ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28698
гр. София, 17.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110143821 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на М. П. С. срещу „***“ АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан в настоящото производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищцата с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да бъдат приети.
Не следва да се задължава ответникът на основание чл. 190 ГПК да представи исканите
от ищцата справки и документи – същите или са представени като приложения към исковата
молба и отговора на исковата молба, или ще бъдат предмет на допусната експертиза.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2023г. от
10.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата с правно основание чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 230 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
1
срок от съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П..
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от М. П. С.
срещу „***“ АД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер от 50 лв - частичен иск от вземане за сума в пълен размер – 1045,22 лв,
представляваща подлежаща на връщане от ответника като получена без основание сума,
заплатена за погасяване на задължения за неустойка за непредоставяне на обезпечение по
Договор за потребителски кредит от разстояние № *** г. ведно със законната лихва от
11.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението
В исковата молба се твърди, че на 30.07.2022 г. между страните бил сключен Договор
за потребителски кредит от разстояние № **, по силата на който ответното дружество в
качеството си на кредитодател предоставило на ищцата като кредитополучател сумата от
1200 лв., която последната се задължила да върне на 12 погасителни вноски в размер на
123,97 лв. всяка при размер на ГЛП от 36 % и ГПР от 42,58 %. Сочи, че в чл. 17 ал. 1 от
процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита, а в чл. 27 от договора страните са уговорили, че в
случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора за предоставяне на
обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на
усвоения кредит. Посочва, че крайната сума за връщане по договора била в размер от
2532,89 лв., която включвала освен предоставената в заем сума и договорна лихва, така и
неустойка в размер от 1045,22 лв., начислена поради липса на предоставено обезпечение в
посочения в договора срок. Ищцата твърди, че е погасила изцяло дължимата съгласно
договора сума в полза на ответника. Навежда твърдения, че сключеният между страните
договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма – не е написан по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Оспорва на
страната да е предоставено копие от процесния договор, както и преддоговорна
информация, общи условия и СЕФ. Счита, че сключеният между страните договор е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПK, доколкото не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита – липсвала ясно разписана методика па формиране па ГПР по кредита като
описаните в съдържанието па договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва
и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения. Поддържа, че е налице
нищожност на сключения договор на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от 33Д – същият е с
невъзможен предмет, защото изначално е невъзможно в толкова кратък срок да се представи
предвиденото в договора обезпечение, че същият съставлява еднотипен договор за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Навежда твърдение, че
наличието на обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на
договора, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване, че е налице заобикаляне на закона по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК – при
забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забава. Оспорва клаузата да е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП,
като твърди, че същата съставлява възнаграждение за кредитора и води до грешното
посочване на размера на ГПР, което следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР
2
по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, че посочването в договора на размер на
ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите, както и по смисъла па правото на ЕС. Счита, че Договорът за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ (в чийто размер се
включва и начислената „неустойка") е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
което води до нищожност и на целия договор. Поддържа, че е налице разлика между
посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и
тази, която ищцата реално е върнала на ответното дружество. В условията на евентуалност
навежда твърдения, че са нищожни отделните клаузите за неустойка на основание чл. 26, ал.
1, пp. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на
добрите прави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.
Счита, че недължимо е заплатила исковата сума по нищожния договор, респ.
нищожната клауза и предявява частичен иск за нейното връщане.
С уточнителна молба с вх. № от 19.12.2022 г. изрично посочва, че вземането, част от
което се предявява в настоящото производство, е за недължимо платената сума по договора
за неустойка.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва процесната клауза за неустойка да
е нищожна на посочените в исковата молба основания. Счита, че същата отговаря на всички
изисквания на действащото законодателство, че е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни
способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора ще
изпълни в някакъв момент своето задължение, че размерът и се определя като процент от
заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това
зависи изцяло от волята на заемателя. Оспорва уговорената неустойка да излиза извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което и не
противоречи на добрите нрави към момента на сключване на договора. Счита, че ако
неустойката е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде намален и не би
следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. Навежда твърдения, че не е
налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в Договора срок обезпечение,
че ищецът не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността
първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е
съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.
Моли за отхвърляне на иска.
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
1 ЗЗД е да докаже, че е заплатила на ответника посочените в исковата молба суми като част
от месечни вноски по Договор за потребителски кредит от разстояние № ***г. за погасяване
на начислена неустойка, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за получаване на
сочените парични суми.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е сключила
с ответника Договор за потребителски кредит от разстояние № ***г., съгласно който е
била предоставена сума в размер на 1200 лв.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
3
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4