РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. П., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101524 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на В. Й. Ч., ЕГН: ********** от гр. П., ул. Л.
№ 20, чрез адв. В. П., с адрес гр. П., ул. А. № 14а, срещу Ю. Ю. К., ЕГН ********** от гр.
П., ул. М. № 13 и е с правно основание чл.535 във вр. с чл.537 във вр. с чл.485, ал.1 ТЗ и по
чл.86,ал.1, изр.1 от ЗЗД
Сочи се в исковата молба, че със Запис на заповед, издаден на 01.10.2018 г. в гр. П., Ю. К.
безусловно се задължила на падеж 30.10.2018 г. да заплати на ищцата сумата от 2 400 лева.
Посочва се, че до датата на предявяване на исковата молба, от ответницата не са предприети
действия по погасяване на сумата по Записа на заповед. Излагат се твърдения, че ищцата е
правила опити за доброволно уреждане на възникналите облигационни отношения, но
същите се оказали безуспешни.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Ю. Ю. К., ЕГН:
********** да заплати на В. Й. Ч., ЕГН: ********** сумата от 2 400 /две хиляди и
четиристотин/ лева, дължима въз основа на Запис на заповед, издаден на 01.10.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /29.10.2021 г./ до
окончателното плащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за
отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответника чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, с който се оспорва ищцовата претенция като
неоснователна. Твърди се, че вземането, което претендира ищцата е погасено от ответницата
К.. Оспорва се процесния запис на заповед от 01.10.2018 г. като се твърди, че е съставен
като неистински документ.
Отделно от отговора е депозирана и насрещна искова претенция /след оставяне на
същата без движение и след отстраняване на констатираните от съда нередовности на
същата/, с която иска съдът да признае за установено по отношение на В. Й. Ч. –
първоначалния ищец по настоящото дело, че същата се е намирала извън границите на Р
България към дата 20.07.2019 г., явяваща се датата, на която ответницата е погасила
дължимата от нея сума в размер на 2 400 лева на дъщерята на В. Ч. – Г. Ч. във връзка със
Запис на заповед от 01.10.2021 г.
1
По депозирания насрещен иск е постъпил писмен отговор /от първоначалната ищца
по делото/ чрез пълномощник, в който се твърди, че претендираната с исковата молба сума
не е изплатена и към датата на предявяване на отговора. Изразява се становище, че
непълнолетно лице не може да се ангажира по смисъла на закона с договорни отношения,
независимо от това, че е дъщеря на кредитора. Ответникът оспорва материалната
доказателствена сила на представения частен документ, с който се твърди, че задължението
е платено. Сочи, че с К. имат и други облигационни отношения, в подкрепа на което
твърдение представя запис на заповед от 30.03.2019 г., сумата по която е платена и
плащанията са отразени върху самата ценна книга.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адвокат В. П..
Последната поддържа иска.
Ответницата Ю. К. не се явява, представлява се от адвокат Г. К., която оспорва
основателността на исковите претенции.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
На базата на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На л.4 от делото е приложено ксерокс-копие от Запис на заповед от 01.10.2018 г.,
заверен от адв.В. П..
В това копие от ЗЗ е положен подпис под името Ю. Ю. К., като издател, като
безусловно е поето задължение срещу представянето на този запис на заповед на дата
30.10.2018 г. да заплати на поемателя В. Й. Ч. сумата от 2 400 лева.
С писмения отговор е представена разписка, в която е отразено следното: „получих от
Ю. К. пари взети на заем от В. Ч. 2019 г.: януари -600 лева, февруари – 600 лева, март – 600
лева, април – 600 лева, май – 600 лева.
Днес, 20.07.2019 г., още 200 лева, дъщеря на В., Г.“, с изписано Ч. Г. и положен подпис от
лицето /л.20 от делото/.
На л.21 се съдържа представения Запис на заповед /образец/ от 30.06.2018 г., с дата на
издаване 30.06.2018 г. и падеж на плащане 30.07.2018 г., по силата на който Ю. Ю. К. се
задължава да изплати сумата от 2 400 лева на поемателя В. Й. Ч..
Като доказателство по делото е приет и Запис на заповед /образец/ издаден на
30.03.2019 г. с падеж на плащане 30.06.2019 г., по силата на който Ю. Ю. К. са задължава да
изплати сумата от 6 400 лева на поемателя В. Й. Ч.. Върху самата запис на заповед има
отбелязване „Ю. Ю. К., платено: 30.04 – 600 лева; 30.05 – 600 лева; 30.05 – 600 лева; 30.06 –
600 лева; 30.06 – 4 600 лева“ /л.41 от делото/.
Прието като доказателство по делото е и удостоверение за раждане на дъщерята на
ищцата Г. Г. Ч. /л.53 от делото/.
В качеството на свидетели са разпитани лицата Г. Ч. /дъщеря на ищцата/ и В.К.
/съпруг на оттветницата/.
Свидетелката Ч. заявява, че познава ответницата, тъй като били семейни приятели
преди време, заедно ходили по почивки. Посочва, че от майка си знае, че ответницата й
дължи много пари. Излага твърдения, че един единствен път е получавала пари от Ю. К. в
размер на 200 лева, за което се разписала на почти празен лист. Посочва, че предаването на
парите станало в района на книжарница „Перун“, че ответницата била сама, дала й парите и
свидетелката се разписала върху лист от тефтер, който бил почти празен.
Свидетелката потвърждава, че почерка на разписката за предадените пари прилича на
нейния и че тя се разписала. Заявява, че освен текста, в който се посочва предаването на
сумата от 200 лева друг текст не е имало. Сочи, че тя не получила копие от този документ,
върху който се разписала. Отрича да е получавала други суми от ответницата К..
Свидетелят К. посочва, че познава ищцата и знае, че съпругата му взела назаем пари
2
от Ч. през лятото на 2018 г. в размер на 3000 евро или близо 6 000 лева, които пари били за
закупуване на стока. Посочва, че знае, че за сумата Ю. подписала запис на заповед. Излага
твърдения, че тъй като през 2019 г. ищцата заминала да работи в чужбина, тя предупредила
Ю. да дава парите на дъщеря й Г.. Сочи, че през 2019 г. са плащани по 600 лева на месец на
дъщерята на В., но същата не могла да им върне разписка или записа на заповед и се
получило така, че и те не знаели колко пари са платили и колко имат за плащане. Посочва
още, че дъщерята на В. един път го намерила и в магазина в махалата и поискала да върнат
дължимите пари. Твърди, че всички сметки водят в тетрадка, като има оригинал, където Г.
се подписала на разписката. Сочи, че на всяко връщане на пари той е присъствал, като
парите били давани на Г., нищо че била непълнолетна към онзи момент, тъй като такова
била уговорката с ищцата. Посочва, че всички пари били връщани на улицата, в района на
детска градина „Калина Малина“, което е близо до тяхната къща, като не знае случай на
предаване на пари в района на книжарница „Перун“.
На базата на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Записът на заповед е ценна книга, материализираща определено субективно право и
доказваща наличието му.
От тази негова характеристика следва изводът, че абсолютна предпоставка за
реализиране на правата по записа на заповед е обективното му съществуване като писмен
акт, т. е. като оригинален документ.
Липсата на оригинал лишава поемателя по записа на заповед от основното
доказателство за инкорпорираното в него вземане и поради това същото не може да бъде
удоволетворено.
Т.е., макар и да не е посочено изрично в закона, настоящият съдебен състав счита, че
представянето на оригинала на записа на заповед, въз основа на който се основава
претенцията е абсолютно необходимо при преценката за основателност на иска.
Този извод следва от тълкувателно решение № 1/2005 г. постановено по т.д.№ 1/2004
г. на ОСТК на ВКС, където в т.5 е посочено, че е безспорно, че оригиналът на записа на
заповед трябва да е налице към момента на издаване на изпълнителен лист и поради това
ВКС отклонява отговора на този поставен за тълкуване въпрос.
В тази връзка, преценката за наличие на задължение по запис на заповед следва да
бъде направена от съда единствено въз основа на неговия оригинал и с оглед реда за
отбелязване на изплащането му.
Съдебната практика е константна досежно това, че непредставянето на оригинала на
записа на заповед препятства съдът да прецени дали е редовен от външна страна, дали
има отбелязвания върху него след изготвянето му като копие, кога е станало това и
представянето му в този вид със заверка от адвоката на страната, която черпи облаги
от него. Преценката за редовност на записа на заповед следва да бъде извършена
непосредствено от съда независимо в какво производство /заповедно, установително,
осъдително/, а не да бъде предоставена преценката за това на лицето, в чиято полза е
издаден и то при наличието на възражения в тази насока – че всичко е изплатено.
Представянето на оригинала на записа на заповед в процеса не може да бъде
заместено от други доказателства и съществуването му да бъде установено чрез тях.
Т.е., съдът не следва да обсъжда останалите събрани по делото доказателства.
На последно място следва да се отбележи и това, че причините, поради които
оригиналът на документа не се представя в рамките на производството по делото,
съществува ли или не, са ирелевантни за настоящото производство. Без значение е и
обстоятелството, че ответникът е, или не е оспорил представеното по делото копие на
документа по реда на чл. 193 ГПК, тъй като такова оспорване би имало смисъл само ако
3
ценната книга е обективно налична.
Доколкото по делото не е доказано възникване на твърдяното от ищцата вземане
/поради непредставяне на оригинал от ценната книга/, не подлежи на обсъждане и въпросът
за неговото погасяване /застъпен в защитната позиция на ответника по първоначалния иск/.
Относно насрещния инцидентен установителен иск:
В хода на процеса е приет за разглеждане насрещен иск по чл.124 ГПК, с които се
иска от съда да признае за установено по отношение на В. Й. Ч. – първоначалния ищец по
настоящото дело, че същата се е намирала извън границите на Р България към дата
20.07.2019 г., явяваща се датата, на която ответницата е погасила дължимата от нея сума в
размер на 2 400 лева на дъщерята на В. Ч. – Г. Ч. във връзка със Запис на заповед от
01.10.2021 г.
Доказателства във връзка с тази претенция не са ангажирани от ищеца по ИУИ,
поради което и същия се явява неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответницата
по първоначалния иск следва да се присъдят разноски в производство, платими от ищцата В.
Ч. в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищцата В. Й. Ч., ЕГН: ********** от гр.П., ул.Л. №
20 срещу Ю. Ю. К., ЕГН: ********** от гр.П., ул.М. № 13, за осъждане на Ю. Ю. К., ЕГН:
********** да заплати на ищцата сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева,
дължима въз основа на Запис на заповед, издаден на 01.10.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба /29.10.2021 г./ до окончателното плащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН /НЕДОКАЗАН/.
ОСЪЖДА В. Й. Ч., ЕГН: ********** от гр.П., ул.Л. № 20, на основание чл.78, ал.3
ГПК да заплати на Ю. Ю. К., ЕГН: ********** от гр.П., ул.М. № 13, сумата от 750
/седемстотин и петдесет/ лева - сторени разноски в настоящето производство.
ОТХВЪРЛЯ инцидентен установителен иск предявен от Ю. Ю. К., ЕГН: **********
от гр.П., ул.М. № 13, против В. Й. Ч., ЕГН: ********** от гр.П., ул.Л. № 20, за признаване за
установено, че В. Й. Ч., ЕГН: ********** се е намирала извън границите на Р България към
дата 20.07.2019 г., като неоснователен /недоказан/.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Благоевградски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4