от никакви специални становища или
някакви други официални документи, че да се реши, че дружеството има
голяма неприятност. Това е въпрос на автоматични правни последици и не е
нужно някой юрист да ги изпише тези правни последици, за да вземе
управителят решение, че трябва да се начислят провизии.
Тъй като вещото лице е дало заключението си, че липсват основания за
начисляване на провизии, въз основа на отричане точно на правните
последици на едно решение, намирам, че това заключение се базира на
изводи, които стоят извън компетентността на вещото лице. Тези изводи
нямат нищо общо със счетоводните правила за отразяване на едно или друго
събитие, че тъй като тези правни последици действат автоматично,
следователно това е старо задължаващо събитие, което води до необходимост
от съобразяване.
Освен това, аз намирам, че е безкрайно тенденциозно, въпросът за
баланса за 2021 г., който поставих на вещото лице, беше отклонен от съда,
като неотносим към делото, но въпреки всичко имаме посветена страница и
половина за това какво е трябвало да направи управителят с баланса от 2021
г. И, забележете, там се казва, че там трябва да има фундаменталната грешка
да поправи още през април 2022 г., при положение, че още не е знаел за
делото. Отрича се с това заключение нещо, което оспорва възможността всяка
дейност във всеки един баланс, вкл. в този баланс, който се прави да се
16
изчисли дял на починал съдружник, да се поправи, когато особено е бил
налице обективен факт, който подлежи на някакво осчетоводяване и който не
е бил известен на страната, обаче е бил факт. И следователно, както всеки
един баланс, така и този подлежи на поправка. Имаме отговор, че всъщност,
защото управителят не знаел за това, нямало основания да се начисли
провизия към края на февруари. Но основанието за това лежи в обективния
факт, както на забава в строителството, така и по отношение на висящото
дело, за което, както вече беше установено, доверителят ми научи в края на
2022 година. Следователно, всякакви срокове за някакви поправки на баланс
от 2021 г. няма и освен това събитието, което ни задължава, не е от 2021 г., то
е от 05.01.2022 г., следователно няма и там този извод и това внушение, което
се прави, че трябвало да се намали резултата с 4 900 000 лв. още в баланса от
2021 г. Абсолютно тенденциозно е това. Първо, защото няма поставена
задача и второ – защото не отговаря на нито един документ по делото или
нещо, което е представено на вещото лице. И накрая, оспорвам го, поради
това, че самото вещо лице отказва да се съобрази с вътрешноведомствената
информация по отношение на сроковете в строителството. Изрично и беше
́
предложено – книжа, счетоводни книги, мнения и становища на Строителен
надзор и т.н., а тя каза, че нищо не разбира.
Оспорвам заключението. Моля да бъде допуснато повторно
заключение на вещото лице със същите задачи, като бъде уточнено по
някакъв начин, ние не бихме искали, аз поне, мнение от вещото лице със
специалност счетоводство по правни въпроси. Аз точно това оспорвам в
момента. Заключението не отговаря на правната действителност и е дадено от
некомпетентно лице.
АДВ. М. Р.: Искането за назначаване на повторна експертиза е
неоснователно. Считам, че вещото лице е изпълнило с вещина заключението
си, аргументирала го е подробно. То е обосновано, компетентно и поне за мен
не възниква никакво съмнение в неговата достоверност. Изложени са
пространни аргументи по всеки един от поставените въпроси. Изложени са
педантични съображения, основани на позоваване, както на счетоводната
практика, така и на счетоводните стандарти защо не се споделят
съображенията и основанията за начисляване на провизии за 2022 г., като
това, че страната – жалбоподател в процеса не е удовлетворена от дадените
отговори, поне за мен не е основание по силата на ГПК за назначаване на нова
експертиза. На практика и Вие забелязвате, че не се излагат абсолютно
никакви съображения за пропуски или неточности в работата на вещото лице,
основано на специалните знания, т.е. на несъответствие с конкретния
счетоводен стандарт или с нормативен акт, касаещ предаването на
счетоводната отчетност. Затова Ви моля да отхвърлите искането.
Мисля, макар и да няма никаква връзка с Вашето конкретно
произнасяне и без да навлизам по същество, поне на мен, за пореден път ми
прави впечатление, че още пред първата инстанция с писмения отговор,
междинният счетоводен баланс към 28.02.2022 г. не е оспорен. Напротив,
17
изложени са пространни съображения защо е верен и защо няма основание за
неговото изменение. Не е направено нито едно възражение пред първата
инстанция, свързано с основанието за начисляване на провизии. И сега опитът
на колегата за изместване на коловоза във втора инстанция няма как да се
получи.
Съдът прикани страните към спогодба.
АДВ. Ж.: Ние сме правили такова предложение вече. Да се съобразят
провизиите, както за делото, така и за забавата, тези по актюерския доклад.
Предложението ни е по актюерския доклад.
УПРАВИТЕЛЯТ Т.П. : Няколко пъти сме предлагали споразумение,
но нямаше разбиране от другата страна. Ако се приеме плащането, още утре
съм готов на споразумение.
УПРАВИТЕЛЯТ П. П. : Говорим за сумата, която е съобразена с
провизията за 2022 г. Все пак, балансът към февруари 2022 г. е функция от
ГФО.
АДВ. Ж.: Ако бихме уредили нещо, трябва да е цялостно.
В. Л. Д.: Ако съобразим баланса към 31.12.2022 г. и правим
изчисленията на база този баланс, провизията е 4 616 300 лв. Отделно се
връща записания капитал 44 667 лв. Това е само на база компонентите.
Ако сме по актуалната сума на провизиите за 2023 г., би трябвало
3 400 000 лв. да ги умножим по 40 % и над 1 милион трябва да падне сумата.
АДВ. П.: Доверителите ми имат следното предложение към
насрещната страна: еднократно плащане, както те казаха, буквално веднага
след сключване на съдебната спогодба пред съда в размер на 5 200 000 лв.
или сумата от 6 000 000 лв., в условията на разсрочено плащане до края на
годината.
УПРАВИТЕЛЯТ Т.П. : Първоначално можем да изплатил 50 % от
сумата, а останалото – до края на годината или пълното плащане в размер на
5 200 000 лв.
АДВ. Ж.: Това дължим. Просто ще се спомене, че друго няма да се
дължи. Това са сумите.
АДВ. М. Р.: Това, което ще направя, с колегата Р. ще информираме
клиента си и няма пречка тази спогодба да стане факт.
АДВ. Б. Р.: Това обхваща ли и как разноски и лихви?
АДВ. П.: Това е общото плащане, без да конкретизираме колко е
стойността на дружествения дял и какво включва тази сума. Вървим към
смисъла на взаимни отстъпки. Това е фокусът на това споразумение.
АДВ. М. Р.: Ще предадем на моя доверител, ще поговорим.
АДВ. Б. Р.: Какво правим с имуществения въпрос, извън основния
въпрос?
18
За да кажем окончателно въпросите, свързани с това дело, трябва да се
уредят и въпросите с къщата, които не са предмет на това дело. Макар
юридически да не са обвързани, функционално са обвързани.
АДВ. М. Р.: И винаги досега преговорите са вървели на тази плоскост.
Там също има висящ въпрос.
АДВ. Ж.: Аз нямам нищо против да можем да се споразумеем за
всичко и да отложите делото за другата седмица.
СЪДЪТ, по направените искания от въззивника за приемане на
писмените доказателства, намира, че същите не са нови и не са новооткрити
по смисъла на чл. 266 от ГПК, поради което и не е допустимо приемането им
в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателства
по делото на представените документи и ВРЪЩА същите на процесуалния
представител на въззивника.
АДВ. М. Р.: Представям и моля да приемете Решение №
385/11.03.2024 г. на Варненски окръжен съд, което касае втората инстанция на
цитираното от вещото лице и от колегите гражданско дело, което касае
начисляване на част от провизиите по отношение на „Мибс-Транс“.
АДВ. Б. Р.: Срокът му за обжалване от загубилата го страна е утре. Не
твърдим и не оспорваме, че не е влязло в сила решението.
АДВ. Ж.: Запознат съм, но не е влязло в сила. Принципно, няма
отношение по въпроса за провизиите, тъй като няма как да се предвиди какво
ще стане занапред.
СЪДЪТ, като съобрази, че представеното решение не е влязло в сила,
намира, че не е необходимо приемането му като доказателство по делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателства
по делото на препис от Решение № 385/11.03.2024 г. на Варненски окръжен
съд и ВРЪЩА същото на процесуалния представител на въззиваемата страна.
С оглед изявленията на страните и желанието за уреждане на
отношенията със съдебна спогодба, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА произнасянето по направеното искане за назначаване на
повторна съдебно-счетоводна експертиза и
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 11 юни 2024
г. от 16:00 часа, за която дата и час страните са уведомени от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:16
19
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20