Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр. София, 23.12.2020 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ- ри въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на 23.12.2020 г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия
Георгиев гражданско дело № 732 по описа на ОС - София за 2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 3 от ГПК и е
образувано по идентични жалби с вх. № 03914/28.09.2020г., № 03915/28.09.2020г. и № 03916/28.09.2020г.
по изп. д. № 20157920400278 на ЧСИ Георги Каримов, подадени от длъжниците
по делото П.В.Щ., К.Д.П. – Щ., и „Д.-97“ ЕООД, както и по жалба вх. №
04245/14.10.2020г. от П.В.Щ..
Първите три жалби са насочени срещу постановление за
възлагане на недвижими имоти с идентификатори 65231.909.229 и 65231.909.229.1
по КККР на гр. С.. Жалбоподателите твърдят, че наддаването при публичната
продан не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по най- високата
предложена цена. Твърди се, че не били спазени изискванията на чл. 489 и чл.
490 от ГПК. Освен това се навежда довод, че наддавателното
предложение на участващия в публичната продан купувач не съдържа съответните
реквизити, то не е било отразено във входящия регистър на съда, проданта не е
приключила в законоустановеното време, а в
наддаването е взело участие лице, което не е имало право да наддава. Липсвало и
надлежно обявление, тъй като в него не били посочени собственикът на имота, описанието,
началната цена , и времето и мястото на
провеждането й. Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното възлагателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Четвъртата жалба е насочена срещу разпореждането на
съдебния изпълнител от 13.10.2020г., с което, на основание чл. 486, ал. 2 от ГПК, жалбоподателят е отстранен като управител (пазач) на процесните
недвижими имоти. Счита, че не са налице основанията, визирани в тази
разпоредба. Твърди, че стопанисва имота с грижата на добър стопанин и не бил
възпрепятствал трети лица да правят оглед. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане.
Видно от намиращото се на л. 283 от изпълнителното
дело съобщение, постановлението за възлагане е било съобщено на жалбоподателите
на 24.09.2020г. Поради това и с оглед датата на постъпване на жалбите при
съдебния изпълнител, съдът намира, че законоустановеният
двуседмичен срок за обжалването му е бил спазен. Освен това, жалбите изхождат
от надлежни страни (длъжници по изп.
д. № 20157920400278 на ЧСИ Георги Каримов) и са
насочени срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 3 от ГПК, поради което са процесуално допустими. Внесени
са и дължимите държавни такси за разглеждането им.
Преписи от жалбите са били връчени на останалите
страни по делото, но в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е подаден писмен
отговор на нито една от тях.
Жалбата на П.Щ. срещу разпореждането на съдебния
изпълнител от 13.10.2020г. за неговото отстраняване като управител на изнесения
на публична продан имот е подадена на следващия ден след уведомяването му за
този акт, поради което двуседмичният срок е спазен. Внесена е и дължимата
държавна такса. Жалбата е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 5 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Преписи от жалбата са били връчени на взискателите, но в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е
подаден писмен отговор.
Жалбите са постъпили в съда с копие от изпълнителното
дело и с изложени мотиви по обжалваните действия от страна на съдебния
изпълнител (идентични по първите три жалби и частично различаващи се във връзка
с последната от тях).
В мотивите си съдебният изпълнител описва събитията по
изпълнителното дело в хронологична последователност от момента неговото
образуване. Изтъква, че, след четиринадесет неуспешни публични продани, е била насрочена петнадесета такава, за която
страните са били редовно уведомени, а самата тя е била редовно разгласена.
Сочи, че в хода на проданта били постъпили две валидни наддавателни
предложения, като за купувач е обявено лицето, предложило най- високата цена –
126100лв. Тъй като същата била внесена в срок, на основание чл. 496, ал. 1 от ГПК, имотът бил възложен именно на това лице. Съдебният изпълнител счита
жалбите срещу възлагателното постановление за
допустими, но неоснователни. Намира, че публичната продан е била проведена
законосъобразно при спазване на всички процесуални правила и норми. Моли съда
да отхвърли жалбите срещу възлагателното
постановление като неоснователна.
По отношение на четвъртата жалба, съдебният изпълнител
изтъква, че, на основание чл. 486, ал. 1 от ГПК, с протокол от 05.02.2016г. бил
назначил длъжника П.Щ. за пазач на имота, и той поел задължението да го
управлява и да се грижи за него като добър стопанин. Сочи, че при предаването
на имота за пазене на Щ., всички стаи в сградата били с ламиниран
паркет и монтирани врати към коридора. В една от тях имало закрепени към
стените кухненски шкафове. Санитарното помещение било напълно оборудвано. В
резултат от успешно проведена публична продан (петнадесета по ред) имотът бил
възложен с постановление от 09.09.2020г. на В. М...
На 12.10.2020г. по изпълнителното дело постъпила молба от купувача М.., който твърди,
че настоящият управителн на имота не само че не
полага дължимата за него грижа, но и го уврежда, като в част от стаите е
демонтирал подовата настилка, а също и отстранил трайно закрепени към него
вещи. С разпореждане от 13.10.2020г. съдебният изпълнител отстранил досегашния
управител на имота и назначил за такъв купувача В. М... При предаване на имота
на последния, съдебният изпълнител констатирал, че на първия и третия етаж
липсвали всички врати и подовото покритие на всички стаи, а от помещения на
първия етаж били отстранени кухненските шкафове и санитарното оборудване. За
извършените констатации бил съставен протокол от 16.10.2020г. Съдебният
изпълнител намира, че действията на Щ. намаляват стойността на имота и са
несъвместими с грижата на добрия стопанин. Същевременно, те не могат да се
обяснят с последици от обикновеното ползване на този имот, а се дължат на
липсата на дължима грижа и добро стопанисване от страна на управителя -
длъжник. Подчертава, че смяната на управителя на имота е била правилна и
законосъобразна, с оглед предотвратяване на опасността от причиняване на бъдещи
повреди на имота.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка.
Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист
от 26.10.2015г. издаден въз основа на
заповед за изпълнение от същата дата по гр.д. № 865/2015г. на С.ския районен съд в полза на „Обединена българска банка“ АД.
Изпратени са покани за доброволно изпълнение, проучено
е имущественото състояние на длъжниците и са наложени
обезпечителни мерки.
Проведени са неуспешни публични продани
на процесния имот.
На 05.06.2030г. съдебният изпълнител е насрочил нова
публична продан за периода от 20.07.2020г. до 20.08.2030г. при начална цена 125920
лв.
Видно от документите на л. 693-706 от изпълнителното
дело, проданта е била надлежно разгласена чрез поставяне на съответни обявления
в общ. С., РС- С., кантората на съдебния
изпълнител и на самия имот, както и в интернет- сайта на Софийския окръжен съд,
а длъжниците също са били редовно уведомени за
проданта. Тези обстоятелства се установяват и от протокола, намиращ се на л.
707 от изпълнителното дело. Същият е бил надлежно регистриран в РС – С., като
към него са приложени и книжата за публичната продан (л. 708 от изп.д.).
Видно от документите на л. 709 - 717 от изпълнителното
дело, в последния ден на определения от съдебния изпълнител срок (на 20.08.2020г.)
са постъпили наддавателни предложения от В. М.. и Е.
М., с които са предложили цени съответно от 126100 лв. и 125920 лв. Внесени са
и задатъци от по 12592 лв., видно от вносните бележки
на л. 710 и 714 от изпълнителното дело.
С протокол от 21.08.2020г. съдебният изпълнител е
констатирал постъпването на писмените наддавателни
предложения, и, поради констатирана (и отразена в протокола) липса на устни
такива, е обявил В. М.. за купувач на продавания имот срещу пълно заплащане на
предложената от него цена.
След доплащане на пълния размер на цената на имота (л.
721 от изп. дело), на 09.09.2020г.
съдебният изпълнител е издал обжалваното в настоящото производство възлагателно постановление, с което възложил на М.. процесния имот (л. 743 от изп.
дело).
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
І. По
жалбите на тримата длъжници срещу възлагателното
постановление от 09.09.2020г.
Разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК изброяват
изчерпателно действията, които подлежат на обжалване от длъжника в
изпълнителното производство и те не могат да се тълкуват разширително
(арг. от мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, както и Определение № 100 от
19.01.2011 г. на ПАС по ч. т. д. № 1218/2010 г. и Решение № 1518 от 4.03.2014
г. на СГС по в. гр. д. № 1422/2014 г.).
Съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК, постановлението за
възлагане може да се обжалва от длъжника в изпълнителното производство
единствено поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно, или че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
По отношение на първото основание е налице
задължителна съдебна практика (т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК), съгласно
която на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане подлежат
единствено действията на съда и наддавачите във
връзка с подадените тайни наддавателни предложения в
продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на
изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите
при провеждане на наддаването с явни наддавателни
предложения с фиксирана стъпка. Изрично изключени от проверка са действията,
които подготвят наддаването, без да се включват в него, а именно - връчването
на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването
на проданта.
В същия смисъл е и по- старата незадължителна съдебна
практика, според която надлежното извършване на
наддаването се свежда само до спазване на изискванията на чл. 489, чл. 490 и
чл. 492 от ГПК
(Определение № 640 от 7.04.2011 г. на САС
по ч. гр. д. № 983/2011 г., Определение № 1422 от
23.09.2010 г. на САС по ч. г. д. № 1253/2010 г., ГК, Определение № 2054 от
15.05.2014 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 311/2014 г.).
Следователно, доводите на жалбоподателите,
касаещи пороци на обявлението, са неотносими към
настоящия правен спор и, по принцип, не следва да се обсъждат, тъй като те
предхождат подлежащите на проверка действия. Единствено за пълнота на
изложението съдът отбелязва, че тези доводи не съответстват на действителното
фактическо положение, тъй като обявлението за публичната продан (л. 693 – 694
от изпълнителното дело) съдържа всички реквизити, за които жалбоподателите
погрешно твърдят, че не били отразени в него.
Както се посочи по- горе, съдебната
проверка за твърдяно ненадлежно наддаване е ограничена единствено до нарушения
на чл.
489, чл. 490 и чл. 492
от ГПК, регламентиращи действията на
съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за
това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на
съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на
наддаването. В случая, бланкетно заявеното твърдение
за неспазване на изискванията на чл. 489 и чл. 490 от ГПК е неоснователно.
Противно от твърдяното от жалбоподателите, наддавачите
са внесли задатъци от по 10 на сто върху началната
цена, посочили са предложените от тях цени с цифри и с думи и са подали предложенията
си в запечатан плик в канцеларията на районния съд, който факт е бил надлежно
отразен във входящия регистър, видно от поставените върху пликовете печати на
съда. Също така, от клишираното изявление на длъжностното лице се установява,
че наддавателните предложения са подадени преди
приключване на проданта - в края на работното време на последния ден –
съответно в 16:30ч. и 16:40ч. на 20.08.2020г. Не се установява, наддавателните предложения да изхождат от лица, които нямат
право да вземат участие в публичната продан по смисъла на чл. 490 от ГПК, а и
предложените цени не са нито под началната, нито я надхвърлят с повече от 30 на
сто, т.е. предложенията са действителни.
Не е налице и нарушение на чл. 492 от ГПК, тъй като от
протокола на л. 718 – 720 от ГПК се установява, че нормативните изисквания за
обявяване на купувач са били спазени.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че данните по
делото сочат на надлежно извършена процедура по наддаване в следната
хронологическа последователност: подаване на отговарящи на изискванията на
закона наддавателни предложения в срока за провеждане
на публичната продан, внасяне на задатъци от наддавачите в нормативно установения размер по чл. 489, ал.
1 от ГПК, обявяване
на постъпилите наддавателни предложения от страна на
съдебния изпълнител в началото на първия работен ден след изтичане на срока за
подаване на предложения, съставяне на протокол за това действие, наличие на
редовни наддавателни предложения, надвишаващи (или
равни на) началната тръжна цена, както и заплащането на последната в срока по
чл. 492, ал. 3 от ГПК от обявеното за купувач лице. Следователно, наддаването е
било извършено надлежно, а възраженията на жалбоподателите срещу него са
неоснователни.
По отношение на второто основание за обжалване на възлагателното постановление, а именно – невъзлагане на
имота по най- високата предложена цена, жалбите не съдържат конкретни
оплаквания. Същевременно, от протокола от 21.08.2020г. за обявяване на наддавателните предложения се установява, че за имота са
подадени две такива, като предложението на М.. за сумата 126100лв. е по- високо
от това на М. за 125920лв. Протоколът е официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което е доказателство за изявленията пред
съдебния изпълнител и за извършените от него и пред него действия. Доказателствената му сила не е оборена, поради което
удостоверените в него обстоятелства следва да се приемат за верни. Следователно, М.. правилно е бил
обявен за купувач на имота в качеството си на наддавач,
предложил най- висока цена за него, а доводът на жалбоподателите в обратен
смисъл е неоснователен.
По така изложените съображения, жалбите срещу възлагателното постановление следва да се оставят без
уважение.
ІІ. По
жалбата на П.Щ. срещу разпореждането от 13.10.2020г. за отстраняването му като
пазач на имоти с идентификатори 65231.909.229 и 65231.909.229.1 по КККР на гр. С.
и определяне на трето лице за такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 486 от ГПК, до извършване на проданта имотът се оставя във владение на длъжника, който
трябва да го управлява като добър стопанин и е длъжен да го предаде в същото
състояние, в което го е приел при описа. Ако длъжникът не стопанисва добре
имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава
управлението на друго лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.
2, т. 5 от ГПК, длъжникът може да обжалва определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2.
Поради това съдът намира, че жалбата на П.Щ. срещу разпореждането на съдебния
изпълнител от 13.10.2020г. за неговото отстраняване като управител на изнесения
на публична продан следва да се тълкува като такава на длъжник в изпълнителното
производство срещу предаване управлението на имота на трето лице.
В случая, съдебният изпълнител е мотивирал
разпореждането в този смисъл с преценката си, че, до влизане в сила на възлагагелното постановление, съществува реална опасност да
бъде затруднено реалното изпълнение върху имота, както и да бъде значително
намалена неговата стойност от действия на длъжника, който не го стопанисва с
грижата на добър стопанин. Позовал се е на свои преки впечатления за извънпроцесуалното поведение на длъжника-управител, без да
ги посочва. Споменал е изявления на длъжника, че ще увреди имота, ако
последният бъде продаден на публична продан, но за такива по делото няма данни.
Цитирал е и молба на определеното за купувач лице (В. М..) от 12.10.2020г.,
което заявява, че бил възпрепятстван да извърши оглед на имота, както и че до
него била достигнала информация за негативни промени в имота, извършени от
страна на длъжника П.Щ..
Съдът намира, че по делото няма доказателства, към
момента на постановяване на обжалваното разпореждане, да са били налице
релевантни законоустановени предпоставки за
предприетото от съдебния изпълнител действие. Не са посочени конкретни
вредоносни действия на Щ., които биха обосновали извод за неполагане на грижа
на добър стопанин от негова страна, нито са представени доказателства за тях.
Поради това следва да се приеме, че обжалваното разпореждане е било процесуално
незаконосъобразно.
От друга страна, обаче, е видно, че на 16.10.2020г. е
било извършено предаване на недвижимия имот за пазене на новия управител. При
това съдебният изпълнител е констатирал, че изложеното в молбата на М..
отговаря на истината – на третия етаж са премахнати всички врати и подовата настилка,
както и са прерязани тръбите на отоплителната система. Аналогични обстоятелства
са констатирани и по отношение на помещенията на първия етаж, като освен това
на този етаж е било демонтирано и кухненско и санитарно оборудване. Протоколът
е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради
което е доказателство
за изявленията пред съдебния изпълнител и за извършените от него и пред него
действия. Доказателствената му сила не е оборена,
поради което удостоверените в него обстоятелства следва да се приемат за верни.
При тези данни съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за назначаване на лице,
различно от длъжника, за управител на имота. Налице е съдебна практика (Решение от
8.02.2010 г. на ОС - Ямбол по гр. д. № 456/2009 г., ГК, 1-ви с-в), макар и постановена по друг
конкретен въпрос, но,
в която е изведен общовалиден принцип, че ако „…се установи, че е налице материалноправна
законност на изпълнението, тя надделява процесуалната нередовност…“. В
случая е налице именно такава хипотеза: независимо от формалната необоснованост
на разпореждането за определяне на купувача за управител на имота, по същество
то е правилно, тъй като е налице предпоставка по чл. 486, ал. 2, предложение
първо от ГПК, а именно – лошо стопанисване на имота от страна на длъжника.
Същевременно, от молбата на назначения
нов управител М.. може да се направи извод, че той е изразил съгласие да бъде
такъв (което се потвърждава и от подписа му под протокола от 13.10.2020г. и под
протокола за предаване на имота от 16.10.2020г.), поради което не е налице
хипотеза, аналогична на разглежданата в Решение № 47 от 26.02.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 69/2018 г., IV г. о., ГК. В сходен смисъл – и Решение № 1670 от
16.03.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 16696/2017 г.
С оглед гореизложеното, разпореждането е
правилно, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.
Не обосновава обратен извод доводът на
жалбоподателя, че не бил пречил на извършване на огледа. Наистина, за такива
негови действия по делото няма доказателства, но, както се обоснова по- горе, е
била налице другата алтернативна и достатъчна предпоставка по чл. 486, ал. 2 от ГПК за смяна на управителя, а именно – неполагане на грижата на добрия стопанин
от страна на досегашния управител – длъжник.
Разноски не са претендирани
от страните, които, с оглед изхода на делото, имат право на такива, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалби № 03914/28.09.2020г., № 03915/28.09.2020г. и № 03916/28.09.2020г.
по изп. д. № 20157920400278 на ЧСИ Георги Каримов, подадени от длъжниците
по делото П.В.Щ., К.Д.П. – Щ. и „Д.-97“ ЕООД срещу постановление за възлагане
на недвижим имот от 09.09.2020г. по изп.д. № 20157920400278.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
04245/14.10.2020г. от П.В.Щ. срещу разпореждането от 13.10.2020г. по изп.д. № 20157920400278 за предаване на управлението върху
недвижими имоти с идентификатори 65231.909.229 и 65231.909.229.1 по КККР на гр.
С. на друго лице.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Делото да се върне на ЧСИ Георги Каримов, рег. № 792 в КЧСИ.
Председател: Членове: 1.
2.