Р Е Ш Е Н И Е
№ ............ / 07.12.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на 06.11.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.
дело № 10702 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от ищецът „Е.Б.Е." ЕАД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, чрез
юрисконсулт К.А., с адрес за призоваване: *****, против ответника „Щ.“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА
МЕЖДУ СТРАНИТЕ, ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА, в качеството си на потребител на електроенергия,
за обект на потребление, находящ се на адрес:
гр.Котел, ул.0, ап.*92, ИТН:2218459, за обект с клиентски № **********, следните суми, а именно: сумата от 160,91лв./сто и шестдесет лева и 91ст./, представляваща
дължима главница за доставена и незаплатена електрическа енергия и мрежови
услуги за периода от 18.09.2018 г. до 18.04.2019 г. за обект с клиентски № **********, находящ
се в гр. Котел, ул. 0, ап.*92, ИТН:
2218459, сумата от 5,21лв./пет лева и 21ст./,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 13.11.2018г. до 05.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 06.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8725/2019г. на ВРС, 18-ти състав.
Наведените
фактически твърдения, изложени в исковата молба, се свеждат до следното: На 06.06.2019г., „Е.Б.Е."
ЕАД, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд, за вземанията си към Щ. ЕООД.
По входираните документи, е било образувано ЧГД № 8725/2019г. По
посоченото дело, е била издадена заповед
за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение в срок, поради което
представляваното от ищеца дружество е подало настоящата искова молба, на
основание чл. 415, ал.
1, т.2 ГПК в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ищецът „Е.Б.Е."
ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, сочи, че продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
Според разпоредбата
на чл. 104а от Закона за енергетиката, се сочи, че потребителите на крайния
снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите
им. Обектът на Щ. ЕООД, е присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг" ЕАД, на чиято лицензионна територия е
разположен. Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и
цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на
23.07.201 Зг. В този смисъл е и чл.
42 от общите условия на ЕВН България
Електроразпределение ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределение
Юг" ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., които обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им писмено приемане -
чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ. Посочените
общи условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/.
Съгласно чл. 29, ал.
1
от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г., мрежовите
услуги се заплащат от потребителите върху използваната ел. енергия и/или
предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член
заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги.
Горепосочените услуги се заплащат от всички потребители, чийто обекти са
присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата няма
разграничение според това, чия собственост са присъединителните съоръжения - собственост
на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените
услуги цената за достъп се заплаща върху предоставената мощност. Цената за
достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния период. Щ. ЕООД има
качеството на небитов клиент, съгласно определение в § 1, т. 33а от
Допълнителните разпоредби на закона, защото купуваната за обекта му ел. енергия
е за небитови нужди.
Сочи се, че цените
в енергетиката, включително и цените за мрежови услуги, се определят и се
заплащат на основание решения на ДКЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл.
30, ал.
1, т. 13 от ЗЕ, което изключва свободата на
договаряне между страните по договорното правоотношение относно цената, по
силата на която операторът на електроразпределителната мрежа предоставя
услугите. Предвид тези
законоустановени положения, е ясно, че цените на предоставяните от мрежовите
оператори услуги се утвърждават от ДКЕВР на основание чл. 36а от ЗЕ, като
решенията на комисията в тази посока са задължителни за енергийните предприятия - чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия
на ищцовото дружество и по силата на чл. 11, т. 1 от общите условия на оператора на
разпределителната мрежа, се сочи, че двете дружества са се задължили съответно
да снабдяват с ел. енергия и
предоставят мрежови услуги на обекти на ответника с ИТН 2218459, находящ се в гр.
Котел -
цех за дограма.
За Щ. ЕООД, е
открит клиентски номер **********.
Ответникът от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия
на ищеца и чл. 8, т. 2 от общите
условия на оператора на мрежата, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и предоставяните
мрежови услуги, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на крайния снабдител.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия, се сочи, че при неплащане в срок на дължими суми,
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия за периода 18.09.2018г. - 18.04.2019г.,
се настоява, че „Е.Б.Е." ЕАД, е доставило ел.енергия, а
„Електроразпределение Юг" ЕАД е предоставило мрежови услуги на обекта на Щ.
ЕООД на обща стойност 160,91лв., които до този момент не са
заплатени от ответника.
Поради забава в
заплащане на горепосочената главница, се сочи, че ответникът дължи обезщетение
за забавено плащане в общ размер от 5,21лв. за периода 13.11.2018г. - 05.06.2019г.
Обезщетението за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до
датата на образуване на настоящото производство. Сочи се, че срокът за плащане
на фактурите е посочен във всяка една от тях. Издадените фактури, техният падеж
и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно
описани в приложено препис - извлечение от
клиентската сметка на ответника.
С оглед на
гореизложеното, се заявява искане да бъде установено със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „Е.Б.Е." ЕАД към Щ. ЕООД, както следва: -160,91лв., представляващи стойността на доставената ел. енергия и предоставени
мрежови услуги за периода 18.09.2018г. - 18.04.2019г., -5,21 лв., представляващи
стойността на обезщетението за забава за периода 13.11.2018г. - 05.0б.2019г., каккто и законна
лихва върху горепосочената главница от 06.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението
Моли се, на
основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.
на ВКС по тълк. Дело № 4/201 Зг. т. 12, да се осъди Щ. ЕООД да заплати в полза на ищцовото дружество присъдените в
заповедта за изпълнение по ЧГД 8725/2019г. разноски,
представляващи държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Моли се, в
тежест на ответника, да бъдат присъдени направените по делото разноски, а
именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Моли се да се
изиска и приложи като доказателство по настоящото дело ЧГД 8725/2019г. по описа на
Районен съд Варна.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът„Щ.“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, не е представил
отговор.
Ответникът е депозирал отговор след
срока по чл.131 ГПК, подписан лично от законния му представител на
10.01.2020г., в който изразява становище за недължимост на претендираните от
дружеството суми, предвид, че от две години електрозахранването на обекта на
потребление е бил изключен.
В писмено становище по чл.143 от ГПК, ищецът заявява доказателствени искания за провеждане на СТЕ и ССЕ по
делото, предвид наведени оспорвания от ответника, на исковата претенция по
основание и размер, като посочва и разноските, които претендира за присъждане
по делото. С посоченото становище, ищецът изрично отправя искане в с.з. да не
бъдат приемани доказателства, представени от ответника в с.з., съответно и
заявени от него оспорвания, пердвид преклудирането им по реда на чл.133 от ГПК.
В с.з., ответникът, редовно уведомен, чрез лице по
чл.46, ал.2 ГПК, живущо на адреса на ответното дружество, регистриран в
Търговския регистър/обстоятелство удостоверено от съда чрез справка с личната
карта на явилото се лице, чрез което е била връчена призовката за с.з.,
адресирана до ответното дружесство/, не се представлява от законния си
представител.
В с.з. по същество, ответникът, не се представлява
и не изразява становище по предявената искова претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. дело
№87252019г. на Районен съд гр.Варна, 18-ти състав, по подадено от ищеца срещу
ответника заявление по чл.410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение за
неизплатени задължения, както следва: като
длъжникът „Щ.“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Е
ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Е.Б.Е." ЕАД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***
следните суми:
сумата от 160,91лв./сто и шестдесет лева и 91ст./, представляваща
дължима главница за доставена и незаплатена електрическа енергия и мрежови
услуги за периода от 18.09.2018 г. до 18.04.2019 г. за обект с клиентски № **********, находящ
се в гр. Котел, ул. 0, ап.*92, ИТН:
2218459, сумата от 5,21лв./пет лева и 21ст./,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 13.11.2018г. до 05.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 06.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените съдебно-деловодни
разноски, от които: 25.00(двадесет и пет)лева – заплатена
държавна такса и 50.00(петдесет)лева –
юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Вземането,
според отразеното произтича от следните обстоятелства: незаплатена електрическа енергия
и мрежови услуги за периода от 18.09.2018 г. до 18.04.2019 г. за обект с
клиентски № **********,
находящ се в гр. Котел, ул.
0, ап.*92, ИТН: 2218459.
По издадената заповед за
изпълнение, длъжникът и ответник в настоящото производство, е направил
възражение в срока по чл. 414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК
ищецът предявил настоящия иск.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
422, ал.1 от ГПК, с който се търси съдебно установяване на дължимостта на
вземането на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД срещу
ответника по делото.
По
допустимостта на установителния иск:
Правният интерес от реализиране
на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически
твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно
дължимостта на процесните суми. В този смисъл съдебният състав споделя виждането,
че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор
между страните за дължимостта на процесните суми. По тези съображения съдебният
състав приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
По делото, от страна на
ответникът не е оспорено наличието на блигационна обвързаност на страните,
произтича от Договор за продажба на ел.енергия, условията на който договор са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
ищцовото дружество. Ответното дружество
„Щ.“ЕООД, не е оспорило и тдвърдението на ищеца, че се явява потребител на
ел.енергия с клиентски № **********, за
обект на потребление, находящ се на
адрес: гр.Котел, ул.0, ап.*92, ИТН:2218459.
Влизането на ОУ в сила, не е обусловено от писменото им приемане
от потребителите, поради което и на основание ноторно известния факт на
публикация на ОУПЕЕ, съдът приема, че Общите условия са влезли в сила.
По
основателността на иска:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК, от заявителя
срещу длъжника, в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение,/съобщението до кредитора е изпратено на 25.06.2019г., а исковата
молба по чл.422 ГПК е депозирана пред ВРС на 15.07.2020г.,/ поради което се
явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Исковата
молба е постъпила в предвидения от чл. 415, ал. 1 от ГПК срок.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква при предявен положителен установителен искq
ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
В тежест на ищеца по предявения положителен установителен
иск бе да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на
паричното задължение, както и неговия размер, наличието на облигационна връзка
между страните, и основанието на което правото е възникнало, също така и
количеството на реално доставена, потребена и надлежно отчетена от ответника
електроенергия.
Страните не спорят,
че сумите, присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
по ч. гр. дело №8725/2019гг. на Районен съд гр.Варна, 18-ти състав, са за
главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за процесния
обект на потребление, консумирани в срок от 18.09.2018г- до 18.04.2019г., ведно
с дължимо обезщетение за забава, каккто и ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане.
Потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат
всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител,
съгласно чл. 28, ал.
1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г.
В този смисъл е и чл. 42 от общите условия на ЕВН България
Електроразпределение ЕАД
Действащите общи
условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
Ответникът по
делото не е оспорил в срока по чл.131 ГПК, твърдението на ищеца, че в процесния период е доставял посочените количества ел. енергия
в заявения обект, описани в приложените към исковата молба фактури. Наведените след срока по чл. 131 ГПК възражения против
претенциите, свързани с доводи на ответника, че в процесния имот от около две
години е било спряно електроснабдяването,
следва да се считат за преклудирани на основание чл. 133 ГПК.
Независимо
от горното, изправността на ищцовото дружество, досежно установяване
задължението за доставка електроенергия до обекта на потребление, в рамките на
исковия период от 18.09.2018 г. до 18.04.2019 г. за обект с клиентски №**********, находящ
се в гр. Котел, ул. 0, ап.*92, ИТН:
2218459 , се установява посредсвом специални познания на вещо
лице по допусната по искане на ищеца и проведена СЕТЕ/л.88-96/.
Заключението на
вещото лице по тази СЕТЕ, изготвено от ел.инж.Лидишя С.Б., което съдът
кредитира като неоспорено от страните, обективно, ясно и обосновано, дава
отговор на въпроса дали за процесния период има доставена ел.енергия в
процесния обект в гр.Котел, съответно в какви количества. Посочено е от вещото лице, че в обект с клиентски № **********,
находящ се в гр. Котел, ул.
0, ап.*92, ИТН: 2218459, представляващ цех за дограма, за периода от
18.09.2018г. до 17.10.2018г. е доставено и потребено следното количество
ел.енергия – по ДТ 21квтч, а за НТ 11квтч, или общо 32 квтч. Това количество е
отчетено от показанията на електромер с фабричен № *********. Посочено е, че в
периода от 18.10.2018г. до 18.04.2019г. няма отчетена консумация на ел.енергия.
Посочено е, че потребеното в обекта количество ел.енергия от 18.09.2018г. до
17.10.2018г., съответства на остойностеното във фактура № ********** от
31.10.2018г. За същия период в посочения обект са доставени следните мрежови
услуги: пренос по ел.разпределителна мрежа до обект НН – 32квт..; цена за
пренос и достъп през/до електроразпределителна мрежа – 32квт.;достъп до
разпределителната мрежа, предоставена мощност – 35квт.
Посочено е от
вещото лице, че цената за достъп е равна на броя дни по преодставена мощност по
0,01733лв./35квт. Х 30дни = 1050квт.;
1050квт. Х 0,01733 + 18,20лв. Посочено е, че във фактура № ********** от 31.10.2018г.,
отчетеното количество ел.енергия в обект ИТН: 2218459 е остойностено правилно,
съобразно определените цени в Решение Ц-19/01.07.2018г. на КЕВР. Левовата
равностойност на отчетената ел.енергия
за стопански абонати, е съгласно Решение Ц-19/01.07.2018г- по
утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на периода от 18.08.2018г.
до 18.04.2019г. В периода от 18.10.2018г. до 18.04.2019г., в който няма
отчетена консумация на ел.енергия, се дължи само такса „Достъп до ЕРМ“ и се
изчислява на базата на преодставената мощност. За обекта предоставената мощност
е 35квт., а сумата да достъп е отразена в графа 5 от експертизата, за всеки
отчетен период от 18.09.2018г. до 18.04.2019г., и посочен като сума за достъп с
ДДС. Според вещото лице, поставеният
електромер на процесния обект, с фабр.№*********, с оценено съответствие СЕ М10
и идент.№1781 на нотифициран орган за одобрен тип, е преминал първоначална
метрологична проверка през 2010г. Електромерът е
посочено, че е преминал следните проверки: проверка
на извадков принцип през 2016г., с което срокът за вализност на проверката се
удължава с 2 години – до 04.2018г.; проверка на извадков принцип през 2018г., с
което срокът на валидност на проверката се удължава с 2 години – до 04.2020г.
Заключение по
проведена по искане на ищецът ССЕ/л.111-113/, на лицензиран експерт Е.Й.Т.,
което съда кредитира като обективно, ясно, обосновано и неоспорено от страните
по делото, установява, че вземанията за ел.енергия и такси върху нея по
прецусните фактури, съгласно предоставена счетоводна справка, са осчетоводени
както следва: По дебит на сметка 411 „Клиенти“, аналитична партида „Щ.“ЕООД с
общата стойност по всяка отделна фактура. По кредит на сметка 701 „Приходи от
продажба на продукция“ с данъчната основа по всяка отделна фактура. По кредит
на сметка 453002 „Начислен ДДС по продажбите“ сэъс стойността на ДДС по всяка
отделна фактура. Посочено е, че дружеството осчетоводява своите приходи и
разходи като прилага Международните стандарти за финансови отчети/МСФО/, които
ежегодно се проверяват и заверяват от одитори, които в кроя на всяка година
изготвят и одиторски доклад, в който е вписано, че счетоводството на
дружеството се води вярно и честно, съгласно основните принципи на МСФО.
Дружеството се сочи, че публикува финансовите си отчети ежегодно в АВ, които са
изготвени при спазване изискванията на МСФО, прието за прилагане в Европейския
съюз. Сочи се от вещото лице, че в отчетите за 2018г. и 2019г., са включени и
вземанията по процесните фактури. На въпроса правилно ли са изчислени дължимата
цена за консумирана ел.енергия и достъп до ЕРМ по процесните фактури,
съгласнорешенията на КЕВР за всеки отделен ценови период, вещото лице
констатира, че това е така, след като посочва, че цените за ел.енергия за
небитови клиенти, утвърдени от КЕВР за процесния период са: по Решение
Ц-11/01.07.2018г. за ДТ 0,13198 ел.ен., пренис и достъп до ЕРМ – 0,00984,
пренос през ЕРМ ниско напрежение 0,03253 –общо 0,17435; за НТ – 0,03514 ел.ен.,
препос и достъп до ЕРМ – 0,00984, пренос през ЕРМ ниско напрежение 0,03253 –
общо 0,10751.
Посочено е , че
от ищецът с получател „Щ.“ЕООД, са издадени следните фактури за консумирана
ел.енергия и такса достъп до ЕРМ: ф-ра от 31.10.2018г. за период от
18.09.2018г. до 17.10.2018г. за консумирана ел.енергия и за такса достъп върху
35квт. Х 30 дена х 0,01733 – общо с ДДС 27,73лв.; само за такса достъп до ЕРМ по останалите
фактури – ф-ра от 30.11.2018г. с период 18.10.2018г. – 17.11.2018г., ф-ра от
31.12.2018г. с период 18.11.2018г. – 15.12.2018г., ф-ра от 31.01.2019г. с период
16.12.2018г. – 15.01.2019г., ф-ра от 28.02.2019г. с период 16.01.2019г. –
15.02.2019г., ф-ра от 31.03.2019г. с период 16.02.2019г. – 15.03.2019г., ф-ра
от 30.04.2019г. с период 16.03.2019г. – 18.04.2019г., или общо за сума от
133.18лв. с ДДС.
Изчислено е и
обезщетението за забава, съобразно датите на падеж по всяка отделна фактура, до
дата 05.06.2019г. , като е посочено в таблица, че се равнява на 5,21лв.
Ответникът от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия
на ищеца и чл. 8, т. 2 от общите
условия на оператора на мрежата, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и предоставяните
мрежови услуги, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на крайния снабдител.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия, се сочи, че при неплащане в срок на дължими суми,
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия за периода 18.09.2018г. - 18.04.2019г.,
се настоява, че „Е.Б.Е." ЕАД, е доставило ел.енергия, а
„Електроразпределение Юг" ЕАД е предоставило мрежови услуги на обекта на Щ.
ЕООД на обща стойност 160,91лв., които до този момент не са заплатени
от ответника.
Поради забава в
заплащане на горепосочената главница, се сочи, че ответникът дължи обезщетение
за забавено плащане в общ размер от 5,21лв. за периода 13.11.2018г. - 05.06.2019г.
Обезщетението за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до
датата на образуване на настоящото производство. Сочи се, че срокът за плащане
на фактурите е посочен във всяка една от тях. Издадените фактури, техният падеж
и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно
описани в приложено препис - извлечение от клиентската
сметка на ответника.
Ответникът,
не представя доказателства за плащане по процесните фактури.
Ищецът, в чиято тежест
е, ангажира доказателства, посредством СЕТЕ за консумираните количества ел.енергия
в квтч., с което
установява факта на снабдяване въобще в процесния обект и период, с начислени
такси за достъп и мощност. Вещо лице сочи, че количествата ел.енергия по
процесните фактури са правилно остойностени, съобразно утвърдените от ДКЕВР за
съответния период цени. Проведена по делото е и СЕТЕ, според която
електромерът, отчитал ел.енергията в процесния период е от одобрен тип и е бил
годно от метрологична гледна точка средство за измерване на ел.енергията. Установен е
правнорелевантния факт, че ищцовото дружество е доставило на ответника
описаното в процесните фактури количество електроенергия. Отделно проведената ССчЕ, установява редовно водено счетоводство от
страната, съобразно Международните
стандарти за финансови отчети, подкрепящиобективраните в счетоводните
записвания факти, при което предявените искове с правно основание чл.422 ГПК,
се явяват основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Основателността на
акцесорния иск за мораторна лихва, произтича от факта на неплащане на
задълженията от ответника, в срок, и също се установява по безспорен начин по
размер от проведената ССЕ, която съда кредитира като компетентно дадена.
По
отговорността за разноски:
С оглед уважаване на предявения
иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от
последния разноски в настоящото производство, които съобразно представения списък по реда на
чл. 80 ГПК са 75.00лв. за д.т., 300.00лв. – за ю.к.възнаграждение. По делото са
сторени разноски в размер на 150.00лв. – депозит за ССчЕ, както и още 150.00лв.
– депозит за СЕТЕ/.
Отчитайки фактическата и правната
сложност на делото, както и съобразявайки разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК за
определяне размерите на ю.к.възнаграждения, съобрезно члр.37 от ЗПП, съдът
намира, че следва да определи за исковото производство по чл.422 ГПК размер на
ю.к.възнаграждение от 100.00лв., вместо претендираните 300.00лв., при което
следва да присъди разноски за това производство в общ размер от 475.00лв.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г.
на ВКС, следва да се присъдят и разноските, направени в заповедното производство
в общ размер на 75.00лв./25.00лв. - д.т., и 50.00лв. – ю.к.възнаграждение/.
Водим от изложеното, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че
ответникът „Щ.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в качеството си на потребител на електроенергия, за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр.Котел, ул.0, ап.*92, ИТН:2218459, за обект с клиентски № **********,
дължи на основание чл.422 ГПК в полза на ищеца „Е.Б.Е."
ЕАД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***,
с адрес за призоваване: ***** /чрез юрисконсулт К.А./, следните суми, а именно: сумата от 160,91лв./сто и шестдесет лева и
91ст./, представляваща дължима главница за доставена и незаплатена
електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 18.09.2018 г. до 18.04.2019
г. за обект с клиентски № **********,
находящ се в гр. Котел, ул.
0, ап.*92, ИТН: 2218459, сумата
от 5,21лв./пет лева и 21ст./,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 13.11.2018г. до 05.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 06.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8725/2019г. на ВРС, 18-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Щ.“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Е.Б.Е." ЕАД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***,
с адрес за призоваване: ***** , сумата в общ размер от 475.00лв., представляваща
сторени по гр.д.№10702/2019г. по описа на ВРС, 33-ти състав съдебно –
деловодни разноски /75.00лв. за д.т., 100.00лв.
– за ю.к.възнаграждение,150.00лв. – депозит за ССчЕ, както и 150.00лв. –
депозит за СЕТЕ /, както и разноските, направени в заповедното производство
гр.д.№8725/2019г. по описа на ВРС, 18-ти състав, в общ
размер на 75.00лв. ./25.00лв. - д.т., и 50.00лв. – ю.к.възнаграждение/,
съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните за обявяването му.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: